Номер 57017.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.а
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201346 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. А. П., ЕГН **********, от гр.Пазарджик,
ул.“***********, чрез адв.Л. М. против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
3737294, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена на
основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 1 , точка 4 от ЗДвП глоба
400.00 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно материално-правната изправност, засегната от нарушената процедура по
издаването му.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 20.05.20г. с мобилна система за контрол на скоростта на МПС -
АТСС – ARH CAM S1 било заснето гр. Пазарджик , бул.“Г. Бенковски“ N-153 с посока на
движение към к-ще с ул.“Ст.Ангелов“ МПС БМВ 730Д X ДРАЙВ с регистрационен номер
********* и скорост 84 км/ч .
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на Уникредит лизинг ЕАД , както
и ползвателя на автомобила - жалбоподателя.
1
С обжалвания ЕФ последният е санкционирана за управление на МПС с превишена
скорост - 81 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение
по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400 лв.
Фишът се атакува с основен довод за липса на материалната му незаконосъобразност
поради неправилно проведена процедура по издаване на фиша, опорочила неговия адресат.
Несъмнено установено е по делото, че фишът е бил връчен на жалбоподателя – л. 24. В
жалбата се потвърждава удостовереното и с разписката на л. 24 връчване – на 26 юли 20г.,
поради което и жалбата е подадена в 7-дн.срок от връчването. В този срок обаче
жалбоподателят не е подал декларацията по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, с която има право да
възрази против възприетия автор на нарушението , който е санкциониран с връчения му
фиш. Той обаче е подал само жалбата, но не и декларация, въпреки, че правото на
декларация му е било разяснено и в самия ЕФ – виж в долния ляв ъгъл . Жалбоподателят не
само не е подал декларация, с която да оспори, че той се санкционира , но дори и в жалбата
си не е оспорил това. Такова оспроване се инициира едва в текущия съдебен процес.
Според действащия нормативен регулатор, „електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира“.Вярно, че с препратката по ал.1 се предвижда връчване на ЕФ
на лицата по ал.1 и 2 по чл. 188 , а това са собственикът или лицето, на което е предоставено
ползването на МПС, както и законовият представител на юридическото лице-собственик на
автомобила. Тоест законодателното решение по отношение на връчването касае всяко лице,
по отношение на което е издаден фишът. Това изискване в процесния случай е спазено и
поради това директното издаване на фиша на ползвателя ( виж СРМПС ), който не е
инициирал съответната процедура за оспорване на фиша досежно санкционираното лице не
е довело до ограничаване на правата му. Той е бил информиран по предвидения в закона
начин за съдържанието на санкционния документ, който предизвиква неблагоприятни
последици в правната и имуществена му сфера – станали са му известни приписаните
обстоятелства, чрез които е извършено нарушението, станало е известно и наказанието и
лицето, което ще го понесе. От съдържанието на жалбата става ясно, че жалбоподателят е
получил фиша и той му е станало известно съдържанието му .При това узнаване е
последвала само жалбата, с която фишът не се оспорва в частта досежно санкционираното с
2
него лице, а то е надлежно отразеното в СР МПС лице като ползвател, който при това е
получил този документ ( виж на л. 25 ). От наименованието на дружеството- собственик по
СР става ясно също, че автомобилът е закупен на лизинг и поради това свидетелството за
регистрация е връчено на лизингополучателя – ползвателя на автомобила .
Изпълненото задължение за връчване на ЕФ от наказващия орган е създало за
санкционираното с фиша лице гаранции за всички негови права, разяснени и със самия фиш
– правото на декларация, правото на жалба, правото на доброволно заплащане.
Единственото реализирано е правото на жалба, но в инициирания с нея рамките на съдебния
контрол не може да се развие производство по оспорване на санкционираното с фиша лице,
защото чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда друг ред и начин.
Неоснователен е и втория довод на жалбоподателя – че издавайки фиша директно на
ползвател, наказващият орган е нарушил процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Тази норма
въвежда оборимата презумпция (виж и Р 202/11,04,19г. на АдМ.съд Пазарджик), че
собственикът е управлявал автомобила си и поради това той е субект на отговорността за
извършено с него нарушение по смисъла на тази норма. С изр. ІІ на чл. 189, ал.4 е
установена възможността да се промени субекта на отговорността - чрез декларация с данни
за лицето, на което е предоставил управлението и което е извършило нарушението. В
процесния случай още от данните , свързани с регистрацията на МПС, е била установено, че
дружеството – собственик е такова по договор за лизинг, по който ползвателят – надлежно
вписан като такъв в СРМПС и комуто дори този документ е предоставен - е жалбоподателя
– виж писмо на л.23, че автомобилът се ползва на правно основание поради това
ползвателят е вписан с СРМПС. Затова, при наличие на тези данни, предоставени
всъщност от самия жалбоподател при регистрация на МПС, не може да се приеме, че
директното издаване на ЕФ против него като ползвател е незаконосъобразно. Тъкмо
обратното.
Спазени са били и всички нормативни изисквания при установяване на процесното
нарушение по този специален ред и издаването на ЕФ.
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с
нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според
3
чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
„Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с
оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на
контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а
именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но
изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на
заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае
повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
4
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо
намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 ДР
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 7-8.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са
били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е
изведен и приложен съответния фотос - към ЕФ. Той съдържа визуализация на момента на
заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в
близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно
ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на
възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или замърсяване
системата се отчита резултат).
5
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени относимите към нарушението
параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението
на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени параметри от
оператора със системата; разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на
заснемане. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час,
местоположение – чрез съответните координати.
Така налични са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран
поради движението си със скорост 84 км/ч ( ; при предвидена и от производителя на
измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана
до 81 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред (
съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо
средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането
му и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи
мястото на контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от
служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от
Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 36) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл.
10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените
параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било
поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. По делото е наличен
фотос ( виж към ЕФ), който онагледява поставянето на измервателния уред , а
изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда“. В протокола е отразено и местоположението на контрола – бул. „ Г. Бенковски“ в
посока к-ще „Ст. Ангелов“ , което е посочено и в ЕФ и възраженията в тази обратния
смисъл са голословни. Относно възраженията, че били посочени „начало и край на
участъка“ , те са относими като е отразено в протокола само при режим на измерване „Д“ –
тоест когато и патрулния автомобил с камерата е в движение и това е логично, тъй като при
6
позиционирана вече АТСС обхвата на действие зависи от параметрите на самата система.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на
пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 6 и чл. 4,
ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 7 и чл. 4, ал.3
от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация - първо и
второ - основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез
налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба -
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му,
поради което основателна е и претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик
(становището на л. 26-27, 38) и присъждане на на юрисконсулско възнаграждение в
хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2
ГПК и предвид представеното пълномощно на л. 39.Следва да се присъди, предвид чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид броя на съдебните
заседания и обема на доказателствения материал, възнаграждение за юрисконсулт - 100
лева , в тежест на жалбоподателЯ.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3737294, издаден
от ОДМВР- Пазарджик, с който на К. А. П., ЕГН **********, от гр.Пазарджик,
ул.“***********, е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 ,
алинея 1 , точка 4 от ЗДвП глоба 400.00 лева.
ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пазарджик сума в размер
на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8