№ 3529
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110205291 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на М. В. Я. с ЕГН**********, живеещ в *****
на ***** във вход *** на етаж ***, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представляван от адвокат А. М. Т. от ***,
против наказателно постановление №*****, издадено на 18. III. 2025 година от старши
инспектор Г. В. Б., **** на I група „Административнонаказателна дейност“ в III сектор
„Административно обслужване“ на Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ***** със седалище и адрес на управление в
***** на *****.
Пълномощницата на жалбоподателя оспорва от негово име процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение не бил представен за
запознаване и подпис на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление факти се различавали. В
жалбата не е посочено в какво се състои разликата. Актът не съдържал изискуемите от т. т.
3, 4 и 5 на първата алинея от чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания
реквизити – не били посочени достатъчно точно и ясно:
датата и мястото на извършване на нарушението;
1
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението;
законните разпоредби, които са нарушени.
Изследването не било извършено с технически изправно средство.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от
надлежно преупълномощения от процесуалната си представителка адвокат М. О. К. от ***.
Пълномощникът излага от името на жалбоподателя доводи за основателност на жалбата и
иска от съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно
издадено.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
****та на група в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел
„Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от
надлежно упълномощена процесуална представителка – главен юрисконсулт С. Г. М..
Представени са и писмени бележки, в които са наведени доводи за безспорна установеност
на извършителя и нарушението. Направено е искане съдът да потвърди процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
46
На 17. II. 2025 година около 17 часа свидетелят Т. К. К. с ЕГН**********, *** в VI
районно управление на ответната СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
изпълнява служебните си задължения заедно с колегите си И. Ж. Д. и А. Х. Т.. Свидетелят е
определен да осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата със
Заповед, издадена от Директора на СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ на 31. V. 2022 година под №513з-4533. Заповедта е представена по делото.
Тримата полицейски служители спират за проверка товарен автомобил марка ***
модел *** с регистрационен №*******, управляван от жалбоподателя по ***** с посока на
движение от ***** към *****. При проверката им прави впечатление поведението на
жалбоподателя, което подсказва употреба на алкохол. На въпрос употребявал ли е алкохол
жалбоподателят отговаря, че е изпил няколко бири и е изпробван с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с №ARРМ-0404. Изправността на техническото средство се установява
от справка, изготвена на 12. III. 2025 година от Лабораторията за проверка на средства за
измерване под №3286р-12907, представена по делото с писмо на отдел „Пътна
2
полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, постъпило в съда на 12. V.
2025 година. Според справката техническото средство е в списъка на успешно преминалите
проверка към 04. II. 2025 година със срок на валидност от 6 месеца. При проверката с
описаното техническо средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя от 01.37‰, видно и от представени по делото резултати от изследването.
Свидетелят и колегите му издават на жалбоподателя медицински талон, представен
по делото, и го съпровождат до университетската многопрофилна болница за активно
лечение „Света Анна“. В болничното заведение са извършени кръвни изследвания на
жалбоподателя, от които се установява концентрация на алкохол в кръвта му от 01.03‰.
Съдът установява обстоятелството от представения по делото заедно с
административната преписка протокол за химическо изследване, както и от документите,
приложени към писмо на Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София
АД, постъпило в съда на 19. V. 2025 година.
На 03. IV. 2025 година Софийската районна прокуратура издава Постановление за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №230 ЗМК295 по
описа на VI районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи,
прокурорска преписка №3300 по описа на Софийската районна прокуратура за 2025 година,
водено поради установеното при първоначалната проверка наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя с концентрация над 01.20‰. Постановлението е представено по делото от
отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи с писмо,
постъпило в съда на 12. V. 2025 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
показанията на свидетеля Т. К. К. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие,
доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по
време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото;
приобщените по делото писмени доказателства:
заповед за определяне на свидетеля да осъществява контролна дейност по Закона за
движението по пътищата,
писмо от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД и
приложените към него документи,
заповеди за компетентност,
постановление на Софийската районна прокуратура,
сведение от лабораторията за проверка на средства за изследване,
талон и протоколи за изследване,
резултат от изследване с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с №ARРМ-0404,
докладни записки,
справка картон на водача - жалбоподател.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
3
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават
фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и
съставянето на акта. От показанията на разпитания свидетел съдът събра сведения и за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. В тази им част
събраните гласни доказателства намират потвърждение в издадения талон за медицинско
изследване, както и в протоколите за изследване.
Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на
административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в
акта, съвпадат с отразеното в талона и протокола за медицинско изследване и в справка-
извлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаните по-горе обстоятелства свидетелят Т. К. К. с ЕГН********** съставя
представен по делото акт за установяване на административно нарушение, в който описва
фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на соченото
административно нарушение – чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. В
съставения акт е отразено и обстоятелството, че водачът на превозното средство е бил сам в
автомобила. В графа „нарушител“ на акта е положен подпис. По делото не се събраха
доказателства, че подписът е положен от лице, различно от жалбоподателя, затова съдът не
приема изложени в жалбата твърдения, че актът не бил представен за запознаване и
подписан от същия.
На 18. III. 2025 година старши инспектор Г. В. Б., **** на I група
„Административнонаказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ на
Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, издава
въз основа на акта за установяване на административно нарушение представено по делото
Наказателно постановление №*****, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон, както и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.
Старши инспектор Г. В. Б., **** на I група „Административнонаказателна дейност“ в
III сектор „Административно обслужване“ на Отдел „Пътна полиция“, издала процесното
наказателното постановление, е преназначена на длъжността на 12. IХ. 2024 година, видно
от представена по делото Заповед №8121К-12547, издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за движението по пътищата
със Заповед №8121з-1632 на Министъра на вътрешните работи на Република България от 02.
XII. 2021 година, представена по делото. Същата заповед е посочена и в обжалваното
наказателно постановление.
4
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 24. III. 2025 година, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на същата дата.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Видно от приобщените по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи на
Република България и на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 17. II. 2025
година, на която дата е издаден и актът за установяване на административно нарушение –
преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 18. III. 2025 година –
преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, макар и един ден след изтичането на
инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в
акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и
ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място,
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, както и резултатите от
извършената с техническо средство проба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за разлика в обстоятелствата,
отразени в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Сравнявайки ги, съдът установи идентично описание на
фактическата обстановка и правната квалификация и в двете. Единствената разлика са
описаните в наказателното постановление обстоятелства, настъпили след издаването на акта
за установяване на административно нарушение – извършено медицинско изследване, при
което е установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 01.03 ‰.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следователно, е
5
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата. Същата е установена с техническо средство, чиято изправност се установява от
представена от административнонаказващия орган справка от извършена проверка. Заради
резултатите от изследването с техническото средство на жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване. Извършването на нарушението се установява и от резултатите от
изследването на кръвните проби на жалбоподателя.
Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача, изразено
в активно поведение, забранено от Закона за движението по пътищата – управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол. Така жалбоподателят е осъществил и
соченото административно нарушение.
Размерът на наложеното административно наказание – глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е точно определен от закона и не подлежи на промяна
от съда, затова и съдът не го обсъжда.
В процесния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установи от обективна страна, че на посочената в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата
жалбоподателят управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
общественоопасните му последици.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от Закона за административните
нарушения и наказания, доколкото деянието не се различава по начина на извършване и
последиците си от други такива нарушения.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка с явяване в
6
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №*****, издадено на 18. III. 2025 година от старши инспектор Г. В. Б.,
**** на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ***** със седалище и
адрес на управление в ***** на *****. с което на М. В. Я. с ЕГН**********, живеещ в
***** на ***** във вход *** на етаж ***, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представляван от адвокат А. М. Т. от ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 същия закон, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 12 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА М. В. Я. с ЕГН**********, живеещ в гр. София на ***** във вход *** на
етаж ***, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представляван от адвокат А. М. Т. от ***, да заплати на СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 100.00 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7