Решение по дело №759/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700759
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

3

гр. Перник, 25.01.2021 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на четиринадести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 759/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от А.Т.М., ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 81/18.11.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 131-01-510-1/14.10.2020 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение – Перник при Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 131-01-510/01.10.2020 г.

          Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е издадено без да е налице предпоставката на чл. 54г, ал. 4 от КСО в приложимата му редакция – ДВ бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Твърди се, че към момента на възникване на основанието за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и липсват доказателства, които да опровергават този факт. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигурявето за безработица.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата. В представени в съдебно заседание писмени бележки излага подробни съображения за основателността и. Искането към съда е да я уважи, като отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 131-01-510/01.10.2020 г. жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с ****ЕООД, ЕИК ****, считано от 31.08.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Към заявлението са приложени заповед от 31.08.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и документ, удостоверяващ банковата сметка на заявителя.

В периодите по чл. 54а от КСО и по чл. 54б от КСО за жалбоподателя са подавани данни от осигурителите както следва: от ****ООД, ЕИК **** за времето от 30.03.2015 г. до 02.03.2020 г. и от ****ЕООД, ЕИК **** за времето от 02.03.2020 г. до 31.08.2020 г.

С писмо изх. № 1042-13-50/09.10.2020 г. началник на сектор „КП” при ТП – Перник на НОИ е поискал проверка на осигурителя ****ООД по отношение на всички осигурени лица, тъй като при проверка в информационната система на НОИ е установено, че начислените от него осигурителни вноски не са внесени. Към момента на издаване на разпореждането, предмет на съдебен контрол поисканата проверка не е приключила.

С писмо изх. № Ц1042-13-51/09.10.2020 г. на директора на ТП – Перник на НОИ е поискано от директора на ТП – София град при НОИ да извърши проверка на осигурителя ****ЕООД, тъй като при проверка в информационната система на НОИ е установено, че същият е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за А.М. през периода 02.03.2020 г. – 31.08.2020 г., като за същия период няма подадени данни за други лица. Към момента на издаване на разпореждането за спиране на административното производство, поисканата проверка не е приключила.

С писмо изх. № Ц1042-13-50#1/02.11.2020 г. директорът на ТП – Перник на НОИ е поискал от Директора на ТП на НАП – София да предостави информация свързана с дейността на осигурителя ****ООД.

С писмо изх. № Ц1042-13-50#2/09.10.2020 г. старши инспектор по осигуряването при ТП- Перник на НОИ, във връзка със заповед № ЗР-5-13-00822955/09.10.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Перник, с която е възложена проверка на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на **** ООД, е изискал от управителя на проверявания осигурител информация за дейността му. Писмото е получено от управителя – Б.М.и е върнат отговор по електронен път, в който е посочено, че всички документи на търговеца са приложени по съдебно дело.

С оглед данните в информационната система на НОИ и поисканите във връзка с тях проверки на осигурителите ****ООД и ****ЕООД за установяването на факти от значение за отпускането и изплащането на парично обезщетение за безработица на А.Т.М., ръководителят на осигуряването на безработица при ТП на НОИ – Перник е приел, че е налице основанието на чл. 54г, ал. 4 от КСО и с разпореждане № 131-01-510-1/14.10.2020 г. е спрял производството по отпускане на обезщетение за безработица по подаденото от жалбоподателя заявление. Разпореждането е връчено на адресата му по електронен път на 16.10.2020 г. Срещу него е подадена жалба с вх. № Ц1012-13-102#1/20.10.2020 г. Същата е отхвърлена с постановено в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО с решение № КПК - 81/18.11.2020 г. на директора на ТП – Перник на НОИ. Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх. № Ц1012-13-102#5/02.12.2020 г.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателят е завършил висше образование за степен „бакалавър” и степен „магистър”, както и че между него и ****ООД е оформен трудов договор.

Представени са заповеди за възлагане на проверки на осигурителя ****ООД относно разходите на държавното обществено осигуряване, констативни протоколи, обективиращи резултати от тях и дадените задължителни предписания. Те не са относими към настоящия правен спор, тъй като в хода им не са установявани и изяснявани обстоятелства от значение за възникване правото на жалбоподателя на парично обезщетение за безработица и неговия размер. Проверката на тези факти е поискана с писма изх. № 1042-13-50/09.10.2020 г. и изх. № Ц1042-13-51/09.10.2020 г. и до установяването им е спряно производството по отпускане на заявеното парично обезщетение.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № вх. № Ц1012-13-102#5/02.12.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСОдиректор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО/ДВ. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.  / за спиране на административното производство по отпускане на обезщетение за безработица по заявление вх. № 131-01-510/01.10.2020 г.

            Съгласно чл. 54г, ал. 1 от КСО, в приложимата му редакция – ДВ бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. 

Визираното в нормата материално основание за спиране на производството по отпускане и изплащане на обезщетение за безработица е наличието на данни, които имат значение за преценката осъществени ли са предпоставките на чл. 54а от КСО за отпускане на заявеното обезщетение. Целта на спирането е обезпечителна – да не се допусне незаконосъобразно разходване на средства от бюджета на Националния осигурителен институт, възстановяването, на които би било невъзможно или значително затруднено. По тази причина като достатъчно основание за спирането, законът приема наличието на съмнение относно осъществяването на някой от релевантните факти. Необходимо е съмнението да се основава на конкретни данни, но не и да е доказано по категоричен начин. Установяването на отсъствието на предпоставка по чл. 54а от КСО е основание за отказ за отпускане на обезщетение за безработица, а обоснованото съмнение относно такава е основание за спиране на производството до изясняването му. В настоящия случай наличните данни в информационната система на НОИ са обосновали съмнение у компетентния административен орган относно верността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите на жалбоподателя – ****ООД и ****ЕООД. Тези данни са от значение за преценката за наличие на предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица и за неговия размер. Затова настоящият състав намира, че е налице предвиденото в чл. 54г, ал. 4 от КСО основание за спиране на производството по отпускане и изплащане на обезщетение за безработица до изясняването на посочените обстоятелства в хода на поисканите проверки на осигурителите.

Предвид изложеното настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че разпореждането, предмет на съдебен контрол е издадено при наличие на предвидените в закона предпоставки за това и в съответствие с целта му. До същия извод е достигнал контролиращия административен орган – директор на ТП – Перник на НОИ. Затова решението му е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест.

Ответникът не е поискал разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от А.Т.М., ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 81/18.11.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 131-01-510-1/14.10.2020 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение – Перник при Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 131-01-510/01.10.2020 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО.

 

 

                                                            СЪДИЯ:/п/