Решение по дело №1901/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20181720201901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                         

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  687                                         Година 2018                                    Град   Перник

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                 IV – ти наказателен състав

На шести ноември                                                                                                Година 2018

 

В публичното заседание в следния състав:

      Председател: Светослава Алексиева

                                                                      Съдебни заседатели:

Секретар: Божура Антонова

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01901  по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство и е образувано въз основа на внесена от органите на МВР преписка, рег. № 1920р-14107/30.10.2018 г. по описа на 01 РУ „Полиция” – гр. Перник.

Районна прокуратура – гр. Перник – уведомена, не изпраща представител.

Нарушителят Н.Д.П. дава обяснения, но не се признава за виновна в извършване на нарушението.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Нарушителката Н.П. ***. *****. Работи на длъжност *****, гр. Перник. Не е осъждана.

На 29.10.2018г., около **, Н.П. управлявала  лек автомобил „Нисан **“ с рег. № ***** по ул. „Софийско шосе“, град Перник. С нея в автомобила пътувал свид. И.П.Г..*** се намирали свидетелите Б.Б. и  С.С. – полицаи   в група ООР при 01 РУ – Перник.  Свидетелят С. подал сигнал за спиране със стоп-палка. П. възприела сигнала, намалила скоростта и предприела спиране. В момент, в който полицейските служители се насочили към автомобила й с намерението да извършат проверка, променила решението си, ускорила движението на автомобила и продължила в посока Автогара – Перник. Свидетелите С. и Б. я последвали със служебния си автомобил. В района на ул. ***“ настигнали превозното средство и подали звуков и светлинен сигнал. Н. П. продължила движението си и спряла пред дома си на ***Полицейският автомобил спрял до нейния. Свидетелят Б.Б. се представил и поискал документите й за проверка. П. излязла от  колата си и заявила, че няма да представи никакви документи, заявила, че „й писнало да я проверяват“, и че нямат право да я проверяват.  Повторно устно й било разпоредено   да представи документ за самоличност и документи за управляваното от нея превозно средство. П. отново демонстративно отказала, като на висок тон започнала да обижда служителите на МВР, наричайки ги „нещастници“, „комплексари“, че не са никакви полицаи, заканвала се, че ще ги уволни. Свидетелите я  предупредели, че ако не преустанови непристойното си поведение и не изпълни  даденото й разпореждане, ще бъде задържана и отведена в полицейското управление за установяване самоличността й. Нарушителката пренебрегнала предупреждението и продължавайки на висок тон да обижда служителите на МВР опитала да влезе в дома си, блъскайки с тялото си С. и Б., които застанали на пътя й.

Поведението й принудило служителите на 01 РУ - Перник да предприемат действия по задържане, при което й поставили белезници и я качили в патрулния автомобил. Междувременно докладвали за случая в ОДЧ при 01 РУ – Перник и поискали съдействие от автопатрул на сектор ПП, с оглед констатираното по-рано на улица „Софийско шосе“ нарушение по ЗДвП.

Очевидци на непристойното поведение на нарушителката станали свидетелите И.Г., И.Р., част от персонала и клиенти на търговския обект намиращ се на същия адрес. От първите двама било снето писмено сведение по случая.

Впоследствие П. била отведена в полицейското управление. Там на основание чл.72, ал.1, т.2 и 4 от ЗМВР свидетелят  Б.Б. издал писмена  заповед за задържане, рег. №1920з-583 от 29.10.2018г. Спрямо П. бил извършен обиск, при който у нея /в дрехата й/ била установена личната й карта.

 След като самоличността й била установена срещу нарушителката бил съставен  акт за констатирана проява на дребно хулиганство, при предявяване на който  П. отказала да го подпише – обстоятелство, което съставителят отбелязал в съдържанието му и било удостоверено с подписа на свидетел. Съставени били и АУАН за нарушения по ЗБЛД и по ЗМВР, както и протокол за предупреждение, които П. също отказала да подпише. Впоследствие била настанена  в помещение за временно задържане при 01 РУ – Перник.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена като взе предвид отчасти обясненията на нарушителя; показанията на свидетелите С.С.С., И.П.Г., И.И.Р., Б.К.Б., В.К., П.В.Д., Б.С.З.и Ю.М.Г.;  приетите като доказателства по делото писмени материали, приложени по преписка, рег. № 1920р-14107/2018 г. по описа на 01 РУ – гр. Перник: акт за констатирана проява на дребно хулиганство на 29.10.2018 г., заповед за задържане на лице, рег. №1920з-583 от 29.10.2018г., АУАН №№ 0342627 и 0342626 от 29.10.2018г., протокол за предупреждение от 29.10.2018г., както и представените в съдебното следствие: трудов договор **.,  съдебномедицинско удостоверение, изх. №179/30.10.2018г. и справка за съдимост, рег. №1568/31.10.2018 г., изд. от БС при ПРС..

Съвкупният анализ на събраните доказателствени материали по-горе, мотивират несъмнен извод, че нарушителката е извършила деянието, констатирано с акта по  чл.2, ал.1 от УБДХ. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Б.Б., С.С., И.Р. като ги намира за логични, последователни, убедителни по съдържание, изясняващи детайлно и в пълнота фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване. Тримата имат непосредствени възприятия за установяваните събития, излагат ги уверено, без всякакви противоречия, като изявленията им намират пълна подкрепа в приетите писмени доказателства. Съдът не установява каквито и да е основания достоверността на  показанията им да бъде поставена под съмнение или да се счете, че съобщават неверни факти или излагат необективно имащите значение за делото, движени от неясни подбуди да набедят П. в деяние, което не е извършила. Тримата са очевидци на действията на П., поради което показанията им са източник на преки доказателствени факти. Заявяват, че същата се е държала арогантно,  демонстративно е отказала всякакво съдействие, за да установят самоличността й и да изпълнят задълженията си по служба, блъскала ги е и е отправяла е към тях  посочените по-горе  обидни думи и закани, на място и по начин, дали възможност да бъдат възприети  от  множество хора. Служебната ангажираност на свидетелите със случая не е обстоятелство, което да поставя по съмнение надеждността им като свидетели. 

Съдът отхвърля достоверността на обясненията на обвиняемата относно релевантните за делото факти, като приема, че същите са израз на защитната й позиция. Въпреки частичната подкрепата на версията й от показанията на свид. И.Г., същата остава неубедителна. Установи се, че този свидетел е пряк очевидец на случилото се, но изявленията му в съдебното следствие са в явно противоречие със закрепените  в материалите по преписката, както и с тези, дадени от  горната група свидетели. Г. отрича да е възприел вменените на Н.П. действия, които само ден по-рано лично е удостоверил с подписа си в съставения акт по чл.2, ал.1 от УБДХ, и  отрича верността на саморъчно написаното от него сведение, приложено към акта, с мотив, че бил подложен на полицейски натиск. Опита му да обясни непоследователността в изявленията си пред съда е крайно наивен и неубедителен. Поради това съдът приема, че  свидетелят не е обективен при излагане на фактите, пристрастен е и с показанията си цели да утвърди версията на нарушителката, вероятно, поради служебната му зависимост от нея като ******. 

Останалите  събрани гласни доказателствени средства нямат пряко отношение към релевантните за казуса въпроси. Свидетелите В.К. и П.Д.не са били  очевидци на  вменената на П. непристойна проява, тъй като са пристигнали на мястото след прекратяването й, в момент в който нарушителката вече е била задържана и се е намирала в полицейския автомобил .

По същата  причина без съществено значение в доказателствен аспект са и показанията на свид. Б.З. и Ю.Г.. Обстоятелствата, на които двамата акцентират в показанията си и стремежа да утвърдят, че при  започването на проверката П. действително не е разполагала с лични документи у себе си /били й предадени от З. докато седяла с белезници в полицейската кола/, а косвено и че при задържането й спрямо нея е проявена неоправдана грубост, предвид възприетите от  Г. наранявания в областта на  китките на ръцете й, установени и при извършеното на 30.10.2018г. медицинско освидетелстване в СМО при МБАЛ „Р. Ангелова“ – Перник, са ирелевантни за казуса. Касае се за действия, следващи по време процесната непристойна проява и такива, свързани с изпълнението на правомощия на полицейските служители по Закона за министерство на вътрешните работи. Законността на тези действия, вкл. постановеното задържане, подлежи на оспорване по друг ред.

Въз основа на изложеното  съдът приема, че  описаната в акта проява на дребно хулиганство проява е действително извършена. Същата представлява непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, тъй като безспорно, действията по блъскане, изричане на думите нещастници”, „Вие не сте полицаи”, „Ще Ви уволня“  спрямо униформени полицейски служители, предприели действия в изпълнение на правомощията и задълженията си по служба, осъществени  на публично място и станали достояние на множество хора, представлява оскърбително отношение и държане към орани на властта и несъмнено е проява, нарушила обществения ред и спокойствие. С поведението си спрямо полицейските служители нарушителката е демонстрирала незачитане на реда, проявила е неуважение и  недопустимо е засегнала авторитета на униформените служители на МВР, демонстрирайки незачитане и авторитета на институцията, която представляват, призвана да осигурява законност и ред.. Обидните думи към тях, упоритото неподчинение на разпорежданията им, осъщественото и физическо съприкосновение, са унизили както личното им достойнство, така и професионалната им изява, предвид това, че са изпълнявали задължения по опазване на обществения ред.

Това поведение, проявило се в недопустимо оскърбление на служителите на реда, не само че е било годно, но е и въздействало на лицата, които са го възприели по начина регламентиран в разпоредбата на чл.1, ал.2 от УБДХ. 

            Нарушителката е съзнавала горните обстоятелства,  от което по несъмнен начин се  извежда наличието на  пряк умисъл в действията й.

Непристойната проява е констатираната от компетентен орган с акт, съставен при спазване на нормативните изисквания установени в чл.2, ал.1 УБДХ и чл.4 от Правилника за прилагане на Указ №904 за борба с дребното хулиганство.

По изложените съображения и при така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си нарушителят Н.П. е осъществила от обективна и субективна страна административнонаказателния състав на чл.1, ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство, тъй като на 29.10.2018 г. около **часа, в град Перник, ул. **”, пред дом **, е извършила непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към органи на властта – полицаи в група ООР при 01 РУ – ОД МВР – Перник С.С.С. и Б.К.Б., блъскайки ги и отправяйки към тях обиди и закани /”нещастници”, „Вие не сте полицаи”, „Ще Ви уволня/, които действия са осъществени на публично място, пред повече хора, с което е нарушила обществения ред и спокойствие.

Съдът намира, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на  чл.1, ал.1 и 2 от УБДХ за налагане на административно наказание, тъй като нарушителят е навършил шестнадесетгодишна възраст и описаната по-горе непристойна проява се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което и не представлява престъпление по чл.325 от НК. Затова, на основание чл.1, ал.1, във вр. с ал.2 от УБДХ следва да му бъде наложено административно наказание.

Съобразявайки естеството на непристойната проява, както и данните за личността и семейното положение на нарушителката, съдът счита, че наказанието “глоба” се явява по-подходящо по вид измежду алтернативно предвидените такива в нормата на чл.1 от УБДХ. При индивидуализация на размера му съдът съобрази горните обстоятелства, но в същото време отчете тежестта на нарушението, предвид осъществяването му спрямо полицейски служители при изпълнение на задълженията им, при демонстративно незачитане на авторитета им. Въз основа на това намери, че размера на наложеното административно наказание следва да бъде в средния предвиден в закона, а именно 300 /триста/ лв., който е съобразен и с наличните данни  за имущественото състояние и доходите на П.. 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

  

ПРИЗНАВА нарушителя Н.Д.П. - родена на *** ***, с постоянен адрес:***0, и настоящ адрес:***, **гражданин, **образование, **, **, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 29.10.2018 г., около **часа, в град Перник, ул. **”, пред дом **, е извършила непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към органи на властта - полицаи в група ООР при 01 РУ – ОД МВР – Перник С.С.С. и Б.К.Б., блъскайки ги и отправяйки към тях обиди и закани /”нещастници”, „Вие не сте полицаи”, „Ще Ви уволня/, които действия са осъществени на публично място, пред повече хора, с което е нарушила обществения ред и спокойствие извън хипотезата на чл. 325 от НК, поради което и на основание чл.1, ал.1 вр. ал. 2 от УБДХ й налага административно наказание ГЛОБА в размер на  300,00  /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на  обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред ПОС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА делото пред ПОС за 09.11.2018г.  год. от 11.00 часа.

            

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала,

Б.А.