№ 22746
гр. С, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КА Гражданско дело №
20241110164195 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД от
Л. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С и от А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Б против К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С и Е. С. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. СС, с искане да бъде постановено решение,
с което да бъдат осъдени ответниците да премахнат загражденията и да
преустановят паркирането на автомобили на територията на собствения на
ищците имот, както и всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на
ищцата Л. С. П. сумата от 2 703 лева, а на ищцата А. Р. Д. – сумата от 2 317
лева, обезщетение за лишаване от ползване на части от имота, съсобствен на
ищците за периода 17.10.2019 г. – 17.10.2024 г. Претендира се и законна лихва,
считано от датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск.
Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от поземлен имот
с идентификатор ***** в който е построена двусекционна жилищна сграда,
като Л. С. П. е собственик на 7/30 идеални части от 242/752 идеални части от
целия урегулиран поземлен имот, по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 118, том II, рег. № 3832, дело № 142 от 2016 г.
на нотариус В К, район на действие СРС. Ищцата А. Р. Д. се твърди да е
собственик на 6/30 идеални части от 242/752 идеални части от целия
урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 3382, дело
№ 38 от 2016 г. на нотариус Евгения Петрова, район на действие СРС. Сочи се,
че ищците не могат да упражняват в пълен обем правото си на собственост,
тъй като ответниците им създавали пречки, паркирайки автомобилите си
върху незастроената част от имот с идентификатор ***** без да притежават
право на собственост върху същата. Твърди се, че ответниците притежавали
1
единствено самостоятелни обекти, идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, но не и право на собственост върху
незастроената част от поземления имот. Посочва се, че ответниците
неоснователно ограничавали достъпа на ищците до процесния имот чрез
ограждане на незастроената част от имота с метална ограда и метална врата,
която заключвали с катинар с цел паркиране на автомобилите си, считано от
2016 г. до настоящия момент. За да осигурят ползване на собствените си
идеални части от процесния имот, ищците поставили през 2024 г. кабели за
монтиране на постамент за поставяне на бариера, камери за видеонаблюдение
за ограничаване на достъпа до имота. На 12.08.2024 г. ответниците
предприели действия по изрязване с флекс на кабелите, необходими за
горепосочените съоръжения; на 15.08.2024 г. ответниците предприели
действия по изрязване на основни захранващи електрически и оптични
кабели, които служели за функциониране на камерите, като ищците
установили, че една камера липсва, както и че били премахнати поставени
указателни табели за частна собственост и видеонаблюдение. Няколко дни по-
късно, съседите на ищците уведомили последните, че ответниците
продължавали да доизрязват следите от металните анкери. Отделно от това,
ответниците заградили с метална врата идеалната част от имота /частна
собственост/, която се заключвала с катинар, който се отключвал само от
ответниците. Предвид неоснователното въздействие върху имота,
ответниците дължали обезщетение за лишаване от ползване на имота,
определяемо на база средната пазарна наемна цена за използваната за
паркиране част. Посочва се, че ответниците ползвали цялото място, в което
можели да се паркират осем автомобила при пазарна цена за паркомясто за
един месец в посочения район – в размер на 150 лева. За процесния период
/17.10.2019 г. – 17.10.2024 г./ - 60 месеца, обезщетението възлизало на сумата
от 72 000 лева, като с оглед притежаваните от ищците идеални части, на Л. С.
П. се следвала сума от 2 703 лева, дължима от всеки от ответниците, а на А. Р.
Д. – 2 317 лева, дължима от всеки от ответниците.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
Е. С. Н., който твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Оспорват
се и по размер. Ответникът счита, че за ищците липсва правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради това, че видно от твърденията им,
притежавали само идеални части от имота, отделно, в исковата молба
липсвали твърдения да е било налице решение за разпределение ползването на
процесната част от имота, както и с оглед на това, че искът по чл. 109 от ЗС е
неприложим в случаите, в които се твърди цялостно отнемане на фактическа
власт върху имота, както твърдяли ищците. Поддържа се, че относно
действията на ответниците, изразяващи се в премахване на ограничители за
паркиране, на табели и на камери за видеонаблюдение, също не може да се
получи защита чрез така предявените искове, тъй като действията били
извършени в минал момент. Сочи се, че не било ясно каква е притежаваната
идеална част от незастроената част от имота от всяка от ищците, тъй като не
било конкретизирано и каква е частта от дворното място, което не е
предназначено да обслужва жилищната сграда, съответно наземните гаражи
2
към нея. На следващо място се сочи, че доколкото идеалните части не са
обособени с граници, то ищците не притежават конкретна част от двора, за да
се достигне евентуално до накърняване на правата им. Твърди се, че
процесното място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС,
като единствената незастроена част от урегулирания поземлен имот служела
като подход за наземните /партерни/ гаражи, като достъпът до тях се
осъществявал от самото дворно място, което съвпадало със сервитутната зона,
необходима за нормалното обслужване и експлоатация на сградата, т.е. не се
дължи обезщетение за ползване. Допълва, че незастроената част от парцела
представлявала покрив на подземните гаражи, мазетата, асансьорната шахта,
вентилационното помещение, абонатната станция, трафопоста и машинното
помещение, т.е. представлявала обща част по естеството си, съответно
принадлежаща на всички етажни собственици. По съществото на спора,
ответникът Н. твърди, че видно от приложени нотариални покани от ищците
през април 2024 г., същите твърдели, че всички етажни собственици
нарушавали правото им на собственост, като били цитирани редица
автомобили, сред които не бил такъв, който се притежава от ответника Н.. В
тази връзка се оспорва ответникът да е паркирал непрекъснато различни
автомобили в незастроената част на имота, считано от 2016 г. до момента и
съответно по този начин да е възпрепятствал правата на ищците. Оспорва се
също ответникът да е поставял ограда, метална врата и др. в имота, както и да
е демонтирал, изрязвал с флекс или по друг начин монтираните от ищците
кабели, бариери, камери и т.н. Посочва, че към момента на придобиване
правото му на собственост върху обект в сградата, вече е била поставена
метална врата, за която всички етажни собственици притежавали ключ, а към
момента вратата не се заключвала. Твърди се също, че посочените от ищците
кабели, бариери, камери и др., били разположени върху стените и оградата на
сградата, т.е. върху общи части, както и че на 14.08.2024 . и на 30.08.2024 г.,
ОС на ЕС е гласувало за премахването им, тъй като се препятствал достъпът
до части от вътрешния двор, който бил обща част и служел за захождане и
маневриране към наземните гаражи в сградата. Излага съображения относно
неправомерните действия на ищците, изразяващи се в поставяне на
съответните съоръжения и на камери за видеонаблюдение. Сочи се също, че
ищците не са възпрепятствани да упражняват правото си на собственост, тъй
като същите паркирали автомобилите си в свободната част на дворното място.
Оспорва се претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД, с твърдения, че не е
възпрепятствал ищците да ползват процесната част от имота за исковия
период, както и че е паркирал само доколкото обслужва имота си. Позовава се
на липса на разпределение на ползването на имота върху незастроената част.
Счита, че не са налице доказателства, установяващи възможност да се
паркират осем автомобила, оспорва размера на претенцията, твърди, че липсва
обогатяване. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност, като счита,
че приложимата такава е тригодишната давност относно вземания от наем.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава.
Претендира разноски.
В срока за подаване на отговор, такъв е постъпил и от ответника К. Г. Д.,
3
с твърдения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди се, че
ищците притежават само идеални части от поземлен имот, т.е. липсва годен
обект за защита. Посочва, че относно действията на ответниците, изразяващи
се в премахване на ограничители за паркиране, на табели и на камери за
видеонаблюдение, също не може да се получи защита чрез така предявените
искове, тъй като действията били извършени в минал момент. Счита, че не е
налице обособена част от дворното място, собствена на ищците и в този
смисъл да е налице възпрепятстване на ползването. Поддържа, че
незастроената част от дворното място представлява обща част по
предназначение, а същевременно представлява и покривна плоча на
подземния гараж, явяваща се достъп до гаражите. Твърди, че дворното място
съвпадало със сервитутната зона, необходима за нормалното обслужване и
експлоатация на сградата, т.е. не се дължи обезщетение за ползване.
Същевременно се сочи, че сутеренният етаж на сградата обхващал целия
поземлен имот с идентификатор ***** респ. цялото пространство във
вътрешния двор имало характер на суперфициарно, т.е. не била налице
свободна площ. Оспорва се ответникът Д. да е възпрепятствал ищците да
упражняват правото си на собственост, като твърди, че същите разполагат с
достъп до имота и паркират автомобилите си в него, а ответникът инцидентно
е паркирал автомобила си в процесното дворно място, като дори да е
извършил неоснователни действия, същите не са създали пречки на ищците.
На следващо място, ответникът оспорва да е заградил с метална врата идеална
част от имота, тъй като на първо място не било възможно заграждане на
идеална част, а отделно от това, метална врата е съществувала отдавна, като
същата не се заключвала. Оспорва се ответникът да е премахвал
ограничителни съоръжения, табели, камери за видеонаблюдение. Излага
съображения относно неправомерните действия на ищците, изразяващи се в
поставяне на съответните съоръжения и на камери за видеонаблюдение.
Посочва се, че ищците не биха могли да ползват постоянно паркинга за осем
места, тъй като биха възпрепятствали достъпа до гаражите, а от друга страна
не било налице решение на ЕС за разпределение на ползването на
паркоместата. По изложените съображения, оспорва и иска по чл. 59 ЗЗД,
включително по размер. Формулира възражение за настъпила погасителна
давност за вземанията за времето преди 17.10.2021 г., позовавайки се на
приложението на кратката тригодишна давност. Моли за прекратяване на
производството, съответно за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представен нотариален акт № 118, том II, рег. № 3832, дело № 142 от
2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че на
29.11.2016 г., К В К и съпругът К Х К, продали на Л. С. П. следния свой
собствен недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С, /стар
административен адрес: ***** и *****/ на трети етаж, вх. А, със застроена
площ от 53,05 кв.м., заедно с принадлежащото мазе № 8, със застроена площ
4
от 2,38 кв.м., заедно с 1,70 % идеални части от общите части на сградата, от
които 0,02 % идеални части, припадащи се на мазето, заедно с 1,70 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
заедно със 7/30 от 242/752 идеални части от мястото, върху което е построена
сградата.
Приложен е нотариален акт № 44, том I, рег. № 3382, дело № 38 от 2016
г. за продажба на недвижим имот, от който се установява, че на 20.04.2016 г., Н
Б В С. е продала на А. Р. Д., собствения си недвижим имот – магазин № 1,
находящ се в гр. С, до вх. А, партер, със застроена площ от 22,64 кв.м., заедно
със 6/30 идеални части от поземлен имот, съставляващ по кадастрална карта
имот с пл. № 1 от кв. 316а, по плана на гр. С, с площ от 242 кв.м., който имот е
включен в УПИ II-1,2,11, представляващ 242/752 идеални части от целия
УПИ.
Приложена е скица на поземлен имот с идентификатор ***** с площ 779
кв.м., съдържаща информация, че СО – район „К С“ е собственик на 276 кв.м.
от правото на собственост съгласно Акт за общинска собственост № 196 от
28.01.1998 г. ищците притежават идеални части от правото на собственост,
съответно 7/30 и 6/30, както е посочено в исковата молба.
Представен е нотариален акт № 142, том IV, рег. № 25535, дело № 743 от
2003 г., видно от който на 19.09.2033 г., „Б“ АД, продало на К. Г. Д. и на Л. Х. Т
следния недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр. С, със застроена
площ 115,65 кв.м., заедно с 2,89 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ № II-1, 2, 11.
От приложен нотариален акт № 102, том I, рег. № 4783, дело № 89 от
2012 г., се установява, че на 01.10.2012 г., Х Х и Е Х са продали на Е. С. Н.
мезонет № 1, находящ се в гр. С, вход Б, ет. 6, със застроена площ от 118,25
кв.м., заедно с мазе № 20, с площ от 3 кв.м. и заедно с 3,33 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и подземен гараж № 1
с площ от 23,12 кв.м. и 0,56 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Представен е нотариален акт № 92, том 116, рег. № 4309, дело №239 от
2000 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за построяване на жилища, съгласно който, на 14.06.2000 г., „С“
ЕАД и Н Б В С., като съсобственици на дворно място, находящо се в гр. С и
ул. „*****“, цялото с площ от 780 кв.м., съставляващо парцел II-1, 2, 11, си
запазват и учредяват взаимно право на строеж върху дворното място за
подробно посочени обекти; установява се още, че „С“ ЕАД и Н Б В С.,
учредили право на строеж на „Б“ АД върху дворното място, за построяване
съгласно утвърдения архитектурен проект.
Приложени са като доказателство нотариални покани от 02.04.2024 г., от
А. Р. Д. и от Л. С. П., адресирани до етажните собственици на сграда с адрес
гр. С, вх. Б, с искане лицата /сред които и ответниците/, паркиращи в задната
част на жилищната сграда да преустановят паркирането на автомобилите си в
посочената част.
По делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, от
5
която се установява, че недвижим имот с идентификатор ***** по КККР, с
адрес гр. С е с площ 779 кв.м., като съгласно предходен план съставлява
парцел II-1, 2, 11 в кв. 316а, м. „*****“ по плана на гр. С. Върху този УПИ се
намира законно изградена жилищна сграда, състояща се от секция А и секция
Б, с идентификатор *****.1, със застроена площ по кадастрална карта от 486
кв.м. Посочено е, че незастроената наземна част от имота, се явявала изцяло
покрив на изградените в сутерена подземни гаражи, вентилационно
помещение, абонатна станция, трафопост и машинно помещение. Застроената
част на жилищната сграда била 486 кв.м., т.е. 293 кв.м. остават свободна
незастроена част, условно разделена от вещото лице на три части: 1.
югозападна част – откъм ул. „*****“, с приблизителна площ от 68 кв.м.,
предвидена изцяло за излаз към тротоара и улицата за вх. Б, както и
намиращите се там магазини; 2. югозападна част откъм ул. „*****“,
предвидена за заход и обслужване на вътрешния двор и надземните гаражи, с
приблизителна площ от 65 кв.м., предвидена изцяло за заход към вътрешната
част, в която са разположени наземните гаражи и 3. югоизточна част – заден
двор, с приблизителна площ от 160 кв.м., която част служи за заход и
маневриране към гаражите в наземния етаж. В нея били предвидени /по
приложен екзекутив от 02.2001 г./ четири паркоместа, заемащи площ от 58,80
кв.м., като реално оставала площ от 101 кв.м., която можело да се ползва
единствено за маневриране /вход и изход/ в наземните гаражи и паркоместа.
Вещото лице е достигнало до извод, че не е налице свободна незастроена
площ, т.е. такава без функция. На следващо място се сочи, че съгласно
одобрения и изпълнен архитектурен проект, незастроената наземна част от
имота съставлява изцяло покрив на подземните гаражи на сградата, мазетата,
асансьорната шахта, вентилационното помещение, абонатна станция,
трафопоста и машинно помещение. Посочено е, че в незастроената част на
имота, предвидена за обслужване и заход към наземните гаражи и паркоместа,
няма предвидена рампа по проект, но същата се явявала пространство за
маневриране. Съгласно одобрения архитектурен проект не е предвидена врата
към задната /незастроена/ част на имота. По въпроса каква част от
незастроената част от имота е с характер на обслужваща /сервитутна/ за
сградата и има ли в нея отводнително съоръжение, вещото лице е дало
отговор, че в югоизточната част /заден двор/ с приблизителна площ от 160
кв.м. са разположени отводнителните шахти за сградата.
От ангажираните в хода на производството гласни доказателства се
установява,че според свидетелката Г. тя почти всеки ден минава покрай
процесната сграда, като ежедневно в двора на същата били паркирани
автомобили. Свидетелката попитала ищцата А. защо не паркира автомобила
си там, на което последната отговорила, че не се предоставял достъп. На
06.03.2025 г. влязла в двора, където били паркирани автомобили – „М“, „Р“,
„Б“„ „М“ и „П“, като нотариус описал в протокол наличието на тези
паркирани автомобили.От показанията на свидетеля Симеонов се установява,
че преди около година и половина станал свидетел на голяма махленска
разправия, като голяма група от хора се държали арогантно и грубо към
ищцата А. и нейна приятелка.Свидетелят К е заявил, че е съсед на
6
ответниците, познавал и ищцата А.. Посочил е, че процесното дворно място се
използва свободно и всички паркират свободно. Преди е имало катинар и
всеки съсед разполагал с ключ, понастоящем достъпът бил свободен и всеки,
който минавал, можел да спре и да паркира в процесното място. Свидетелят
не знае да са ставали скандали във връзка с използване на дворното място,
само кратки пререкания, като той лично си е разменял реплики с ищцата А.,
която възразявала вътре да се паркират коли, но според свидетелските
показания, същата паркирала в дворното място. От показанията на
свидетелката М Б се установява, че винаги е имало метална врата към задния
двор, където се намирало процесното дворно място, което се ползвало за
паркиране и всеки можел да паркира там. Разпределение на ползването не е
било определено за това място. Свидетелката е виждала ответниците да
паркират автомобилите си на това място, но не непрекъснато. Разпитан в
открито съдебно заседание,свидетелят С е посочил също, че към задния двор е
била поставена врата. Назад във времето е имало уговорки относно
ползването на дворното място за паркиране, като към настоящия момент на
свидетеля не му е известно някой да е пречил на някого да паркира. Всеки
имал достъп до мястото.Свидетелката Д е заявила, че в задния двор е имало
метална врата, като всички етажни собственици разполагали с достъп до
двора. Виждала е както ответника К., така и други лица да паркират
автомобилите си.
По делото е налично писмо от СО – район „К С“, като собственик въз
основа на акт за частна общинска собственост № 338/25.11.1998 г.
/впоследствие издаден АЧОС № 2224/14.05.2025 г., приложени по делото/ на
част от парцел II-1, 2 и 11, представляваща имот с пл. № 2, имот с пл. № 11 и
на идеални части от имот с пл. № 1, в което е изложено, че общината не е
издавала разрешение за монтиране на система за ограничаване на достъпа до
свободното пространство в процесния имот. В същия смисъл е и становище от
„С“ ЕАД, в качеството му на собственик на гараж № 1 в процесната жилищна
сграда.
Представена е комбинирана скица от 04.11.2015 г., на СО, район „К С“, с
констатации, че К В К е собственик на имот съгласно нотариален акт № 178,
том VIII, дело № 2157/2008 г., както и на идеални части от правото на строеж
и на идеални части от дворното място.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл. 109 от ЗС,
необходимо е да бъде доказано, че правото на собственост принадлежи на
ищците, а ответниците чрез свои действия или бездействия пречат на
нормалното упражняване правото на собственост. С исковата претенция с
правно основание чл. 109 от ЗС се осигурява защита на собственика срещу
всяка намеса, препятстваща реализиране правото на собственост.
Материалноправните предпоставки за уважаване на иска са провеждането на
доказване, че ищците са собственици на недвижими имоти /в частност на
процесните идеални части/, доказване извършването на действия или
неизвършването на дължими действия от ответниците, с което се достига до
7
възпрепятстване пълноценното упражняване правото на собственост на
ищците върху притежаваните от тях идеални части. Съобразявайки правилото
за разпределение на доказателствена тежест, регламентирано съгласно чл. 154
от ГПК, съдът счита, че е възложено в тежест на ищците да проведат
доказване за наличието на предпоставките за уважаване на исковете – да
докажат, че са собственици, да докажат конкретните действия или
бездействия на ответниците, да установят по какъв начин упражняването
правото на собственост е накърнено. Съдът счита, че предявената искова
претенция е допустима, тъй като допустимостта на иска се определя с оглед
изложените в исковата молба твърдения, а именно че ответниците Е. С. Н. и К.
Г. Д. пречат на упражняване правото на собственост посредством поставяне на
заграждения и препятстване ищците да паркират автомобилите си в дворното
място, а въпросът дали са налице тези действия от страна на ответниците по
препятстване на ищците да достъпват и паркират в дворното място, е въпрос
по съществото на спора и този въпрос е относим не към допустимостта,а към
основателността на предявените искови претенции.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът счита, че
исковите претенции по исковете с правно основание чл. 109 от ЗС подлежат
на отхвърляне като неоснователни и недоказани. Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищците Д. и П. са собственици на
недвижими имоти в процесната сграда, а от приложените като доказателства
нотариални актове, се установи, че притежават и идеални части /6/30 и 7/30
както е посочено в исковата молба/ от мястото, върху което сградата е
построена, като от приложените актове за частна общинска собственост се
установи, че и Столична община притежава част от мястото – 6/10 ид.ч /или
18/30 ид.ч./. За да счете,че исковете по чл.109 от ЗС са неоснователни,съдът
взе предвид,че според приетото заключение по съдебно-техническата
експертиза не е налице свободна площ от парцела,върху която собствениците
на земята да могат да определят помежду си начин на ползване. В тази насока
следва да бъде отчетено,че в хипотезата,когато в недвижим имот –
собственост на конкретни лица е реализирано право на строеж,то
собствениците на земята упражняват правата си при съобразяване
разпоредбата на чл.64 от ЗС. С изграждането на сграда в имота части от земята
имат предназначение да осигуряват достъпа до сградата,както и да обслужват
сградата. В конкретния случай от приетото заключение по
съдебнотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява,че незастроената част от имота има
изцяло обслужващо сградата предназначение,без да е налице свободна
площ,която евентуално да служи единствено на собствениците на земята.
Съдът намира,че при съобразяване изслушаната съдебнотехническа
експертиза не може да бъде възприето,че по някакъв начин чрез свои действия
или бездействия ответниците смущават правото на собственост върху идеални
части от недвижимия имот,което ищците притежават. Отделно от това,съдът
намира,че следва да бъде отчетено и друго обстоятелство – от събраните
гласни доказателства се установява,че в частта във вътрешния двор,където са
обособени паркоместа,паркират всички собственици на имоти в сградата,ако е
8
налице свободно място. При това положение съдът счита,че не може да бъде
възприето,че ответниците чрез свои действия са попречили на ищците да
ползват притежаните от тях идеални части от парцела,в който е построена
сградата. Както беше посочено,при съобразяване проекта на сградата,както и
наличието на подземни гаражи,магазини,свободната незастроена площ
представлява такава,която служи за осигуряване достъп до сградата,при което
с оглед разпоредбата на чл.64 от ЗС не може да бъде счетено,че са налице
действия или бездействия,насочени към смущаване правото на собственост на
собствениците на земята. Така мотивиран,съдът намира,че исковете с правно
основание чл.109 от ЗС като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковете по чл.109 от ЗС е и
липсата на проведено доказване от страна на ищците да е налице свободна
незастроена площ,необслужваща сградата,върху която свободна площ
съсобствениците на земята да са постигнали съгласие за начина на
резпределяне на ползването,в който случай ищците биха могли да претендират
засягане правото им на собственост,ако друго лице пречи на ползването на
частта,определена за ползване за ищците. В настоящия случай всяка от
ищците притежава идеални части от правото на собственост върху парцела,а и
липсва свободна площ от парцела,за да бъде счетено,че правото на
собственост на ищците се явява накърнено.
За да приеме,че исковата претенция по чл.109 от ЗС е недоказана по
основание,съдът взе предвид,че в хода на производството не бе доказано и да
са извършени действия по заграждане на процесното място от страна на
ответниците. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля К, че
преди е имало катинар и всеки съсед разполагал с ключ, понастоящем
достъпът бил свободен и всеки, който минавал, можел да спре и да паркира в
процесното място, както и тези на свидетелите М Б и Д, които са в смисъл, че
винаги е имало метална врата към задния двор, където се намирало
процесното дворно място, което се ползвало за паркиране и всеки можел да
паркира там. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля С, че към
настоящия момент на свидетеля не му е известно някой да е пречил на някого
да паркира. С оглед това,че уважаването на иска с правно основание чл.109 от
ЗС е насочено към защита срещу неоснователни действия или бездействия на
конкретни лица,както и като взе предвид,че не се доказва ищците да са били
препятствани единствено от ответниците,а и при съобразяване,че свободната
площ от парцела има обслужващ сградата характер,съдът намира,че искът по
чл.109 от ЗС като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че и предявените искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД се явяват недоказани по основание и подлежат на
отхвърляне. Уважаването на иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е
обусловено от доказване, че страната ищец е обедняла, а страната ответник се
е обогатила като съществува общо основание между обедняването на
ищцовата страна и обогатяването на ответната страна. С този иск се цели да
бъде предоставена защита срещу необосновано от гледна точка на закона
имуществено разместване, когато страната не разполага с друг иск за защита.
В конкретния случай ищците Д. и П. не доказват нито тяхното обедняване,
9
нито обогатяването на ответниците, като съдът препраща към мотивите по
исковете по чл. 109 ЗС и по-конкретно в частта, касеща изводите, че по делото
не е установено на първо място дали изобщо притежаваната от ищците част е
била ползвана за паркиране на автомобили от страна на ответниците, поради
което исковете по чл. 59 от ЗЗД като недоказани по основание подлежат на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че ответниците претендират
присъждане на разноски съдът счита, че следва да бъдат присъдени такива в
размер от 2380 лева в полза на К. Г. Д. за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство,а в полза на Е. С. Н. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2 637,78 лева за депозит за вещо лице, такса за издаване
на съдебни удостоверения, както и за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ищците за прекомерност на
уговорените и заплатени от ответниците адвокатски възнаграждения при
съобразяване наличието на предявени две искови претенции,подлежащите на
доказване факти,извършените процесуални действия,цената на
исковете,общият материален интерес по делото,както и с оглед фактическата
и правна сложност на казуса.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД,
предявени от Л. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С и от А. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б против К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. С и Е. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. СС, за осъждане на
ответниците да премахнат загражденията и да преустановят паркирането на
автомобили на територията на собствения на ищците имот, както и всеки от
ответниците да бъде осъден да заплати на ищцата Л. С. П. сумата от 2 703
лева ( две хиляди седемстотин и три лева , а на ищцата А. Р. Д. – сумата от 2
317 лева ( две хиляди триста и седемнадесет лева ) обезщетение за лишаване
от ползване на части от имота, съсобствен на ищците за периода 17.10.2019 г.
– 17.10.2024 г.
ОСЪЖДА Л. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С и А. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б да заплатят на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК на К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С сумата от
2380 (две хиляди триста и осмедесет) лева сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение и на Е. С. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. СС сумата от 2 637,78 лева (две хиляди
шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11