Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
28.04.2021година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ОСМИ АПРИЛ, през ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ
И ПЪРВА година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА Д.
при секретаря………Анелия Докузова…………..………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 904 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260146 от 09.09.2020година.,
постановено по гр.д. № 3071/2019г. Плевенският районен съд е отхвърли
предявения от „***” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й.В.В. против ответника Л.К.К. от гр.Плевен, за признаване за установено, че същия дължи на
ищеца, сумата 531.52лв., от които 477.26лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016
год. до 30.04.2018 год. и 54.26лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 год. до 22.11.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 477.26лв., считано от 29.11.2018 год. до изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца „***” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й.В.В., чрез пълномощникът му Ц.В.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е допустимо, но неправилно и
необосновано. Жалбоподателят счита, че районният съд е постановил решението си
без да съобрази и обсъди фактическите данни, установени по делото, поради което
моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се
уважи предявения иск. Съображенията са изложени подробно в жалбата.
Въззиваемата страна Л.К.К., чрез
служебния му адвокат И.Д., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй
като решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли
то да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи,
прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията
на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил
сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за
установено по отношение на Л.К.К. от гр.Плевен, че дължи на “***” ЕАД сумата сумата 531.52лв., от които 477.26лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016
год. до 30.04.2018 год. и 54.26лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 год. до 22.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 477.26лв., считано от 29.11.2018 год. до изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърдението е, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през исковия период и не е погасил задължението си
да заплати цената ѝ. Сградата, в която се намира жилището му има сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма “***” ЕООД и по нейни отчети ищцовото дружество е начислило дължимите от
ответника суми, като разпределението е извършено в съответствие с изискванията
на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ответникът е взел становище в
отговора на исковата молба, че иска е неоснователен. Признава, че е собственик
на отопляемия обект, но счита, че няма доказателства за реален отчет на уредите
монтирани в абонатната станция в
процесната сграда. Оспорва размер на вземането на ищеца, съобразно издавани
фактури; оспорва разпределението на количеството на доставената ТЕ.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим,
като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора за постъпилото
възражение на длъжника. Безспорно е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 8710/2018год.
по описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление на 29.11.2018г. по реда
на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 477.26лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 год. до 30.04.2018 год. и 54.26лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 год. до 22.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 477.26лв., считано от 29.11.2018 год. до изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ 25лв.
и юрисконсултско възнаграждение-50лв.Заявлението е уважено и е издадена Заповед
за изпълнение № 5519/30.11.2018г. за претендираните вземания.
Спорно е дължи ли ответникът
исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период.
От събраните пред първата инстанция
писмени доказателства се установява, че ответникът Л.К.К. е собственик на
недвижим имот-апартамент №8, находящ се в топлоснабдена сграда на ул.“***“ №
14, вх.В, в гр.Плевен, съгл. н.акт. № 186, том първи, рег.№ ***, дело №
7682008г. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани в
броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника
като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31
ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се
заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.
Съгласно чл.153 от ЗЕ от
17.07.2012г., ответникът е клиент на
топлинна енергия, като собственик на имот, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, в която има абонатна станция и се доставя топлоенергия. Продажбата
на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа
на Общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно,
в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент, възниква по силата на
закона /ex lege/ с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор
или откриване на партида на топлоснабдения имот.
Следва да се отбележи, че става дума
за масов тип дела по спорове за доставка на комунално-битови услуги, при които
се касае за типизирани правоотношения, които са нормативно регулирани почти
изцяло и общите условия на доставчиците минават през контрол на две институции-
Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на
потребителите, а случаят на въззивника не бележи някаква специфика. Видно от
приложените в делото фактури и препис-извлечение от сметката на потребител № 5405,
на адрес гр.Плевен, ул.“***“ № 14, вх.В, ап.8, за исковия период е начислена,
но не е заплатена обща сума в размер на 477.26лв., която е сума за отопление
без ИРУ- в баня с щранг лира в размер на 160.82лв. и сума за ТЕ отдадена от
сградната инсталация за действителен обем 124.15 куб.м. в размер на 306.40лв. и
сумата 10.04лв. за услугата дялово разпределение. Видно от заключението на
назначената от Плевенски ОС съдебно-техническа експертиза, която като
компетентна и обективна се възприема от съда, до имота на ответника е доставена
топлинна енергия, като разпределението и между отделните абонати обслужвани от
една абонатна станция е извършвано от „***“ЕООД, съгласно действащата
нормативните изисквания, в т.ч. и Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.04.2007 год.В изготвеното заключение вещото лице доц.д-р инж. К.М.И. аргументирано
и изчерпателно е отговорило на всички поставени му въпроси, като няма основание
професионалната компетентност и обективността му да бъдат поставени под
съмнение.
С оглед на обстоятелството, че се касае за
сграда-етажна собственост и обща сградна инсталация, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по
предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина
фактическото положение понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят
и не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което
нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия в
сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от
всички съсобственици. Това право не може да бъде развито до степен да се счита,
че не следва да заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и
титуляри на вещни права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях.
В тази
хипотеза гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия
към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части
на сградата- етажна собственост, и на отдадената от сградната инсталация, която
също е обща част. В тази насока са подробните и аргументирани
разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на Конституционния съд на
Република България по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено искането на
омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от
Закона за енергетиката. Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно
решение № 2 от 25. 05.
2017 год., ОСГК.
Поради
изложеното, съдът намира, че установителният иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК е
изцяло основателен и следва да бъде уважен в размер на 477.26лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 год. до 30.04.2018 год. и 54.26лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 год. до 22.11.2018 год., изчислена с електронен калкулатор, ведно със законната лихва върху главницата от 477.26лв., считано от 29.11.2018 год. до изплащане на вземането.
Като е достигнал до различни правни
изводи, възприемайки изцяло становището на ответника, Плевенски районен съд е
постановил едно неправилно решението, което следва да бъде отменено, а иска –
уважен изцяло.Следва да бъде осъден ответника в първоинстанционното
производство да заплати направените от ищеца деловодни разноски за ДТ 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение-50лв. в заповедното производство, както и
направените такива в исковото производство пред Плевенски РС в размер на 25лв.
за ДТ и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени
разноски и за настоящата инстанция, в полза на възивника в размер на 525лв., от които 25 лв. внесена
държавна такса, 400 лв. внесен депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. съобразно списъка с
разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260146 на Плевенския районен съд, постановено на 09.09.2020г. по
гр.д. № 3071/2019г. по описа на съда, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л.К.К. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, *** № 128, представлявано от Й.В.В., сумата
531.52лв., от
които 477.26лв., представляващи стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 год. до 30.04.2018 год. и 54.26лв. представляващи лихва за забава за
периода от
02.12.2016 год. до
22.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 477.26лв., считано от 29.11.2018 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК Л.К.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „***“ 128, разноски по
делото в размер на 75лв. за заповедното производство, както и такива за
исковото производство пред Плевенски РС в размер на 125лв. и разноски за въззивната
инстанция в размер на 525лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: