№ 5867
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169197 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Е. В. Т. за е 1
894,65 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 330,85 лева представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г., 41,42лева представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,63
лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 13.08.2024 г., срещу
която частично е подадено възражение. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ за
битови нужди за имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, като собственик на този имот,
поради което и е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди,
сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури. Твърди се, че по силата на
ОУ на него е възложено събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение,
както и че на основание чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми
за ТЕ в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото
разпределение за имота е извършвано от страна на Термокомплект ООД, на база реален
отчет на уредите, издавани са изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за
потребителя е възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира съгласно
чл.36 ОУ.
Ответницата е получила препис на исковата молба, и в срока по чл.131 ГПК отговор
не е подаден. Въз възражението по заповедното производство е посочено, че начисленото
количество не е реално потребено и се прави възражение за давнност .
1
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 19.5.2004г., сключен под формата на нотариален акт, се установява, че Е. Т. е
придобил правото на собственост върху имот с адрес: ***, като през 2004г., на 11.10.2004г.,
Т. е подала до ищеца заявление за открИ.не на партида за този адрес.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е
имал качеството на потребител на такава. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя
компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление
на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими
суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално
подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от
останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-
334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството
топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към
чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната
енергия по компоненти.
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през исковия
период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия, от приложените от третото
лице – помагач документи се установява, че в имота е осъществяван отчет на уредите.
Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
2
експертиза, за исковия период в имота има поставени три броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО и щранг – лира в банята, без техническа възможност за монтиране на
уред. Енергията е изчислявана при изготвяне на дялово разпределение за двата отоплителни
сезона, след отчет на уредите.
За исковия период, на един от уредите е констатирано вписване „грешка“, като за
него е начислена ТЕ на база потребление от предходна година, екстраполирано на база
денаградуси, а за следващия период, на база инсталирана мощност. Вещото лице сочи, че
техническата част от Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г е спазена.
В случай на констатирана неизправност на уредите за дялово разпределение,
разпоредбата на чл.52 от Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г предвижда, че /ал.7/„лицето
по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка
на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния
период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от
установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери
и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези
задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия.
(8) В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7 или последващата
проверка установи, че индивидуалният топломер и/или индивидуалният водомер е
повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т.
2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1.
(9) За периода, през който индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери са
свалени за метрологична проверка съгласно ЗИ, на клиента се разпределя топлинна енергия
при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 и/или на т. 7.3.3 от приложението към чл. 61, ал. 1.“
Същите правила са спазени от страна на третото лице, поради което и претенцията
на ищеца съставлява реално ползвана енергия, поради което и искът е основателен.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
3
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период цената на услуга за дялово разпределение за период от
11.2021г. до 4.2023г. е в размер на 41,42 лева /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
4
забава е основателен.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 –
дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок кредиторът – ищец може да иска
изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на
иска в съда (19.8.2024 г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички вземания, които са били
изискуеми към 19.8.2021 г. Това са всички вземания по прогнозните фактури за ТЕ, издадени
за периода 01.05.2021 г. – 31.6.2021 г.. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и
вземането за обезщетение за забава върху съответната погасена по давност главница.
Съгласно чл. 33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата
на издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество
ТЕ.
Съгласно неоспорената от страните и приета от СРС ССЕ, за отоплителен сезон
м.5.2021г.- м. 4.2022г., дяловото изравнение е изготвено от третото лице, като през 7.2022г.,
изготвената изравнителна сметка е въведена в счетоводната система на ищеца. Издадени са
прогнозни фактури на стойност от общо 836,80лева, изчислени с 20 % ДДС. След изготвяне
на дяловото разпределение, по горното изчисление е прието, че дължимата за целия
отоплителен сезон сума е 1047,22 лева, като потребителят следва да довнесе сумата 210,42
лева, която е намалена на 191,13 лева, тъй като за период от 9.2022г.данъчната ставка
възлиза на 9 %, а не 20 %.Във връзка с промените на ДДС, е издадено кредитно известие за
сумата 210,42 лева /1.9.2022г./, като на 16.11.2021г., е платено задължение от 227,91 лева, с
което са погасени задължения по фактури от 5.2021г. до 10.2021г., като ищецът претендира
от вземането по обща фактура от 1047,22 лева -210,42-227,91 лева, сумата 608,89 лева. Във
5
връзка с корекция на топлинната енергия, при годишно изравняване за същия период е
издадена фактура на 1.9.2022г. за 191,13 лева, при данъчна ставка 9 % ДДС, която се
претендира от ищеца.
След плащането, посочено от съдебния експерт / не от ответника/, на 16.11.2021г., с
банкова карта, за период от 5.2021г. до 4.2022г., са останали неплатени главниците за период
от 11.2021г. до 4.2022г. в размер 608,89 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.а ЗЗД, давността за вземането се прекъсва с
признаване на същото. Плащането на вземане съставлява признание на същото с
конклудентни действия.
Ответницата не е навела твърдение за плащане, а същото се установява от съдебно –
счетоводната експертиза. Следователно, при липса на твърдения от ответника, който,
съгласно чл.154 ГПК, носи тежестта да установи този факт с правно значение, защото черпи
от него благоприятни последици, разпоредбата на чл.76,ал.1 ЗЗД е неприложима- не са
ангажирани нито твърдения, нито доказателства, че с плащането е заявено конкретно
задължение за погасяване. Следователно, извършеното от кредитора – ищец, погасяване на
най- старото задължение, следва да се зачете, на основание чл.76,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.118 ЗЗД, плащането на погасено по давност вземане е валидно,
дори и към момента на плащането длъжникът да не е знаел, че давността е изтекла, поради
което и платеното не подлежи на възстановяване.
При съобразяване на признанието, извършено с плащането от ответницата,
възражението за давност е неоснователно – погасени са именно притезанията, в погасителна
давност. Тук е моментът да се посочи и, че вземането, предмет на делото, с оглед
извършеното погасяване, преди датата на заявлението, са извън погасителна давност –
същите вземания са от м.11.2021г..-
Поради изложеното, исковете за главница и лихва следва да се уважат изцяло.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение на ищеца, поради което и вземането е
дължимо. В случая за претендирания период 01.11.2021 г. – 30.04.2023 г. е начислена такса за
дялово разпределение в размер на 41,42 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/. Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски с идентичен
размер, с едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор,
то и давността за вземането по тях е тригодишна. Давността тече от датата на издаване на
съответната фактурата, когато възниква и вземането за дялово разпределение, доколкото
липсва предвиден в закона или уговорен между страните срок за изпълнение на това
задължение. Следователно към 19.08.2024 г., когато е предявен искът /съгласно разпоредбата
на чл. 422 ГПК/ , то и няма вземания на ищеца в погасителна давност.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски : за заповедното производство- в общ размер 95,53лева, от
които 45,53лева държавна такса, сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и за исковото производство – в общ размер 1080,25лева, от които 180,25
6
лева държавна такса , 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 800 лева депозити за
експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите 1 894,65 лева , представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 330,85 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г., 41,42лева , представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,63
лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 13.08.2024 г, за които
суми по ч. гр.д.№49631/2024 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б
сторените разноски: сумата 95,53 лева по ч. гр.д. №49631/2024 г. на СРС, 125 състав и
сумата 1080,25 лева по гр.д.№ 69197/2024 г..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „ Термокомплект“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7