РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101251 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Н. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.
„***** против Б. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: с. Минерални бани, ул.
„*****, с правно основание чл. 79, ал.1 вр. 266, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2011,00 лева, представляваща останала
незаплатена част от възнаграждение, уговорено по неформален договор за
изработка с предмет извършване на строително-ремонтни дейности:
шпакловка, външна изолация и мазилка, на обект: къща в с. Конуш,
общ.Хасково, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.05.2024 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че през ноември месец 2021г. сключил неформален
договор за изработка на строителна дейност с ответника Б. Ж. И. по силата, на
който ищецът задължил да извърши ремонтни дейности /шпакловка, външна
изолация и мазилка/ на обект: къща в с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково,
собственост на Х. С. А., който бил клиент на Б. Ж. А., а ответникът Б. Ж. И. се
задължила да му плати възнаграждение в размер на 5571 лв. Така между тях
възникнал неформален граждански договор за изработка, който макар и
сключен в устна форма, породил права и задължения за всяка една от
страните. В процеса на работа, ответницата заплатила на ищеца в брой 3000лв.
Обектът бил приключен на 21.02.2022г. и след приключването на цялата
1
уговорена работа, ответницата заплатила на ищеца още 560лв. За останалата
сума до пълния размер на възнаграждението, а имено сумата от 2011 лв.
ответницата заявила, че не е получила последно плащане от собственика на
къщата - Х. С. А. и ще плати по-късно тази сума. Твърди, че ответницата
направила сметка върху лист хартия за сумите и оставащото плащане, но в
последствие отказала да плати дължимото под предлог, че не е получила
плащане от собственика на къщата. Ищецът твърди, че при разговор със
собственика на къщата Х. С. А. последният му заявил, че се е разплатил с
ответницата за труда по къщата. Ищецът подал сигнал срещу ответницата за
извършено престъпление - измама и било образувано досъдебно производство
/ДП/ №703/05.08.2022г. по описа на РУ Хасково, пр.преписка № 2312/2022г.
по описа на Районна прокуратура Хасково. В хода на същото ищецът предал
листа, върху който бил сметнат труда и дължимото разплащане като от
заключението на назначената и извършена експертиза в рамките на
досъдебното производство било установено, че почеркът е на ответницата.
Били събрани и доказателства за това, че собственика на къщата - Х. С. А. е
изплатил цялата дължима сума на ответницата. Досъдебното производство
било прекратено със заключение, че се касае за гражданскоправен спор за
неизпълнени задължения по неформален договор за изработка.
Твърди, че към днешна дата сумата от 2011 лева е останала незаплатена
от ответницата, въпреки факта, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, а плащанията от собственика на къщата Х. С. А. са били извършени
коректно към ответницата. Предвид това за ищецът възниквал правен интерес
от завеждане на настоящия иск.
Моли, съдът да се произнесе с решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 2011,00 лева, представляваща
оставащо дължимо възнаграждение по сключен и изпълнен неформален
договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва
иска като неоснователен.
Признава обстоятелството, че действително в средата на месец
декември 2021 год. възложила на ищеца, с когото се познавала, а той се
съгласил да извърши ремонтни дейности на къща, за която имала уговорка с
нейния собственик. Така с ищеца сключили неформален договор за изработка
на строителна дейност, а именно извършване на ремонтни дейности, състоящи
се в: полагане на външна изолация, мазилка и шпакловка на къща, находяща
се в с.Конуш,общ.Хасково, собственост на Х. С. А.. Материалите по
изработката на обекта били предварително платени и доставени от
2
ответницата в двора на къщата. В качеството си на стоителен техник, каквото
образование имала, ответницата съставила сметка за работата, която следва
да бъде извършена по къщата, а именно: площ и цената й за изработка. Така
общата стойност на извършеното възлизала на 5571,35 лв. Уговорено било с
ищеца възложената строително- ремонтна дейност да бъде извършена в
рамките на разумен срок, а именно до 2 месеца от съставената от ответницата
сметка за обекта. В момента на съставяне на този документ, ищецът поискал
авансово 3000 лева, които ответницата изплатила и отразила в документа. В
течение на извършваната от ищеца работа, ответницата заплатила и още 560
лв., поискани от ищеца. Ответницата твърди, че многократно била ходила на
този обект, за да съблюдава качеството на изработката, като на процесния
обект била виждала да работят в различни дни различни лица. Малко преди
края на месец февруари 2022 година, преди ищецът да приключи обекта-
21.02.2022 година, ответницата установила разминаване в обичайното
качество на изпълнение на тази работа, състоящо се в следното: по
протежение на положените изолационни плоскости мазилка беше
неравномерна, като имало непокрити с мазилка участъци, което правело
изпълнението на работата му лошо.
Твърди, че не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че с него
имали неразплатени суми, а именно сумата в размер на 2011 лв., защото това,
което била написала като сметка за извършването на работата, изразено в
квадратни метри, както и цени на извършване на строително-ремонтните
дейности, е за добро качество на услугата, а не за констатираното от
ответницата лошо качество на изпълнение, за което била обяснила на ищеца,
че нямала да му го плати, тъй като с това качество на изработка не можела да
предаде обекта на собственика. Не отговаряло на истината и твърдяното от
ищеца за това дали била изплатена сумата, уговорена между ответницата и
собственика на въпросната къща. Твърди, че след датата, на която ищецът
приключил обекта, на ответницата се наложило да наеме друга бригада от
работници, които да дойдат в къщата в с.Конуш и да отстранят лошо
извършената работа и на които лица от новата бригада следвало да изплати
възнаграждение за свършената работа.
Предвид така изложените съображения, намира иска за неоснователен
и моли за неговото отхвърляне.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
депозира становище, че поддържа исковата молба. Уточнява, че съгласието
между страните е постигнато през месец ноември 2021г., а реално работата по
обекта е започнала през месец декември 2021г., с което ответникът е изразил
съгласие и е обявено за безспорно по делото. Претендира разноски в
настоящото производство.
3
Ответникът в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че през ноември месец 2021г. между страните е
сключен неформален договор за изработка за извършване на строително-
ремонтни дейности по силата, на който ищецът задължил да извърши
ремонтни дейности - полагане на външна изолация, мазилка и шпакловка на
обект: къща в с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково, собственост на Х. С. А.,
който бил клиент на Б. Ж. А. /възложител на СМР/, за което ответникът Б. Ж.
И. се задължила да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 5571 лв.
Не се спори и че работата по обекта започнала през месец декември
2021г. и е приключила на 21.02.2022г.
Не се спори и че част от уговореното възнаграждение е заплатено от
ответника на ищеца и в частност сумата от общо 3560 лева.
Посочените обстоятелства са обявени за безспорни от съда, не се
оспорват от страните и се подкрепят се от приетите по делото писмени,
веществени и гласни доказателства, и
Спорът по делото се свежда до това извършени ли са качествено
уговорените дейности или не, съответно спорен е въпроса за дължимостта на
оставащата част от уговореното възнаграждение, а именно на сумата от
2011,00 лева, предвид релевираните възражения на ответника за некачествено
/лошо/ изпълнение на възложената изработка.
За установяване на релевантни за спора факти пред настоящата
инстанция са разпитани свидетелите Н. Колев /по искане ищаца/ и Савко
Толумбаджиев /по искане на ответника/.
От показанията на св. К., които съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и непротиворечиви, се установява, че през 2022г. по молба на ищеца, с когото се
познават, е помогнал в извършването на строително-ремонтни дейности и в частност в
правенето на мазилка на къща в с. Конуш. Свидетелят сочи, че е работил на обекта два дни,
при правенето на мазилката, която съставлява завършителната работа по обекта. Сочи, че се
занимава със строително-ремонтни дейности от около 15 години като според показанията на
свидетеля, при извършване на мазилката е нямало неравномерност в полагането й, не е
забелязал да има неравномерност в поставянето на предните слоеве на работа. Под
мазилката имало шпакловка. По негово наблюдение качеството на направената мазилка
било добро, не бил забелязал да има дефекти по шпакловката, преди поставянето на
мазилката. По обекта полагали мазилка няколко човека, тъй като за нея са необходими
повече хора. Нямало никакви нередности по обекта, също така когато се положела
мазилката, всички слизали и я оглеждаме като всичко било наред. Не знае да е имало
уговорка да се прави още нещо по къщата, докато той бил там. Знае, че ищецът е ходил да
4
търси паричното си възнаграждение от ответницата, тъй като и самия свидетел бил
присъствал на две срещи. По спомени това се е случило през месец март. Когато ходили
първия път ответницата казала, че в момента не може да плати, тъй като собственикът на
обекта не се бил издължил напълно и след определено време, отново да отидат. Вторият
път ответницата платила на ищеца някаква сума пари - между 500 – 600 лв., казала също
така, че само това щяла да даде, тъй като към този момент не разполагала с повече, все нещо
имало за издължаване и тя можела да даде само горепосочената сума. Свидетелят сочи, че
няма спомени ищщцата да е изразявала някакви претенции относно качеството на работа и
да е заявявала, че следва да се „доработва“ нещо. При срещите на Н. и Б., за искане на
договорената сума, не е присъствал собственикът на къщата, но знае, че ищецът го е питал
дали е издължил цялата сума на ответницата, при което той отговорил, че е изплатил всичко
към нея и няма никакви задължения. Този разговор бил проведен пред ищцата. След това
изявление на собственика на имота, тя продължила да твърди, че не е изплатена цялата сума.
Не знае каква точно е била по размер усумата и не знае кой колко е плащал, но знаел, че
ищецът търсел от ответницата сумата около 2500 – 2700 лева, които били останали
неизплатени за свършената робота по къщата. Свидетелят сочи и че когато върху един обект
се извършва доработка от някой друг, върху него остават следи, представляващи като
кръпки. На обекта, в който работел, нямало такива места. Сочи, че след последния слой
мазилка се завършва обекта, той бил готов за издаване. Сочи, че е бил на обекта финалните
/последните/ два дни от ремонта, тъй като мазилката е довършителната и последна работа.
На процесния обект работили около четири човека заедно с ищеца. На обекта имало скеле.
От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел С.Т., се установява,
че преди около четири години той заедно с други работници са извършвали строително
ремонтни дейности на къща в с. Конуш и по-конкретно били започнали действия по
поставянето на топлоизолация по къщата, плюс извършване на шпакловка и фасадна
мазилка. Видно от показанията му, в процеса на работата собственикът на къщата – Х.,
който им бил възложил ремонта на къщата, пожелал от работодателя му – отв.Б. И. да
замени хората, които извършват този ремонт на къщата, защото ставал прекалено бавно.
Така свидетелят работил на обекта до Нова година, след което поради желанието на
собственика на къщата дейностите били възложени на други лица и по-конкретно на ищеца
и неговите колеги. Ищецът трябвало да извърши шпакловка и нанасяне на фасадна мазилка,
а преди това свидетелят Т. и неговата бригада били налепили топлоизолацията на 90% .
Свидетелят твърди, че след като ищецът предал готова къщата, той отново бил
ходил на обекта с цел извършване на поправителни дейности, които според твърденията му
не били довършени от ищеца и от колегите му. Това било станало през пролетта – началото
на лятото. Извикала го Б. И., за да довършат монтирането на улуците, водосточните системи
по къщата, поправка на електрически кабели, които минавали под топлоизолацията. Твърди
също така, че някои места мазилката не била качествено направена и по-конкретно не бил
постигнат резултатът, който собственикът искал. Сочи, че на обекта били извършили
поправителни действия на фасадната мазилка - на местата, където били прекъснати
електрическите кабели на външното осветление се наложило да се поднови подаването на
ток, което се водело като поправителна дейност. За да поправят кабелите, намиращи се под
топлоизолацията и да възобновят електричеството към външното осветление, се наложило
да се отстрани част от топлоизолацията, за да се поправят кабелите и след отстраняването
на проблема, пак направили на посочените места топлоизолация и мазилка. Посочва на
снимка, приложена по делото, че поправителните дейности, които бил извършвал били на
самите ъгли на фасадата в десния край на къщата, на втория етаж. Кабелите, които
поправял по къщата, се намирали на втория етаж. Не може да отговори колко бил голям
участъкът, в който е правил поправки, не го бил измервал. Кабелите се намирали под
топлоизолацията. Не може да си спомни дали имало кабели за поправка, намиращи се под
топлоизолация, която той бил правил, мисли, че не е имало такива. Прави впечатление
5
категоричността в показанията на свидетеля по отношение на това, че е имало необходимост
от поправка на извършените дейности по къщата, поради некачествено изпълнение на
същите и същевременно невъзможността да се посочат детайлно тези недостатъци, което
разколеба достоверността на тези показания.
Свидетелят сочи и че не знае и не е присъствал на уговорки между страните по
делото относно това какви конкретни дейности е трябвало да бъдат извършени от ответника.
През процесния период бил на трудов договор при ответницата, а в момента не работел при
нея. По отношение на предена по негова сметка сума в размер на 5000 евро, за която се
прилагат доказателства по делето /платежен документ в превод на български език/, сочи че
същата мисли, че е преведена за закупуване на материали за извършване на ремонта на
къщата в с. Конуш. Парите били преведени по времето, когато той работел по обекта.
Мисли, че били за материалите, с които трябвало да работят. Не може да посочи точно от
кого са били преведени, а от показанията му може да се направи извод че не може с
категоричност да посочи и поради какви причини са преведени по неговата сметка и за
какво точно са били преведени, което също подлага под съмнение показанията на свидетеля.
Прави впечатление и противоречие между показанията на свидетеля дадени в настоящото
производство и тези, дадени по водено досъдебно производство, като видно от приложен
протокол за разпит, пред разследващ орган свидетелят е заявил, че след като работата е била
възложена на ищеца, той не бил ходил повече на обекта, което се различава от показанията,
дадени в настоящото производство.
От приложените писмени доказателства – протоколи за разпит, постановление на
РП Хасково, заключение на експертиза, се установява, че е водено досъдебно производство
по подаден сигнал от ищеца за престъпление по чл.209 НК по повод действията на
ответника. Същото е прекратено като е прието, че се касае за гражданскоправни отношения.
Приложен е и снимков материал, като не се оспорва от ответника, че на снимките е
въпросния обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката
на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, като в чл. 266 ,
ал.1 ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа, като съгласно разпоредбата на чл. 264,
ал.1 от ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Следователно при предявен иск за реално изпълнение на основното
задължение на поръчващия – за плати цената, в тежест на изпълнителя е да
докаже предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на
поръчващия, който следва да установи изпълнението на основното си
задължение – плащане на цената.
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение по договор за
извръшване на строително-рементни дейности, който е вид договор за
изработка. При така предявена искова претенция в тежест на ищеца, при
пълно и главно доказване, е да установи както съществуването на
6
облигационно отношение между него и ответника, по силата на който ищецът
е изпълнил, така и че ответникът е приел изпълнението на договорените
работи, при което за него е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
По несъмнен начин се доказа, че през месец ноември 2021г. страните са
сключили договор, по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител,
е извършил строително-ремонтни дейности на уговорения обект, т.е.
възникнало е облигационно отношение. Както беше посочено по-горе, по
делото не се спори, че през ноември месец 2021г. между страните е сключен
неформален договор за изработка за извършване на строително-ремонтни
дейности по силата, на който ищецът задължил да извърши ремонтни
дейности - полагане на външна изолация, мазилка и шпакловка на обект:
къща в с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково, за което ответникът Б. Ж. И. се
задължила да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 5571 лв, които
обстоятелства ответника признава макар и да са неизгодни за нея. Не се спори
между страните и че работата по обекта започнала през месец декември 2021г.
и е приключила през месец февруари /на 21.02.2022г. /. В тази насока са и
показанията на св.Колев.
Не се спори между страните и че част от уговореното възнаграждение е
заплатено от ответника на ищеца и в частност заплатена е сумата от общо
3560 лева. За това свидетелстват и показанията на разпитания свидетел на
ищеца.
Спорът по делото се съсредоточи в качеството на извършената работа, а
оттам и дължимо ли е изцяло уговореното възнаграждение.
Приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на
възложителя, което обхваща, както едно фактическо действие – реалното
получаване на уговорената услуга, така и правно действие – одобрение на
доставеното, т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора. За целта същият е снабден с възможността да направи възражения
за неправилно изпълнение, ако има такива, като за явните недостатъци той
трябва да уведоми изпълнителя при предаване на работата –чл.264, ал.2 ГПК.
Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените сроковете води до предвидените в
чл.264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на
възражения за неточно изпълнение работата се счита приета от възложителя.
Съгласно чл.265 ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да иска:поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението, а ако отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
7
договора.
От доказателствата по делото, съдът намира, че първо, възложената
работа е изпълнена, и второ, че възложителят е приел работата, без
възражения за неточно изпълнение. Това се установява от коментираните по-
горе показания на св. К., които съответстват и на останалия събран
доказателствен материал. Свидетелят сочи, че е помагал при полагане на
мазилката на обекта, което е финалната, довършителна част от работата и че
не е имало недостатъци. Свидетелства и че последствие са водени разговори с
ответника за оставащото неизплатено възнаграждение, на които е станал пряк
свидетел и при които разговори не са били направени каквито и да било
възражения относно качеството на извършената работа, а единствената
изтъкната причина било несвоевременно плащане от страна на собственика на
къщата. Уговорките между ответника и собственика на обекта обаче са
ирелевантни в отношенията между ищеца и ответника, доколкото се установи,
че уговорките са правени само между страните по делото и тези между
собственика на къщата и ответника и не са относими към тях и в частност към
разплащането по договора за изработка между ищеца и ответника. Що се
касае до показанията на св.Толумбаджиев, както вече беше посочено по-горе
констатират се липса на конкертизация в същите, противоречивост и
нелогичност, поради което не могат да бъдат кредитирани в цялост. Отделно,
свидетелят е извършвал поправки, свързани с положените кабели на обекта,
но не се установява тази дейности да са част от договорните отношения на
ищеца. Освен това свидетелят е извършвал тези поправителни дейности
според показанията му пролетта-лятото на 2022022г., а обектът е предаден
през месец февруари, поради което не мое да се направи категоричен извод,
че евентуални недостатъци са в резултат на дейността на ищеца. Така
възраженията на ответника за лошо /некачествено изпълнение останаха
недоказани.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а поради
уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2025г. до
окончателното плащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски за платена държавна такса – 80,50 лева, както и за адвокатско
възнаграждение - 500 лева, за изплащането на което се представят
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Б. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: с. Минерални бани, ул.
„******, да заплати на Н. А. Й., ЕГН ******, с адрес: гр.Хасково, ул. „*****
сумата от 2011,00 лева, представляваща останала незаплатена част от
възнаграждение, уговорено по неформален договор за изработка, сключен
през месец ноември 2021г. между страните за извършване на строително-
ремонтни дейности: шпакловка, външна изолация и мазилка, на обект: къща в
с. Конуш, общ.Хасково, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 21.05.2024 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Б. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: с. Минерални бани, ул.
„***** , да заплати сумата от общо 580,50 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9