РЕШЕНИЕ
№………./09.03.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 801 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е първоинстанционно, образувано по искова молба на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, с
която предявен иск по чл.
145 ТЗ против К.Д.Д. за
осъждането му да заплати обезщетение за нанесени на дружеството вреди в размер на сумата от 212 900 лева,
съставляващи изтеглени средства от банкова сметка ***.04.2002г. – 20.10.2009г.
в качеството му на управител, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба „РУБИКОН
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД /правоприемник на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД/ твърди, че
ответникът К.Д.Д. е бил съдружник и управител в ищцовото
дружество /преди преобразуването/ за периода 01.03.2001 г. – 22.01.2014 г.,
като за посочения период дружеството се е представлявало от двамата съдружници
и съуправители - Севдалин В. и К.Д..
Сочи, че правомощията на
управителя са прекратени на 27.12.2013г. като вписването на това обстоятелство
по партидата на дружеството в ТР е на 22.01.2014 г. Със същото вписване Д. е
заличен и като съдружник.
Заявява, че в качеството му
на управител ответникът Д. е теглил средства от банковата сметка на
дружеството, които не е разходвал за дружествени дела, нито е възстановил по
банкова сметка ***, с което е увредил дружеството за сумата от 212 900
лева, изтеглени в периода 05.04.2002 – 20.10.2009 година. Д. не е освободен от отговорност за
действията си като управител. Взето е решение от едноличния собственик на
капитала В. за предприемане на действия по реализиране на отговорността на
управителя.
Претенцията е да се осъди
управителя да заплати на дружеството обезщетение в размер на 212 900 лева
за виновно причинени вреди в качеството му на управител, ведно със законната
лихва върху посочената сума от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Доводите, че Д. е увредил
дружеството с горецитираната сума именно в качеството на управител се поддържат
еднозначно и в допълнителната искова молба.
Ответникът излага, че
предвид фактите наведени от ищеца в исковата молба и допълнителната искова
молба предявената претенция е за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т.е за връщането на пари, получени без
основание. Ответникът противопоставя на твърденията на ищеца такива по
допустимостта на иска, аргументирани с изтекла 5-годишна погасителна давност,
които са по основателност на претенцията. Заявява, че сумите, изтеглени преди
10.05.2008 г. не са в качеството му на управител и за търсене на каквато и да е
отговорност спрямо ответника за същите, чл. 115 б. „д” от ЗЗД е неприложим.
В тази връзка сочи, че в
периода 05.04.2002 г. - 02.11.2004 г. е теглил различни суми от банкова сметка ***,
които е възможно да съвпадат с описаните в исковата молба, но е по нареждане на
тогавашния управител В.. За сумите от 2005 г. – от 2006 г. включително твърди,
че не може да се удостовери дали са изтеглени от него поради нечетливост на
представените документи. Не оспорва през 2008 г. да е теглил по собствено
нареждане суми от банкови сметки на дружеството. Твърди, че всички суми са
разходвани в полза на дружеството за извършване на текущи плащания, което
надлежно е било отразявано в счетоводните документи, в които няма незакрити
разчети с ответника. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа еднозначно собствените си доводи и оспорва тези на
насрещната страна.
В проведените съдебни
заседания ищцовата страна, не се представлява от
изпълнителния директор на дружеството или процесуален представител.
В писмена молба депозирана
в съдебно заседание по същество на спора се поддържа иска. Претендира и
присъждане на сторените в производството разноски по представения към молбата
списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита моли за уважаване на претенцията с оглед
събраните по делото доказателства и приетото заключение по ССЕ.
В проведените съдебни
заседания ответната страна се явява лично и представлява от процесуален
представител, който поддържа доводите за неоснователност на иска и
моли съда за отхвърлянето му. Не претендира разноски.
В писмена защита поддържа
доводите. Счита, че заключението по ССЕ доказва недължимост
на сумата, поради внасяне на всички изтеглени суми в касата на дружеството и
отсъствие на задължения по счетоводните документи. Тези документи, които са
предоставени през 2016 г. на експертизата ответникът счита, че са съставени за
целите на процеса и не отразяват достоверно информацията. Поддържа, че
квалификацията на иска е по чл. 55 от ЗЗД, респективно е изтекла и
погасителната давност.
Съдът, след като взе предвид изложеното от
страните, и извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното:
Правната квалификация се извежда от доводите на
ищеца, релевирани в исковата молба при твърдения за
нанесена вреда на дружеството от противоправни действия на ответника в
качеството му на управител за периода 2002 – 2009 г. и при взето решение от
дружеството за търсене именно на специалната отговорност на законния
представител. Поради тази причина съдът поддържа, че правната квалификация на
правата е по състава на специалния управителски деликт,
а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Настоящата инстанция
намира, че институтът на неоснователното обогатяване и по-конкретно хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предложение първо за връщане на даденото „без основание“ се
явява неприложима в настоящия спор, тъй като
характерно за хипотезата, която обхваща наведената от ответника правна
квалификация на предявения иск е, че основанието, което е в състояние да
оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва
изначално. Съгласно константната практика на ВКС, а и в ППВС №1, 1979 г., се
сочи, че „при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг
от случаи, при които едно лице получава нещо, без да има основание за това,
като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание
за задържане на полученото. Не е вярно,
заявеното от ответника, че ищецът не твърди вреди. Соченото в исковата молба,
че изтеглените средства от банковите сметки на дружеството не са разходвани в
полза на юридическото лице, нито са върнати в предприятието съставлява
изявление за вреда в размера на същите тази средства. Хипотезата по чл. 55 от ЗЗД не съответства на твърденията по иска и е наведена единствено с оглед
възможността да се позове като защитно правопогасяващо
възражение на избраната хипотеза на давността по чл. 110 от ЗЗД, която съдът
счита за приложима, но със съответния период на спиране по чл. 115 ал.1 б. „Д”.
С оглед правната квалификация на заявените
права съдът е дал указания към страните, че в тежест на ищеца е да установи
противоправно, вредоносно /размер на вредата/ неизпълнение на задълженията на Д.
в качеството му на управител, а ответникът следва да установи разходване на
изтеглените средства в полза на дружеството.
Съдът е указал на страните, че са му служебно известни всички вписвания по
партидите на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД в Търговския
регистър, на които при необходимост ще се позовава.
Не се спори между страните,
че в периода 01.03.2001 г. – 22.01.2014 г. К.Д. е бил съдружник и управител на
„РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
Представителството на дружеството се осъществявало от двамата управители К.Д. и
Севдалин В., заедно и поотделно, съгласно влязло в сила Решение на Варненски
окръжен съд от 01.03.2001г. по ф.д. № 2922/1999г.
/л.206-208/, което обстоятелство било вписано по партидата на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД и при пререгистрацията в ТР, за което е представено Удостоверение за
пререгистрация на основание § 4, чл. 2 от ПЗР от ЗТР, издадено от регистърния
съд. Не е спорно и че с решение
на общо събрание на съдружниците, проведено на 27.12.2013 г., съобразно
представен Протокол от 27.12.2013 г. /л. 173/, ответникът е бил изключен като
съдружник, като със същото решение е освободен и като управител на дружеството.
От справка в ТР по партида на ищеца безспорно се установява, че тези решения са
вписани в ТР на 22.01.2014 г.
С оглед на горното следва да се
приеме за установено, че в
периода 05.04.2002
г. - 02.10.2009 г. Д. е имал качеството на
управител.
По делото са представени 47 броя нареждания-разписки,
удостоверяващи изтеглени от банковата сметка на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД суми от К.Д.:
1.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 05.04.2002г. за сумата от 3 000 лева /л. 8/;
2.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 08.08.2003г. за сумата от 3 000 лева /л. 10/;
3.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 20.10.2003г. за сумата от 900 лева /л. 12/;
4.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 12.12.2003г. за сумата от 2 000 лева /л. 14/;
5.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 19.12.2003г. за сумата от 3 000 лева /л. 16/;
6.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 22.12.2003г. за сумата от 2 800 лева /л. 18/;
7.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 06.01.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 20/;
8.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 24.02.2004г. за сумата от 1 700
лева /л. 22/;
9.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 27.02.2004г. за сумата от 2 000 лева /л. 24/;
10.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 16.04.2004г. за сумата от 700 лева /л. 26/;
11.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 28.04.2004г. за сумата от 1 000 лева /л. 28/;
12.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 21.05.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 30/;
13.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 25.05.2004г. за сумата от 1 200 лева /л. 32/;
14.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 28.06.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 34/;
15.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 08.09.2004г. за сумата от 1 500 лева /л. 36/;
16.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 02.11.2004г. за сумата от 1 500 лева /л. 38/;
17.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 24.11.2004г. за сумата от 1 000 лева /л. 40/;
18.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 10.03.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 42/;
19.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 17.05.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 44/;
20.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 25.07.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 46/;
21.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 08.08.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 48/;
22.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 22.08.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 50/;
23.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 30.08.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 52/;
24.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 03.10.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 54/;
25.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 31.10.2005г. за сумата от 1 000 лева /л. 56/;
26.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 11.11.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 58/;
27.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 14.11.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 60/;
28.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 25.11.2005г. за сумата от 1 000 лева /л. 62/;
29.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 08.12.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 64/;
30.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 22.12.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 66/;
31.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 05.01.2006г. за сумата от 3 000 лева /л.68/;
32.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 26.04.2006г. за сумата от 2 000 лева /л. 70/;
33.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 18.05.2006г. за сумата от 1 000 лева /л. 72/;
34.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 21.06.2006г. за сумата от 1 400 лева /л. 74/;
35.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 24.11.2006г. за сумата от 2 200 лева /л. 76/;
36.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 12.12.2006г. за сумата от 3 000 лева /л. 78/;
37.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 02.01.2008г. за сумата от 3 000 лева /л. 80/;
38.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 03.01.2008г. за сумата от 15 000 лева /л. 82/;
39.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 21.03.2008г. за сумата от 3 000 лева /л. 84/;
40.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 13.06.2008г. за сумата от 12 000 лева /л. 86/;
41.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 18.08.2008г. за сумата от 7 000 лева /л. 88/;
42.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 09.09.2008г. за сумата от 8 000 лева /л. 90/;
43.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 20.10.2008г. за сумата от 10 000 лева /л. 92/ ;
44.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 05.01.2009г. за сумата от 3 000 лева /л. 94/;
45.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 16.02.2009г. за сумата от 50 000 лева /л. 96/;
46.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 04.03.2009г. за сумата от 23 000 лева /л. 98/;
47.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД
от 02.10.2009г. за сумата от 3 000 лева /л. 100/.
Видно от съдържанието на разписките, наредител е
дружеството „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД. Средствата са изплатени от банката на К.Д.,
представляващ дружеството към него момент.
От заключението по допусната и изслушана съдебно
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно
дадено се установява, че данните от документите, които са нечетливи копия към
делото (с №№ 30, 31, 32 и 33) /във връзка с направени от ответника оспорвания/,
са потвърдени при фактическа проверка в счетоводството на ищеца и общата
стойност по горепосочените 47 броя банкови нареждания-разписки е 212 900 лева.
На вещото лице са били предоставени по електронна
поща от ищеца водените от него счетоводни регистри, които удостоверяват, че за
всяка сума, изтеглена от ответника с нарежданията-разписки
е съставена счетоводна статия: дебит сметка 499-1 К.Д.Д., кредит 503–1
Разплащателна сметка в лева – Експресбанк, с което е
отчетено вземане от К.Д.. В периода 2002-2009 г. са отчетени възникнали
вземания от ответника в размер на 212 900 лева. През 2014 г. е отчетено
допълнително вземане от 500 лева.
При извършените фактически проверки в счетоводството
на ответника обаче вещото лице е
установило несъответствия между счетоводни справки, приложени към банковите
документи по сметка 503-1 за периода 2009г.
В счетоводна справка по сметка 503-1 липсва счетоводна статия,
кореспонденция с Дебит сметка 499-1/кредит сметка 503-1 за сумата от
79 000 лева като същата би следвало да е налична. Съгласно регистъра по
Приложение № 1 общият размер на изтеглените в брой парични средства от
разплащателната сметка е в размер на 453 800 лева през 2009 г., докато в
хронологичния регистър /кореспонденция сметки 501/503/ на сметка 503-1
стойността на изтеглените от банката суми, които са постъпили в касата на
дружеството е 374 800 лева, при което общо за 2009 г. несъответствието е в
размер на 79 000 лева.
В съдебно заседание вещото лице поясни, че в
регистрите, които лично е видяла в счетоводството на дружеството, горепосочените
записвания и задължения на управителя към дружеството не са отразени. Според
счетоводната справка, разпечатана към края на 2009 г. се установява, че всички
парични средства, които са теглени от който и да е от управителите в периода
2002-2009 г., от банка, са постъпвали като налични пари в касата на
дружеството, което е видно от приложение № 1 на експертизата. Т.е. от една
страна претендираните суми се водят като задължения
по сметка 499-1, а от друга страна като постъпили в касата на дружеството, което
е установено и от справка по банкови документи от 2009 г. Според първоначалния
регистър, който вещото лице е открила в счетоводството на дружеството, приложен
към сметка 503-1, теглените от банковите сметки суми веднага са постъпвали в
касата на предприятието. Обратно - в предоставените на вещото лице по е-мейл документи сумите са отразени като задължение към
ответника, а не като постъпили в каса. Същевременно на същите дати, когато са
теглени процесните суми със същия размер са оформени
приходни касови ордери /ПКО/ и е отразявано внасяне на суми в същите размери в
предприятието на каса. При това експертът е заключил, че в дружеството има два
регистъра с противоречащо си съдържание за една и съща сметка.
От
заключението по допълнителната ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че през процесния период
2002-2009 г. в счетоводството на ищеца по синтетичната счетоводна сметка 499 са
водени общо шест аналитични сметки, в това число за ответника 499-1. Според
експерта нетните салда по тази сметка не съдържат
достоверна информация за представяне в счетоводните баланси, тъй като са
компенсирани, т.е. сборната сума на задълженията е намалена със сборната сума
на вземанията при отсъствие на счетоводен стандарт, който да позволява компенсиране
на активи с пасиви. В счетоводните баланси на дружеството за 2002-2009 г.
вземанията на дружеството за периода са представени в актива. Тези, които
дружеството има към ответника би следвало да намерят отражение като вземания от
свързани лица и за нито един от отчетните периоди не са включени в актива на
баланса. Експертизата е заключила, че съпоставката между данните в
представените регистри по сметка 499 и всички ГФО на дружеството за периода
2002-2009 г. сочи, че в счетоводните баланси за периода не са включени
вземанията на дружеството от К.Д., които към 31.12. на съответната година се
отчитат по сметка 499-1.
Освен това с писмо на ТД на НАП Варна за целите на
експертизата е предоставена оборотна ведомост с аналитични сметки за периода
01.01.2014 – 25.10.2015 г., на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД като данните по
счетоводна сметка 499 заедно с аналитичните сметки са отразени в справка 12 от
която е видно, че към 01.01.2014 г. салдото е нулево, а би следвало ако
дружеството има налични вземания към ответника да е 212 900 лева.
Началните салда към 01.01.2014 г. по синтетичната
счетоводна сметка 499 в двата счетоводни регистъра съвпадат, но салдата по аналитичната сметка 499-1 и 499-2 са различни. В
оборотната ведомост, получена от ТД на НАП Варна както бе посочено салдото към
01.01.0214 г. по 499-1 е нулево и липсва аналитична сметка 499-2 Инж. Севдалин В..
В представената от счетоводството на ищеца сметка салдото по 499-1 е дебитно в
размер на 212 900 лева, а по 499-2 е кредитно в размер на 212 900
лева. В съдебно заседание експертът допълни, че данните, подадени официално в
НАП през 2014г. сочат да няма задължения от ответника към дружеството, докато
предоставените от счетоводството на ищеца на вещото лице през 2016 г. сочат
обратното.
При
установената фактология съдът дава следното разрешение на спора по същество.
Предпоставка
за реализиране на имуществената отговорност на управителя на дружеството е
осъществяване на фактическия състав на т.нар. „управителски деликт”
– виновно, противоправно, вредоносно за самото дружество неизпълнение на
задължение на управителя. Отговорността произтича от съществуващите между
управителя и капиталовото дружество два вида правоотношения – договорно и
органово.
Допълнителна процесуална прeдпоставка за реализиране отговорността на управителя на ООД е
наличието на решение на ОС по чл. 137,
ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя. С исковата молба
е представено Решение от 23.01.2014г. на едноличния собственик на капитала
Севдалин В. за търсене на отговорност на освободения управител К.Д. за
причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в изтеглени и
неизползвани за дейността на дружеството суми в размер 212 900 лева по
време на дейността му като управител /л. 104/. В
настоящия спор не е налице решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за
освобождаване от отговорност на управителя, което да е процесуална пречка за реализиране
на имуществената отговорност на управителния орган на дружеството.
По делото се установи, че в периода от 05.04.2002г. до 22.01.2014 г.,
включващ и този, през който са е изтеглени процесните
суми, Д. е
имал качеството на управител и
именно в това качество е получил сумата от 212 900 лева изтеглена от
банковата сметка на ищцовото дружество по нареждания-
разписки по опис от № 1 до № 47 включително. Не се доказа сумите да са получавани в друго качество от
ответника.
Членовете на управителните органи на дружество с
ограничена отговорност носят отговорност за виновно причинените вреди, тоест за
вредите, причинени поради неполагане грижата на
добрия търговец при управление на дружеството. В настоящия случай единственият
спорен елемент от фактическия състав на чл. 145 от ТЗ е дали е нанесена вреда
на дружеството от управителя с действията по изтегляне на процесните
суми с оглед твърденията по иска, че сумите не са разходвани за дружествени
цели.
Съгласно заключенията по ССЕ, се налага
извод, че вреда за дружеството няма от действията на представляващия го
ответник. За всички теглени от банка суми в периода 2002 – 2009 г. са съставени
ПКО за внасяне на паричните средства на каса. Налице е счетоводно
несъответствие за 2009 г. в размер на 79 000 лева. От счетоводната
документация, предоставена от ищцовото дружество в ТД
на НАП, в това число ГФО е видно, че към 01.01.2014г. по разчети, дружеството
няма вземания към ответника.
Съпоставката между нарежданията-разписки,
счетоводните записвания в предприятието на ищцовото
дружество и заключението по ССЕ, основано на документацията представена пред ТД
на НАП Варна, чийто анализ бе по-горе, потвърждават вече формирания извод. Счетоводните
записвания от ищеца обективират признание за
неизгодни факти – нулевото салдо по сметка 499-1 по партидата на К.Д. към
01.01.2014г. в оборотната ведомост, получена от ТД на НАП- приложение № 1 към
допълнителната експертиза /л.313- 314/,
както и липсата на вземания от свързани лица в представените с отговора
Приложения към ГФО за 2010г. /л. 132- 152/ и Приложения към ГФО за 2013г. /л. 154- 172/ и съставляват годно доказателство, че бившият
управител не дължи суми на дружеството. Последното изхожда именно от
характеристиката на счетоводните документи - частни свидетелстващи документи, с
формална доказателствена сила, които, в случай че съдържат неизгодни за
съставилата ги страна факти, следва да бъдат ценени. Предвид противоречието
между счетоводните записвания по регистри и сметки съдът дава приоритет на
записванията в счетоводната документация, представена в НАП, както и онази,
открита при фактическата проверка в предприятието на ищеца от страна на вещото
лице. Регистрите по сметка 499-1, представени от ищцовото
дружество за целите на експертизата съдът не приема за достоверни и не
кредитира.
В контекста на изложеното ищецът не провежда доказване на
противоправно вредоносно поведение, изразяващо се във взети и неотчетени суми от страна на К.Д., поради
което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Разноски при този изход от спора се следват на
ответника, но не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна
против К.Д.Д., ЕГН **********,***, за осъждането му да заплати обезщетение за
нанесени на дружеството вреди в
размер на сумата от 212 900 лева, съставляващи изтеглени средства от
банкова сметка ***.04.2002г. – 20.10.2009г. в качеството му на управител, ведно
със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: