Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 74
08.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На втори декември през
две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 2966 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев,
действащ чрез упълномощения юрисконсулт Десислава Бонева Златева, с която е предявил срещу ответниците
А.О.А., ЕГН: ********** и
Л.О.А., ЕГН: **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
за приемане за установено, че всеки от
тях дължи на ищеца сумата от по 125.41 лв. –главница за неизплатено задължение по
издадени фактури за периода от 25.11.2015г. до 27.08.2018г., с отчетен период
по фактури от 15.10.2015г. до 24.08.2018г.,
и сумата от по 5.23лева –
мораторна лихва за периода от
26.12.2015г. до 12.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2018г. до изплащане на
вземането, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4766 от 19.12.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9337/2018г. по описа на БРС до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира присъждане на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК на направените в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение по равно от всеки от ответниците.
В исковата молба се твърди, че
ответниците в качеството си на сънаследници
и съсобственици при равни квоти на гореописания водоснабден обект не са изпълнили
задълженията си да заплатят изразходеното количество вода за
горепосочения отчетен период.. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения му процесуален
представител поддържа исковата молба и моли съдът да уважи исковете и да му
присъди разноските съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначения им по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. С.Ц. не са представили писмен отговор, не са
оспорили исковете и не са направили доказателствени искания. В съдебно
заседание ответниците, чрез назначения им особен процесуален представител
изразява становище за основателност на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със
заповед № 4766 от 19.12.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9337/2018г. по описа на БРС, е разпоредено отетниците да заплатят разделно на кредитора сумата от общо 250.83 лева - главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 25.11.2015г. до 27.08.2018г., с отчетен период по фактури от
15.10.2015г. до 24.08.2018г., сумата от общо 10.47 лева - мораторна лихва за периода от 26.12.2015г. до
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 18.12.2018г. до изплащане на вземането, както и
съдебно-деловодни разноски от общо 75 лв.,
от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е
образувано настоящото дело.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са
придобили по наследство от майка си Сема О. Михайлова, поч. на 07.11.2018г. при
равни квоти /чл. 5, ал. 1 от ЗН/ правото на собственост върху процесния
водоснабден имот, представляващ жилище в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Гоце Делчев“ № 45. Установява се наследодателката на ответниците
преживе е придобила процесния имот с нотариален акт от 05.06.1996г., като от
тогава партидата на процесния имот е записана на нейно име, като след смъртта й
няма данни някой от ответниците да е променил партидата на имота на негово име.
Независимо от това следва да се приеме, че преживе починалата наследодателка, а
след смъртта й - нейните наследници са придобили качеството на „потребител” по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Само по себе си обаче записването на едно лице като
потребител в имота, както и правото на собственост или други вещно право във
водоснабден имот не води автоматично до извода, че в същото са потребени именно
сочените от ищеца количества вода, като вземанията си за претендираните суми
ищецът следва да установи при пълно и главно доказване.
За
удостоверяване задълженията на ответника за процесния исков период ищецът е
представил по делото справки –извлечения на отчет с мобилно устройство по
партидата му на абонат № 945945, от които е видно, че за периода от 15.10.2015г. до 24.08.2018г е отчетено потребено количество вода от 115куб.л. отразено
с отбелязване, че начисленията са служебни. Представени са и издадени от ищеца фактури
за начислени на ответниците задължения за месечни неплатени главници в общ
размер на 250.83 лева. за предоставени ВиК услуги по процената партида, като
фактурите са издадени за периода от 25.11.2015г. до 27.08.2018г.
По делото са представени протоколи от 23.12.2015г. и от 24.08.2018г., в които служител
на ищеца е отбелязал, че в имота живее
само едно лице.
Ответната
страна е заявила, че не оспорва начисленията, извършени от ищеца за исковия
период, като заявила изрично, че счита исковете за основателни.
От
гореизложеното следва, че отразените в отчета с мобилно устройство и фактурирани
от ищеца количества вода, макар и служебно начислени съгласно чл. 39, ал. 2, т.
2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за дължими от ответниците в качеството
им на наследници в исковата стойност 250.83 лева по равно с оглед размера на наследствените
им квоти. Предвид това искът за дължимост на
главницата се явява основателен и следва да се уважи изцяло в исковия размер по
отношение на всеки ответник.
Поради
неизпълнение от ответниците на главното задължение в посочения в чл.30, ал. 2
от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране,
основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва
по чл. 42 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата, считано от датата на забавата, която в случая е 26.12.2015г. до 12.12.2018г.
След
извършени изчисления по чл. 162 от ГПК съдът намира, че същата възлиза в
исковия размер – 10.46лв., поради което тази претенция също се явява
основателна и следва да се уважи изцяло в претендирания исков размер по
отношение на всеки ответник.
С
оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата сума следва
да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за
дължимото от ответнците на обезщетение за забавеното й плащане, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.12.2018г. за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9337/2018г. по
описа на БРС до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, поради изцяло
уважаване на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
исковото и заповедното производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение съгласно в общ размер от 700 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А.О.А., ЕГН: **********
и Л.О.А., ЕГН: **********,*** , че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД всеки от тях дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван
от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата от по
125.41 лв. –главница за
неизплатено задължение по издадени фактури за периода от 25.11.2015г. до
27.08.2018г., с отчетен период по фактури от 15.10.2015г. до 24.08.2018г., и сумата
от по 5.23лева – мораторна лихва за
периода от 26.12.2015г. до 12.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2018г. до изплащане на
вземането, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4766 от 19.12.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9337/2018г. по описа на БРС до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
А.О.А., ЕГН: **********
и Л.О.А., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ПО
РАВНО направените в настоящото дело и в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4766/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.