Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-47 03.05.2019
година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
трети април две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 464 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба от адвокат Димитринка Радева от БАК, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Стефан Стамболов “ №26, вх.А, ет.3, пълномощник на С.В.Ж., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ул. „Л. К.“ № ** против Решение № 345 от 14.02.2018 г.,
постановено по гр. дело №8636/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което
съдът е постановил мерки за защита за срок от 6 месеца в полза на малолетното
дете Б.С.Ж., родено на **.**.20** г. в гр. Бургас, ЕГН **********,
представлявано от своята майка и законен представител П.С.Ж., ЕГН **********, двамата
от гр. Б., ул. „Ф.“ № *, ет. *, по повод осъществено над детето домашно насилие
на 28.10.2018 г. от неговия баща, като е задължил последния да се въздържа от
извършване на домашно насилието по отношение на малолетното дете, както и да
посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към
„Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас, предупредил е
извършителя С.Ж., че при неизпълнение на заповедта, на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган, констатирал неизпълнението, има правомощието да
задържи нарушителя и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Съдът е
осъдил С.Ж. да заплати глоба на Държавата в размер на 500 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който счита същото за неправилно. Моли съда за отмяна на
решението и присъждане на направените разноски. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адвокат Иванка Синигерова от БАК – пълномощник на молителя Б.С.Ж.
– малолетен, действащ чрез своя законен представител – майката П. С. Ж., с
който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излага
съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството по делото пред Районния съд – Бургас е
по чл.7 и следващите от ЗЗДН.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по
делото, че въззивникът С.Ж. е баща на
детето Б.С.Ж., роден на *** г., от брака му с майката П. С. Ж., който е бил
прекратен по взаимно съгласие с решение № 15/07.01.2015 г., постановено по
гр.д. №4590/2014 г. по описа на БРС. Упражняването на родителски права е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Следва да се отбележи, че ищецът Б. има две години по-голям брат – А. Ж. и при
осъществяване на режима на лични отношения бащата осъществява контакт и с двете
деца.
От събрания
доказателствен материал по делото се установява, че отношенията между
родителите са напрегнати, като преди настоящото дело са водени две дела за
домашно насилие - №4428/2014 г. на БРС – по време на брака между страните,
приключило със спогодба и дело №768/2015 г. на БРС, приключило с постановени
мерки по ЗЗДН.
Настоящото дело
касае обстоятелства, свързани с осъществяване на отношения баща – дете съгласно
предвидения режим на лични отношения, случили се на 28.10.2018 г., когато двете
деца са били в жилището на бащата на ул. „С. С.“ № ** в гр. Бургас. По
твърдение на въззивника в следствие на напрегнатите отношения с майката и
нейното желание режимът да бъде изпълняван стриктно, тя се е обадила по
телефона на бащата, тъй като децата са се забавили, с настояване децата да се
прибират. От дадените обяснения и разпита на свидетелите по делото се
установява, че бащата предупредил децата „да не се лигавят“ и тъй като е имал
главоболие настоял да се обличат и обуват бързо. По твърдение в молбата Б. се
спънал несъзнателно в дивана и паднал на
земята, като започнал да се смее. Взел си обувките и клекнал да се обуе и
тогава баща му го ритнал в задните части, като детето почувствало внезапна
много силна болка. Детето се разплакало, а баща му казал, че ще го чака в
колата и ако не дойде до 10 минути той ще тръгне.
По време на
пътуването детето стояло право, тъй като изпитвало силна болка. На следващият
ден било на училище, а на 30.10.2018 г. заедно с майка си е посетило съдебен
лекар, който го е пратил на ортопед. От прегледа при ортопеда е установена
палпаторна болка в областта на десен глутеус, дискретно насиняване, накуцваща
походка. От обясненията на детето, изслушано от съда, се установява, че детето
се е спънало в дивана и баща му си е помислил, че се лигави, поради което го е
ритнал с пета в дупето след което детето се е разплакало. Когато се прибрало в
къщи, майката разбрала, че детето е зле и било заведено на лекар, който го
прегледал. Според детето в петък на следващата седмица играело в двора с негов
приятел и като скочил изпитал болка в подбедреницата на десния крак. След това
болката изчезнала и състоянието му се нормализирало.
Пред първата
съдебна инстанция, освен представеното съдебно медицинско удостоверение №
365/2018 г. на доктор Парасков, представените социални доклади, е депозирана
съдебномедицинска експертиза от вещото лице Парасков, който е установил наличие
на травма на седалищния нерв на нивото на дясна тазобедрена става. Касае се за
травма, която е причинила болка, водеща до щадяща походка.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил делото
всестранно от фактическа страна и изводите до които е достигнал се споделят от
настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
Налице са
обстоятелствата да се приеме, че е осъществен акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН. Представена е декларация по чл.9 от същия закон,
първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания на Д.И.. От
показанията на последната се установява, че бащата действително е ритнал с крак
момчето, с което му е причинил болка. Не може да се възприеме, че се касае за
случайно деяние или за закачка помежду им. От друга страна е безспорно по
делото, че между бащата и децата съществува много добра връзка, която се
поддържа във времето. Същевременно обаче първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, като е взел предвид факта, че в случая е
осъществено домашно насилие спрямо детето и е наложил адекватни мерки по ЗЗДН.
Изложеното в жалбата не се споделя от настоящата съдебна инстанция, което
налага първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено. На страната следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 200.00 лева, за които е представен списък на разноските. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на
12.50 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 345 от 14.02.2018 г.,
постановено по гр. дело №8636/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА С.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С. С.“ № ***, да заплати на Б.С.Ж.,
роден на **.***.**** г. в гр. Бургас, ЕГН **********, представлявано от своята
майка и законен представител П.С.Ж., ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. „Ф.“
№*, ет. *, сумата от 200 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА С.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С. С.“ № ***, да заплати по сметка на
Бургаски окръжен съд сумата от 12.50 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.