О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171,
15.05.2019 г., град КОТЕЛ
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ,
граждански състав, на 15.05.2019 г., в закрито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ
секретар ………………………….прокурор ……………………………………...…….......
като разгледа докладваното от Председателя
Иван Ченков гражданско дело № 9 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба по чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 123, ал. 2 и чл. 143 от СК от
ищеца К.Ц.Д., за предоставяне на родителските права, спрямо роденото на *** г.от
съжителството с ищцата П.Д.Д. малолетно дете Владимира
и за заплащане на издръжка.
С определение от 22.03.2019 г. съдът
на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производтвото
по делото поради оттегляне на исковата претенция.
В срока за обжалване на
определението за прекратяване е постъпило искане от ответницата чрез
пълномощника ú за допълване на определението в частта му досежно сторените от ответницата разноски за адвокатски
хонорар, възлизащи в размер на 400 лева, за което съдът на основание чл. 248,
ал. 2 от ГПК, надлежно е уведомил ищеца, като му е разяснил правото му на
отговор в едноседмичен срок. Такъв не е депозиран от негова страна и съдът с
настоящото си определение следва да се произнесе по въпроса за разноските.
Нормата на чл. 248 от ГПК урежда именно възможността да се поправя определение на съда относно разноските, тъй като съдебното решение в частта му за разноските има характер именно на определение, независимо, че това произнасяне предимно е инкорпорирано в съдебния акт решение. Показателно е, че и в съображенията по т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изрично е употребено понятието „съдебен акт“, а не само понятието „съдебно решение“.
В настоящия случай е безспорно, че ответницата по подадената на 11.01.2019 г. искова молба, е депозирала на 22.02.2019 г., отговор, в който изрично е поискано присъждане на разноски, но с постановеното на 22.03.2019 г. в закрито заседание определение съдът не се произнесъл по това искане и затова ответницата Д. с молбата от 27.03.2019 г. е поискала то да бъде допълнено с присъждане на разноските.
Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4
от ГПК ответницата Д. има право на разноски при прекратяване на делото, щом е
заявила искане до съда за присъждане на такива преди постановяването на
съдебния акт. Редът за поправяне на пропуска на съда да присъди тези разноски е
именно този по чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определение на съда № 109 от 22.03.2019
г. в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
„ОСЪЖДА К.Ц.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Д., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляващи
направени от нея разноски по делото за адвокатски хонорар.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Сливен в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: