№ 885
гр. Добрич, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230103865 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Подадена е искова молба от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ***, ** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** с която се иска да бъде прогласена
нищожността на Договор за потребителски кредит №1166036/02.06.2022г.,
сключен между С. В. и „Фератум България“ ЕООД.
В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, се
прави искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
потребителски кредит №1166036/02.06.2022г., сключен между С. В. и
„Фератум България“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на
ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните, е сключен договор за
потребителски кредит №1166036/02.06.2022г. Сочи се, че ищецът е получил от
ответника, сумата от 2000, 00 лева при ГПР от 49, 66 %.
Ищецът заявява, че по силата на чл. 5 договорът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.
Подчертава, че в договора не е посочен размер на възнаграждението за
предоставяне на гаранция. Въпреки това обаче му е била начислена такса в
размер на 1980 лева.
В тази връзка, ищецът заявява, че не е подписвал договор за
поръчителство. Отделно излага, че не бил посочен начина на изчисляване на
ГПР в договора. Развива тезата, че посоченият ГПР е изчислен неправилно,
1
тъй като в същият не е включено допълнителното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ако бъде включена,
действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по
ЗПК - 50 %. На тази основа заключава, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Прави искане да бъде прогласена нищожността на Договор за
потребителски кредит №1166036/06.02.2022г., сключен между С. В. и
„Фератум България“ ЕООД.
В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, се
прави искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
потребителски кредит №1166036/02.06.2022г., сключен между С. В. и
„Фератум България“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на
ответника.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответната страна, в който се оспорват исковете като неоснователни и се моли
за отхвърлянето им.
Излагат се съображения, че потребителят сам си е избирал поръчител,
респ. обезпечението по договора за кредит, а сключването на договор за
гаранция, не било задължително.
Исковете за нищожност или унищожаемост на договора за гаранция
били недопустими, защото не били насочени срещу правилната страна –
Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.
Мултитуюд Банк било самостоятелно ЮЛ, банкова институция,
лицензирана в Малта, която предоставяла услуги в Р България и вписана в
регистъра на БНБ под №178.
Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,
по което, ищецът е бил страна. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк за
поръчител, след като е бил информиран предварително за таксите., като чрез
есемес е потвърдил желанието си да сключи договор за гаранция.
С оглед на горното, в случая не се касаело за заблуждаваща търговска
практика по чл.68е от ЗЗП, нито са нарушени нормите на ЗЗП /чл.143, чл.19,
ал.4 от с.з./.
Поради изложеното, ответникът моли, съдът да отхвърли исковете
Ответникът претендира съдебни разноски.
Страните, редовно призовани, не се представляват в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тежест на ищеца, е да докаже, че между страните е сключен договор
2
за потребителски кредит №1166036/02.06.2022г.; че ГПР (годишен процент на
разходите) надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
От представения договор за потребителски кредит
№1166036/02.06.2022г (Договора), се установява, че между страните е
възникнало заемно правоотношение. По силата на съглашението, ищецът е
получил сумата от 2000,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 23,33 %.
Задължил се е да върне общо дължима сума в размер на 2700,00 лева на
осемнадесет вноски до 24.11.2023 г.
В т. 4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 700.00
лева (възнаградителна лихва) и включва сумата за възнаградителна лихва.
Годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49, 66 %, изчислен по
реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Следващата точка 5 от договора установява, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum bank“ в полза на
кредитодателя. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило
обезпечението. Уговорено е също, че със сключването на договора
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит.
Приложен е и договор за гаранция (поръчителство), сключен между
„Фератум Банк“ и С. С. В. на 02.06.2022 г. Според уговорките в договора,
„Фератум Банк“ се е задължила да обезпечи изпълнението на задълженията,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 1166036/02.06.2022 г.,
като отговаря солидарно със С. В.. Последният, от своя страна, се е задължил
да заплати на гаранта такса от 1980.00 лева, на осемнадесет вноски до
24.11.2023г.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.“ Настоящият случай, е именно такъв, защото кредиторът
„Фератум България“ ЕООД, който е финансова институция по смисъла на чл.
3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на потребителя С. С. В..
3
Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява
множество императивни изисквания към финансовите институции при
сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел
защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е
потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е
посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. “ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на
кредитора е възможно най-тежката - договорът се обявява за недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК.
Настоящият състав счита, че годишният процент на разходите по
процесния договор не е коректно посочен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.“
Такъв косвен разход, е и възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. В договора за кредит, е отразен ГПР от 49,66
%, но при изчислението не е взето предвид и възнаграждението, което
потребителят дължи по договора за предоставяне на поръчителство. Това
възнаграждение от 1980,00 лева се дължи по друго правоотношение, което е
пряко свързано със заемното и е условие за съществуването му. Този извод
следва от чл.5 от Договора, според който, кредитът задължително се
обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“. С одобряването му от
кредитора, уговорката става неотменима. Оттук става ясно, че задължавайки
потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство,
кредиторът си гарантира допълнителен приход от възнаграждението по този
допълнителен договор. Ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при
изчисление на ГПР по кредита.
По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
която се явява гаранция срещу предоставянето на заеми при необосновано
високи разходи за потребителя. Не е необходима експертиза, за да бъде
заключено, че с включването на възнаграждението от 1980,00 лева при
изчисляване на ГПР, максимално допустимият размер от 50,00 % ще бъде
надвишен.
Въз основа на всичко изложено, следва да бъде прието, че Договор за
потребителски кредит №1166036/02.06.2022г., сключен между С. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ***, ** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
4
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 2266,68 лева, от която сума: 50,00 лева -
държавна такса, 2200,00 лева - адвокатско възнаграждение, 15,00 лева -
куриерска услуга и 1, 68 лева - банкова такса).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника, следва да бъде възложено заплащането на съдебни разноски в общ
размер на 2266,68 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит №1166036/02.06.2022г.,
сключен между С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ***, ** и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на С. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ***, **, сумата от 2266,68 лв. /две хиляди
двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща разноски по гр. д. №3865 по описа на Районен съд Добрич за
2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство,
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5