№ 307
гр. Благоевград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251200600623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №3 от 16.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от 2023г., РС-
Благоевград е признал подсъдимия Й. С. И.,с ЕГН:**********,от гр.С.,махала
„Г.“ №1 за невиновен в това, че на ****г. за времето от 10.00 часа до
11.00часа, на улица без изход и без име, находяща се в ж.к.“М.“ на с.Б., община
С., област Б., пред хранителен магазин, устроен в блок 4 на същата улица, чрез
хващане с едната ръка за шията и нанасяне на удари с другата ръка на Г. А. А.,
съответно в областта на главата му - по лицето, черепа и тила, докато е седял в
автомобила си на мястото на водача и нанасяне на удари в областта на главата
му - по лицето, черепа и тила след като е излязъл от автомобила, му причинил
травматични увреждания, изразяващи се в контузни рани в лявата скулна
област на лицето, както и в лявата част на врата, с което му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК,представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по посоченото
обвинение.С присъдата е отхвърлил като неоснователен и предявения
граждански иск от частния тъжител Г. А. срещу Й. С. И., за сумата 3000 /три
1
хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания, унижение, погазване на честта и
достойнството, страх, безпокойство, безсъние,ведно със законната лихва,
считано от датата на причиняване на увреждането ****г. до окончателното
изплащане на сумата.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от адв.И.Д.,в качеството му на повереник на частния тъжител
и граждански ищец Г. А. А.,в която се излагат аргументи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите,посочени от подсъдимия.Излагат се
съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен
материал, довело до погрешно възприета от контролирания съд фактическа
обстановка.В жалбата се акцентира и на незаконосъобразност на
присъдата,поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
чл.305,ал.3 от НПК-липса на мотиви,тъй като не е извършено обективно
изследване на всички свидетелски показания,писмени доказателства,не е
обсъдил и не е анализирал доказателствените материали поотделно и в
съвкупност,превратно е направил тълкуване на същите.
На тази база,се предлага въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия Й. С. И. за виновен в
извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК.Не се обжалва решението
на съда да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
В жалбата се прави искане за допускане до повторен разпит на свидетеля С.
И.,но поради несъвпадение на имената на този свидетел с разпитаните пред
първата съдебна инстанция,въззивният съд произнесе становището си в
съдебното производство,след изслушване на страните,като направи преценка
за липса на необходимост от преразпит на разпитания в хода на
първоинстанционното съдебно производство свидетел С.К..Последният е
депозирал своите показания, достатъчно обстоятелствени пред първия
съд,разпитът му е протекъл в присъствието на двете страни в производството
и на техните проц.представители като всички те са задавали въпроси,водещи
до изясняване на фактологията по делото.Нужда от закрепването на
показанията на този свидетел и пред въззивния съд няма,поради факта,че
същите вече представляват част от доказателствения материал по делото.
2
Частният тъжител Г. А. А. не участва в съдебното производство пред
въззивния съд.Представлява се от повереника си –адв.Д.,който поддържа
въззивната жалба като счита постановената от първоинстанционния съд
присъда за неправилна,тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по
делото доказателства,от които следва да бъде изведен единствено възможния
извод за извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК от подсъдимия Й.
И..Обръща внимание на показанията на свид.С.К.,който определя като
единственият, равноотдалечен от страните,който е бил пряк свидетел и
очевидец и поради неговите показания следва да бъде възприет извод за липса
на пряка видимост на свидетелите, водени от подсъдимия по делото,както и че
тези свидетели не са възприели случилото се между подсъдимия и частния
тъжител от самото начало. В тази връзка цитира част от показанията на
свид.К. с твърдения,че частният тъжител е бил удрян от подсъдимия докато се
е намирал в автомобила си: „Преди Г. да слезе /моят доверител/ от колата
спореха за нещо. Явно се удряха...“ ,който момент сочи ,че е пропуснат от
първоинстанционния съд,който не е аргументирал защо не приема в тази част
тези свидетелски показания.Позовавайки се отново на показанията на
свид.К.,повереникът акцентира на обстоятелството,че свидетелите, водени от
подсъдимия - Е.Т., Я. и Т. са свидетели, които не са преки очевидци на
случката, която се е развила между двамата. Насочва вниманието и към
показанията на свид. Я., който също е разпитан в хода на
първоинстанционното производство,заявявайки, че „Аз не твърдя, че съм
видял цялата случка. Започнах да гледам случката в момента, в който
подсъдимият слезе от колата“. И тъй като твърдението на частното обвинение
е,че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари,докато последният се е
намирал в лекия автомобил,а първоинстанционният съд не е обсъдил
задълбочено противоречията в свидетелските показания,то е достигнал до
грешни изводи и е приел фактическа обстановка, която противоречи на
доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие.
В заключение,пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият Й. С. И. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния
съд и с договорен защитник-адв.Д..Последната пледира за потвърждаване на
3
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Счита,че
обвинението срещу подзащитния й не е доказано,тъй като не той е
лицето,което е нанесло удари,а е получило такива от частния тъжител. Поради
акцента,поставен от повереника върху показанията на свид.К.,защитата също
обръща внимание на казаното от този свидетел: „Зачепкаха се нещо, спореха и
по едно време Г. изгаси колата, слезна и се сдърпаха“, с твърдението,че
показанията на този свидетел не съдържа изявление за нанесени от
подсъдимия удари по частния тъжител,докато последният се е намирал в
автомобила.Оспорва и издадения от д-р О.С. амбулаторен лист,в който в
описание на обективните находки, е посочил, че на лицето са нанесени
някакви кръвонасядания, но никъде не е посочено, че същият има разкъсно-
контузни рани или някакви други увреждания,които да изпълват медико-
биологичният признак на разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.1
от НК.Възразява по отношение на становището на другата страна,че водените
от подсъдимия свидетели не са преки очевидци на случилото се.
На тази база,иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Пледира
за присъждане на направените и пред въззивния съд разноски като представя
договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски.
Подсъдимият Й. И. в право на лична защита сочи,че изобщо не е докоснал
частния тъжител и съжалява,че не е в съдебната зала,за да се убеди съдът как
изглежда физически и дали е възможно подсъдимият да го удари.Твърди,че
месец август 2022г е бил болен от ковид и се е възстановявал в продължение
на 6 месеца.Акцентира,че анцунга,с който е бил облечен частният тъжител
изобщо не е бил скъсан,както твърдят неговите свидетели,а със същия
последният е бил и на събора след това.Обяснява,че частният тъжител го е
обвинил,че заради него е изгубил 100 000лева,тъй като била открита нива с
канабис и за нейното откриване счита за виновен подсъдимия,а последният
няма общо със случая,нито пък има желание да навреди на частния тъжител и
неговото семейство.
Ето защо,в последната си дума,настоява да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
4
изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намери фактическата обстановка, описана в мотивите на
присъдата за правилно установена,с малки изключения относно възприетите
факти от дадените от частния тъжител показания,но намира,че тези пропуски
не са довели до превратно тълкуване на доказателствени източници по
начин,който да изведе други правни изводи,различни от направените от
проверявания съд.Следва да бъде отбелязано ,че първият съд неправилно е
допуснал до изслушване частният тъжител Г. А.,който не само е изразил
становище по частната тъжба,но е дал и подробни обяснения по
фактите,изложени в нея.И тъй като в производствата,образувани по частна
тъжба,частният тъжител има ролята на обвинител е недопустимо посоченото
от него да бъде ценено като доказателствен източник.Последният разполага с
процесуалната възможност за доказване на обвинителната теза с всички
допустими по НПК доказателства,като неговите показания са извън тях,тъй
като не може да съвместява ролята на частен тъжител и свидетел.
Но макар и процесуално да е допуснал снемането на показания от частния
тъжител,касателно фактите по обвинението с подробно тяхно изложение, все
пак районният съд не ги е възприел,излагайки фактологията по делото,с
единственото изключение по отношение на изведената влошеност на
отношенията между страните,която влошеност е основал именно на този
доказателствен източник.С посоченото изключение,въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, първият съд е
достигнал до единствения и непротиворечив извод относно невиновността на
подсъдимия.
Поради необходимостта от самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция намери основания за някои промени във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Й. С. И. е роден на ****г.Живее в с.Б.,общ.С.,махала „Г.“ №1,с
основно образование е, женен, не е осъждан,работи във „В и К“-С..
Частният тъжител Г. А. А. е роден на ****г. Живее в гр.Б.,****.
5
Въпреки ,че частният тъжител Г. А. А. живее в гр.Б.,често посещава с.Б. като
къщата им е съседна с тази на подсъдимия Й. С. И. в махала „Г.“.Почти всяка
събота и неделя отивали в с.Б..Съпругата на подсъдимия-свид.В. И.а е
братовчедка на частния тъжител.Поради тази причина двамата се познавали
добре.
Конкретната причина на ****г. частният тъжител отново да посети с.Б.,бил
събор,който всяка година се провеждал в неделя в местност,намираща се над
с.Б..Същият ден, във връзка с подготовката на участието му в събора, около
10.00 часа тъжителят Г. А. А. с управляваният от него лек автомобил
„Фолксваген Поло“ се насочил към ж.к“М.“,за да закупи зеленчуци.В блок 4
на улица без име,в същия квартал се намирал хранителен магазин,който се
стопанисва от свид.Д. И. Я..Последният живее в съседния блок №5.Пред
магазина се намира беседка,на която седял свид.К..
На ****г около 10.00ч управлявайки автомобил „Фолксваген Поло“ на
посоченото място се появил частният тъжител Г. А.,който преминал до горния
край на улицата без изход, тъй като там имало възможност да обърне
движението си в обратна посока, и връщайки се обратно да спре пред блока с
хранителния магазин. Преминавайки по улицата Г. А. А. забелязал, че пред
блок № 5, в близост до хранителния магазин стои подсъдимия Й. С. И. ,който
се намирал до автомобила си - джип „Хонда“,обърнат с предната си част към
дъното на улицата без изход. Тъжителят А. след като направил
маневрата,спрял в непосредствена близост до стоящият подсъдим Й. С. И.,
като започнал да му говори през отворения прозорец на автомобила си, че ще
го унищожи, ще се разправи с него и да го обижда,че заради него е загубил
100 000лева.Подсъдимият изненадан от поведението на частния тъжител го
попитал за какво става въпрос и тогава А. изключил автомобила,излязъл от
него, хванал подсъдимия с едната си ръка за шията,натиснал го към колата, а с
другата си ръка започнал да му нанася удари по лицето в областта на устата и
по главата, в областта на слепоочието,изритал го и по краката. От своя страна
и за да се предпази от ударите, Й. С. И. с ръце се опитвал да се защити и да
изблъска Г. А. И. от себе си, като с ръце го хващал за ръцете и за дрехите, за да
преустанови нанасяните му удари.
Тази сцена била наблюдава на около 30 м. от свид.С.К.,който седял на
беседката,намираща се непосредствено до магазина,както и от свид.Д.
6
Я.,който пушел цигара на втория етаж на апартамента си,намиращ се в блок
№5.Нападението и нанасянето на удари от частния тъжител спрямо
подсъдимия било възприето и от свид.Т.а.Първите двама свидетели
проследили случващото се от началото до края,тъй като имали
непосредствена видимост към мястото,на което се намирали подсъдимия и
частния тъжител,а свид.Т.а от момента,в който частният тъжител излязъл от
колата и започнал да удря подсъдимия.Виждайки това свид.Т.а извикала на
съпруга си да ги разтърве.Свид.К. виждайки свид.С. Т. да приближава към
беседката също му извикал да разтърве двамата.Свид.С. Т. веднага се
приближил до частния тъжител и подсъдимия,възприемайки ударите на
тъжителя Г. А. А. с ръка по главата на подсъдимия Й. С. И..Успял да разтърве
двамата мъже, като избутал тъжителя настрани и застанал с тялото си между
тях.
След намесата на свид.Т.,частният тъжител се качил отново в автомобила си и
напуснал мястото.Качвайки се в автомобила си,Г. А. продължавал да заплашва
подсъдимия,казвайки „ще те оправим“ ,потеглил надолу по улицата,а Й. С. И.,
тъй като по лицето му се стичала кръв, отишъл заедно със свидетеля С. Т. до
чешмата, намираща се в горния край на блок № 5, за да се измие и почисти от
кръвта си,но кръвта не спирала.
След като двамата се върнали,заедно със свидетел Е.Т., се качили в джипа на
подсъдимия и потеглили към дома му, тъй като имали предварителна
уговорка Й. С. И. да вземе С. Т. и съпругата му , за да му помогне с работа по
къщата му преди да отидат на събора на селото.Именно и това била причината
тримата да се намират на посоченото място.
Тъй като подсъдимият Й. С. И. живее в съседство с частния тъжител
А.,пътувайки с автомобила си,пътят му преминавал покрай техния
имот.Виждайки,че преминава автомобила на подсъдимия, тъжителят Г. А. А.,
съпругата му – свидетел Д.К. и неговият брат-свид.А. А. излезли на пътя и
спрели джипа на подсъдимия, като тъжителят отново заплашвал словесно
подсъдимия.След като пътят бил освободен, подсъдимият Й. С. И., заедно със
свидетелите Т.и се прибрал в дома си, където съпругата му – свидетел В. И.а
констатирайки множеството травми по лицето на съпруга си- разкъсана лява
вежда, устна, синини по лявата буза и установявайки,че кръвта продължава да
тече,а подсъдимият поради прекараното скоро заболяване от „ковид“ пиел
7
хапчета за разреждане на кръвта,му предложила да отидат до ФСМП-С. и тъй
като подсъдимият не се чувствал добре,тя управлявала автомобила.
Подсъдимият Й. И. бил прегледан от д-р К., **** за което и издал Фиш за
спешна медицинска помощ № 1148 от ****г. /лист 27 от делото/.
През това време свидетелите С. и Е. Т.и останали в къщата на подсъдимия Й.
С. И., където свидетелят С. Т. трябвало да извърши някакъв ремонт. По-късно,
след като Й. и В. И.и се прибрали от С., заедно със С. и Е. Т.и отишли на
събора на с.Б., където видели, че присъства и частният тъжител Г. А. А., който
носел тъмни очила, но нямал видими белези от наранявания и кръв, заедно със
съпругата си Д.К..
На следващият ден, ****г. подсъдимия Й. С. И. посетил съдебен лекар д-р
Я.З.н в СМО при „МБАЛ – Благоевград“ АД – Благоевград, който след
преглед издал Медицинско свидетелство № 141/2022г. /лист26 от делото/,в
което съдебният лекар констатирал по тялото на И. следните травматични
увреждания: ****.
На ****г., тъжителят Г. А. А. посетил кабинета на д-р О.С., който му направил
преглед и издал Амбулаторен лист № 1885 от ****г. в 09.52 часа /лист 4 от
делото/, в който ****
От заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице – д-р
Я.З.н се установява, че на база съставеният от д-р С. /травматолог/
амбулаторен лист на Г. А. А. са причинени следните травматични увреждания:
насиняване и оток на лява скулна област, както и в лявата част на врата, като е
поставена диагноза, че се касае за повърхностни травми на главата и е
препоръчан покой на главата и шията и поставяне на компреси. Тези
установени и отразени в амбулаторния лист травматични увреждания по своя
медико-биологичен критерий са му причинили: болки и страдание,изразяващи
се в умерена болка в областта на лицето и врата в ляво, по време на
причиняването им, постепенно отшумяваща, намаляваща за няколко дни, без
изгледи да оставят по-късни и трайни физиологични последици в
здравословното му съС.ие. Според вещото лице, прегледът от
травматолог,чийто резултати са отразени в амбулаторен лист, а не от съдебен
лекар с отразени резултати в медицинско удостоверение, не са описани
достатъчно точно и подробно– липсва описание на точно разположение,
8
размер, цвят, изразеност,вид и др.Повърхностното описание на установените
травми, не позволява точно да се интерпретира техния механизъм на
получаване и еволюция на развитие, но може да се посочи, че така описаните
травматични увреждания по скулата и врата в ляво, са причинени по
механизъм на действие /удар, натиск/ с твърди, тъпи предмети, каквито са и
човешките ръце. Същите по своя морфологична характеристика,
локализацията и вид, е възможно да се причинят по време и начин посочени
от тъжителя в частната тъжба и някои от свидетелите-очевидци-удари с ръка
през отворен прозорец на автомобила му, с последващо сбиване и боричкане.
Същите могат да са причинени и по начин, посочен от някои от свидетелите
очевидци – при удари от страна на подсъдимия по време на боричкането
/възможно и защитни/. В съдебно заседание, вещото лице е категорично, че не
се установяват в случая данни за травматични увреждания, които да сочат на
временно разстройство на здравето при тъжителя, тъй като не се установява
нарушена функция при лицето или на негов орган.
По повод на подадена жалба от Й. С. И. от ****г. ,била образувана преписка
УРИ № 785200-2676/2022г. по описа на 02 РУ на ОДМВР – Благоевград, по
която са снети писмени обяснения от съпричастните към случая лица,като
видно от докладна записка от 30.11.2022г. е направен извод за липса на данни
за извършено престъпление от общ характер,като са налице такива за
престъпление от частно-правен характер.По преписката е съставен Протокол
за предупреждение от 15.11.2022г.,с който на основание чл.65 от ЗМВР,
тъжителят Г. А. А. е предупреден, да се въздържа от влизане в спор и
физическа саморазправа с Й. С. И. от с.Б. и да не отправя обидни думи и
закани към него.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно
е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.Основно се е доверил на показанията на свидетелите
очевидци С.К.,С. Т., Е.Т., Д. Я..Доверил се е и на показанията на свид. В.
И.а/съпруга на подсъдимия по отношение на възприетите от нея телесни
увреждания,поради кореспондирането им с медицинската документация по
делото/.Първоинстанционният съд не се е занимал с показанията на свид.А.Д.
А.,воден от страна на подсъдимия/негов зет,поради съжителството му с
9
неговата дъщеря/,но макар и този свидетел да не е очевидец на инцидента,все
пак неговите показания съдържат информация,касателно мотива за
разправата,възникнала между частния тъжител и подсъдимия като такъв
мотив е имал единствено частният тъжител.Поради обстоятелството,че
обясненията на подсъдимия са в унисон с посочените гласни доказателствени
източници,е възприел и тях като достоверни,определяйки ги като
доказателствено средство,а не като защитни.Кредитирал е всички писмени
доказателствени източници-както е възприел напълно и изготвената съдебно-
медицинска експертиза от вещото лице Я.З.н.
Посочените по-горе свидетелски показания първоинстанционният съд е
поставил в една група,а останалите свидетелски показания като
противоречащи на първата е поставил в друга група –и това са показанията на
свидетелите Д.К. и А. А., които са роднини на тъжителя, съответно негови
съпруга и брат,определяйки ги като заинтересовани и необективни и поради
факта,че последните не са очевидци на случилото се ,а пресъздават
разказаното им от частния тъжител,не ги е възприел.Извършеният подробен
анализ на тези свидетелски показания от първоинстанционният съд напълно
се споделя от въззивният съд,поради което не намира за необходимо да ги
преповтаря.Същевременно и възраженията на частното обвинение не са
насочени към тях.В тази втора група свидетелски показания,проверяваният
съд е поставил и показанията на свидетелите А.Б. и К. Й.ов и с право не се е
доверил и на тях,тъй като тези двама свидетели не са били видяни на мястото
на инцидента от никой от свидетелите очевидци-С.К.,Д. Я. ,С. Т. и
Е.Т..Неправилно само първият съд е посочил в мотивите си,че тези двама
свидетели са водени от страна на подсъдимия.Това са свидетели на частното
обвинение.
И ако в пледоарията на повереника на частния тъжител се обръща внимание на
факта,че свидетелят С.К. е единственият ,който е видял от началото до края
цялата ситуация ,развила се между подсъдимия и частния тъжител и съгласно
неговите показания останалите свидетели-Д. Я. ,С. Т. и Е.Т. не са видели
събитията от самото начало,т.е от момента, в който частният тъжител се е
намирал в автомобила,следва да бъде акцентирано,че този свидетел изобщо
отрича присъствието на свидетелите,водени от частното обвинение А.Б. и К.
И..Т.е, обръща се внимание на незначителни за разкриване на обективната
10
истина по делото факти,които въззивният съд ще анализира по-долу,като се
неглижира от частното обвинение по-силното,а именно ,че соченият като
напълно достоверен доказателствен източник,който въззивният съд безспорно
възприе като такъв-свидетел С.К. напълно отрича присъствието на лицата,
водени от частното обвинение и подкрепящи тезата на частния тъжител.Така
свид.С.К. за тези свидетели твърди,че „Познавам А.Б. и К. И./допусната е
грешка –фамилията е Й.ов/. Не съм ги видял там.“За присъствието на тези
лица отрича и свид.Д. Я.: „През това време наскачаха, почнаха да викат хора
от отсреща от магазина. Наскачаха свидетелите, дойдоха и те натам, ама
за съжаление тия свидетели дето са тука аз не ги видях.“.Свидетелят Д. Я. е
разпитван в съдебно заседание на 20.09.2023г и преди него в същото съдебно
заседание са снети показания от свидетелите А.Б.,К. Й.ов,Д.К. и А. А. като
следва да бъде отбелязано,че последните двама не твърдят за присъствие на
мястото на инцидента.
Свидетелите Е. Т.а и С. Т. също не посочват свидетелите на частното
обвинение да са се намирали на мястото на инцидента.Но в същото време
твърдят ,че свидетелят С.К. е бил там.Последният също акцентира на
присъствието на сем.Т.и.По отношение на Е.Т. твърди ,че: „Познавам
съпругата на Т. – Е.Т., тя беше в магазина. Тя излезе после от магазина, но не
знам дали е видяла какво се случва“.Свид.С.К. е категоричен,че на мястото
на инцидента е присъствала и Е.Т.,но липсва същата категоричност в неговите
показания по отношение на това какво точно е видяла и в кой момент е видяла
ситуацията свид.Е.Т..Ето защо,твърдението на частното обвинение,че
свид.Е.Т. не е видяла целият конфликт,основавайки се на показанията на
свид.С.К. е необективно ,тъй като показанията на свид.С.К. не съдържат
такова твърдение. Свид.Т.а твърди,че не е влизала в магазина,а се е намирала
на 2 метра от беседката,на която е забелязала ,че седи свид.С.К.,както и
сочи,че този свидетел е викал съпруга й.Но дори и да бъдат игнорирани
нейните показания по отношение на посоченото ,че е възприела идването на
частния тъжител,обръщането на автомобила,последните съдържат подробна
информация по отношение на извършеното именно от частния тъжител
нападение спрямо подсъдимия с нанасяни удари единствено от частния
тъжител спрямо подсъдимия.Наистина следва да се акцентира на
обстоятелството,че тази свидетелка не сочи за възникнал спор между частния
тъжител и подсъдимия,дори и същият да е бил провокиран от частния
11
тъжител А. докато последният се е намирал в автомобила.Поради тази
причина следва да бъде възприето оспорването на частното обвинение,че
свид.Т.а очевидно е възприела развитието на случая от момента,в който
частният тъжител е излязъл от автомобила и е нападнал подсъдимия.
Основавайки се отново на показанията на свид.С.К.,следва да бъде възприето
виждането,че свид.С. Т. не е видял случващото се между двамата основни
участници ,докато частният тъжител е бил в автомобила.По отношение на
възможността за възприемане,свид.С.К. сочи:“ Между пространството
между четвърти и пети блок Я. си слага микробуса. Микробусът беше по-
близко до четвърти блок, точно пред магазина му, плътно до блок
четири.Точно защото буса беше паркиран по тоя начин С. като излезе от
магазина не можа да види какво се случва, че двамата се дърпат. Аз тогава
му казах да отиде да ги разтърве и той тогава видя и разбра за ситуацията
и отиде да ги разтървава.“.Т.е свид.С. Т. възприема подсъдимият и частният
тъжител,когато последният е извън автомобила и вече нападнал Й.
И..Междувпрочем показанията на този свидетел са именно в тази насока като
те също не съдържат твърдение за предходна ситуация между двамата:
„Когато отидох аз застанах между тях. Г. го държеше за шията и го
налагаше. Видях Г. да нанася удари на Й. по главата с ръка. Не мога да кажа
дали шамар или юмрук, но го удряше по главата. Аз избутах Г., той се качи в
колата, почна да го заплашва. Видях, че на Й. веждата и устата имаше кръв.
Аз кръв по Г. не съм видял. Не съм виждал Й. да е нанесъл удари на
Г..“.Липсата на твърдение за предходна ситуация се дължи не на отричането
на съществуването на такава,а на факта,че С. Т. свидетелства за това,което
лично е възприел.
Неоснователно обаче се явява възражението на частното обвинение по
отношение на възприятията на свид.Д. Я.,тъй като последният не твърди,че е
видял идването на частния тъжител с автомобила,обръщането на
автомобила,но последният възприема развиващата се ситуация от момента на
спирането на автомобила от частния тъжител ,излизането от него и
нападението спрямо подсъдимия.Свид.С.К. не е видял свид.Я.,но заявява,че от
терасата на неговия апартамент има пряка видимост към мястото ,на което се
намирали Г. А. и Й. И..
Но дори и поставяйки като основополагащи за фактологията по делото и
12
извличайки обективната истина,базирана на показанията на свидетеля
очевидец С.К. ,не могат да бъдат направени исканите от частното обвинение
изводи в противовес на възприето от проверявания съд,тъй като показанията
на този свидетел не съдържат информация за нанасяни удари от страна на
подсъдимия спрямо частния тъжител.Извеждането на твърдения извън
контекста на отговорите на свид.К. и последователността на задаваните
въпроси от страните,в никакъв случай не води до генерален извод за нанеси
удари от подсъдимото лице към частния тъжител.Така заявеното от свид.С.К.
е следното:“Г. беше в колата, Й. отвънка. Зачепкаха се нещо, спореха и по
едно време Г. изгаси колата, слезна и се сдърпаха. Идваше Томов и го помолих
да ги разтърве, защото аз имам фистула на ръката. Отиде момчето,
разтърва ги. След малко Г. се качи в колата и си тръгна. Й. отиде на
близката чешма да се мие. След това дойде до магазинчето, но не сме си
говорили за това.
Сдърпаха се и се бяха хванали един за друг. Не мога да кажа кой кого е
ударил. По Й. по лицето му имаше кръв. Г. не съм го видял, понеже той се
качи на колата и си тръгна.
Преди Г. да слезе от колата спореха за нещо. Явно се удряха, бяха се хванали
за реверите и се удряха с ръцете. Там беше С. Т.. Той не виждаше
ситуацията и аз го изпратих да отиде да ги разтърве.“
Така посоченото,представлява дословното отразяване в съдебния протокол на
заявеното от свид.С.К..Прави впечатление ,че първият абзац представлява
разказ на възприетото от него,а то е,че двамата са спорели докато частният
тъжител е бил в колата,а подсъдимият отвън и едва след като частният
тъжител е изгасил колата и е излязъл от нея,са се „сдърпали“.Този свидетел
твърди,че са се сдърпали и се били „хванали един за друг“,но „не може да
каже кой кого е ударил“.Но въпреки това е видял кръв по лицето на Й.,но Г. не
го е видял,защото се е качил в колата.Следва да бъде обърнато внимание ,че
този свидетел в никакъв случай не твърди така както се акцентира от частното
обвинение за нанасяне на удари от подсъдимия към частния тъжител,докато
последният все още се е намирал в автомобила.Свидетелят К. отговаря
отново в третия абзац,очевидно на задавани въпроси,че „Преди Г. да слезе от
колата спореха за нещо“.Второто изречение след този отговор обаче не може
да бъде отнесен към момента,в който частният тъжител се е намирал в
13
автомобила,поради пояснението,което свидетелят дава след него,а именно:“
Явно се удряха, бяха се хванали за реверите и се удряха с ръцете. Там беше С.
Т.. Той не виждаше ситуацията и аз го изпратих да отиде да ги
разтърве.“Т.е ,това второ изречение представлява отговор на
ситуацията,развиваща се извън автомобила и именно поради тази причина е
изпратил С. Т. да ги разтърве.По надолу в своите показания отново отговаря
на въпроси на страните: „Прозорецът на автомобила на Г. беше свален, но не
мога да преценя колко беше свален. Докато Г. беше в колата спореха. Той
изгаси колата, слезе от нея и се добараха“. Свидетелят изрично на няколко
места посочва,че докато частният тъжител е бил автомобила ,двамата са
спорели,едва след като е изгасил автомобила и е излязъл от него са се
„сдърпали“.Ето защо,твърдението на частното обвинение,че подсъдимият е
нанасял удари на частният тъжител докато последният е бил в автомобила е
останало напълно изолирано,както правилно е отбелязано и от
първоинстнационния съд.Всъщност е налице превратно тълкуване на
доказателствен източник от страна на частното обвинение,като
първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствената маса в
съответствие с чл.14 от НПК.Прегледът на доказателствената съвкупност не
дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху
неправилно формиране на съдебната воля.Районният съд не е надценил едни
доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на
достоверността на гласните доказателствени средства.Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода,каквито оспорвания са изложени в жалбата на повереника и се
поддържат в хода на съдебните прения пред въззивния
съд.Първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.305,ал.3 от НПК,немотивирайки постановената
от него присъда,първо защото е изброил доказателствените източници, на
които основава правните си изводи и на второ място,защото не е налице
просто изреждане,но е съпоставил ценените от него с тези ,които не е
възприел,излагайки и позицията си за тяхното игнориране.
Независимо от изложеното, и за да бъде отговорено в конкретика на
14
възраженията, наведени от частното обвинение във въззивната
жалба,изразяващи се най-вече в отправен упрек по отношение получения
кредит на доверие на показания на свидетели,водени от подсъдимия, като се
твърди,че районният съд не е обсъдил показанията на единствения свидетел
равноотдалечен от страните по делото,а именно свид.С.К.,в противен случай
би възприел друга фактическа обстановка по делото,въззивният съд намери,че
посоченото възражение е неоснователно.Както се упомена по-горе,първият
съд е извел фактологията по делото,базирайки се не само на показанията на
свидетелите С. Т., Е.Т. и Д. Я.,но и на показанията на свид.С.К..Подходът на
районния съд е бил такъв,че в разказвателна форма е изложил посоченото от
свид.С.К./виж стр.9 от мотивите/,но след това е анализирал,посочвайки кои
факти,изложени във фактическата обстановка е основал на показанията на
ценените от него свидетели.Основавайки се именно на показанията на
свидетелите С.К. ,Д. Я. и Т.а е откроил най-съществения в производството
факт,че не подсъдимият е бил този ,който е провокирал и започнал
нападението и е удрял частния тъжител,а напротив частният тъжител А. е
инициатор на побоя ,тъй като „първоначално словесно е нападнал Й. И., като
го заплашвал и обиждал, а след слизането му от автомобила го нападнал
физически“.Районният съд е охарактеризирал физическия
сблъсък,конкретизирайки нападението от частния тъжител спрямо
подсъдимия.
Частното обвинение определя като странно заключението в мотивите на съда
,че свид.Я. е „успял да види как А. приближава И. с автомобила си на път под
прозореца му,след което как излиза от него,което намира,че противоречи на
показанията на самия свидетел :“Аз не твърдя,че цялата случка съм
видял,започнах да гледам случката от момента ,в който подсъдимият излезе от
колата и се сборичка с тъжителя…“.Така отразеното от частното обвинение
всъщност не фигурира в мотивите на съда.Възприетото в мотивите на
районния съд всъщност представлява точен преразказ на показанията на
свид.Я..Районният съд е отразил: „Свидетелят сочи, че е видял Г. А. да слиза
от автомобила си, да отива към Й., хванал го и го налегнал на вратата на
неговия автомобил“/л.8 от мотивите/.При описание на фактическата
обстановка относно нападението е отразил,че всичко е видяно от
свид.С.К.,чийто показания районния съд напълно кредитира,отразява ги на
няколко места в мотивите си и всичките му правни изводи са базирани на
15
показанията именно на този свидетел.Дори и във фактическата обстановка по
делото е посочил,че:“Всичко това било видяно и наблюдавано от свидетеля
С.К., който в този момент се намирал седнал в беседка, намираща се
непосредствено до магазина и зад блок № 4, и от свидетелката Е.Т., намираща
се пред хранителния магазин, които виждайки случващото се помолили
намиращият се в близост свидетел С. Т. да отиде и да разтърве двамата мъже“.
Отразеното отново във въззивната жалба като съществуващо противоречие в
„безспорната“ фактическа обстановка ,че „подсъдимият вървял към
автомобила си около 10.00ч на ****г“,което влизало в противоречие с
обясненията на самия подсъдим,който посочил,че „“Тръгнахме аз и на
майстора жена му Е.Т. към колата“,според въззивният съд представлява
просто извадка от контекста и поставянето на акцент на несъществени от
гледна точка на спора факти.Същевременно не представя точно отразеното от
районния съд във фактическата обстановка по делото,който е отразил този
факт по следния начин:“ Тъжителят Г. А. И. след като направил завой в
обратна посока и връщайки се надолу по улицата спрял пред джипа Хонда, в
непосредствена близост до стоящият подсъдим Й. С. И., като започнал да му
говори през отворения прозорец на автомобила си, че ще го унищожи, ще се
разправи с него и да го обижда“.Така отразеното във фактическата обстановка
от районния съд точно пресъздава и посоченото от самия подсъдим:“ Моят
автомобил беше паркиран на уширението при Я., под неговия прозорец, пред
магазина, който в неделя не работи. Аз стоях до автомобила. Автомобила
беше с лице към пътя без изход. Автомобила на Г. спря срещу мен врата срещу
врата. Неговия прозорец беше отворен. Аз си стоях до моя автомобил, нямаше
и 50 см между автомобилите. Неговата врата не се удари в моя автомобил. Той
излезе бързо. Той ме удари 2-3 пъти, изрита ме, подклекнах, хвана ме за
шията. Аз не съм отправял удари към него. При магазина чаках С. и Е.. Не
съм си купувал кафе. Когато дойдоха С. и Е. ги питах какво ще пият, с тях се
срещнахме пред магазина.“Тези обяснения подсъдимият е дал при въпроси
,зададени от повереника.Действително,в началото на обясненията си
подсъдимият е посочил:“Там бях пред магазина и след като дойдоха С. и Е. си
взеха кафе. Е. взе кафето, С. непрекъснато хора го питаха за нещо. Тръгнахме
с Е. към колата“. На първо място,следва да бъде отбелязано,че така
посоченото от подсъдимия,че е тръгнал със свид.Е.Т. към колата не следва да
бъде възприето,при положение че самата свидетелка сочи,че се е намирала
16
пред магазина и това се установява по безспорен начин в производството,но на
следващо място следва да бъде обърнато внимание,че същественият момент в
казуса е не играта на думи и начина на изказване на подсъдимия или на
свидетелите по делото ,а отсяването на безспорния факт,че подсъдимият Й. И.
се е намирал стоящ на улицата до автомобила си ,в момента, в който частният
тъжител е спрял при него,управлявайки своя автомобил.А обстоятелството
дали свид.Е.Т. е тръгнала с него,или е стояла пред магазина е без правно
значение,при положение,че е възприела ситуацията,която се е развила между
подсъдимия и частния тъжител като показанията й не съдържат информация
за възникнал спор между двамата,докато частният тъжител все още е бил в
автомобила.Очевидно, последната е възприела инцидента от момента, в който
подсъдимият е излязъл от лекия автомобил и е нападнал подсъдимия,или пък
акцентира на нападението,поради важността на този момент.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост
на доказателствената съвкупност относно съществените за правилния изход на
делото обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на информацията,
съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно
попадащите в предмета на доказване факти ,поради което въззивният съд е на
мнение,че едностранчивост в подхода е проявен от частното обвинение.При
това положение,окръжният съд също достигна до извода, направен от
районния,че поведението на подсъдимия Й. С. И. не осъществява от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл.130,ал.1 от НК,поради
което и на осн. чл.304 от НПК правилно районния съд е оправдал подсъдимия
за това,че на ****г. за времето от 10.00 часа до 11.00часа, на улица без изход и
без име, находяща се в ж.к.“М.“ на с.Б., община С., област Б., пред хранителен
магазин, устроен в блок 4 на същата улица, чрез хващане с едната ръка за
шията и нанасяне на удари с другата ръка на Г. А. А., съответно в областта на
главата му - по лицето, черепа и тила, докато е седял в автомобила си на
мястото на водача и нанасяне на удари в областта на главата му - по лицето,
черепа и тила след като е излязъл от автомобила, му причинил травматични
увреждания, изразяващи се в контузни рани в лявата скулна област на лицето,
както и в лявата част на врата, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК.
17
При този доказателствен анализ,в производството с нужната категоричност се
установява единствено факта,че частният тъжител е бил този,който е нападнал
подсъдимия,нанасяйки удари по същия.Частният тъжител е имал и мотив за
това нападение,който се сочи не само от подсъдимия /разкрита нива с
канабис,за което разкритие частният тъжител е подозирал подсъдимия и
поради която причина е загубил 100 000лева/,но се сочи и от свидетелите по
делото.Свид.К. твърди,че частният тъжител е бил този ,който е спрял с
автомобила си при подсъдимия и между тях е започнал спор.Свид.Т. твърди,че
е чул реплика:“Ще те оправам“, такива работи“.Отново отправянето на
заплахи е имало от страна на частния тъжител към подсъдимия,когато
последният заедно със свидетелите С. и Е. Т.и се е прибирал в дома
си.Причина за нападението прозира и в показанията на свид.А./зет на
подсъдимия/ ,на който частният тъжител е писал съобщение,че"дядо му си го
е получил".
Първоинстанционният съд при дадения кредит на доверие на
свидетелите,посочени от подсъдимия,игнорирайки показанията на
свидетелите А.Б. и К. Й.ов,сочени от частното обвинение като очевидци, като
противоречащи на останалия доказателствен материал/свидетелски
показания,включая и на показанията на свид.С.К./, то крайният извод е,че
липсват доказателства,които да установяват нанесени от страна на
подсъдимия удари спрямо частния тъжител.Следва да бъде обърнато
внимание ,че свид.С.К. в никакъв случай не твърди така както се акцентира от
частното обвинение за нанасяне на удари от подсъдимия към частния
тъжител,докато последният все още се е намирал в автомобила.
Пълното доказване на включените в предмета на делото/ чл.102,ал.1,т.1-3 от
НПК/ обстоятелства /чл.103,ал.1 и ал.2 и чл.303,ал.2 от НПК/ е такова, при
което не възникват съмнения,че е налице инкриминираното престъпление и,
че подсъдимият го извършил по време, място и начина, описани в частната
тъжба.Тези принципни положения, пренесени в настоящия случай и с оглед на
събраната по делото доказателствена съвкупност означават,че същите не са в
съС.ие да обосноват обвинителната теза по изискуемия от НПК начин
/несъмнено, категорично/, а оттам - следва извод, че обвинението срещу
подсъдимия е недоказано,до който извод е достигнал и съставът на
контролираната инстанция.Т.е, не е налице твърдяното от частното обвинение
18
превратно формиране на фактическите изводи на районния съд, послужили за
обосноваване на доказателствения такъв за недоказаност на обвинението.
Единственият безспорен факт е, че в хода на процесния инцидент на частния
тъжител са причинени телесни увреждания.Реализирана следователно е била
медикобиологичната характеристика на телесната повреда по чл.130,ал.2 от
НК, като травматичните увреждания са причинили на частния тъжител болка
и страдание,но не и твърдяното в частната тъжба временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Но при безспорни доказателствени източници
,установяващи нападение от страна на частния тъжител по отношение на
подсъдимия и удари също от частния тъжител спрямо подсъдимия,то
получените от частния тъжител травматични увреждания въззивният съд
определя като получени в резултат на защитата на подсъдимия от нападението
на частния тъжител,по начина по който са определени от вещото
лице/възможно и защитни/.При липса на доказателствени източници,досежно
механогенезата на нараняванията, установени при частния тъжител-никой от
свидетели не сочи за нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо
частния тъжител, не е възможно формиране на еднозначен правен извод в тази
насока.Частното обвинение заостря вниманието на въззивния съд по
отношение на момента на възприемането на случващото се между частния
тъжител и подсъдимия от свидетелите С. Т.,Е. Т.а и Д. Я.,оспорвайки
възможността им да видят ситуацията докато частният тъжител се е намирал
в автомобила, като пренебрегва липсата на доказателствени източници ,които
да докажат обвинителната теза.Именно свид.С.К.,на чийто показания
акцентира повереникът,отрича изобщо присъствието на свидетелите на
частното обвинение- А.Б. и К. Й.ов.
Ето защо,различен от направения извод за несъставомерност на деянието
както от обективна ,така и от субективна страна е невъзможен,в който смисъл
оправдателния съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.
При извод за несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна,при липса на констатирано противоправно поведение на подсъдимия
Й. С. И.,то правилен се явява и извода за неоснователност на предявената
гражданска претенция,формулирана като обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лева, предявен от частния тъжител, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деянието– ****г. до
19
окончателното й изплащане.
По отношение на направените разноски в производството пред първия и
втория съд:
Тъй като районният съд изобщо не се е занимал с въпроса за разноските,то
последните следва да бъдат решени от него с оглед гарантиране правото на
страните на инстанционно производство,като първият съд следва да се
произнесе по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,във вр. с чл.338 от
НПК ,Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №3 от 16.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от
2023г. на РС- Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да бъде съобщено за изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20