№ 82080
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110134562 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на П.С., чрез
пълномощника му адв. Ж. Д., АК – София, със съдебен адрес в .... Процесуалният
представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение против С.П.,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Д..В., за сумата от
4 022,39 лв. (четири хиляди двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки) – главница,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за диагностика и ремонт на
автомобили, за което са издадени фактури с № № 9670 от 25.06.2019 г., 9801 от 31.08.2019 г.,
9879 от 25.10.2019 г. и 9935 от 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 430,50 лв. (четиристотин и тридесет лева и петдесет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че претендираното вземане представлява възнаграждение
по договор за диагностика и ремонт на автомобили, за което са издадени фактури с № №
9670 от 25.06.2019 г., 9801 от 31.08.2019 г., 9879 от 25.10.2019 г. и 9935 от 26.11.2019 г.
Със заявлението са представени, пълномощно, квитанция за платена държавна такса
и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на П.С. - София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК. Седалището и адреса на управление на дружеството, срещу което се иска
издаване на заповед за изпълнение според справка в Търговския регистър са в гр. София, т.е.
1
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса.
Според изложеното в заявлението длъжникът има седалище на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че търговското дружество не
е с място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на АД П.С. -
София против „Стар Пост“ ЕООД - София. На заявителя следва да бъдат присъдени и
съдебните разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на П.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против С.П., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Д..В., за сумата от 4 022,39 лв. (четири хиляди двадесет и два лева и тридесет и
девет стотинки) – главница, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
диагностика и ремонт на автомобили, за което са издадени фактури с № № 9670 от
25.06.2019 г., 9801 от 31.08.2019 г., 9879 от 25.10.2019 г. и 9935 от 26.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 430,50 лв.
(четиристотин и тридесет лева и петдесет стотинки), представляваща направени от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2