Решение по дело №2124/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 31, представлявано от управителя П. Г. С., чрез пълномощник – адв.А.Д., против Решение № 67/29.06.2023г. по АНД № 20233120200073 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № ********** на Директор на Национално ТОЛ управление към А „ПИ“-София, с което на дружеството за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на основание чл. 187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

С касационната жалба се релевират основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. От касатора са развити подробни съображения, поради които счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда за обективна и субективна съставомерност на нарушението. Счита се, че неправилно е установена фактическата обстановка в хода на АНП. Сочи се, че всички разпоредби в ЗДвП, имащи за предмет издаването на ЕФ, с които се налагат глоби или имуществени санкции, трябва да бъдат прилагани само за нарушения, установени посредством автоматизирани технически средства или системи по смисъла на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, но не и за нарушения, установени посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Счита се за недопустимо вменяване на отговорност за едно и също нарушение на превозвача и на водача на МПС. На изложените основания се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорения ЕФ.

В депозирани по делото чрез пълномощника адв.Д. писмени бележки, жалбата се поддържа на сочените в нея основания. Допълнително се иска да се вземе предвид и постановеното от СЕС Решение по С-61/2023.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Поддържа наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Пледира за отмяна на решението и на ЕФ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Този извод се налага хо следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Инжстойинженеринг“ ЕООД срещу ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 01.12. 2021г., в 8.40 ч., с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е установено, че моторно превозно средство, собственост на „Инжстойинженеринг“ ЕООД – товарен автомобил с ДК № [рег. номер], с брой оси 4, категория Евро 3, без ремарке, с обща допустима техническа маса 41 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията на ППС.

При тези данни, от Агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден поцесния ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179б, ал.3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

При преценка на законосъобразността на оспорения ЕФ, въззивният съд направил извода, че описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна страна, т.к. безспорно притежаваното от дружеството ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Според първоинстанционния съд ЕФ е издаден от компетентен орган и притежава необходимите реквизити, безспорно са установени собствеността на процесното ППС, дължимостта на таксата и извършването на нарушението, като санкционната норма е приложена правилно. Направил извод, че при издаване на ЕФ не е приложим реда за издаване на НП по ЗАНН, а ЕФ е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Направил извод, че нарушението е достатъчно ясно описано и доказано, основателно е ангажирана отговорността на дружеството и ЕФ е законосъобразен, с които мотиви потвърдил последния.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд, че ЕФ е издаден законосъобразно. Към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 01.12.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Такава възможност е въведена едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно-наказателното производство. В случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

На следващо място наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Съобразявайки горното касационният състав намира, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията от 2 500 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил неправилни изводи за законосъобразност на електронния фиш. РС-Девня е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, VІІ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 67/29.06.2023г. по АНД № 73/2023г. по описа на Районен съд - Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Директор на Национално ТОЛ управление към А „ПИ“-София, с който на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 31, представлявано от управителя П. Г. С., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., на основание чл. 187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.