№ 11594
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110116086 по описа за 2025 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Л.И. против Д.З.И.О.З. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 119,80 лева
– заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано
от 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
43,66 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2021 г. до
20.12.2024 г. Ищецът твърди, че на 25.10.2020 г. в района на гр. ***, било
реализирано ПТП с участието на л. а.Форд Ка, с рег. № *** и товарен
автомобил Мерцедес Арктос, с рег. № ***. Причините за произшествието се
дължали на противоправно поведение от страна на водача на товарен
автомобил Мерцедес Арктос. Този автомобил бил застрахован по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите към ответника, а л. а. Форд Ка
бил застрахован по застраховка Каско към ищеца. Към ищеца била заведена
щета. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 940,96 лева и 15 лева – ликвидационни разходи.
Ищецът предявил вземането си от общо 955,96 си към ответника, но
ответникът изплатил единствено сумата от 836,16 лева, като остатъкът от
119,80 останал дължим. Освен това ответникът бил изпаднал в забава, считано
от 20.12.2021 г. Ищецът счита, че разликата в изплатеното възнаграждение и
лихвата за забава все още му се дължат и моли съда да осъди ответника да му
ги заплати. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на товарен автомобил Мерцедес Арктос, наличието на застраховка
Каско по отношение на л. а. Форд Ка, изплащането на обезщетението от
955,96 лева от страна на ищеца, заплащането от своя страна на сумата от
836,16 лева, механизма на ПТП, причинната връзка между него и вредите,
противоправното поведение на водача на товарен автомобилМерцедес Арктос.
Оспорва действителната стойност на вредите. Моли за отхвърляне на иска,
1
претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не изпраща представител, подава писмено становище, в което
също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на товарен автомобил Мерцедес Арктос, наличието на застраховка
Каско по отношение на л. а. Форд Ка, настъпването и механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между него и причинените на л. а. Форд Ка
вреди, вината и противоправното поведение на водача на товарен автомобил
Мерцедес Арктос, изплащането на сумата от 940,96 лева от страна на ищеца и
изплащането на сумата от 836,16 лева от страна на ответника. Единственият
спорен въпрос е за стойността на извършения върху лек автомобил Форд Ка
ремонт и обосноваността на размера на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение. За установяване на тези факти по делото беше изслушана и
приета оспорена от ответника съдебно-автотехническа експертиза. Съдът
кредитира същата като компетентно и добросъвестно изготвена и подкрепена
от събрания по делото доказателствен материал. Не споделя съображенията на
ответника за необоснованост и счита, че няма основание да не я цени като
годно доказателствено средство. От нея се установява, че стойността на
описаните от ищеца увреждания върху товарния автомобил по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на общо 1132,25 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както
законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е
ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до
причинените на лек автомобил Форд Ка увреждания, установени от вещото
лице на сумата от 1132,25 лева. По делото е безспорно, че от ответника на
ищеца са възстановени 836,16 лева във връзка с процесната щета. Поради това
съдът приема, че с това плащане отговорността на ответника е била погасена
само частично, като все още дължими са 296,09 лева. Тъй като главният иск е
предявен за по-ниска сума, е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представения списък на приети вземания и приложеното към него платежно
нареждане (л. 7 двустранен от делото) се установява, че ищцовата регресна
претенция е била частично изплатена от ответника на 02.02.2021 г. Тъй като
претенцията не е била напълно заплатена към 03.02.2021 г. същият е бил в
забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от
20.12.2021 г. до 20.12.2024 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната
лихва върху претендираната главница и установи, че той е 43,66 лева. Този иск
също следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 260 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на
2
делото, съдът определя на общо 150 лева. Разноските са доказани и следва да
се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.З.И.О.З., ЕИК: ***, със седалище
гр. *** дължи на Л.И.., ЕИК: *** с адрес на управление гр. *** на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 119,80 лева – разлика между
пълния размер от застрахователно обезщетение от 955,96 лева, платено от
ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2020 г. в района на гр. ***,
между лек автомобил Форд Ка, с рег. № *** и товарен автомобил Мерцедес
Арктос, с рег. № *** и заплатеното от ответника обезщетение в размер на
836,16 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.З.И.О.З., ЕИК: *** дължи на
Л.И.., ЕИК: ***, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 43,66
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2021 г. до
20.12.2024 г.
ОСЪЖДА Д.З.И.О.З., ЕИК: *** да заплати на Л.И.., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва: 50
лева – държавна такса в заповедното и настоящото производство, 260 лева –
депозит за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3