РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Севлиево, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. Дишева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №
20244230100400 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от И. А. И. от гр. ***************************, чрез
пълномощник адв. В. М., съдебен адрес гр. София, ул. „Г.С. Раковски" № 82, ет. 1, ап.
2, срещу „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, се излага че на
07.07.2022 г. ищецът сключил договор за потребителски кредит с ответника №
********** за сумата от 3000,00 лв., която следвало да бъде върната на 32 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 208,70 лв., в срок до 15.03.2025 г., ГПР в размер
на 48,48 %, ГЛП в размер на 41,07 %, размер на месечния лихвен процент - 1/360-та
част от ГЛП. Общата дължима сума по кредит възлизала в размер на 6678,41 лв. В тази
сума се включвала и сумата от 1020,48 лв. – застрахователни премии по
застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка" в размер на 700,79 лв. и
застрахователен пакет „Банк пакет 3 сметка" в размер на 319,69 лв., за предлаганите
застраховки „Защита на кредита" и „Защита на сметките". Сумите по застраховките
били дължими на кредитодателя, предлагащ застраховки като застрахователен агент.
По договора ищецът извършил частични плащания. Твърди се, че договорът е
нищожен - поради неспазване на предвидената от закона форма - неспазване на
изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, форма и
размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните,
както и да е подписан на всяка страница. Сочат се и възражения срещу уговорките
1
относно заплащане на застраховка по застрахователните програми „Защита на кредита"
и „Защита на сметките", а именно: Застраховката била сключена между „Кардиф Общо
Застраховане, клон България" и ищеца, като ищецът в този случай действал като
застрахователен посредник и ползващо се лице, но договарял не за себе си, а за сметка
на застрахователя. Кредитодателят имал право да получи застрахователно
обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноската по премията. В случай
че застрахователната премия се заплащала директно на застрахователя, този разход не
бил отразен в ГПР. По начина на уговаряне, сумата по застрахователните премии се
включвала във вноските по кредита и въз основа на това и в договорната лихва и
мораторната лихва при евентуално забавяне. Нямало данни застрахователната премия
да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно
основание да претендира сумите от кредитополучателя. Всички вноски по двете
застрахователни програми представлявали услуги по усвояване и управление на
кредита, което било забранено от закона. С включването на тези разходи се заобикалял
законът, като не се включвали в ГПР, относно размера на който имало законово
ограничение. Това водело до нищожност на клаузите от договора относно двата
застрахователни пакета.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит № **********/
07.07.2022 г. е нищожен; в условията на евентуалност, в случай че се приеме
договорът за валиден, Да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 7 от същия, с която
ответникът е задължен да заплаща застрахователна премия - поради противоречие със
ЗПК и ЗЗП; Да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
50,00 лв. - частичен иск от 3678,41 лв. - претендирани от ответното дружество суми,
поради нищожност на договора за потребителски кредит. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове, като неоснователни. Твърди, че клаузата на чл.7 от договора не е
нищожна. Сключването на застраховката не било задължително условие за сключване
на договора за потребителски кредит, а било в резултат на изявено желание от
кредитополучателя, който можел също да прекрати застраховката и застрахователят да
възстанови припадащата се част от застрахователната премия. Ищецът не предприел
такива действия. След като застраховката била сключена по желание на ищеца било без
значение, че е сключена чрез банката, като застрахователен агент. Застрахователните
премии, за финансирането на които била отпусната част от главницата, представлявала
разход по договора, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР.
Включването й в размера на отпуснатия кредит било проявление на свободата на
договаряне.
2
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В случай, че се постанови
решение в полза на ищеца и се претендира адвокатско възнаграждение в по-голям
размер от минималния, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и същото да бъде намалено до предвидения минимум.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че на 07.07.2022 г. между ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ищеца
И. А. И. е сключен Договор за потребителски кредит № **********.
В чл. 7 “Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ е посочен общ
размер на кредита от 4020,48 лв., включващ сумата от 3000,00 лв. - размер на кредита и
сумата от 1020,48 лв. - общ размер на застрахователна премия, от които: 700,79 лв. по
застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка" и 319,69 лв. по застрахователен
пакет „Банк пакет 3 сметка". Посоченият в договора ГЛП е 41,07 %, а ГПР - 48,48 %.
Общата дължима от потребителя сума, фигурираща в чл. 10 от договора, е в размер на
6678,41 лв., от които договорна лихва в размер на 2657,93 лв. Съгласно погасителния
план кредитът следва да бъде погасен на 32 бр. месечни погасителни вноски, от които
тридесет и една в размер 208,70 лв. и една в размер 208,71 лв. Първата погасителна
вноска е с падеж 15.08.2022 г., а последната с падеж 15.03.2025 г.
В чл. 7.2.3 от договора е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Е. Д., по процесния договор за потребителски кредит на 07.07.2022 г. по
банковата сметка на ищеца в „Ти Би Ай Банк" ЕАД е постъпила сума в размер на
4020,48 лв. На същата дата от банковата сметка на ищеца е удържана в полза на „Ти
Би Ай Банк" ЕАД сума в размер на 1020,48 лв., послужила за погасяване на
задължение за застрахователна премия по сключени от ищеца застраховки по
застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка" в размер на 700,79 лв. и по
застрахователен пакет „Банк пакет 3 сметка" в размер на 319,69 лв. На 07.07.2022 г.
ищецът е изтеглил на каса сумата от 3000 лв.
3
И. А. А. е направил шест погасителни вноски в общ размер на 4809,80 лв.,
разпределени по дати и суми, както следва: на 04.08.2022 г. - 208,70 лв.; на 08.09.2022
г. - 208,80 лв.; на 12.10.2022 г. - 208,70 лв.; на 22.11.2022 г. -210,80 лв.; на 16.12.2022 г. -
208,80 лв. и на 03.01.2023 г. - 3764,00 лв.
В заключението вещото лице подробно е описало каква част от задълженията са
погасявани с всяка една от посочените вноски. С направените от ищеца погасителни
вноски на обща стойност 4809,80 лв. ответникът е погасил следните задължения:
изцяло главница в размер от 4020,48 лв., договорна лихва от 737,63 лв. към 03.01.2023
г. и наказателна лихва от 0,90 лв.
При заложените кредитни параметри на процесния договор, ако
застрахователните премии са включени към главница, а не като разход по кредита,
годишният процент на разходите, определен от вещото лице, е в размер на 49,7547 %,
който се различава от договорения 48,48 % с 1,2747 %, което най-вероятно се дължи
на математически закръгляния.
Ако при изчисляването на годишния процент на разходите застрахователните
премии се вземат предвид като разход, а не като част от главницата, вещото лице е
посочило два варианта. При първия вариант, ако застрахователните премии не са
включени към главницата и се дължат еднократно в началото на периода, то тогава
годишния процент на разходите ще бъде 126,1093 %. При втория вариант, ако
застрахователните премии се заплащат заедно с погасителните вноски по кредита, то
тогава годишният процент на разходите възлиза на 78,7184 %.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се
прогласи недействителността на сключения между страните Договор за потребителски
кредит № **********/07.07.2022 г.
В случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е
физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита
относно неравноправните клаузи в договора. Неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи на
договора.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин.
Същият съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК задължително следва да съдържа
4
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Не са ангажирани доказателства за твърденията на ищеца за недействителност на
договора поради нарушение на 10, ал. 1 от ЗПК. В случая договорът е сключен в
писмена форма, подписан на всяка страница.
От договора и заключението на вещото лице става ясно, че възнаградителната
лихва по кредита (ГЛП 41,07 %) в общ размер от 2657,93 лв., съгласно представения
погасителен план, е начислявана върху общия размер на кредита от 4020,48 лв.,
включващ предоставения кредит от 3000,00 лв. и застрахователни премии в общ
размер от 1020,48 лв. Застрахователните премии са включени като главница по
договора, т.е. към размера на кредита, а не като разход, тъй като представляват
отпуснат допълнителен финансов ресурс - кредит от страна на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в
общите разходи по кредита за потребителя /р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/.
Съгласно Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 , чл. 3, б. л и чл.
10, §2 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, трябва
да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването
включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не
включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със
съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.
Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква
л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите,
предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния
кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното
включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по
5
кредита за потребителя, води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на
данните, които трябва да бъдат посочени в договора.
В договора е посочен годишен процент на разходите от 48,48 %., т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и посоченият размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният
такъв. Съгласно заключението на вещото лице, ако застрахователните премии се
вземат предвид като разход, а не като част от главницата и се заплащат заедно с
погасителните вноски по кредита, то годишният процент на разходите възлиза на
78,7184 %, който освен че не е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК е и грешно
посочен в договора.
СЕС последователно поддържа в практиката си, че правилното посочване на ГПР
в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и
за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. В т. 55 от решение по дело C-714/22
Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в
договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и
отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на
елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до
определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до недействителност на процесния
договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск да се признае за
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 7 от Договор за
потребителски кредит № **********/07.07.2022 г. е нищожна, като противоречаща на
ЗПК и ЗЗП, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. В тази хипотеза на недействителност на договора
отговорността на кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по
отношение на главницата по договора за кредит. Съобразно посоченото в договора
реално предоставената като кредит сума е в размер на 3000 лв., общата дължима от
потребителя сумае в размер на 6678,41 лв. Поради
недействителност на договора на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК кредитополучателя не дължи лихви, такси или други разходи по
6
кредита, т. е. сумата от 3678,41 лв. - разликата над 3000 лв. до общо дължима сума от
6678,41 лв. Предвид на това предявеният иск да се признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 50,00 лв. - частичен иск от 3678,41 лв. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен
Относно разноските:
При този изход на делото, направеното от ищеца искане и представения списък
на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъдят сторените
разноски за държавна такса в размер на 170,00 лв. и 300 лв. – депозит за вещо лице.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което се установява и от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично
адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., преупълномощил адв. В.
М., като е направено изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице.
Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от
същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно установената практика на ВКС, когато между страните са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение. В случая е уважен предявеният главен иск за
прогласяване на недействителността на процесния договор, както и иска за
недължимост на сумата от 50 лв.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
спора, цената на исковете, проведените пет открити съдебно заседания, без явяване на
пълномощника на ищцата, назначаване и изслушване на експертиза, настоящият
състав на съда намира, че за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., който е съответен на осъщественото по
делото процесуално представителство.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 07.07.2022 г. между И. А. И., ЕГН **********, от гр.
***************** и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И., ЕГН **********, от гр.
****************, не дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща частична претенция от сумата
от 3678,41 лв., явяваща се разликата над 3000 лв. до общо дължима сума от 6678,41
лв. по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 07.07.2022 г.
между И. А. И. и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ДА
ЗАПЛАТИ на И. А. И., ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Светлина“ № 24,
СУМАТА от 470,00 лв. (четиристотин и седемдесет лева) - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ *********, гр.
София, жк. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, представлявано от адв.
Д.М.М., СУМАТА 400,00 лв. (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца И. А. И., на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8