Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1101
гр.Пловдив, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XХIV
н.с., в публичното заседание на трети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2595/2020 г. по описа на ПРС, XХIV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002902/08.04.2020 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „П.А.БГ“ ЕООД с ЕИК *********
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на
Труда за извършено нарушение на чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят, в подадената
жалба сочи, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е описано нарушението,
налични са основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се
представлява от адв.Й.Я., който излага аргументи за отмяна на НП и иска
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
"Инспекция по труда" град Пловдив оспорва жалбата, чрез процесуалния
си представител и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като се
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна
следното:
Наказателното постановление е
издадено спрямо „П.А.БГ“ ЕООД, за това, че в качеството на работодател е приел
на работа работник – И.Р.И., без да е сключен трудов договор в писмена форма с
него. Това е прието за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда и е съставен АУАН на 26.03.2020 г.
По делото е установено следното :
На 07.02.2020 г. св.И.И. се намирал в сервиз
за товарни автомобили на дружеството „П.А.БГ“ ЕООД. В същия сервиз имало
разположени множество машини, сред които и циркуляр. Около 13.30 часа св.И. започнал
да реже дървени плоскости на циркуляра като настъпил инцидент при който
сериозно порязал ръката си. Случилото се било установено от работници в сервиз,
които по това време били на работа – св.А.Ю. и неразпитаните по делото Я.Т., Н.Б.и
П.К.. За случая бил подаден сигнал на тел.112 като на място пристигнали
служители на Спешна помощ, МВР и Дирекция инспекция по труда. Последните
поискали от дружеството трудов договор за И.И., но било установено че такъв не е
сключван. На 11.02.2020 г. била извършена проверка в счетоводството на
дружеството, от която се установило че И.И. няма подписан трудов договор. В
последствие на 19.02.2020 г. бил подаден сигнал от И.И. ***, в който сочел че е
постъпил на работа в сервиза на „П.А.БГ“ ЕООД на 01.02.2020 г., нямал е
подписан трудов договор, било му е предоставено шкафче за ползване и купони за
храна. Сочи, че уговорената заплата е била 1000 лева на месец за длъжност **.
При така установеното на 26.03.2020 г. спрямо дружеството „П.А.БГ“ ЕООД бил
съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда,
като било посочено че на 01.02.2020 г. дружеството е допуснало до работа И.И.
без да има сключен трудов договор, който бил подписан без възражения от
пълномощник на дружеството. На същата дата било обявено съществуване на трудово
правоотношение между „П.А.БГ“ ЕООД и И.Р.И..
Същото било обжалвано в срок от дружеството и било образувано дело в
Административен съд гр.Пловдив. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени
доказателства – АУАН, НП, оправомощителна заповед, пълномощно, постановление за
обявяване съществуване на трудово правоотношение, сигнал от И.И., определение
на Административен съд гр. Пловдив и призовка, жалба от „П.А.БГ“ ЕООД срещу
постановлението за обявяване съществуване на трудово правоотношение, както и от
показанията на свидетелите Ж.Н. /актосъставител/ и И.И.. Частично се кредитират
с доверие показанията на св.Б.Н. и св.А.Ю..
На първо място безспорно от
доказателствата по делото следва да се приеме за безспорно доказано, че към
07.02.2020 г. между дружеството жалбоподател и св.И.И. не е имало сключен трудов
договор. Безспорно е установено по делото и че св.И. на 07.02.2020 г. около
13.30 часа се е намирал в сервиз на дружеството за ремонт на товарни
автомобили, както и че е извършвал дейност по рязане на дървена плоскост с
циркуляр на дружеството, при което е получил наранявания в областта на ръката.
Спорно по делото е дали св.И. е бил приет на работа от дружеството, ако да от
коя дата е станало това, както и дали с действията си по рязане на дървена
плоскост е престирал трудова сила, т.е. осъществявал ли е трудова дейност или
не. За да се отговори на тези въпроси следва да се анализират писмените и
гласните доказателства по делото. На първо място се установява, че на
19.02.2020 г. св.И.И. е подал сигнал до Инспекция по труда, в който подробно е
описал какви уговорки е имало между него и дружеството, кога е постъпил на
работа при какви условия за работно време и заплата. От друга страна разпитан в
съдебно заседание св.И. сочи същите обстоятелства сочени в сигнала, като твърди
че след случилото се е бил потърсен от представители на дружеството, сред които
и св.Б.Н., които са му предложили парична сума и работа на портала, за да
твърди че на 07.02.2020 г. е бил при техен служител – И.М..
По делото са налични
показанията на двама служители на дружеството – св.Б.Н. /**/ и св.А.Ю. /**/.
При преценката показанията на св. Б.Н. следва да се има предвид, че същият не е
бил свидетел на инцидента на 07.02.2020 г. в сервиз на дружеството. От друга
страна същият описва пропускателния режим в сервиза на дружеството,
организацията на работа относно инструктажите на работниците и сочи че И.И. не
е техен служител и е отишъл при техен шофьор да се видят. Сочи, че не е имало
случаи лица да се разхождат в сервиза и да борави с машините. Не сочи обаче
логично обяснение защо е било допуснато в такъв случай И. е бил допуснат да
работи с циркуляр. Точните показания на св.Н. в това отношение са : „Предполагам,
че по негово желание този човек е отишъл да опита нещо.“. Свидетелят Н. не сочи
в показанията си дали след инцидента е имал среща със св.И..
В показанията си св.А.Ю.
твърди, че е виждал И. единствено на датата на инцидента – 07.02.2020 г., като
е разбрал за случилото се от викове на колеги, които са били на работа. Сочи и
кои са били тези колеги, описва видимостта в помещението, както и каква е
работата му, с какви машини борави при осъществяването и. Сочи и че когато
видят външни хора ги гонят, както и че след инцидента началника им е провел
среща, при която заявил да се спазват мерките за безопасност и да се пазят един
друг, за да няма други инциденти. Сочи и че не е забелязал друг път лица, които
не са служители да ползват машините в сервиза.
При така
дадените показания от тези трима свидетели и съпоставката им става видно, че
служителите на дружеството категорично сочат, че не са виждали св.И. друг път
преди инцидента на 07.02.2020 г. и не е служител на дружеството, но не могат да
дадат логично обяснение защо при толкова работници в сервиза е било допуснато
св.И. да работи с циркуляра и то след обедната почивка на работния ден, при
което е настъпил и инцидента станал повод за проверката. От друга страна
показанията на св.И. са последователни и логични относно случилото се на
07.02.2020 г. и отговарят времево на другите доказателства по делото. Следва да
се има предвид и заинтересоваността на св.Ю. и Н. от изхода на делото, тъй като
същите са в трудови правоотношения със сакнционираното юридическо лице. Ето
защо и показанията на свидетелите Ю. и Н. в тези части не следва да се
кредитират с доверие, а да се кредитират с доверие единствено по отношение на
описанието на установения ред за работа и лицата, които са се намирали на
работа на 07.02.2020 г.
Показанията на св.И.И. съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като същите са логични, последователни и не са
оборени по категоричен начин от други доказателства по делото.
С оглед на събраните
доказателства по делото съдът счита, че с действията си на 07.02.2020 г.
практически св.И. е осъществявал трудова дейност, т.е. предоставяла е работна
сила и съгласно изискванията на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е следвало
отношенията между него и „П.А.БГ“ ЕООД да бъдат само като трудови правоотношения. Доколкото това
изискване не е било спазено, то според настоящия съдебен състав правилно е било
прието от актосъставителя, а в последствие и от наказващия орган, че е налице
нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като не е бил сключен трудов
договор в писмена форма. По отношение датата на нарушението, правилно е приета
дата 01.02.2020 г., която се сочи в сигнала на св.И. за дата на започване на
работа в сервиз на дружеството. По делото не са ангажирани безспорни
доказателства, които да дискредитират показанията на св.И., а не са ангажирани
и такива от които да не се установява, че той не е постъпил на работа на
01.02.2020 г. Ето защо и съдът счита, че е осъществено соченото в АУАН и НП
нарушение от дружеството жалбоподател.
На следващо място при съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При
реализирането на отговорността на жалбоподателя, точно и ясно са описани
нарушените и санкционни норми, като подробно както в АУАН, така и в НП се сочи
кога и какво е установено, както и в какво се изразява констатираното
нарушение. Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.
Така описаното административно
нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва
обективните признаци от състава на визираната административно - наказателна
норма.
В конкретния случай не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните административни нарушения
от същия вид, а от друга страна и самият законодател е посочил изрично в
разпоредбата на чл.415, ал.2 от Кодекса на труда, че не могат да се считат за
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
Същевременно е наложена минималната
санкция предвидена за допуснатото нарушение, поради което и съдът счита, че същата
е правилно индивидуализирана с оглед тежестта на нарушението.
Що се касае до
направеното процесуално искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът
счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че
следва да определи минимално възнаграждение от 120 лева за участието на
юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода
на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
63, ал.1,от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002902/08.04.2020 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „П.А.БГ“ ЕООД с ЕИК *********
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на
Труда за извършено нарушение на чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „П.А.БГ“ ЕООД да заплати
на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив направените
разноски в размер на 120 лева.
Решението не е окончателно и
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд
на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.