№ 13001
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110116411 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „Е.“ АД
срещу ЗК „Л.И.“ АД, с която са предявени искове по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2017,50 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №**********/2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.03.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 153,55 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 28.06.2021 г. до 28.03.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 10.03.2021 г. в гр. София, кв.
Бояна, ул. „Кумата“, водачът на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № №, при маневра за
излизане от паркинг поради неспазване на необходимата дистанция, не пропуска и се удря в
движещия се по пътното платно лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № №, като му причинява
материални вреди, за които при ищеца е имало сключена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в полица № 00500100398753/2021 г. За настъпилото ПТП е съставен
двустранно подписан констативен протокол за ПТП, като ищецът поддържа, че виновен за
причиняването на ПТП-то е водачът на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № №. По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №**********/2021 г., е
определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
обезщетение в размер на 2017,50 лв. с платежно нареждане от 07.05.2021 г. по фактура №
**********/12.04.2021 г. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът
на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № №, е имал сключена с ответника ЗК „Л.И.“ АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на
процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата
от 2017,50 лв., като същата е получена на 28.05.2021 г. Твърди, че ответникът не е погасил
задължението си по регресната претенция, с оглед на което е изпаднал в забава, считано от
28.06.2021 г. За периода 28.06.2021 г. до 28.03.2022 г. претендира присъждането на
обезщетение за забава в размер на 153.55 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и
претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“,
1
сключена по отношение лек автомобил. „Ситроен Ксана“, с рег. № №, към датата на
процесното ПТП. Оспорва твърдението за наличието на виновно противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № №. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск. Възразява и
срещу размера на исковата претенция за обезщетение като силно завишена и неотговаряща
на средните пазарни цени. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете, като претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Не спорно между страните, а и се установява от представената по делото
застрахователна полица № 00500100398753/28.01.2021 г., че към датата на настъпване на
ПТП – 10.03.2021 г. между ищеца и собственика на автомобил „Рено Клио“, с рег. № №, е
било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ със срок на застрахователното покритие 25.02.2021 г. до 24.02.2022 г. От
представената застрахователна полица е видно, че имуществения договор е сключен при
покрит риск „Пълно каско“. С доклада по делото за безспорно между страните е отделено
наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество
и водача на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № № към датата на процесното ПТП.
Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 10.03.2021 г.,
и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, се установява, че на
10.03.2021 г. лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № № предприема маневра десен завой
за излизане от паркинг в кв. Бояна на ул. „Кумата“ вследствие на което реализира ПТП с
предприелия обратен завой , намиращ се от дясно лек товарен автомобил „Рено Клио“ с рег.
№№. Ответникът не доказа различен механизъм на произшествието предвид наведените в
този смисъл възражения. Съгласно заключението щетите по товарен автомобил „Рено Клио“
с рег. №№ са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Видно от двустранния протокол за ПТП водачът на лек автомобил „Ситроен Ксана“, с
рег. № № има вина за произшествието като водач на превозно средство А. Същият,
излизайки от паркинг, не е съобразил положението на другите участници в движението,
поради което е реализирал ПТП с движещият се в дясно от него товарен автомобил „Рено
Клио“ с рег. № №. Въз основа на приетите доказателства, съдът намира за установено, че
процесното ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при
ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното поведение на водача на
лек автомобил „Ситроен Ксана“, с рег. № №, който е застрахован за „Гражданска
2
отговорност“ при ответното дружество. Поведението на водача е виновно, като от страна на
ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
Страните не спорят, че ищецът е платил сумата 2017,50 лева – застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка. За това сочи и приобщеното като доказателство
извлечени от банкова сметка от 07.05.2021 г.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения товарен автомобил „Рено Клио“
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза
на 2017,50 лева. Вещото лице е съобразил всички увредени детайли и степента им на
увреждане, за които е констатирал, че са пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП. Претендираната от ищеца сума е в същия размер от установения дължим такъв,
поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на сумата от 2017,50 лева, представляваща изплатено
обезщетение се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло
уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
2017,50 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
28.05.2021 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се
3
твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи, че същите са
били нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да определи и заплати
регресната претенция в срок. От положения от ответника входящ номер от 28.05.2021 г. се
установява, че е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението, поради което в
полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 153,55 лв., - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.06.2021 г. до 28.03.2022 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
820,00 лева, от които 130,70 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за вещо лице и за
свидетел и 390,00 лева за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗД „Е.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2017,50 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№**********/2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда - 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 153,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.06.2021 г. до
28.03.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 820,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4