РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Белоградчик, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100056 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД – положителен установителен иск – за
установяване съществуване на вземане по договори за поръчка в размер
на 6 280 лв. – неизплатени адвокатски възнаграждения и по чл. 86 ЗЗД –
законни лихви за забава.
Исковата молба е предявена от Р. Х. Д. от гр. Видин, против ответника
Община – Белоградчик. В Исковата молба ищцата твърди, че е вписана като
адвокат към Адвокатска колегия – гр. Видин. Твърди, че на 19.02.2020 г. е
сключила Договор за правна защита и съдействие № ********** с Община –
Белоградчик за осъществяване на процесуално представителство по АНД №
328/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик. По силата на договора, е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 980.00 лв., което адвокатско
възнаграждение не е изплатено на ищцата от страна на ответника, въпреки, че
същата е осъществила процесуално представителство. В Исковата молба,
ищцата сочи, че на 07.01.2020 г. е сключен Договор за правна защита и
съдействие № **********, между нея и ответника за осъществяване на
1
процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС.
Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., което също не
е изплатено на ищцата – адвокат, въпреки реализираното от нея процесуално
представителство по делото. Ищцата твърди също, че на 02.03.2020 г. е
сключен и Договор за правна защита и съдействие между страните по делото
№ **********, като ищцата е осъществила процесуално представителство от
името на Община – Белоградчик по гр. д. № 368/ 2019 г. по описа на РС –
Белоградчик, като и по този договор договореното адвокатско възнаграждение
не е платено на ищцата, което е в размер на 500 лв. Сочи се, че на 06.03.2020 г.
е сключен Договор за правна защита и съдействие между страните по делото
№ **********, като ищцата е осъществила процесуално представителство от
името на ответника Община – Белоградчик по гр. д. № 2619 по описа на САС,
като и по този договор договореното адвокатско възнаграждение не е платено
на ищцата, а договореното такова е в размер на 2 500 лв. На 06.01.2020 г. е бил
сключен Договор за правна защита и съдействие между страните по делото №
24 като ищцата е осъществила процесуално представителство като довеР.к на
Община – Белоградчик по НОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС, като и по
този договор се твърди, че договореното адвокатско възнаграждение не е
платено на ищцата, което е в размер на 2 100 лв. В Исковата молба, ищцата
твърди, че въпреки осъщественото от нейна страна процесуално
представителство по горецитираните дела и изпълнението на задълженията й
по Договорите за правна защита и съдействие, ответника не й е изплатил
договоР.те адвокатски възнаграждение в общ размер на 6 280 лв.
Поради неизпълнението от страна на ответника – доверител, ищцата е
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 709/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 418
от 10.12.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение, че не
дължи претендираната сума. Поради това, на ищцата е указано и същата е
предявила положителен установителен иск.
С Исковата молба, ищцата претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Община – Белоградчик, че същата има съществуващо
вземане спрямо ответника в размер на 6 280.00 лв., представляващо
неизплатени адвокатски възнаграждения, както следва: по Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 19.02.2020 г. – за сумата 980.00 лв.,
2
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 07.01.2020 г. за
сумата размер на 200 лв., Договор за правна защита и съдействие между
страните по делото № ********** от 02.03.2020 г. за сумата от 500 лв.,
Договор за правна защита и съдействие между страните по делото №
********** от 06.03.2020 за сумата в размер на 2 500 лв. и Договор за правна
защита и съдействие между страните по делото № 24 от 06.01.2020 г. в размер
на 2 100 лв. Претендират се законни лихви върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се разноски по делото,
в това число и за адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на
разноските съгласно чл. 80 ГПК.
Ищцата е представлявана в процеса от процесуален представител – адв.
П. Б. от ВАК.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице – икономист Р. К. не е оспорено от страните и е приобщено по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва иска. Твърди, че ищцата не е доказала, че е извършила
процесуално представителство по делата и че е изпълнила възложената й
услуга. Сочи, че ищцата не е уведомила ответника за наличието на дължимите
суми, не се е отчела пред възложителя за извършената от нея работа, поради
което не й се дължи възнаграждение. Оспорва и това, че върху представените
договори за правна защита и съдействие има дописвания, същите са
представени във вид на ксеро копия, не е ясно кога са направени тези
дописвания и това буди съмнение. Твърди се също така, че ищцата предявява
не свои, а чужди права – от името на Адвокатско дружество с Булстат
*********, което не съществува в правния мир към момента на предявяване на
Исковата молба.
Ответникът е представляван в процеса от пълномощник – адв. С. И. от
ВАК.
Процесуалният представител на ответника, е поискал по делото да бъде
допусната и изслушана съдебно – графическа експертиза, което искане съдът е
уважил, като впоследствие ответника се е отказал от това свое
3
доказателствено искане.
В съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания,
страните не се явяват и не изпращат своите процесуални представители.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид исковата претенция и възраженията в отговора, съдът
разпредели доказателствената тежест между страните както следва: Ищцата
дължеше доказване на следните обстоятелства: че е адвокат, вписан в
Адвокатска колегия – Видин.; наличието на сключени между ищцата, в
качеството й адвокат – изпълнител – от една страна и ответника – възложител
– от друга страна Договори за правна защита и съдействие, а именно: Договор
за правна защита и съдействие № ********** от 19.02.2020 г. – за сумата
980.00 лв., Договор за правна защита и съдействие № ********** от
07.01.2020 г. за сумата размер на 200 лв., Договор за правна защита и
съдействие между страните по делото № ********** от 02.03.2020 г. за сумата
от 500 лв., Договор за правна защита и съдействие между страните по делото
№ ********** от 06.03.2020 за сумата в размер на 2 500 лв. и Договор за
правна защита и съдействие между страните по делото № 24 от 06.01.2020 г. в
размер на 2 100 лв.; че ищцата е изпълнила задълженията си по Договорите за
правна защита и съдействие и осъществила процесуално представителство по
процесните дела в качеството на пълномощник на ответника – Община –
Белоградчик.; неизпълнение от страна на ответника – възложител – че не е
изпълнил задължението да заплати на ищцата договоР.те адвокатски
възнаграждения.; размера на неизплатените адвокатски възнаграждения.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че ищцата е вписана като адвокат към
Адвокатска колегия – Видин. Това обстоятелство, не се оспорва от страна на
ответника и е служебно известно на съда. С Исковата молба е представено и
УдостовеР.е изх. № 26 от 10.03.2025 г. на Председателя на АК – Видин – адв.
Славяна Младенова, в увеР.е на това, че ищцата – Р. Х. Д., е вписана като
адвокат в АС – Видин с Решение № 7 от 16.11.1995 г., и има личен №
**********. Поради това, съдът приема за доказано, че ищцата притежава
качеството на адвокат и респективно има право да упражнява процесуално
представителство.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че между страните по
4
делото са сключени валидни договори за поръчка – в частност Договори за
правна защита и съдействие. Ответникът, в качеството си на доверител е
възложил на ищцата – довеР.к, да осъществи процесуално представителство
съгласно сключените договори за правна защита и съдействие по
горецитираните дела.
С оглед представените по делото писмени доказателства обаче, съдът
приема, че предявеният положителен установителен иск е частично доказан.
Съображенията на съда са следните:
Видно от приложения по делото доказателствен материал се установява,
че на 19.02.2020 г. ищцата, в качеството си на адвокат е сключила Договор за
правна защита и съдействие № ********** с Община – Белоградчик за
осъществяване на процесуално представителство по АНД № 328/ 2019 г. по
описа на РС – Белоградчик. По силата на договора, е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 980.00 лв. По настоящото дело са приложени
Протоколи от открити съдебни заседания, проведени на 20.02.2020 г.,
25.06.2020 г. и 29.07.2020 г. Видно е, че при провеждането на откритите
съдебни заседания, ищцата се е явявала и е осъществила процесуално
представителство по АНД № 328/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик от
името на Община – Белоградчик. Поради това, съдът приема, че по този
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 19.02.2020 г., ищцата
е изпълнила своята престация.
Същото е относимо и досежно Договор за правна защита и съдействие
№ ********** от 02.03.2020 г., по който ищцата е осъществила процесуално
представителство от името на Община – Белоградчик по гр. д. № 368/ 2019 г.
по описа на РС – Белоградчик. И тук са ангажирани надлежни писмени
доказателства, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, като се е
явила на единственото проведено по делото открито съдебно заседание на
02.03.2020 г., в което е даден ход на устните състезания и съдебното дирене е
приключило. Поради това и по отношение на този договор за правна защита и
съдействие, съдът приема, че ищцата е изправната страна. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв.
Същите мотиви са относими и по отношение на Договор за правна
защита и съдействие между страните по делото № ********** от 06.03.2020 г.,
като и в този случай съдът приема, че ищцата е осъществила надлежно
5
процесуално представителство от името на ответника Община – Белоградчик
по гр. д. № 2619 по описа на Софийски Апелативен съд. Представени са
доказателства за депозиран от ищцата, в качеството й на адвокат – Писмен
отговор от името на Община – Белоградчик и Писмена защита по делото. По
този договор за правна защита и съдействие договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 2 500 лв.
Предвид анализа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема, че ищцата е изпълнила задълженията си по горецитираните три
Договора за правна защита и съдействие – съответно от 19.02.2020 г.,
02.03.2020 г. и 06.03.2020 г., като е осъществила договорна правна помощ и
процесуално представителство по процесните дела от името на доверителя си
– Община – Белоградчик. По делото са представени безспорни доказателства,
че и по трите горецитирани дела, за които са сключени договори за правна
защита и съдействие, ищцата, в качеството си на адвокат е осъществила
процесуално представителство – явявала се, депозирала е молби и становища,
участвала е в съдебните процеси. Това се установи от представените
Протоколи от открити съдебни заседания, писмени защити и становища. От
приобщените доказателства се установява, че ищцата, в качеството си на
адвокат, е реализирала надлежни процесуални действия по горецитираните
дела, в това число и с лично участие по делата.
Поради това, съдът приема, че ищцата доказа вмененото й в тежест на
доказване обстоятелство – че е изпълнила задълженията си по Договорите за
правна защита и съдействие от 19.02.2020 г., 02.03.2020 г. и 06.03.2020 г.,
осъществила е процесуално представителство по процесните дела в
качеството на пълномощник на ответника – Община – Белоградчик.
Предвид на това, че ищцата е изпълнила своите задължения по
двустранното правоотношение и е реализирала дължимата от своя страна
престация, то съгласно чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на
довеР.ка уговореното възнаграждение. Видно от сключените договори за
правна защита и съдействие: № ********** от 19.02.2020 г. за осъществяване
на процесуално представителство по АНД № 328/ 2019 г. по описа на РС –
Белоградчик /980.00 лв./, № ********** от 02.03.2020 г., по гр. д. № 368/ 2019
г. по описа на РС – Белоградчик /500.00 лв./ и № ********** от 06.03.2020 г.
по гр. д. № 2619 по описа на Софийски Апелативен съд /2500 лв./, ищцата е
6
изпълнила задължението си и не е получила полагащото й се възнаграждение
в общ размер на 3 980 лв. за извършената от нея работа.
Съдът не възприема възражението на ответника, че сумата е изплатена
на ищцата. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение не може да счита
за изплатено на ищцата, тъй като видно от Договорите за правна защита и
съдействие, не са покрити критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК. Съгласно горното,
„съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В
случая, и в трите посочени по – горе договора за правна защита и съдействие,
в реквизита „платена сума“ не е посочено, че същите да са изплатени, било в
брой, било по банков път. Поради това, съдът не може да приеме, че
адвокатските възнаграждения са реално платени на ищцата.
И не на последно място, съдът приема, че безспорно доказателство за
наличието за съществуващо вземане на ищцата спрямо ответника, е и
изготвеното и възприето от съда заключение на съдебно – счетоводната
експертиза. Вещото лице – специалист в съответната област, е изготвило
заключение, в което е посочило, че след направена справка в счетоводството
на ответника, е установено, че сумите по договорите не са изплатени на
ищцата и не фигурират като разход направен от Община – Белоградчик.
При тези мотиви, съдът намира, че плащане по горецитираните три
договора за правна защита и съдействие от 19.02.2020 г., 02.03.2020 г. и
06.03.2020 г., от страна на ответника не е извършено. Ответникът не е
изпълнил насрещната си престация – да плати на довеР.ка си възнаграждение
за изпълнената поръчка – осъществено процесуално представителство по
трите дела, за които са сключени договорите за правна защита и съдействие.
Поради това, съдът приема за установено, че претендираното от ищцата
вземане спрямо ответника съществува в размер на 3 980 лв. – по Договори №
********** от 19.02.2020 г. за осъществяване на процесуално
представителство по АНД № 328/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик
/980.00 лв./, № ********** от 02.03.2020 г., по гр. д. № 368/ 2019 г. по описа на
7
РС – Белоградчик /500.00 лв./ и № ********** от 06.03.2020 г. по гр. д. №
2619 по описа на Софийски Апелативен съд /2500 лв./, в общ размер на
възнаграждението 3 980 лв.
Съдът приема, че основателен е и акцесорния иск за законни лихви за
забава. За деня на поканата за плащане се счита депозиране на Заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.12.2024 г., по което е образувано ч.гр.д. № 709/ 2024 г. по
описа на РС – Белоградчик. Съдът приема, че от този момент ответника е
изпаднал в забава и именно от тази дата дължи законната лихва за забава
върху уважената главница.
По отношение обаче на останалите два договора – Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 07.01.2020 г. за процесуално
представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и Договор за правна защита
и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС,
с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв., съдът приема, че исковата
претенция се явява недоказана.
Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест, ищцата
представи по делото доказателства с оглед установяване на извършената от
нея работа по делата. Именно от тези доказателства се установи друго.
Така, видно от представените по делото Протокол за открито съдебно
заседание от 17.01.2020 г. по НД № 1229/ 2019 г. по описа на ВКС, се
установява, че на същото, от името на Община – Белоградчик, се е явил друг
адвокат – адв. П. Б., а не ищцата.
Същото се установява и от представените Протоколи от открити
съдебни заседания по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на Софийски
Апелативен съд. Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено
на 10.06.2019 г., за Община – Белоградчик, се е явила адв. П. Б., в съдебно
заседание от 15.07.2019 г., Община – Белоградчик е била представлявана също
от адв. П. Б.. Същата се е явила и на отрито съдебно заседание на 07.10.2019 г.
Нещо повече – представено е Пълномощно от 10.01.2019 г., по силата на което
ищцата – адвокат Р. Д. е преупълномощила адв. П. Б. да се яви по делото. Във
всички проведени съдебни заседания ищцата не се е явявала и не е
представлява ответника. Не са представени доказателства, същата да е
извършила каквито и да било други процесуални действия от името на
8
ответника по тези дела – да е представяла Становища, Отговори, Писмени
защити.
При тези доказателства, съдът приема, че по отношение на Договор за
правна защита и съдействие № ********** от 07.01.2020 г. за процесуално
представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и Договор за правна защита
и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС,
с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв., не се доказа ищцата, в
качеството си на адвокат да е реализирала каквото и да е било процесуално
представителство от името на ответника като неин доверител. Макар, че тези
Договори са сключени между ищцата и ответника, то впоследствие, по делата
се е явявал друг адвокат, различен от ищцата. При тези съображения, съдът
приема, че не се доказа ищцата да е изпълнила задължението си по тези два
договора – да е осъществила процесуално представителство, поради което
съдът приема, че не й се следва заплащане по тях.
Нещо повече – искът е предявен от ищцата в качеството й на физическо
лице – адвокат, за лично нейни адвокатски възнаграждения, а не като
представител на Адвокатско дружество. Поради това, съдът приема, че тя не
може да предявява чужди права – за заплащане на адвокатски възнаграждения
на адвокатското дружество, в което членува и не може да има претенции за
полагащо се възнаграждение на друг адвокат – в случая адв. П. Б..
При тези съображения съдът приема, че вземането на ищцата спрямо
ответника по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
07.01.2020 г. за процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по
описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и
по Договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по ВНОХД №
256/ 2019 г. по описа на САС, с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100
лв., не съществува, поради което съдът отхвърля предявения иск за
претенцията в размер на 2 300 лв. и за законните лихви върху тази сума.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично предявения иск,
поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, част от разноските следва да се
присъдят в полза на ищцата, пропорционално на уважената част от иска.
Поради това, ответника следва да заплати на ищцата разноски както следва:
9
158.26 лв. – държавна такса /по заповедното и исковото производства/, 189.00
лв. – възнаграждение за вещо лице и 585.90 лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Видно от представения Договор за
правна защита и съдействие от 05.02.2025 г., договореното между ответника и
процесуалния му представител възнаграждение, е в размер на 930 лв.
Пропорционално на отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на
ответника, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 344.10 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от Р. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 29, вх. В, ет. 2, ап. 4, представлявана от
адв. П. Б. от АК – Видин, против ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК
*********, представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 286 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на Р. Х. Д., СЪЩЕСТВУВА за сумата от
3 980.00 лв. (три хиляди деветстотин и осемдесет лева) – неизплатени
адвокатски възнаграждения по: Договор за правна защита и съдействие
№ ********** от 19.02.2020 г. по АНД № 328/ 2019 г. по описа на РС –
Белоградчик /980.00 лв./, Договор за правна защита и съдействие №
********** от 02.03.2020 г. по гр. д. № 368/ 2019 г. по описа на РС –
Белоградчик /500.00 лв./ и по Договор за правна защита и съдействие №
********** от 06.03.2020 г. по гр. д. № 2619/ 2020 г. по описа на Софийски
Апелативен съд /2500 лв./, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 10.12.2024 г. – датата на подаване на Заявлението по ч. гр.д. №
709/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик, до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА за установено по предявения от Р. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „...................“ бл. ...., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявана от
адв. П. Б. от АК – Видин, против ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК
*********, представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 286 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на Р. Х. Д., НЕ СЪЩЕСТВУВА за сумата от
10
2 300 лв. (две хиляди и триста лева) – по Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 07.01.2020 г. по НОХД № 1229/ 2019 г. по
описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и
по Договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по
ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС, с адвокатско възнаграждение в
размер на 2 100 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за тази сума, ведно със
законните лихви за забава.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК,
ЕИК *********, представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“
№ 6, представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „.................“ бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...,
представлявана от адв. П. Б. от АК – Видин, направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, както следва: 158.26 лв. – държавна такса
/по заповедното и исковото производства, 189.00 лв. – възнаграждение за
вещо лице и 585.90 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Видин, ж.к. „Бонония“ бл. 29, вх. В, ет. 2, ап. 4, представлявана от адв. П.
Б. от АК – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК
*********, представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 344.10 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
11