№ 1908
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100503592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20004102 от 14.01.2022 г., постановено по гр.д. №
64798/2017 г. на СРС, ГО, 54 състав, ответникът М. М. Г. - В.а, ЕГН
**********, е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми:
сумата от 683.04 лева, представляваща продажна цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 12,
находящ се в гр. София, ул. „*******, за периода от м. 09.2014г. до м. 04.2015
г., сумата от 7.06 лева, представляваща цена на предоставена в същия период
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.09.2017г. до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 128.48 лева, представляваща разноски
за настоящото производство, като исковете са отхвърлени за разликите до
пълните предявени размери и периоди, както следва: иска за цена на топлинна
енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
1573.48 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на
услуга дялово разпределение- за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 21.18 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г.,
както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.50
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
15.09.2015г. до 05.09.2017г. върху цената на услугата дялово разпределение.
1
Със същото решение ответникът В. Б. К., ЕГН **********, е осъдена на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 341.52
лева, представляваща продажна цена на доставена, но незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул.
„*******, за периода от м. 09.2014г. до м. 04.2015 г., сумата от 3.53 лева,
представляваща цена на предоставена в същия период услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
14.09.2017г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК- сумата от 64.24 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като исковете са отхвърлени за разликите до пълните
предявени размери и периоди, както следва: иска за цена на топлинна
енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
786.47 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на услуга
дялово разпределение- за разликата над присъдения до пълния предявен
размер от 10.59 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., както и
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.75 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г.
до 05.09.2017г. върху цената на услугата дялово разпределение.
С решението ответникът И. П. В., ЕГН **********, е осъден на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 341.52
лева, представляваща продажна цена на доставена, но незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул.
„*******, за периода от м. 09.2014г. до м. 04.2015 г., сумата от 3.53 лева,
представляваща цена на предоставена в същия период услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
14.09.2017г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК- сумата от 64.24 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като исковете са отхвърлени за разликите до пълните
предявени размери и периоди, както следва: иска за цена на топлинна
енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
786.47 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на услуга
дялово разпределение- за разликата над присъдения до пълния предявен
размер от 10.59 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., както и
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.75 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г.
до 05.09.2017г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която се
поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. Твърди се, че за
процесния период били приложими Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г., съгласно
които количеството топлинна енергия следвало да се заплаща в 45 дневен
2
срок за периода, за който се отнасят. Поддържа се, че задълженията за
общата фактура от 31.07.2014 г. става изискуемо едва на 15.09.2014 г., като
от този момент задължението става изискуемо. Отделно се твърди, че
съгласно Общите условия от 2016 г. клиентите изпадат в забава при липса
на плащане в 45-дневен срок, поради което и изводът на
първоинстанционния съд, че ответниците не са изпаднали в забава, бил
неправилен. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемите М. М. Г. – В.а, В. Б. К. и И. П. В. са депозирали отговори
на въззивната жалба, с които оспорват същата като неоснователна и
необоснована. Сочат, че в случая приложими са били Общите условия на
ищеца от 2014 г., а не от 2016 г., съответно задължението се дължи
ежемесечно. Оспорва се доводът на въззивника, че клиентите на топлинна
енергия изпадат в забава без да е нужно да се изпрати покана. Въззиваемите
молят да се потвърди решението в обжалваната част, като им бъдат
присъдени и сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“
ЕООД, не е заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не
са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
3
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против М. М. Г. – В.а, В. Б. К. и „наследниците на Светослав И.в
В.”, като в процеса е конституиран ответникът И. П. В..
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на облигационно
правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия на
топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „*******,
както и че ответниците следва да отговарят за стойността на потребената
топлинна енергия за имота в следното съотношение: ½ за М. М. Г. – В.а, ¼ за
В. Б. К. и ¼ за И. П. В.. Не е спорно също така, че през процесния период
ищецът е доставял топлинна енергия в имота.
Спорно между страните е каква част от претендираните вземания са
погасени по давност, като по този въпрос са наведени подробни доводи във
въззивната жалба.
Претендираните от ищеца суми са начислени за период м. 05.2013г. до
м. 04.2015 г., като Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
14.01.2008г., са приложими по отношение вземанията за периода от
м.05.2013г. до м.02.2014г., а Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, в
сила от 12.03.2014г., са приложими по отношение на вземанията за периода
от м.03.2014г. до м. 04.2015г. Неоснователен е доводът на въззивника, че по
отношение на процесните вземания приложение следва да намерят Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
от 2016 г., доколкото същите са приети след исковия период и се отнасят
само за вземания, възникнали след приемането им.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
4
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г. купувачът е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни
след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. задълженията стават
изискуеми на 30 ден след изтичане на съответния месечен отчетен период, а
от следващия ден потребителят, който не е заплатил месечната си сметка,
изпада в забава- арг. от разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. В случая
задължението за м.02.2014г. е станало изискуемо на 31.03.2014 г., като
давностният срок е изтекъл на 31.03.2017 г. /преди подаване на исковата
молба на 14.09.2017 г./, поради което и задълженията за периода м.05.2013г.
до м.02.2014г. са погасени по давност.
Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД /от 2014г.
и действащи за периода м.03.2014г. до м. 04.2015г./ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Публикуването на дължимите месечни суми на интернет
страницата на ищеца има характера на отправена до длъжника покана, след
която започва да тече 30-дневен срок за заплащане на задълженията, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който е потребена
топлинната енергия. Доколкото исковата молба е депозирана на 14.09.2017 г.,
то следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода м.03.2014г. –
м.08.2017 г. също са погасени по давност, респ. извън погасителната давност
остават вземанията за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г.
Първоинстанционният съд достигнал до идентичен извод, като е присъдил
дължимите суми за топлинна енергия за непогасения по давност период
съобразно установеното от изготвената СТЕ.
По отношение на решението, в частта, в която е отхвърлен иска за
5
заплащане на обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г. до
05.09.2017г. върху цената на услугата дялово разпределение, съдът намира
следното: относно цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемите.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия М. М. Г. – В.а,
адв. В. Ф. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА в размер от 200 лв.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия В. Б. К., адв. С.
Й. Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА в размер от 200 лв.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия И. П. В., адв. Н.
И. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА в размер от 200 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004102 от 14.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 64798/2017 г. на СРС, ГО, 54 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу М. М. Г. -
В.а, ЕГН **********, иск за цена на топлинна енергия - за разликата над
6
присъдената сума до пълния предявен размер от 1573.48 лева и за периода от
м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на услуга дялово разпределение - за
разликата над присъдения до пълния предявен размер от 21.18 лева и за
периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., както и изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5.50 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г.
до 05.09.2017г. върху цената на услугата дялово разпределение, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*******, срещу В. Б. К., ЕГН **********, иск за цена на топлинна енергия -
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 786.47 лева
и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на услуга дялово
разпределение - за разликата над присъдения до пълния предявен размер от
10.59 лева и за периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., както и изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.75 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г. до 05.09.2017г.
върху цената на услугата дялово разпределение, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу
И. П. В., ЕГН **********, иск за цена на топлинна енергия - за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 786.47 лева и за периода от
м. 05.2013г. до м. 08.2014г., иска за цена на услуга дялово разпределение - за
разликата над присъдения до пълния предявен размер от 10.59 лева и за
периода от м. 05.2013г. до м. 08.2014г., както и изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.75 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2015г. до 05.09.2017г.
върху цената на услугата дялово разпределение
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на адв. В. Ф. С., сумата от 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на адв. С. Й. Д., сумата от 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на адв. Н. И. И., сумата от 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8