РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110216861 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаденo НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № BG01042023/4000/Р8-282/07.09.2023г. за
налагане на административно наказание за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата на Директор на Национално Тол Управление (НТУ) към
Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на основание
чл.53 от ЗАНН на З. Ж. Г., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1800.00 лева за административно
нарушение на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП вр. чл.10б, ал.3 от ЗП вр.
чл.189е, ал.3 от ЗДвП вр. чл.189е, ал.9 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП вр.
чл.10б, ал.5 от ЗП вр. чл.11, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние във връзка с чл.29, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират
за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Инвокират се съображения против обжалваният санкционен акт. Твърди
се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени
правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за
недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по
възведения административно – наказателен състав. Не се претендират
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, като надлежен процесуален представител в
писмена молба и в открито съдебно заседание, оспорва депозираната въззивна
жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 27.09.2023г. в
законоустановения срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол, връчено на 15.09.2023г. с клеймо на „Български пощи от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
BG01042023/4000/Р8-282/07.09.2023г. за налагане на административно
наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Директор на
Национално Тол Управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“
(АПИ) гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН З. Ж. Г., с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер
на 1800.00 лева за административно нарушение на основание чл.10, ал.1, т.2
от ЗП вр. чл.10б, ал.3 от ЗП вр. чл.189е, ал.3 от ЗДвП вр. чл.189е, ал.9 от
ЗДвП вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП вр. чл.10б, ал.5 от ЗП вр. чл.11, ал.2 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние във връзка с чл.29, ал.1 от
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа
На 01.04.2022г. в 13:19 часа е установено в направление излизане от
територията на Р България на ГКПП „О.“ – ферибот, е пристигнало ППС с
рег. № ................ – влекач, марка и модел „М. А.“ с обща максимална маса –
над 12 тона, с 2 оси управляван от водача З. Ж. Г.. Посоченото ППС е било
засечено на 13.03.2023г. в 15:18 часа да се движи по път А-2, км.6+804,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, при което било извършено
2
нарушение с ППС, което имало валидна бордна карта, но е била платената за
него категория е била по-малка от измерената категория. Дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП възлизала в размер на 71.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.283 НПК писмени доказателства, от
приложения АУАН от 01.04.2023г., от показанията на свидетелите В. П. Н. и
Е. Г. Х., въз основа на които е издадено обжалваното ДП, които съдът
кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и
на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия
в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
В чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е въведена
наказуемост за собственик или ползвател на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер
2500.00 лева, а ако собственикът или ползвателят са юридическо лице -
3
имуществена санкция в размер 2500.00 лева. Същото е възприето и в чл. 187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно
средство юридическо лице или едноличен търговец, допуснал движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, му се налага имуществена санкция, която за нарушение
по чл. 179, ал. 3б е в размер на 2500.00 лева., за нарушение по чл. 179, ал. 3а в
размер на 1800.00 лева, а за нарушение по чл.179, ал.3 - в размер 300.00 лева.
Националният законодател е възприел, че при неизпълнение на
задължение за установяване размер и заплащане на дължима ТОЛ такса, и
при незаплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за
пътищата, която да освободи от административно наказателна отговорност
виновните водачи на превозни средства, респективно собственици или
ползватели, допуснали неизпълнение на посоченото задължение, то същите
следва да подлежат на административно-наказателна отговорност с налагане
на наказание във горепосочения фиксиран в закона размер, а именно
посочения от 300.00 лева за нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, 1800.00 лева
за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и 2500.00 лева за нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП, а съответно юридическите лица собственици или ползватели
на МПС, допуснали движение на ППС при неизпълнение на посочените
задължения, следва да понесат имуществена санкция в посочения абсолютно
определен размер.
Предвидените в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал.2 от
ЗДвП размери на административно наказание, респективно имуществена
санкция, не могат да бъдат изменени (намалени) от съда, разглеждащ въпроса
за законосъобразността на наложеното наказание, в зависимост от вида,
характера и тежестта на нарушението. Съдът също не може да определи по-
леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да
приеме и че деянието може да представлява маловажен случай, поради
законовата забрана на чл. 189з от ЗДвП независимо, че конкретните му
особености може да водят на извода, че предвид липсата или
незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи
обстоятелства е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С –
497 /15 и С-498/15г., разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. не допуска при
преценката за съразмерността на наказанията национална правна уредба да
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от
предвидената възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Предвидените от
националния законодател абсолютно определени размери на наказания за
нарушение по чл. 102, ал.2, налагано на основание чл. 179, ал.3, ал.3а и ал.3б
от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл. 187а,
4
ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица не
съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни
1999г., наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 71.00 лева, дори и да е налице
например предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за
освобождаване от административно-наказателна отговорност в размер на
750.00 лева, и размера на наложената на жалбоподателя парична глоба за
сумата 18000.00 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и
пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни
1999г. (в съотношение на незаплатената такса от 71.00 лева от 1 към 10 за
компенсаторната такса и в съотношение от 1 към 25 за паричната глоба).
С оглед изложеното, издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № BG01042023/4000/Р8-
282/07.09.2023г. за налагане на административно наказание за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Директор на Национално Тол
Управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с
което на основание чл.53 от ЗАНН на З. Ж. Г., с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 1800.00
лева за административно нарушение на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП вр.
чл.10б, ал.3 от ЗП вр. чл.189е, ал.3 от ЗДвП вр. чл.189е, ал.9 от ЗДвП вр.
чл.179, ал.3а от ЗДвП вр. чл.10б, ал.5 от ЗП вр. чл.11, ал.2 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние във връзка с чл.29, ал.1 от Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
5
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6