Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     

 

гр. Сливен,11.11. 2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1013/2020 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

  Предмет на производството са предявени искове с пр. осн. чл.   422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл79 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Б.Г.Б. и В.Д.Ш., на 12.12.2019 г. са депозирали Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК срещу С.З.К. -земеделски производител. С оглед постъпилото заявление и приложените към него доказателства, е образувано ч.гр.д. № 6900/2019 г. на Районен съд Сливен. В резултат на производството, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника в настоящото производство, като го е осъдил да заплати на ищците следните суми: 1. За Кредитор Б.Г.Б. : 6175,20 лева – ½ от общата главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; вкл. и разноските по делото в размер на 443,55 лева, от които 123,55 лева държавна такса и 320 лева адвокатско възнаграждение. 2. За Кредитор В.Д.Ш. : 6175,20 лева – ½  от общата главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; вкл. и разноските по делото в размер на 443,55 лева, от които 123,55 лева държавна такса и 320 лева -адвокатско възнаграждение.

Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело № 20209150400075 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с per. № 915 и район на действие ОС Сливен. В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на С.З.К. е подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание.

Твърди се, че между Б.Г.Б. и В.Д.Ш. от една страна като арендодатели и С.З.К. - земеделски производител, от друга страна като арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделска земя на дата 11.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 4263 от 11.04.2016 г. на нотариус Николина Стойчева с per. № 123 от Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Сливен с вх. № 2452 от 12.04.2016 г., акт 239, том I, дв.вх. № 2454. Срокът на договора е 7 (седем) стопански години, считано от 01.10.2016 г. С този договор на С.З.К. е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 113.068 дка в землище Червенаково, община Твърдица, обл. Сливен, подробно описана в табличен вид в договора като местности и площ и граници.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за аренда, ищците са предали на ответника - арендатор описаната конкретно земеделска земя, като имотите са предадени в надлежно състояние и арендаторът е извършил оглед на имотите и същият е въведен във владение, а самият Договор за аренда служи като приемо-предавателен протокол за предаването на земята по чл.3 от същият. Арендаторът от своя страна не е изпълнявал своето основно задължение по сключеният договор за аренда, а именно задължението за заплащане на наемната цена в срок и размер, съгласно чл. 14 от договора.

С оглед неизпълнението и значителната забава и след множество доброволни покани за плащане, ищците са се възползвали от правото си да подадат Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК за падежиралите вече суми за описаните детайлно селскостопански години.

Сочи се, че и към настоящият момент задължението не е погасено в цялост.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.З.К. - земеделски производител, дължи на Б.Г.Б. и В.Д.Ш. следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6900/2019 г. на Районен съд Сливен:

За Кредитор Б.Г.Б.:

- 6175,20 лева (шест хиляди сто седемдесет и пет лева и двадесет ст.) - 1/2 от общата главница, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

За Кредитор В.Д.Ш.:

- 6175,20 лева (шест хиляди сто седемдесет и пет лева и двадесет ст.) - 1/2 от общата главница, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответника  чрез адв. Д.О. ***, в който възразява срещу търсените суми и оспорва иска. Оспорва посочените суми по основание и размер, както и начина на формиране на главницата, сумата по отношение на формираните разноски и хонорари. Прави се възражение за погасителна давност, като се излагат аргументи в тази насока. Счита, че са налице причини /давност/, които изключват изцяло отговорността му по отношение на плащане на дължимата сума. Позовавайки се на погасителната давност се счита, че за ответника е погасено правото за посоченото вземане. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, респективно – недопустими.

Претендират се разноските по делото.

В с.з. ищците редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощен представител, който моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответникът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между Б.Г.Б. и В.Д.Ш. от една страна като арендодатели и С.З.К. - земеделски производител, от друга страна като арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделска земя на дата 11.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 4263 от 11.04.2016 г. на нотариус Николина Стойчева с per. № 123 от Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Сливен с вх. № 2452 от 12.04.2016 г., акт 239, том I, дв.вх. № 2454. Срокът на договора е 7 (седем) стопански години, считано от 01.10.2016 г. С този договор на С.З.К. е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 113.068 дка в землище Червенаково, община Твърдица, обл. Сливен, подробно описана в табличен вид в договора като местности и площ и граници.

На 12.12.2019 г. ищците са депозирали Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК срещу С.З.К. -земеделски производител. Образувано е ч.гр.д. № 6900/2019 г. на Районен съд Сливен, като съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника в настоящото производство, като го е осъдил да заплати на ищците следните суми: 1. За Кредитор Б.Г.Б. : 6175,20 лева – ½ от общата главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; вкл. и разноските по делото в размер на 443,55 лева, от които 123,55 лева държавна такса и 320 лева адвокатско възнаграждение. 2. За Кредитор В.Д.Ш. : 6175,20 лева – ½  от общата главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; вкл. и разноските по делото в размер на 443,55 лева, от които 123,55 лева държавна такса и 320 лева -адвокатско възнаграждение.

Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело № 20209150400075 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с per. № 915 и район на действие ОС Сливен. В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на С.З.К. е подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че на 11.04.2016 г. се сключва договор за аренда на земеделска земя между Б.Г.Б. и В.Д.Ш. като арендодатели и С.З.К., за предоставяне на 113,068 декара земеделски земи. Дължимите суми по договора за аренда на земеделска земя са платими до 01.08. за всяка текуща година. Падежната дата на сумата от 3731,24 лева е 01.08.2016 г. Има извършени плащания към ищците в общ размер на 55 352 лева за периода 2017 – 2019 г. Ако няма други сключени договори за аренда, надвнесената сума е 43001,58 лева. Плащанията са извършени от „БГ Плант” ООД. Вещото лице сочи, че в действителност има още три договора, като в единия договор от 22.07.2016 г. няма точна площ за ползвана земя.

В с.з. вещото лице уточнява, че  сумите са внасяни общо за четирите договора, като не може да се установи точната сума , платена по процесния договор.

Видно от заключението по назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, при отговора на въпроса да се определи размерът на задължението по процесния договор, вещото лице дава отговор в две хипотези. При първата хипотеза дължимата сума за арендни плащания е 57299,94 лева, като тази сума е начислена след представени към делото допълнителни данни за договор с вх. № 2539/27.07.2016 г. Извършени са плащания за 55320 лева.

При втората хипотези  не са  платени 1974,94 лева арендни плащания и 86542,18 лихви за забава. При тази хипотеза има неплатени 57299,94 лева аредндни плащания и 253802,50 лева лихвени плащания. Сумата на лихвите е много по-голяма, тъй като проктически няма краен срок на изчисляване на лихвата за забава.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид. П.Х. заявява, че е служител във фирмата на Б. и Ш. от 2016 г. Познава ответника. Знае, че има сключен договор с него. Заявява, че той е един от техните арендатори, с който имат сключени няколко договора за аренда. Нейното ходене в региона е било във връзка със среща с председателя на кооперацията на с. Близнец, като З. й е съдействал. Ходили са с негов джип и са разгледали, като той казвал коя земя е тяхна, като тя не е сигурна, че са разглеждали техни земи. Показвал й е места, за които й е казвал, че са техни. Не си спомня в какъв вид са били. Казвал й е, че има проблем със земите като цяло. По сметките на Б. и Ш. е имало плащания от името на Златен, но колко не знае. Тя на ръка не е вземала пари по договора от 11.04.2016 г. Преди този, е имало едногодишен договор, която сума е платена действително на ръка. Не е запозната с уговорка за частично плащане по някои от договорите.

            Свид. Георги Василев заявява, че работи при ответника от 10 години. Обработвал е земи в землището на с. Червенаково със всякакъв вид машини. Не знае кой е собственик. В землището на с. Червенаково земите били около 100-ина декара. Почиствани били от драки, малки дръвчета. Засаждали са орехи. В землището на местностите „Старите лозя” и „Ченгене дере” предполага, че земята била в порядъка на 100 – 120 декара общо. Цялата земя са я чистили и косили. От 2015 г. са я обработвали тази земя. Всяка земеделска земя се почиства преди да започне да се обработва.

            Свид. Митко Г. заявява, че работи при ответника от 5 – 6 години. Познава местностите в с. Червенаково, които ответникът обработва. В местностите „Старите лозя” и „Ченгене дере”, ответникът обработва около 100 – 120 декара. Доста от имотите са трудно достъпни. От 2015 г. са започнали да ги изчистват и обработват. Обрасли били с тръни, дървета. Големите дървета още си стояли. Над 20 декара има земя, която не може да се обработва. Има цели имоти, които са цялостно обрасли.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения:

Предмет на иска пр. осн. чл.   422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК  е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Установи се , че на 11.04.2016 г. между Б.Г.Б. и В.Д.Ш. от една страна като арендодатели и С.З.К. - земеделски производител, от друга страна като арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите с per. № 4263 от 11.04.2016 г. на нотариус Николина Стойчева с per. № 123 от Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Сливен с вх. № 2452 от 12.04.2016 г., акт 239, том I, дв.вх. № 2454. Срокът на договора е 7 (седем) стопански години, считано от 01.10.2016 г. С този договор на С.З.К. е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 113.068 дка в землище Червенаково, община Твърдица, обл. Сливен, подробно описана в табличен вид в договора като местности , площ и граници.

От заключението на първоначалната и допълнителна експертиза се установява, че  са извършени плащания по четирите договора, сключени между ищците и ответника за аренда на земеделска земя , като наредител на операциите е БГ Плант ООД. Общата платена сума по четирите договора е в размер на 55320 лева, а дължимата сума за арендни плащания възлиза на сумата 57299.94 лева.  Не е платена сума в размер на 1947.94 лева, но не се установи по кой от четирите договора за аренда е дължима.

Съгласно чл. 73 ЗЗД, всяко трето лице може да изпълни чуждо задължение, а кредиторът може да откаже да го приеме само ако има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, като с изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора - чл. 73, ал. 1 ЗЗД. В случая сумата 55320 лева е преведена на ищците и  приета от тях като погасяване на задължението на ответника по договора за аренда. Не се оспорва от ищците, че посочената сума е постъпила по сметките им.  Не се доказа и, че тези плащания касаят други отношения между БГ Плант ООД и ищците, както се твърди в с.з., проведено на  08.09.2020 г. от процесуалният представител адв. Д.. Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.

Претенцията на ищците е за признаване за установено по отношение на ответника, че им дължи  по 6 175.20 лева главница, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2019 г.

Процесуалният представител на ищците в с.з. твърди, че с извършените плащания са погасени дължимите неустойки по договора, като е съобразена разпоредбата на чл. 70 от ЗЗД.

В чл. 19 от процесния договор  за аренда на земеделска земя  е уговорено при забава в плащанията, арендаторът дължи на арендодателите лихва от 1% забава върху дължимата сума за всеки ден на забавата до окончателното изплащане.

В чл. 20 от договора е уговорена неустойка, равняваща се на двукратния размер на арендната вноска за всяка стопанска година, за която се дължи плащането.  

На първо място съдът тълкува волята на страните по договора, като приема, че в чл. 19 от същия е предвидена неустойка за забава в плащането на арендните вноски, а в чл. 20– неустойка, която се дължи при кое да е неизпълнение на предвидено в договора задължение. В настоящия случай, доколкото се касае до забава в плащането на арендната цена по договора, то неустойка би била дължима на основание чл. 19 от договора в размер на законната лихва. Такава неустойка обаче не е претендирана. Разпоредбата на чл. 19 от договора е с по-тясно приложение, касае забавено изпълнение и изключва общата неустоечна клауза на договора по чл. 20 от същия, която би се дължала при всяко друго неизпълнение

На следващо място дори да се приеме, че наемателят дължи неустойка по чл. 20 от договора, то същата би била нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на 100% на основното задължение, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки и води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Такава неустойка обаче не е претендирана, нито в заповедното производство, нито в настоящото производство, а е посочено, че се претендира по 6 175.20 лева за всеки един от ищците  като главница, което не отговаря на установеното по делото, и води до неоснователност на главния иск, а оттам и на претенцията за законна лихва, считано от 12.12.2019 г.

В хода на производството ищците не установиха, в условията на пълно доказване, че ответникът им дължи претендираните суми, представляващи незаплатена главница по договор за аренда на земеделска земя от  11.04.2016 г.

Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените разноски в производството в размер на  по 400 лева адвокатски хонорар от всеки един от ищците, 200 лева депозит за вещо лице и разноски в заповедното производство в размер на по 300 лева , дължими от ищците.  

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                     Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***  за признаване за установено по отношение на ответника С.З.К. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ сумата от 6175,20 лева (шест хиляди сто седемдесет и пет лева и двадесет ст.) по договор за аренда на земеделска земя от 11.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.Ш. с ЕГН ********** ***   за признаване за установено по отношение на ответника С.З.К. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ сумата от 6175,20 лева (шест хиляди сто седемдесет и пет лева и двадесет ст.) по договор за аренда на земеделска земя от 11.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на С.З.К. с ЕГН ********** ***  общ размер на 500 лева в исковото и 300 лева в производството по ч.гр.д. №  6900/2019 г. на СлРС

 

ОСЪЖДА В.Д.Ш. с ЕГН ********** *** заплати на С.З.К. с ЕГН ********** ***  общ размер на 500 лева в исковото и 300 лева в производството по ч.гр.д. №  6900/2019 г. на СлРС

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: