№ 38
гр. Габрово, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20244200100210 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от В. К. И. чрез адв.М.
срещу П. Н. за присъждане обезщетение от 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди ,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 19.04.2024г. , около 14.00 часа , на 3 етаж
на жилищна сграда в с.Д., ул.“Т. „**, ищцата е била нападната от ответницата, като се
описват обстоятелствата, при които последната й е нанесла побой и последващите й
действия . Била извикана Бърза помощ и ищцата била откарана в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
– Габрово, където била приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология. За вида
на получените уврежданията ищцата се позовава на съдебномедицинско удостоверение
№62/2024г. и епикриза №4591/2024г. Твърди се ,че е осъществен фактическият състав на
чл.45 ЗЗД, като от страна на ответницата е налице противоправно поведение , изразило се в
нанасяне на тежък побой на ищцата , от който са й причинени силни болки, счупвания и
опасност за живота. За претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от
нанесения тежък побой от ответницата ,като справедливо обезвъзмездяване се сочи
обезщетение в размер на 70 000лв.
Претендира се да се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 70 000лв. като дължимо обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, придружени от опасност за живота , претърпени от нанесен тежък
побой на 19.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
09.05.2024г., както и разноските по делото.
В депозирания писмен отговор от ответницата чрез адв.В. и адв.Б. се излагат доводи
за неоснователност на предявения иск. Описва се друга фактическа обстановка относно
1
случилото се на 19.04.2024г. Оспорва се ищцата да е претърпяла претендираните
неимуществени вреди ,както и ответницата да й е причинила каквото и да било нараняване .
От доказателствата по делото се установява, че всяка от страните обитава
самостоятелно жилище в сграда в с.Д., общ.Габрово ,ул.“Т.“**. На 19.04.2024г. адресът е бил
посетен от служители на РУ-Габрово по повод сигнал за скандал и побой, и от екип на
ЦСМП , като ищцата е била откарана в болницата в гр.Габрово, където е извършена
ренгенография на гръден кош и колянна става. Приета за лечение в Отделението по
ортопедия и травматология.
От страните не се спори ,че на 19.04.2024г. са се срещнали в сградата, в която живеят
, но всяка от тях описва различна фактическа обстановка относно начина ,по който е
протекла срещата.
В исковата молба се сочи, че на 19.04.2024г. страните са се срещнали на етажа, на
който е жилището на ответницата / на трети етаж/, където ищцата била нападната от
ответницата, която я ритнала силно в гърдите, при което ищцата паднала на земята и си
ударила силно гърба в стената. След падането , ответницата започнала да скача по тялото и
да я рита – по гърдите, гърба и главата. След нанасяне на побоя , ищцата била хваната за
косата и влачена от ответницата надолу по стълбите / в легнало положение/ , до първия
етаж на сградата.
В писмения отговор описаната от ответницата фактическа обстановка е, че на
процесната дата ищцата е извършила кражба от таванското помещение на вещи на
ответницата, за което е образувана преписка в РП-Габрово. Слизайки по стълбите надолу
ищцата среща ответницата, която разпознава собствените си облекла и поискала да й върне
дрехите. Ищцата отказала и хукнала надолу по стъпалата към долния етаж, бягайки се спъва
и пада в саксии на междуетажната площадка. Става и грабва една от саксиите , с която удря
ответницата в главата.
В дадените по делото обяснения по реда на чл.176 ГПК ищцата описва следната
фактическа обстановка за случилото се на 19.04.2024г.: Твърди ,че този ден се е качила на
тавана за една врата и когато слизала оттам, се срещнала с ответницата на площадката на
нейния етаж. Била стъпила на площадката, когато ответницата влизала в жилището си.
Срещнали се, когато ищцата слизала, а ответницата се качвала по стълбите към нейното
жилище. Когато ищцата стигнала на площадката, ответницата посегнала физически към нея.
„Имали караница“, питала я какво прави горе и тогава почнал боя. Ответницата посегнала с
дясната си ръка в юмрук ,насочен към лицето на ищцата. За да се предпази, ищцата вдигнала
лявата си ръка. Ударът бил по кокалчето на китката на ръката. Това бил първият удар.
Изпищяла. Вторият удар бил по крака, с ритник / под коляното/ и ищцата се свлякла надолу.
Свила се на кълбо .Започнали ритници, удари по гърба, по ребрата , с ритници. Докато била
свита, ответницата скачала върху нея. Тогава били на площадката пред апартамента на
ответницата. Най-малко 10-12 удара били нанесени на ищцата. Скачала върху нея с ритници
и юмруци. Имало една саксия. При първия удар с юмрук ,не е падала, паднала при втория ,
когато била ритната в крака. Паднала в саксията и се свила на кълбо. Ответницата спряла да
2
я удря , когато излязла една жена /непозната за ищцата/. Тогава ответницата хванала ищцата
за косата и по гръб я влачила по стълбището и я удряла с юмруци. От третото стъпало я
хвърлила и ищцата паднала на площадката пред жилището си , по очи, поела удара с ръце.
По стълбите не е падала.
В с.з. на 30.01.2025г. ищцата твърди, че не е имало никакви керамични саксии, имало
три малки пластмасови саксии. Ответницата я ударила два пъти в крака. За първия удар си
сложила ръцете да си предпази лицето, и удара идва в кокала. Рита я , не е падала, ударът
бил такъв, че й се просълзили очите от болка. Ударила я втори път, станала да бяга, но не
можала, почуствала , че отвътре нещо й се разкъсва , кракът й бил черен като катран. Две
ребра са счупени. Станала и си влязла сама вътре. После ответницата е казала на полицаите,
че ищцата паднала сама и дошла да й помогне, и че тя я вкарала вътре.
От приложеното по делото медицинско удостоверение №62/2024г. се установява ,че
на 25.04.2024г. е извършен преглед на ищцата, която е съобщила, че е била нападната на
19.04.2024г. , около 14 часа, на площадката на 3-ти етаж в болка, където живее , от нейна
съседка. Ританала я силно в гърдите, от което паднала назад, като си ударила гърба в
стената, след което започнала да я рита многократно и да скача върху нея – върху гърдите
,левия й крак ,главата / с юмруци/, после я хванала за косата и я влачила в легнало
положение до първия етаж по стълбите. Получила силни болки в гръдния кош вдясно, в
корема и левия крак. При прегледа е установено, че към момента на извършването му не се
виждат кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и корема. На левия крак е поставена
ригидна ортеза, обхващаща колянната става. Има изпъкнала долна част на лакътната кост в
областта на лявата гривнена става, без оток и кръвонасядания, с оплаквания за болка. Не са
установени други видими увреждания. Даденото от съдебния лекар заключение е, че при
ищцата е установено счупване на 10-то ребро вдясно по мишничната линия на гръдния кош,
без разместване; счупване на големия пищял на левия крак, в горната част вътреставно,
оплаквания от болки в гръдния кош вдясно ,левия крак , китката на лявата ръка.
Уврежданията могат да са причинени по време и място, съобщено от пострадалата.
От приложената по делото медицинска документация се установява, че на
19.04.2024г. ищцата е била приета в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“АД, като в лист за преглед на
пациент /л.91/ е отразено, че се оплаква „че е била бита от познато лице по цялото тяло с
юмруци и ритници“. В издадената на ищцата епикриза /л.93/ е посочен тридневен болничен
престой от 19.04.2024г. до 21.04.2024г., като в анамнезата е вписано, че е постъпила по
повод травма в областта на лява колянна става, при побой.
От приетата по делото СМЕ и обясненията на вещото лице в с.з., се установява, че на
19.04.2024г. ищцата е получила счупване на 10-то ребро вдясно ,вътреставно счупване на
лявата голямопищялна кост в областта на колянната става, болезненост в гръдния кош, левия
крак ,лявата китка. Няма данни за счупване на колянно капаче. Уврежданията са причинени
от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъдат получени по време и начин,
описан в исковата молба. Относно описания в писмения отговор на ответницата начин, в
заключението е посочено, че уврежданията не са специфични и не са характерни , което
3
изключва възможността да се посочи релефа на травмиращия фактор; падането върху
неравен терен от собствен ръст и /или малка височина е механизъм, годен да причини
описаните увреждания. Уврежданията са с травматичен произход. Възстановяването на
травмата на левия крак зависи в голяма степен от адекватно лечение; счупените ребра не се
нуждаят от специално лечение. Не е провеждано оперативно лечение. Възстановителният
период за счупването на големия пищял е 4-6 месеца, а за ребрата по-малко от тридесет дни.
Относно травмата на ребрата , от обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че в
апаратните изследвания е описана и деформация на 6-то ребро вдясно, не могат да се
изключат травматични промени , но не е безспорно. Има категорични данни за счупване на
едно ребро и съмнения за още едно, за което има деформация. Вещото лице не дава
категорично становище дали от описаните от ищцата удари е възможно да се получат
външни увреждания. Сочи ,че е малка вероятността счупването на левия крак да е получено
от ритник с маратонка. Като възможен механизъм за получаване на уврежданията на левия
крак и реброто вещото лице посочва падане по стълби и то в посока надолу, което се
приравнена на падане от собствен ръст от малка височина върху неравен терен. За травмата
на левия крак ,падането трябва да е напред , за да се счупи големия хрущял. При падане
назад коляното няма контакт с терена. За счупването на реброто е възможен и индиректен
механизъм при падане напред. За реброто счупването може да се получи и от удар с юмрук
или ритник. Травмата на коляното не може да се получи при приклякане и сгъване на тялото,
както и от ритник с маратонка. Становището на вещото лице е ,че за крака ударът е директен
, а за реброто може и да е индиректен Счупването на крака може да е причинено от
директен удар с твърд предмет със значителна кинетична енергия , възможно е да се случи и
при падане върху коляното. За реброто механизмът може да е и индиректен, но при
индиректен механизъм счупването е дъговидно, а такова не е видимо на снимките. За
счупването на големия пищял съгласно допълнителното заключение механизмът е директен
удар , при сгънато коляно , травмиращият фактор е твърд тъп предмет с неравна повърхност
,какъвто може да бъде стъпало ,саксия и др. подобни. Маратонката не може да реализира
удар с достатъчна енергия, за да се получи такова счупване. Към момента няма пълно
възстановяване на левия крак, колянната става е нестабилна поради оформен фрагмент с
признаците на оформяне на лъжлива става, и болезнени движения. Лечението е оперативно
и при провеждане прогнозата е да настъпи подобрение. Ако не се проведе – ще се влоши ,
може да се стигне до протеза. Към момента оплакванията при ищцата са за болезненост и
нестабилна походка, ползването на помощно средство е необходимо. Становището на
вещото лице е ,че травмата на левия крак не може да бъде причинена от ритник с какъвто и
вид обувка да е нанесен. Счупването е на такова място, че следва да се получи в резултат на
твърд тъпо-ръбест предмет, действие на нещо, което стърчи на терена. Може да бъде от
саксия, ако е керамична. По-голяма вероятност е да е от ръб на стъпало.
Разпитаните по делото свидетели не са очевидци на срещата между ищцата и
ответницата и на случилото се на площадката пред жилището на ответницата на процесната
дата.
4
Св.Г. възпроизвежда само това, което твърди ,че е чула като разговор между двете.
Заявила е, че не е видяла какво се случва. Това ,което твърди ,че лично е възприела, е от
момента ,когато вижда как ответницата влачи ищцата по стълбите за косата и с другата я
удря. Не може да си спомни дали тогава е била по очи или по гръб ищцата.
Св.Д. заявява, че нищо не знае за побоя. Описва ситуация, при която вижда когато се
качва по стъпалата, ръка, която държи ищцата за косата и якето, и я изхвърля от 4-5 стъпала
надолу. Твърди, че е полагала грижи за ищцата в болницата и след това. Три месеца ищцата
била на легло, кракът постоянно я болял , не можела да стане от леглото.
Св.Д. твърди, че е чул ищцата да вика ,че ще убива някой и тичане надолу. Паднала
по стъпалата, била пияна. След като паднала, станала и си влязла. В коридора на сградата
нямало друг, освен свидетеля и ищцата. Последната паднала от междинната площадка
между първия и втория етаж по стъпалата. Твърди ,че св.Г. и св.Д. не са били там. Описва ,че
на първи етаж няма саксии. Имало на втория, които са керамични. Ищцата се спънала , била
пияна. Паднала от първото стъпало на втората площадка, отгоре надолу, на лявата страна с
протегната напред ръка, на една страна. Ударила си главата ,но нямало кръв.
Св.Г. установява, че отношенията между страните се влошили откакто ответницата
установила, че ищцата взема нейни дрехи. Не е очевидец на случилото се на процесната
дата. От майка си разбрал, че е станало „кавга“ между ищцата и ответницата и че ищцата е в
болница. Не е разговарял с майка си дали ответницата е била ищцата. Твърди, че ежедневно
майка му и ищцата си говорят, като ищцата й казва да каже, че е видяла как ответницата я
бие .
От приложените материали от досъдебни производства се установява, че е
образувано ДП по жалба на ответницата срещу ищцата от 22.04.2019г. В нея за случилото се
на 19.04.2024г. се сочи, че тогава ищцата е слизала по стълбището на жилищната сграда,
облечена с дрехи на ответницата. Последната веднага се качила на тавана и установила, че
катинара е разбит и вратата е отворена и има липси. Хукнала надолу по стъпалата и когато я
настигнала, на междустълбищната площадка и казала „Какво си направила ти бе, жена?“
Ищцата хванала една керамична саксия и я хвърлила към ответницата.
Образувано е и ДП на 19.04.2024г. за престъпление по чл.129 НК. В докладната
записка е отразено, че е било посетено мястото на инцидента и е проведен разговор с
ищцата и ответницата. Съобщеното от ищцата е ,че ответницата започнала да я обвинява, че
е облечена с нейна дреха и започнала да я удря ,блъскайки я по стълбите , след което си
тръгнала. Г. не могла да види случващото се ,защото е трудно подвижна и не може да излезе
от апартамента . Ответницата отрекла да е предизвикала скандал с ищцата и да я е блъскала
по стълбите. Казала, че ищцата е носила нейна дреха, взета от таванското й помещение и при
молба да й я върне ,ищцата започнала да хвърля по нея намиращите се на стълбището
глинени саксии, като се спънала в една от тях, падайки на земята.
При така събраните доказателства се установява, че на посочената в исковата молба
дата 19.04.2024г. ищцата и ответницата са се срещнали на площадката на 3-ти етаж на
5
жилищна сграда в с.Д. ,ул.”Т.”** / на който се намира жилището на ответницата/. Между
тях е възникнал конфликт . Повод за него е предявени от ответницата претенции към
ищцата ,че е взела и носи нейна дреха , каквито данни се съдържат в докладната записка от
19.04.2024г по ДП /л.57 от делото/, изготвената справка по преписка №175200-3916/2024г.
/л.37 от делото/, жалба от ответницата /л.39 от делото/.
Спори се дали при конфликта е имало физическо съприкосновение между страните по
делото с нанасяне на удари от ответницата на ищцата, с причиняването й на телесни
увреждания и влачене надолу по стълбите до първи етаж, на каквито твърдения се основава
исковата претенция по чл.45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от нанесен тежък
побой на 19.04.2024г. на ищцата от ответницата.
От всяка от страните се твърди, че е имало падане на ищцата на земята. Ищцата
твърди, че то е следствие от удар, нанесен й от ответницата. Ищцата отрича да е падала по
стълбите или да е ударила коляното си при падане в саксия. Както в исковата молба, така и в
обясненията по реда на чл.176 ГПК поддържа, че е била удряна от ответницата с ритници и
юмруци по тялото , левия крак и главата. Има разминаване в описанието в исковата молба и
в обясненията на ищцата по чл.176 ГПК за първия нанесен от ответницата удар ,и кога и
как е паднала ищцата на земята . В исковата молба се сочи, че първият удар е бил в гърдите/
била е ритната/ и от него ищцата е паднала на земята , а в обясненията по чл.176 се твърди,
че първият удар е с юмрук /насочен към лицето на ищцата/, по кокалчето на китката на
лявата й ръка, която вдигнала да се предпази, като последвал втори удар в крака, от който
паднала на земята . Съпоставено с това, което ищцата е съобщила при извършения на
25.04.2024г. преглед, само няколко дни след инцидента, отразено в представеното
медицинско удостоверение, и останалите доказателства по делото , няма основание да се
приеме, че случилото се на процесната дата между страните се е осъществило по твърдения
начин, описан от ищцата в обясненията й по реда на чл.176 ГПК относно първите удари ,
нанесени от ответницата и кога и как е паднала. Съобщеното при прегледа на 25.04.2024г.
съответства на заявената в исковата молба фактология за случилото се на процесната дата.
Налице е последователност в твърденията на ищцата ,че е била удряна от ответницата
, когато е била паднала , което се поддържа както в исковата молба, така и в обясненията й
по реда на чл.176 ГПК, това е заявено и при прегледа на 25.04.2024г.
От ответницата се твърди ,че не е имало физически контакт между тях, че ищцата
,бягайки, се спъва и пада в саксии.
Дали поведението на ответницата на процесната дата 19.04.2024г. е било такова,
каквото се твърди от ищцата в исковата молба, няма преки доказателства за това.
Разпитаните по делото свидетели не установяват лично да са възприели как е
протекла срещата между двете на площадката, където е жилището на ответницата. Съгласно
отразеното в докладната записка от извършената проверка на място в деня на инцидента
,св. Г. не е очевидец, тъй като „не могла да види случващото се ,защото е трудно подвижна
и не може да излезе от апартамента“. Описаното от св.Д., че лично е видяла как ищцата е
6
била изхвърлена надолу от 4-5 стъпало , не кореспондира, с това което е заявила ищцата на
25.04.2024г. и описано в исковата молба, където липсват твърдения да е хвърляна от
стъпалата / твърди се, че е влачена до първи етаж/, в докладната записка също не е отразено
ищцата да е твърдяла ответницата да я е хвърляла от стъпалата надолу. Предвид на това
съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, с която твърди, че е била свидетел на това,
как ищцата е била изхвърлена от 4-5 стъпало надолу . Св.Д. твърди, че е видял как ищцата
пада по стъпалата, при което ударила главата си. Съдът не кредитира показанията на св. Д.
,че е бил очевидец на падане на ищцата по стъпала, тъй като в медицинската документация
няма данни ищцата да е удряла главата си на процесната дата, а описания от свидетеля начин
на падане не кореспондира с нито един от възможните механизми ,посочени от вещото лице
за получаване на установените при ищцата увреждания .
От заключението на СМЕ се установява, че на процесната дата 19.04.2024г. ищцата е
получила счупване на 10-то ребро вдясно и счупване на лявата голямопищялна кост в
областта на колянната става. Тези констатации са направени на база проучената медицинска
документация с данните от извършените прегледи на ищцата, като с оглед дадените в с.з.
обяснения от вещото лице и останалите доказателства по делото, които не ги опровергават,
съдът намира ,че същите са обосновани и обективни.
СМЕ не потвърждава като възможен механизъм на получаване на травмата на левия
крак описания от ищцата във всеки един от заявените варианти - този в исковата молба и в
обясненията по чл.176 ГПК. Поддържаното от вещото лице становище относно вероятния
механизъм на получаване на счупването е директен механизъм, при сгънато коляно и
директен удар отпред с твърд предмет с ръбеста повърхност, като стъпало или керамична
саксия. Като възможност за осъществяване на счупването вещото лице е посочило падане
напред върху коляното, като коляното трябва да е сгънато. Изключва като възможност
травмата да е причинена при изправено положение, когато не е сгънато коляното, както и
при удар с ритник, какъвто се описва от ищцата. Останалите доказателства по делото не
дават основание да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че установеното счупване
на левия крак е от нанесен от ответницата удар с ритник. Никой от разпитаните свидетели
не установява да е бил очевидец на такова обстоятелство. Не се установяват и косвени
доказателства, които по безспорен начин да обосновават такъв извод. С оглед на това е
недоказано твърдението на ищцата на процесната дата от нанесен от ответницата ритник
или нанесени удари ,както е описано в исковата молба , да е получила травмата на левия
крак – счупването в областта на колянната става.
Установеният от СМЕ като възможен механизъм на получаване на травмата на левия
крак, не изключва травмата в гръдния кош – счупването на 10-то ребро вдясно, да е получена
по сочения от ищцата начин – от нанесени й удари по тялото от ответницата ,предвид
доказателствата по делото.
Твърдения, че докато е била паднала ищцата ,ответницата я е ритала в гърдите, се
съдържат в снетата на 25.04.2024г. анамнеза в медицинското удостоверение . Това се твърди
и в исковата молба /поддържа се и в обясненията по чл.176 ГПК/. За това, че е била удряна
7
по цялото тялото с юмруци и ритници, ищцата е съобщила и при прегледа на 19.04.2024г. в
болницата в Габрово, отразено в листа за преглед на пациент.
Относно счупването на 10-то ребро вдясно ,вещото лице е посочило, че
причиняването може да е от директен механизъм от действието на твърди тъпи предмети
каквито се описват от ищцата . Ако травмата е получена при падане напред, по индиректен
механизъм, тогава счупването е дъговидно, а такова не се установява в случая от снимките.
Констатациите на вещото лице не изключва счупването на 10-то ребро да е причинено на
процесната дата по сочения от ищцата начин – чрез нанасяне удари от ответница в областта
на тялото с ритници и юмруци, когато е паднала, съобщеното при прегледа на 25.04.2025г.,
като и при прегледа в болницата на 19.04.2024г. също е съобщила за удари по тялото с
юмруци и ритници. Няма доказателства, от които да се установява друг механизъм на
получаване. Ответницата сочи само едно падане на ищцата, като при установения
механизъм от СМЕ за получаване на травмата на левия крак, следва това падане да е напред
. Вещото лице е заявило, че при падане напред, механизмът е индиректен и следва
счупването да е дъговидно, каквото не се наблюдава на снимките. При липсата на други
доказателства, от които да се извежда ,че едновременно с травмата на левия крак е получена
при същото падане по индиректен механизъм и травмата на 10-то ребро вдясно, не може да
се приеме за установено, че това счупване е получено при падане на ищцата напред и че е
опровергана възможността механизмът на получаване да е директен - от удари с твърди
тъпи предмети, каквито се описват от ищцата, като този механизъм съгласно становището
на вещото лице е възможен да причини процесното счупване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че счупването на 10-то ребро вдясно е
причинено на процесната дата 19.04.2024г. в резултат на нанесени удари от ответницата по
тялото на ищцата . Това, че в медицинското удостоверение не са описани видими
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и корема на ищцата, не изключва този
механизъм, при заявеното от вещото лице, че е възможно да липсват такива , като се вземе
предвид наличието на дрехи и че при всеки човек има различна устойчивост на удари и
получаване на синини.
От доказателствата по делото не се установява на процесната дата ответницата да е
влачила ищцата до първи етаж по стълбите. Твърденията на св.Г., че е била очевидец на това
се опровергават от отразеното в докладната записка /л.57/, че “Г. не е могла да види
случващото се , понеже е трудно подвижна и не може да излиза от апартамента”. Не са
констатирани и увреждания с такъв произход от СМЕ, предвид на което съдът не кредитира
показанията на св.Г. в тази им част.
Не е доказано на процесната дата ищцата да е получила други счупвания ,освен
описаните в СМЕ, както и да й е бил нанесен тежък побой от ответницата. Не е доказано
ответницата да е причинила на ищцата увреждане на лявата китка на ръката. В исковата
молба не се твърди ответницата на процесната дата да е нанасяла удари по лявата ръка на
ищцата. За такива не е съобщено и при прегледа на 25.04.2024г. При установеното, че при
ищцата падането следва да е напред , за получената травма на левия крак, това е възможният
8
механизъм и за получаване на описаното в медицинското удостоверение увреждане за лявата
ръка в областта на лява гривнена става, за което ищцата е имала субективни оплаквания от
болки в лявата китка, който механизъм е посочен като възможен и от вещото лице.
По изложените съображения искът по чл.45 ЗЗД е частично основателен.
Извършеното от ответницата на 19.04.2024г. противоправно поведение, осъществяващо
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД е с извършени действия спрямо
ищцата – нанасяне на удари по тялото, с които й е причинила увреждане , изразяващо се в
счупване на 10-то ребро вдясно, причинило й болки и страдания. Към настъпване на
инцидента ищцата е била на 64 г. От доказателствата по делото се установява, че лечението
на травмата е било медикаментозно / данни от епикризата на л.93 с посочена
терапия:алмирал/, възстановителният период е за по-малко от 30 дни съгласно СМЕ , не се
изисква спазването на постелен режим, като според вещото лице дори е противопоказно
спазването на такъв ,което опровергава твърдяното от св.Д., че ищцата три месеца е била на
легло. Няма данни за усложнения от счупването на 10-то ребро и остатъчни последици от
травмата / такива не са описани в извършеното изследване на 10.12.2024г.-л.175/ , както и за
търпени болки от ищцата извън обичайните за този вид увреждане, предвид свидетелските
показания и установеното от СМЕ. По изложените съображения и с оглед обществено -
икономическата обстановка към дата на увреждането, обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди в размер на 2500лв. До този размер предявеният иск по чл.45
ЗЗД следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от
предявяване на иска - 09.05.2024г.
В останалата част до размер на 70 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК на всяка от страните следва да
се присъдят разноски, като на ищцата съразмерно уважената част на иска , а на ответницата
съразмерно отхвърлената.
Направените от ищцата разноски са в размер на 350лв. внесен депозит за допусната
СМЕ. Съразмерно уважената част на иска ответницата следва да й заплати като разноски по
делото сумата от 12,50лв.
Направените от ответницата разноски са в размер на 500лв. внесен депозит за
допусната СМЕ. Съразмерно отхвърлената част на иска следва ищцата да й заплати
разноски по делото в размер на 482лв. Няма представени доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство на ответницата.
На основание чл.77 ГПК ищцата следва да заплати по сметка на ОС-Габрово сумата
от 150лв. допълнителен депозит за изготвената допълнителна СМЕ
Ответницата следва да заплати държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 100лв. по сметка на ОС-Габрово.
На основание изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. Н. , ЕГН**********, от с.Д., общ. Габрово ул.”Т.”**, да заплати на В.
К. И. , ЕГН**********, от с.Д., общ.Габрово ,ул.”Т.”**,ет.1, на основание чл.45 ЗЗД , сумата
от 2500лв., обезщетение за причинени на 19.04.2024г. неимуществени вреди ,ведно със
законната лихва от предявяване на иска 09.05.2024г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 12,50лв. разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500лв. до
размер на 70 000лв.
ОСЪЖДА В. К. И. , ЕГН**********, от с.Д., общ.Габрово ,ул.”Т.”**,ет.1, да заплати
на П. В. Н. , ЕГН**********, от с.Д., общ.Габрово, ул.”Т.”**, сумата от 482 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. В. Н. , ЕГН**********, от с.Д., ул.”Т.”** да заплати по сметка на ОС-
Габрово държавна такса в размер на 100лв., на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. И. , ЕГН**********, от с.Д., общ.Габрово ,ул.”Т.”**,ет.1 да заплати
по сметка на ОС-Габрово сумата от 150 лв., на основание чл.77 ГПК - допълнителен
депозит за вещото лице за изготвената допълнителна СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ищцата се връчи на посочения
адрес в молба вх.№676/10.02.2025г.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10