№ 1825
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330204990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4922224 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на С.А.Щ., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения
подробно изложени в жалбата от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в
писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 25.05.2021г. около 16.29ч лек автомобил с рег. № **, марка „БМВ”,
модел „Х5”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.
„Кукленско шосе”. Срещу №3 скоростта му била 71 км/ч, при ограничение за
движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана система за видеоконтрол CORDON-M2 № MD1196. В
последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя спори, навеждайки твърдение, че не е превишил
допустимата скорост за движение. Не може да посочи обаче кой в момента на
нарушението е управлявал автомобила и не е представил пред контролните
органи, нито по делото, декларация посочваща лицето извършило
нарушението, нито копие от неговото СУМПС съответно. Ако жалбоподателя
не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той
е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша,
посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е
сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова
собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в
нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не
поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР
издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. По делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на
техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази
насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази
насока. За ползване на техническото средство е изготвен надлежен протокол
2
по чл.10 от Наредбата, както и фотоснимка от разположението на уреда.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било
посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е
лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено
констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е
определена глоба от 100 лева за превишение от 21 км/ч. Следва да се посочи,
че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 74
км/ч и превишение 24 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на
жалбоподателя.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН. Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4922224 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на С.А.Щ., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя С.А.Щ., с ЕГН ********** от ** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение по
делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3
4