№ 222
гр. Варна, 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900675 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю. С. Н. с ЕГН
********** от гр.Варна, в която е отправено искане за освобождаване от
заплащането на държавна такса по делото. Искането е обосновано с липса на
средства. Представена е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от 20.11.2024 г., в
която ищецът декларира, че имуществото му се свежда до апартамент с площ
47.70 кв.м. в гр.Варна на ул.“Патриарх Евтимий“ 33, в който живеят
родителите му с право на пожизнено ползване и че получава заплата в размер
на минималната работна заплата и годишна рента около 1000 лева. Посочени
са данни за лицето, с което ищцата съжителства на съпружески начала. В
представената от последното декларация от 18.12.2024 г., е декларирана къща
в с.Генерал Тошево и земеделски земи в с.Генерал Тошево, л.а. „Тойота“
2005г., заплата от 1327.69 лева и рента от 93.33 лева.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и изложените
обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се
даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица,
материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са
от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да
достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се
придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно
изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат
на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца,
съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява
заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с исковата молба доказателства
1
и декларация, както и от изисканите по служебен път справки от АВ при ВРС
и служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна, БНБ, НОИ и НАП, е
видно, че за периода м.10.2023г. - м.07.2024г. ищецът е получил обезщетение
за временна неработоспособност в общ размер на 5527.18 лева;
осигурителният му доход варира от 731.90 лева през 2022г. до 1061.75 лева
през 2024г.; единственият му недвижим имот е с учредено право на ползване в
полза на трети лица; банковата му сметка в „ОББ“АД е със салдо към
07.02.2025г. в размер на 2810.75 лева. От служебната справка в ТР се
установява, че ищецът няма участие в търговски дружества.
С оглед цената на предявения иск дължимата държавна такса е в размер
на 2346.22 лева, равняваща на две месечни заплати на ищеца.
При така установените данни съдът намира, че ищецът не разполага с
имущество и с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по
делото. Независимо от наличността по банковата сметка на ищеца, съдът
съобразява, че единствените постъпления по нея са от работна заплата в
размер на 828.24 лева месечно, поради което в случай на разходване на
средствата за заплащане на държавна такса по делото, ищецът би бил лишена
от средства за издръжка.
Ето защо и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, искането следва да се уважи
и ищецът да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
Мотивиран от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Ю. С. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна от
заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2