№ 114
гр. Харманли, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.а
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20235630100887 по описа за 2023 година
Предявен иск намиращ правно основание в чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2 от Закон за
собствеността.
В исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт № 131 том V peг. №
5191 дело № 797/2015 г. на М. Д.-Нотариус per. № 419 на Нотариалната камара с район на
действие района на Районен съд Харманли, вписан вх. № 3260 дв. вх. per. № 3259 от
24.ІХ.2015г., Акт № 172 том 13 дело № 1133 в Службата по вписванията Харманли, ищецът
Т. Г. М. ЕГН ********** от гр. Х., е собственик на ½ ид. част от Поземлен имот с
идентификатор 77181.12.512 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр.
Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на
Изпълнителния директор на АК град София, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот със заповед КД-14-26-9 от 10.І.2008г. на Началник СГКК Хасково, е адрес
на поземления имот: гр. Х. ул. Х. № **, застроен и незастроен, с площ от 852 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, е номер по предходен план: 3403, 3404,
квартал 112, парцел 2, при съседи на поземления имот: поземлени имоти е идентификатори:
77181.11.13, 77181.12.75, 77181.12.495, 77181.12.71 и 77181.12.72. ведно с целия
самостоятелен обект в сграда е идентификатор 77181.12.512.5.2 по Кадастралната карта и
Кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед
РД-18- 9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с последно
изменение на КККР, с административен адрес: гр. Х., п.к. 6450 ул. Х. № * ет. *, който обект
се намира в сграда №5, разположена в Поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със
застроена площ 21.45км.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и съответното право на строеж върху мястото.
Твърди се, че с Нотариален акт за дарение № 25 том II peг. № 3655 дело № 205 от
26.VІІ.2023г. на нотариус А. П. per. № 463 в района на Районен съд Харманли, вписан вх.
peг. № 1800 от 26.VІІ.2023г., дв. вх. Peг. № 1800 акт № 82 том 6 дело № 721 ответниците: С.
Т. М. ЕГН **********, Д. Д. Т. ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН ********** всички от гр. Х.
дарили на ответника Б. Ч. - ЕГН **********, гражданин на Виетнам, 1/6 ид. част от Сграда е
1
идентификатор 77181.12.512.6 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр.
Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на
Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение на КККР: няма издадена
заповед за изменение на КККР, с адрес на сградата: гр. Х., п.к. 6450. ул. Х. № *, със
застроена площ 61кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна,
която сграда е разположена (построена) в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с
идентификатори 77181.12.512.1, 77181.12.512.5, 77181.12.512.7 и поземлен имот с
идентификатор 77181.12.512, и ведно с 1/6 ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху
който е построена сградата, и 1/6 ид. част от Сграда с идентификатор 77181.12.512.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област
Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.
София, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, е
адрес на сградата: гр. Х. п.к. 6450 ул. Х. № *, със застроена площ 24кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: Постройка на допълващо застрояване, която сграда е
разположена(построена) в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с
идентификатори: 77181.12.512.6 и поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно с
1/6ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и ведно с 1/6ид.
част от учреденото с Заповед № 935/03.VІІІ.2015г. на ИД Кмет на Община Харманли инж. Г.
Г. право на преминаване през сграда с идентификатор 77181.12.512.5, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли за
достъп до жилищната сграда и постройка на допълващо застрояване, находящ се в
югозападната част на УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли с дължина 7.50м. на 1м.,
като данъчната оценка на даряваните сгради била 11 431.30лв., а на даряваната идеална част
от тях е 1 905. 20лв.
Твърди се също така, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 26 том II peг. №
3656 дело № 206 от 26.VІІ.2023г. на нотариус А. П. peг. № 463 в района на Районен съд
Харманли, вписан вх. peг. № 1801 г., дв. вх. Peг. № 1801 от 26.VІІ.2023г. акт № 83 том 6 дело
№ 722, ответниците : С. Т. М., Д. Д. Т., М. Д. М. на 26.VІІ.2023г. (незабавно същия ден)
продавали на ответника Б. Ч., 5/6 ид. части от Сграда с идентификатор 77181.12.512.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл.
Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.
София, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, с
адрес на сградата: гр. Х., п.к. 6450, ул. Х. № *, със застроена площ 61кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, която сграда е разположена (построена) в
поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с идентификатори 77181.12.512.1,
77181.12.512.5, и поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно с 5/6 ид.ч. от
правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и 5/6 идеални части от
Сграда с идентификатор 77181.12.512.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на
Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение на КККР: няма издадена
заповед за изменение на КККР, с адрес на сградата: гр. Харманли п.к. 6450 ул. Х. № *, със
застроена площ 24кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Постройка на допълващо
застрояване, която сграда е разположена (построена) в поземлен имот с идентификатор
77181.12.512, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на
сградата: сгради с идентификатори и поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно
е 5/6 ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и ведно с 5/6
ид. части от учреденото сс заповед № 935/03.VІІІ.2015г. на ИД Кмет на Община Харманли
инж. Г. Г. право на преминаване през сграда с идентификатор 77181.12.512.5, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли за
достъп до жилищната сграда и постройка на допълващо застрояване, находящ се в
югозападната част на УПИ II в кв.503 по ПУП на гр. Харманли с дължина 7.50м. на 1м.,за
сумата 28 000лв., която според изявленията на страните по сделката била получена от
продавачите и била платена от купувача по банков път.
В исковата молба се сочи, че разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС създава
2
ограничение за правото на разпореждане със сградата - суперфициарна собственост.
Собственикът на тази сграда бил длъжен да я предложи за продажба първо на собственика
на земята и само ако той откаже, можел да я продаде на свободно избрано трето лице, при
същите условия, при които я е предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на
закона била собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в едно лице.
Пълномощника на ищеца счита, че с извършване на дарението, ответникът Б. Ч. е
станал съсобственик на имота, като вече при продажбата другите трима съсобственици -
доколкото продават на съсобственик, не били длъжни да предлага имота на собственика на
терена, сред които бил и ищецът. След извършеното дарение, ответника Ч. вече бил
съсобственик на имота и другите ответници са можели да му продадат останалата част от
дела си, без спазване разпоредбата на чл.66 вр. чл.33 ал.1 ЗС.
Сочи се, че според Тълкувателно решение № 5 от 28.ХІ.2012г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2012г. на ОСТК, намиращо приложение и в случаите по чл.66 ал.1 ЗС, когато с договор
за дарение се отчуждава идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с
договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване
на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33 ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона по
чл.26 ал.1 предл. второ ЗЗД. ВКС приемал, че в случаите, когато продажбата на остатъка от
част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на
външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за
заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да
промени характера на сделката по чл.33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване
на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-
продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен
резултат, то било невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез
продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици, осъществената сделка не била нищожна. При подобно нарушение в полза на
останалите съсобственици се пораждало потестативното право да изкупят продадената
идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а за да
могат да сторят това, сделката трябвало да е действителна - по силата на сделката купувачът
да е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на
част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип
не била в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице,
впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на
продавача идеална част от имота, резултатът бил придобиване на право на собственост
върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди
извършването на първата сделка. Този резултат не бил забранен или непозволен от закона.
Това било така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният
резултат не бил забранен или непозволен.
Твърди се, че конкретният случай бил именно такъв. Суперфициарните
собственици първо дарили малка част от дела си в имота на третото лице, а веднага след
това продали на това трето лице останалата част от дела си. Така купувачът бил станал
съсобственик на имота, без продавачите да са длъжни да предлагат своите идеални части на
някой от другите съсобственици. С дарението и последвалата го продажба нямало
заобикаляне на закона, т. е. тези сделки били действителни, а не нищожни.
Сочи се, че посоченото Тълкувателното решение приема, че като основание за
осъществяване на правото по чл.33 ал.2 ЗС, заинтересованите лица могат да сочат различни
основания за нищожност на договора за дарение като преюдициален въпрос по отношение
на иска за изкупуване.
Пълномощника на ищеца твърди, че дарението е извършено при липса на
основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на
закона или на добрите нрави евентуално, че дарението прикрива продажба, сключена между
суперфициарните собственици и третото лице. Дарението било относително симулативна
сделка, тъй като се целяло единствено да направи ответника Б. Ч. собственик, като се
преодолее забраната по чл.33 ал.1 ЗС - явно било, че дарението всъщност прикрива
3
продажба, а и това следвало и от всички обстоятелства при които били сключени двете
сделки.
Сочи се, че купувачът бил чужд гражданин и нямало никаква логика да се прави
дарение на чуждо лице, е което „дарителите“ нямали никаква връзка. Обстоятелството, че
сделките-дарение и продажба са извършени в един и същи ден и една след друга е
достатъчно при за приемане симулативпост на първата сделка.
Сочи се, че съгласно чл.226 ал.3 от ЗЗД дарението е нищожно, когато то или
мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите
нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. В настоящия случай
договорът противоречал на добрите нрави. Дарственият акт бил противозаконен и укорим
като несъвместим с добрите нрави. Дарителите и надареният нямали родствена връзка,
както и че двете сделки - дарението и покупко-продажбата били извършени непосредствено
една след друга.
Според пълномощника на ищеца били налице предпоставките да се приеме, че
договора за дарение е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД - поради липса на
основание. Налице били предпоставките за това съдът да приеме, че договора за дарение за
нищожен на основание чл.26 ал. 2 предл.5 от ЗЗД - като привиден, прикриващ договор за
покупко-продажба. Твърдението на основание чл.26 ал. 2 предл.5 от ЗЗД било основателно и
доказано и следвало да бъде прието от съда.
В исковата молба се сочи се, че характерно за прикритата сделка било, че тя се
сключва от страните с желание да породи целеното правно действие, но то да не става
достояние на трети лица. Правното й действие се желаело от страните, правата и
задълженията по нея възниквали така, както се уговарят, но страните не желаели да се знае
за сключената сделка от трети лица.
Изложени са съображения, че в конкретния случай договорът за дарение бил
привиден, тъй като с него бил прикрит договор за възмездно разпореждане с имота, а
извършеното плащане на цената по възмездната сделка, включвала и „дарените“ по 1/6 ид.ч.
от двете сгради. Извършените правни действия по сключване и изпълнение на договора за
продажба сочели на формирана воля между съконтрахентите за продажба на целия имот
срещу уговорената цена, като платената цена била пазарната и била повече от два пъти над
данъчната оценка на имота и включвала и стойността на „дарената“ част, а не за
безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, която в случая била незначителна.
Съобразно това договорът за дарение бил привиден. Той бил мотивиран не от дарствено
намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване
приложението на нормата на чл.66 ал.1 вр.33 ал.1 от ЗС. Привидността се установявала от
незначителната част, която била дарена, в сравнение с цялото имущество - 1/6 ид.ч..; времето
между двете сделки - извършени били незабавно една след друга и били с последователни
номера на актове и вписвания, извършени са от един и същ нотарус. Безвъзмездният
характер на дарението бил опроверган с факта на уговаряне и заплащане на сумата(цената),
която била два пъти повече от пълната данъчна цена на имота по договора за продажба на
5/6 ид.ч. от него, и била на пазарната му стойност, което също опровергавало
съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него.
Изложените в исковата молба облигационни взаимоотношение между
продавачите и купувача сочели на намерението на купувачите да получат продажната цена
на целия имот, което също опровергавало съществуването на дарствено намерение при
разпореждането с част от него.
Твърди се, че ответниците многократно обявявали пред трети лица преди и след
сделката, че имат намерение да продадат имота на трети лица и че са го продали на трето
лице, като целта им била да заобиколят ищеца - поради съществуващи спорове и да вземат
максимална цена на двете сгради и право, а не да даряват, и че не са имали такива
намерения. Тези обстоятелства водели до извода, че дарението е извършено единствено с
цел купувачът да стане формално съсобственик и да се преодолее забраната на чл.66 ал.1 вр.
чл.33 ал.1 от ЗС. Сключеният между страните като привиден договор за дарение на по 1/6
ид. ч. от всяка от двете сгради бил недействителен. Той бил породил правните последици на
прикрития с него договор за продажба на целите две сгради за 28 000лв. По този начин
суперфициарния съсобственик се бил разпоредил със сградите без да предложи на
съсобственик на мястото да я изкупи, което съставлявало нарушение на разпоредбата на
4
чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.1 от ЗС. В резултат на това за ищеца било възникнало субективното
потестативно право да изкупи процесиите сгради и право от купувача по договора.
Изложени са съображения, че привидната сделка е нищожна, съгласно чл.26 ал. 2
от ЗЗД. Характерно за нищожните правни сделки било, че те не пораждали целените от
страните правни последици още със сключването си и нищожността не можела да се санира.
Съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност. В случая изискванията за валидност на
сделката за покупко-продажба били налице - сключена била в предвидената от закона форма.
Продажбата била валидна, но не били спазени изискванията на чл. 66 ал.1 вр. чл. 33 ал.1 от
ЗС, съгласно които собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при
съответно приложение разпоредбите на чл.33, само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на собственика на мястото да купи сградите при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение.
Твърди се, че така осъществената сделка - в нарушение на изискванията на чл. 66
ал.1 вр. чл.33 ал.1 от ЗС не била нищожна. Тя имала за последица възникване на
преобразуващо право на останалите съсобственици да изкупят продадената идеална част
при същите условия, да заместят купувача по продажбеното правоотношение.
Моли съда да постанови решение с което да допусне на основание чл.66 ал. 1 вр.
чл.33 ал.2 ЗС ищецът да изкупи продадените от ответниците С. Т. М., Д. Д. Т. и М. Д. М. на
Б. Ч., СГРАДА с идентификатор 77181.12.512.6 по КККР на гр. Харманли, ведно с правото
на строеж, СГРАДА с идентификатор 77181.12.512.7 по КККР на гр. Харманли, ведно с
правото на строеж, двете построени в собствения на ищеца поземлен имот 77181.12.512 по
КККР на гр. Харманли, описани подробно в настоящата молба, при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението по делото в сила ищецът заплати сумата 28
000лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв. Н.
Колева - Стойчева при АК Хасково - в качеството на пълномощник на ответниците: С. Т. М.,
Д. Д. Т. и М. Д. М., в който е изложеното становището , че предявения иск е допустим, но
неоснователен.
С отговора не се оспорва, че:
- с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имот - сгради № 25
том II рег.№3655 дело №205 от 26.VІІ.2023г. на Нотариус А. П. рег.№463 на НК вх.рег.
№1800/26.VІІ.2023г. на СВ Харманли ответниците са дарили ответника Б. Ч. 1/6 идеална
част от сграда с идентификатор 77181.12.512.6 и 1/6 идеална част от правото на строеж
върху имота, в който е построена сградата и 1/6 идеална част от сграда с идентификатор
77181.12.512.7 и 1/6 идеална част от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата и ведно с 1/6 идеална част от учреденото право на преминаване.
- с Нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижими имот -
сгради №26 том II рег.№3656 дело №206 от 26.VІІ.2023г. на Нотариус А. П. рег.№463 на НК
вх.рег.№1801/26.VІІ.2023г. на СВ Харманли ответниците са продали на ответника Б. Ч. на
своите 5/6 идеална част от сграда с идентификатор 77181.12.512.6 и 5/6 идеална част от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата и 5/6 идеална част от сграда с
идентификатор 77181.12.512.7 и 5/6 идеална част от правото на строеж върху имота, в който
е построена сградата и ведно с 5/6 идеална част от учреденото право на преминаване.
В отговора се сочи , че ищецът Т. М. е племенник на първата от ответниците и
първи братовчед на втората и третата. Въпреки близките родствени връзки, отношенията
между страните били влошени и между тях били прекъснати всякакви контакти, като в
основата на неразбирателствата бил именно съсобственият им имот.
Твърди се, че ответниците многократно предлагали на ищеца да изкупи частта им
при същите условия, каквито били договорени в последствие с купувача Б. Ч., но той (ищеца
М.) не се е съгласил. Самият той заявявал, че къщата не му е необходима – там неговата
майка развивала бизнес и имотът не бил подходящ за живеене.
Сочи се, че когато с ответниците С. М. , Д. Т. и М. М. се свързал ответника Б. Ч.,
те са обидени от отношението на ищеца М. и решили да дарят част на имота на чуждия
5
човек. Желанието да направят дарение било продиктувано от тяхната воля да покажат на
родственика си, че ако бил запазил добрите взаимоотношения, можело надареният да бъде
самият той. В последствие била постигната договорка с ответника Ч., и той закупил
останалата тяхна част от имота за сумата от 28 000лв. Тази сума била платена напълно по
банков път (видно от банкови документи приложено към отговора).
В отговора са изложени съображения, че процесната сделка не била сключена при
заобикаляне на закона. Такава хипотеза била налице, когато забранена от закона цел се
постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да била
спазена, целта била чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат. Сочи се, че дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от
отчуждаване на останалата идеална част от имота в полза на трето за съсобствеността лице
чрез възмездна сделка - покупко-продажба, не било нищожно поради заобикаляне на закона,
дори целта на дарението да била осуетяване правото на изкупуване, доколкото чрез него не
се постигал забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението било
прехвърлянето на собственост, което не било забранено от закона.
Сочи се, че изискването на чл.33 ал.1 ЗС се простира само върху продажбата на
идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не
съществувало за желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците - в отношенията
между съсобствениците разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС не намирала приложение. В
конкретния случай, преди продажбата между съсобствениците - С. М., Д. Т. и М. М. и
външното за съсобствеността лице - Б. Ч. бил сключен договор за дарение, в следствие на
който последния ставал съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в
отношенията между дарител и надарен, не се прилагали изискването на чл.33 ал.1 ЗС.
Проц. представител на ответниците счита, че когато с договор за дарение се
отчуждава идеална част от частта на дарителите М., Т. и М. в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице - Б. Ч., а останалата идеална част била прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото това лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици – ищеца М. съгласно чл.33 ал.1
ЗС, нямало заобикаляне на закона по чл. 26 ал.1 предл. второ ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу
ответниците С. М., Д. Т. и М. М. искове.
Претендира се присъждане на разноски направените в производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Б. Ч. не е депозирал отговор на исковата
молба. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Между страните не се спори, а и от приобщеното по делото заверено като препис
ксерокопие на Нотариален акт № 131 том V peг. № 5191 дело № 797/2015 г. на М. Д.-
Нотариус per. № 419 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд
Харманли, вписан вх. № 3260 дв. вх. per. № 3259 от 24.ІХ.2015г., Акт № 172 том 13 дело №
1133 в Службата по вписванията Харманли, се установява , че ищецът Т. Г. М. е собственик
на ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 77181.12.512 по Кадастралната карта и
Кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед
РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот със заповед КД-14-26-9 от 10.І.2008г. на
Началник СГКК Хасково, е адрес на поземления имот: гр. Х. ул. Х. № **, застроен и
незастроен, с площ от 852 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, е номер
по предходен план: 3403, 3404, квартал 112, парцел 2, при съседи на поземления имот:
поземлени имоти е идентификатори: 77181.11.13, 77181.12.75, 77181.12.495, 77181.12.71 и
77181.12.72. ведно с целия самостоятелен обект в сграда е идентификатор 77181.12.512.5.2
по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл.
Хасково, одобрена със заповед РД-18- 9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК
град София, с последно изменение на КККР, с административен адрес: гр. Х., п.к. 6450 ул.
Х. № * ет. *, който обект се намира в сграда №5, разположена в Поземлен имот с
6
идентификатор 77181.12.512, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ 21.45км.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, както и съответното право на строеж върху
мястото.
От приобщения по делото заверено като препис ксерокопие на Нотариален акт №
104 том ІІІ peг. № 5975 дело № 423/2016 г. на А. П. - Нотариус peг. № 463 на Нотариалната
камара с район на действие района на Районен съд Харманли, се установява, че на
30.ХІ.2016г. ответницата С. Т. М., действаща чрез пълномощника М. Д. М. (ответник по
делото), е закупила от Т. М. Т.ов ЕГН ********** – недвижими имоти :
- Жилищна сграда- Еднофамилна с идентификатор 77181.12.512.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/
23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК. последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. Харманли, ул. Х. № * , със застроена
площ 61кв.м., на един етаж. - разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512.
Стар идентификатор: няма. Номер на предходен план: няма, при съседи: сграда с
идентификатор 77181.12.512.1; сграда с идентификатор 77181.12.512.5; сграда с
идентификатор 77181.12.512.7 и имот с идентификатор 77181.12.512.
и
- Постройка на допълващото застрояване с идентификатор 77181.12.512.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/
23.ІІІ.2006г., на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: гр. Х. ул. Х. № *, със застроена
площ 24кв.м. , на един етаж - разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512,
Стар идентификатор: няма. Номер на предходен план: няма, при съседи: сграда с
идентификатор 77181.12.512.6 и имот с идентификатор 77181.12.512.
В нотариалния акт изрично е отразено , че на основание Заповед № 935/
03.VІІІ.2015г. на И.Д. Кмет на Община Харманли инж. Г. Т. е учредено право на преминаване
през сграда, с идентификатор 77181.12.512.5 ,в поземлен имот с идентификатор
77181.12.512, УПИ II, кв.503 по ПУП на гр. Харманли за достъп до жилищна сграда и
постройка на допълнително застрояване, находящи се в югозападната част на УПИ II, кв.503
по ПУП на гр. Харманли, с дължина 7.50м. и ширина от 1м.
Няма спори, че по време на закупуването по посочените по-горе на сгради, С. М.
се е намирала в брак с Д. М. Ж. (поч. на 04.ХІ.2021г.), поради което те са придобити при
режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д. М. Ж. на 04.ХІ.2021г. той е
оставил за свои наследници - ответниците С. Т. М. (съпруга), Д. Д. Т. и М. Д. М. (дъщери), в
следствие на което процесните сгради се явяват съсобствени между първите трима
ответници.
Видно от приобщеното по делото заверено като препис ксерокопие на Нотариален
акт за дарение № 25 том II peг. № 3655 дело № 205 от 26.VІІ.2023г. на нотариус А. П. peг. №
463 в района на Районен съд Харманли, ответниците: С. Т. М., Д. Д. Т., М. Д. М. на
26.VІІ.2023г. са дарили на ответника Б. Ч., 1/6 ид. част от Сграда е идентификатор
77181.12.512.6 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. Харманли общ.
Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния
директор на АК гр. София, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на сградата: гр. Х., п.к. 6450. ул. Х. № *, със застроена площ
61кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, която сграда е
разположена (построена) в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с
идентификатори 77181.12.512.1, 77181.12.512.5, 77181.12.512.7 и поземлен имот с
идентификатор 77181.12.512, и ведно с 1/6 ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху
който е построена сградата, и 1/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор 77181.12.512.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област
Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.
София, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, е
адрес на сградата: гр. Х. п.к. 6450 ул. Х. № *, със застроена площ 24кв.м., брой етажи 1, с
7
предназначение: Постройка на допълващо застрояване, която сграда е
разположена(построена) в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с
идентификатори: 77181.12.512.6 и поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно с
1/6ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и ведно с 1/6ид.
част от учреденото с Заповед № 935/03.VІІІ.2015г. на ИД Кмет на Община Харманли инж. Г.
Г. право на преминаване през сграда с идентификатор 77181.12.512.5, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли за
достъп до жилищната сграда и постройка на допълващо застрояване, находящ се в
югозападната част на УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли с дължина 7.50м. на 1м.
Видно от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 26 том
II peг. № 3656 дело № 206 от 26.VІІ.2023г. на нотариус А. П. peг. № 463 в района на Районен
съд Харманли (заверено като препис ксерокопие), на 26.VІІ.2023г. - след сключване на
горепосочения договор за дарение, ответниците С. Т. М., Д. Д. Т., М. Д. М. са продали на
ответника Б. Ч., за сумата 28 000лв.- платена по банков път, останалата част от процесните
сгради съответно: 5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор 77181.12.512.6, ведно с 5/6 ид.ч. от
правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и 5/6 ид.ч. от Сграда с
идентификатор 77181.12.512.7, ведно е 5/6 ид. ч. от правото на строеж върху имот, върху
който е построена сградата, както и 5/6 ид.ч. от учреденото със Заповед № 935/ 03.VІІІ.2015г.
на ИД Кмет на Община Харманли инж. Г. Г. право на преминаване през сграда с
идентификатор 77181.12.512.5, находяща се в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512,
УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли за достъп до жилищната сграда и постройка на
допълващо застрояване, находящ се в югозападната част на УПИ II в кв.503 по ПУП на гр.
Харманли с дължина 7.50м. на 1м.
По делото са изискани и приобщени като доказателства нотариалните преписки
по: Нотариален акт за дарение № 25 том II peг. № 3655 дело № 205 от 26.VІІ.2023г. и
Нотариален акт за покупко-продажба № 26 том II peг. № 3656 дело № 206 от 26.VІІ.2023г. – и
двете на нотариус А. П. peг. № 463 в района на Районен съд Харманли. В така постъпилите
приписки не са съдържат доказателства, че ответниците: С. М., Д. Т. и М. М., са
предложили на собственика/ собствениците на земята да закупят процесните сградите, нито
са представени в тази насока.
В хода на производството страните не ангажират гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
По силата на нормата на чл.66 ал.1 от Закон за собствеността: „Собственикът на
постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите
на чл.33“. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1от ЗС : „Съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел
това предложение.“, а по силата на ал.2:„Ако декларацията по предходната алинея е
неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени
привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може
да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата.“
В настоящия случай искът е предявен в двумесечния срок от сключване на
договора за продажба.
По отношение на изложените в исковата молба преюдициални твърдения за
нищожност и недействителност на дарението извършено от първите трима ответници
дарения на четвъртия, имащи отношение към предявения иск за признаване правото на
изкупуване от ищеца по делото на процесните два сгради, настоящия съдебен състав счита,
че те са останали недоказани.
В Нотариален акт за дарение № 25 том II peг. № 3655 дело № 205 от 26.VІІ.2023г.,
е отразено постигнатото между ответниците: М., Т. и М. - като дарители и ответника Б. Ч. -
като надарен, на 26.VІІ.2023г. съгласие за безвъзмездно прехвърляне на 1/6 ид.ч. от правото
на собственост на собствените на дарителите сгради с идентификатори: 77181.12.512.6 и
8
77181.12.512.7. В нотариалния акт е отразено, че надарения приема с благодарност
дарените му идеални части от недвижимите имоти. В настоящото производството от
ищцовата страна не се ангажираха никакви доказателства, установяващи обстоятелството, че
за така дарените идеални части от сградите, е платена продажна цена, съответно за
твърдението, че стойността им е част от обща продажна цена на имота, посочена в договора
за продажба на другите идеални части от имотите, а именно сумата от 28 000.00 лв.
Твърденията на ищеца не се доказват и от договора за продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба №26 том II peг. № 3656 дело №206 от 26.VІІ.2023г., в
който сумата от 28 000лв. е посочена като цена на продаваемите 5/6 ид. части от процесните
сгради с идентификатори: 77181.12.512.6 и 77181.12.512.7.
В хода на производството не се ангажираха каквито и да било доказателства за
противни уговорки между ответниците по делото, като страни по атакувания договор за
дарение, и по-конкретно за тяхна обща воля и намерения различни от посочените в
Нотариален акт за дарение № 25 от 26.VІІ.2023г. - за безвъзмездно прехвърляне на правото
на собственост. Според състава на съда обстоятелството, че непосредствено след сключване
на договора за дарение на идеални части от имотите между ответниците, е сключен и
договор за продажба на други идеални части от тези сгради, не е доказателство за
твърдението, че договорът за дарение е привиден, като със същия се прикрива продажба на
имотите, предмет на последващия Нотариален акт за покупко-продажба № 26 от
26.VІІ.2023г. Така твърдените от ищцовата страна обстоятелства подлежа на пълно и главно
доказване от тях, като евентуалната възможност за съществуването им не е достатъчна, за да
се приемат за установени. С оглед на това, дори житейски твърдението да е изглежда
логично, то при липса на ангажирани и събрани в хода на процеса доказателства, съдебния
състав намира същото за недоказано.
Освен твърденията на ищеца, че договорите за дарение и за покупко-продажба са
сключени непосредствено един след друг (на една и съща дата и с поредни номера), като
този за дарение е сключен единствено с намерение да се заобиколи разпоредбата на чл. 33
ал.1 от Закон за собствеността, други доводи от негова страна относно симулативния
характер на безвъзмездната сделка не са заявявани в хода на производството. С оглед на
това, макар последователността на договорите да не се оспорва, настоящия съдебен състав
счита, че това не доказва претендираната от ищцовата страна привидност на договора за
дарение - с който се прикрива договор за продажба.
Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК на
ВКС, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в
съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, какъвто е и процесният
случай, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните
съсобственици съгласно чл. 33 ал.1 от ЗС, то няма заобикаляне на закона по чл. 26 ал.1 пр.2
от Закон за задълженията и договорите. В това решение не е направено разграничение в
зависимост от времевото разстояние между двата договора. Следователно, в посочената
хипотеза договорът за дарение на съсобствени идеални части е валиден, доколкото не страда
от други пороци, обосноваващи неговата нищожност, като в случая за твърденията на
ищцовата страна за привидност на договора, не се събраха доказателства по делото.
По отношение на предявения от ищеца иск намиращ правно основание в чл. 66
ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС, съдебния състав счита:
Посочената правна норма, въвежда ограничение върху правото на разпореждане
със сграда - суперфициарна собственост, като собственикът на сградата е длъжен да я
предложи за продажба първо на собственика на земята, и само ако той откаже, може да я
продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за
изкупуване на собственика на земята. Целта на закона е собствеността върху земята и върху
сградата да се концентрира в едно лице. Въпреки оспорването от страна на ответниците,
съдът намира, че в случая цитираната от тях съдебна практика не е изцяло относима към
настоящия правен спор, доколкото същата разглежда други хипотези при наличие на
съсобственост на продавачите върху земята, като в този случай тя представлява обща част.
В Решение на Решение № 441 от 10.І.2012г. на ВКС по гр.д. №1056/2010 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Г. Г. е прието че при наличие на хоризонтална етажна собственост,
9
когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни
сгради в него, чл. 66 ал. 1 и чл.33 ал. 2 от ЗС не намират приложение, тъй като при
хоризонталната етажна собственост земята представлява обща част по смисъла на чл. 38 ал.1
от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата -
суперфициарна собственост. Чл. 66 ал.1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните
обекти са в режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го
продаде заедно с припадащите се идеални части от дворното място.
В конкретната хипотеза не е налице нито етажна собственост по смисъла на чл. 38
ал.1 от ЗС, нито хоризонтална етажна собственост, тъй като няма съсобственост върху
дворното място. В настоящия случай ищеца притежава идеална част от правото на
собственост върху земята и построена в него сграда, а ответниците: С. М., Д. Т. и М. М.
(продавачи) са собственици само на сгради - построени върху тази земя, но не притежават
ид. части от дворното място, т.е. налице е хипотезата на чл.66 ал.1 вр. чл. 33 ал.2 от Закон за
собствеността - собственика на постройка върху чужда земя я продава трето лице, без
предварително да е предложил на собственика на земята да я изкупи при същите условия.
Липсата на предложение от страна продавачите (ответниците М., Т. и М.) към
ищеца за закупуване на процесните сгради е отрицателен факт, който се твърди в исковата
молба. Това твърдение макар индиректно да се оспорва с отговора на исковата молба, в
случая не се представени доказателства, които да го опровергават от страна на първите
трима ответници, чията е доказателствената тежест в случая, поради което съдът го приема
за установен по делото. Не са представени и декларации по чл. 33 ал.2 от ЗС, че никой от
собствениците на дворното място не е приел предложението за изкупуване.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.66 ал.1 вр. чл. 33 ал.2 от Закон за
собствеността. Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от изповядване на
сделката, сключен е валиден договор за покупко-продажба между ответниците с предмет
процесните сгради с идентификатори : 77181.12.512.6 и 77181.12.512.7, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, ищеца притежават права на собственост
върху дворното място, липсва предложение от страна на продавачите по сделката към
собствениците на земята да закупят при същите условия - за цена от 28 000лв. Поради това и
изкупуването следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 79 ал.1 от Гражданско процесуален
кодекс ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените от него
разноски по настоящото производство, съгласно Списък за разноски по чл.80 от ГПК в общ
размер от 2 319.67лв. - включващ 181.52лв. внесена държавна такса, 2000лв. адвокатски
хонорар съгласно представения Договор за правна помощ и 138.15лв. заплатени такси за
вписване на исковата молба, удостоверения и скица.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.66 ал.1 вр. чл. 33 ал.2 от Закон за собствеността,
ИЗКУПУВАНЕ от страна на Т. Г. М. ЕГН ********** от гр. Х. на недвижими имоти както
следва:
5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор 77181.12.512.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрена със заповед
РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение
на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на сградата: гр. Х., п.к.
6450, ул. Х. № *, със застроена площ 61кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна
сграда, еднофамилна, която сграда е разположена (построена) в поземлен имот с
идентификатор 77181.12.512, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
при съседи на сградата: сгради с идентификатори 77181.12.512.1, 77181.12.512.5, и поземлен
имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно с 5/6 ид.ч. от правото на строеж върху имот,
върху който е построена сградата и 5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор 77181.12.512.7 по
10
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл.
Хасково, одобрена със заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.
София, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, с
адрес на сградата: гр. Харманли п.к. 6450 ул. Х. № *, със застроена площ 24кв. м., брой
етажи 1, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване, която сграда е
разположена (построена) в поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата: сгради с
идентификатори и поземлен имот с идентификатор 77181.12.512, и ведно е 5/6 ид.ч. от
правото на строеж върху имот, върху който е построена сградата, и ведно с 5/6 ид.ч. от
учреденото със Заповед № 935/03.VІІІ.2015г. на ИД Кмет на Община Харманли инж. Г. Г.
право на преминаване през сграда с идентификатор 77181.12.512.5, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 77181.12.512, УПИ II в кв. 503 по ПУП на гр. Харманли за достъп до
жилищната сграда и постройка на допълващо застрояване, находящ се в югозападната част
на УПИ II в кв.503 по ПУП на гр. Харманли с дължина 7.50м. на 1м., при условията -
уговорени в договора за продажба на сградите, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 26 том II peг. № 3656 дело № 206 от 26.VІІ.2023г. на нотариус А. П. peг.№463 в
района на Районен съд Харманли, вписан вх. peг. № 1801 г., дв. вх. Peг. № 1801 от
26.VІІ.2023г. акт № 83 том 6 дело № 722, сключен между С. Т. М. ЕГН **********, Д. Д. Т.
ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН ********** всички от гр. Х. - продавачи и Б. Ч. ЕГН
********** от гр. Х. - купувач ,
при условие, че Т. Г. М. ЕГН ********** от гр. Х., заплати на Б. Ч. ЕГН
********** от гр. Х. сумата 28 000лв., в едномесечен срок от влизане на решението в сила,
като в противен случай то се счита за обезсилено по право.
ОСЪЖДА С. Т. М. ЕГН **********, Д. Д. Т. ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН
********** и Б. Ч. ЕГН **********, всички от гр. Х., да заплатят на Т. Г. М. ЕИК
********** от гр. Х., сумата от 2 319.67лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
11