Р Е Ш
Е Н И Е
№247
гр. Стара Загора, 20.11.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Андреан Сутров
като разгледа докладваното от съдия Б.
Табакова КАН дело № 233 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от А.М.А. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. И.М., срещу Решение № 307 от 26.07.2023г., постановено по
АНД № 20235530200773/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-1228-003433 от 08.09.2022г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото му административно нарушение е установено
по безспорен и несъмнен начин, като поддържа, че не е доказана съставомерността
на деянието от субективна страна. Твърди, че след като не е собственик на
управлявания от него автомобил, няма отношение към неговата пререгистрация и не
е бил известен за служебното й прекратяване. Поради липса на виновно извършено
деяние счита, че поведението му не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Позовава се и на Тълкувателно постановление № 2/ 2023г. по тълкувателно
дело № 3/ 2022 г. на ВКС и ВАС. Направено е искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно издаденото срещу него НП. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба – Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител в представеното писмено възражение оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е потвърдил НП. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от
касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд Стара Загора е НП № 22-1228-003433
от 08.09.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на А.М.А. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че на 11.07.2022г. в 10:12ч. в гр. Стара Загора на
бул. „Св. Патриарх Евтимий“ до № 50 в посока север-юг, А.А. е управлявал лек
автомобил "Ауди" с peг. № ***,
собственост на М. А.М., което не е регистрирано по реда на Наредба І-45/ 2000г.
на МВР. При извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 30.06.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, със
служебно отбелязване в АИС КАТ-Регистрация, тъй като МПС е закупено на 28.04.2022г.
от М. А.М., сделката е изповядана от нотариус с рег. № 521 и информацията е
подадена по електронен път в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-София.
До 28.06.2022г. собственикът на МПС М. М. не е изпълнил задължението си като
приобретател на регистрирано ППС в двумесечен срок от 28.04.2022г. до 28.06.2022г.
да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес. Съставен
му е АУАН № 226134 от 11.07.2022г По случая е била образувана преписка вх. № 7936/
2022г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, като с Постановление от 26.08.2022г.
на прокурор в РП Стара Загора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК е отказано
да бъде образувано наказателно производство и материалите са изпратени на
Началника на Първо РУ на МВР Стара Загора за продължаване на
административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 226134 от
11.07.2022г.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП
по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания.
По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е обосновал извод, че описаната в НП фактическа обстановка, както и
извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна
страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.
175, ал.3, предл. първо във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен
начин. Приема, че деянието е извършено по непредпазливост, защото водачът е
знаел за закупуването на автомобила на 28.04.2022г. и е бил длъжен да провери
преди привеждането му в движение дали е надлежно пререгистриран, за което данни
се съдържат в свидетелството за регистрация-част II. Посочва, че незнанието на закона
не го извинява, а и той не за първи път е санкциониран за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Наложените му административни наказания - глоба и лишаване
от право да управлява МПС, са предвидени в закона и определени в нормативно
регламентирания минимален размер. Намира за неприложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН в конкретния случай с оглед личността на нарушителя, изтеклия повече от
двумесечен срок от придобиване на автомобила и обстоятелството, че при
проверката са констатирани и други нарушения на ЗДвП.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че извършването
на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин,
като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят
от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, а при прилагане
на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.
Неоснователно
е възражението на касатора, че не е доказана субективната страна на деянието.. А.М.
е знаел, че закупеният от сина му лек автомобил не е бил регистриран, видно от
даденото сведение на 11.07.222г, приложено към преписка вх. № 7936/ 2022г. по описа
на Районна прокуратура Стара Загора. Разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за
регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от
придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване
става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от
други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно прекратяване на регистрацията в
хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй
като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото
задължение. С оглед на това неприложимо в случая е разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2/ 2023г по тълкувателно дело № 3/ 2022 г на ВКС и ВАС, защото
то касае служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.10
от ЗДвП. Действително по делото не е доказано, че санкционираното лице е
знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само
доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието - непознаването на
закона не извинява никого, поради което незнанието му не е обстоятелство,
изключващо административнонаказателната отговорност. По изложените по горе
съображения /че лицето е било длъжно да знае както за законово вмененото му
задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните
последици при неизпълнението на това задължение по чл.143, ал.15 от ЗДвП/,
съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината
„непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед,
че за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и др. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане
не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл
дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост,
не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна и
съответно за виновно извършено от А.М.А. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Напълно голословно, респективно
неоснователно, е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2
от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на
процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН А.М.А. следва да бъде осъден да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. По претенцията на ответника за възлагане в тежест на касатора заплащането на юрисконсултско възнаграждение в
производството пред РС – Стара Загора е налице произнасяне от
първоинстанционния съд, поради което повторното й разглеждане е недопустимо.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 307 от 26.07.2023г.,
постановено по АНД № 20235530200773/ 2023г. по описа на Старозагорския районен
съд.
ОСЪЖДА А.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.