Решение по дело №205/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законно установения срок жалба от Ц. П. С., с адрес [населено място], ж.к. „Плиска, № 4, вх. В, ет. 1, ап. 2, против Решение с рег. № 51 от 09.04.2025 г., постановено по АНД № 20241630201546 по ориса на Районен съд – Монтана, с което потвърдено Наказателно постановление № 24-0996-001191/19.06.2024 г. на Началник на РУ - Монтана при ОД на МВР - [населено място] упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, издадено на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2024 г. по преписка № 2184/2024 по описа на Районна прокуратура - Монтана, с което е прекратено наказателно производство, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, на осн. чл. 357, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 9, ал. 2 от НК и изпратено на Началника на РУ - Монтана за реализиране на административно наказателна отговорност за допуснато нарушение на ЗДвП.

Касационният жалбоподател Ц. П. С. в касационната жалба навежда доводи за неправилност и незаконосъобразно на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд не е съобразил при постановяване на решението си разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и не е приел, че фактическата обстановка по делото сочи на явно маловажен случай. Излага подробни съображения във връзка с решение № 4/30.04.2025 г. на Конституционния съд на Р.България по к.д. № 29/2024 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП. Твърди, че PC – Монтана в мотивите си е приел изцяло фактите изложени в наказателното постановление, без да направи анализ на свидетелските показания на св. И. и Д. в доказателство на твърдението му, че автомобилът не е управляван, а подготвян за регистрация в КАТ. Счита и, че наложеното наказание е несъобразено с тежестта на извършеното нарушение, както и че извършвал превози и лишаването от правоуправление ще го лиши от възможността да работи по професията си и да издържа семейството си. Моли касационната инстанция да отмени оспореното решение на РС – Монтана, като вместо него постанови друго по същество на спора, като отмени оспорения административен акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощения адв.Б. Ц. от АК – Монтана, като поддържа жалбата си по доводи изложени в същата, като моли за отмяна на въззивното решение.

Ответника по касационната жалба Началник РУ – Монтана се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност и липса на маловажност при извършване на нарушението.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна. В заключение твърди, че правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, като установената фактическа обстановка не указва на маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция приема, че касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание – чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил в цялост наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 21.05.2024 г., в 07:58 часа, в [населено място], по [улица]към [улица], жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка], с номер на рама VF3WA9HXC33673184. Полицейските служители М. К. и С. С. видели Ц. С. да управлява автомобила и го спрели за проверка на [улица]до № 5, при което установили, че автомобилът е без поставени регистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред. В. Ц. С. бил тестван за употреба на алкохол на 21.05.2024 г. в 08:10 ч. с техническо средство Алкотест 7510, фабр. номер ARBB-0073, като пробата била отрицателна. За направените констатации Н. съставил АУАН GA № 968941 от 21.05.2024 г. на Ц. С., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН и постановление от 25.04.2024 г. на РП – Монтана за прекратяване на наказателно производство, Началникът на РУ-Монтана издал обжалваното Наказателно постановление № 24-0996-001191 от 19.06.2024 г., с което на Ц. П. С., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че установената фактическа обстановка, се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изцяло е кредитирал свидетелските показания на свидетеля при установяване на нарушението, като обективни и безпристрастни. Допуснатото в решението несъответствие в имената на сочения от въззивния съд свидетел при установяване на нарушението, а именно погрешно записан като З. З., настоящият състав приема за техническа грешка. Пред въззивната инстанция като свидетел се е явил служителят М. К., чийто показания се дадени по съответния процесуален ред, като с оглед факта и, че процесуалният представител на наказаното лице е заявило пред въззивната инстанция, че не държи да бъде разпитан и актосъставителя С. С., са достатъчни за да бъде установена фактическата обстановка така, както пряко е възприета от полицейския служител.

Соченото от касатора, че районният съд неправилно не е дал вяра на показанията на свидетелите И. и Д., а е възприел изцяло описана фактическа обстановка от наказателното постановление, настоящият състав приема за неоснователно. Правилно въззивната инстанция не е кредитирала показанията да сочените свидетели, тъй като двамата свидетели не са възприели пряко ситуацията, поради факта, че не са присъствали в момента на установяване на нарушението. Това което съобщават е, че са „…били при МПС преди и след установяване на нарушението…“. Същите в показанията си единствено твърдят, че автомобила се е намирал „…пред сервиза на К. Д. и, че е била без регистрационни номера…“. По тези обстоятелства няма спор в настоящото производство, съответно показаният им се явяват ирелевантни към момента на установяване на нарушението.

Въз основа на тази фактическа обстановка районният съд е потвърдил в цялост Наказателно постановление № 24-0996-001191 от 19.06.2024 г. издадено от Началник РУ - [населено място] при ОД на МВР - Монтана с наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е изложил мотиви, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение, а при определяне размера на наказанията наказващият орган е съобразил целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел е тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, и правилно е наложил наказания глоба и лишаване от правоуправление по минималния предвиден в закона размер.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия състав.

При постановяване на оспореното решение Районен съд - Монтана е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е записал „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“. Всеки водач на МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.

На следващо място, настоящият съдебен състав достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че не е осъществена от инициатора на касационното производство. Налице са обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване. По несъмнен начин е установено също, че касаторът е управлявал МПС без поставени регистрационни табели и без да е регистрирано по надлежния ред, каквото е изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и реда разписан в Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на МПС и ремаркета.

Следва да се посочи, че по отношение на нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора. Относимо е и обстоятелството, че АУАН е предявен на място на нарушителя, като същият се е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения, като такива не са постъпили и при АНО в законово определения срок.

Настоящият състав не споделя изложените в касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй като в понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, в какъвто смисъл е Постановление № 1 от [интернет адрес] г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и по настоящем. Твърдението на касатора, че подготвял автомобила да премине през сервиз и започнал действия по осъществяване процедура по регистрация на същия, е неотносимо към установеното нарушение, тъй като по същество осъщественото действие е „управление“, с което е реализиран съставът на вмененото административно нарушение, за което е наложено административно наказание с оспореното НП.

Тъй като, спора е изяснен от фактическа страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен извод, че административнонаказаното лице е извършило описаното административно нарушение.

Касационната инстанция не споделя наведените от касатора съображения, че нарушението представлява маловажен случая и на това основание следва да бъде отменена наложеното наказание. В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касаторът е имал качеството водач на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в цялост издаденото НП. Наведените обширни доводи в касационната жалба относно обявяването за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП са неотносими по изложените съображения.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 вр. чл. 1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.

Извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Монтана следва да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 51 от 09.04.2025 г., постановено по АНД № 20241630201546 по ориса на Районен съд – Монтана, с което потвърдено Наказателно постановление № 24-0996-001191/19.06.2024 г. на Началник на РУ - Монтана при ОД на МВР - [населено място] упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.