Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260196 / 06,10,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на шести юли 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 847/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294
от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Й.Й.Т. с ЕГН **********;
против решение № 391/04,02,2020 г., постановено по гр. д. № 10243/2019 г. на РС
Пловдив, III гр. състав, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против К.В.И. с ЕГН **********; обективно съединени искове за
заплащане на имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25,11,2018 г. около 14,30
ч. на автомагистрала Тракия в посока от гр. София към гр. Пазарджик на 72 км. +
200 м., причинено по вина на К.В.И. като водач на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“ с рег. № ***; за следните суми: сумата от 550 лв., представляваща разликата между пазарната
стойност на собствения на Й.Й.Т. (лек автомобил марка „Лада“ ВАЗ, модел 2104 с
рег. № ***) - 1100 лв., и изплатената от застрахователя сума от 549 лв.; както и сумата 89 лв., представляваща
стойността на унищожен ръчен циркуляр; ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19,06,2019
г., до окончателното им изплащане.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част поради необоснованост и противоречие с материалния закон,
жалбоподателят иска отмяната му и вместо това присъждане на претендираните
суми.
Ответникът по жалбата – К.В.И. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от Й.Й.Т.
с ЕГН **********; против К.В.И. с ЕГН **********. Претендира се заплащане на
суми, представляващи имуществени вреди, които ищецът претърпял вследствие на
ПТП, настъпило на 25,11,2018 г. около 14,30 ч. на автомагистрала Тракия в
посока от гр. София към гр. Пазарджик на 72 км. + 200 м., причинено по вина на
ответника като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, в общ размер 815 лв., както следва: сумата
550 лв. – разлика между пазарната стойност на автомобила на ищеца - лек
автомобил марка „Лада“ ВАЗ, модел 2104 с рег. № *** (1100 лв.) изплатеното от
застрахователя обезщетение (549 лв.); сумата 89 лв. – стойността на унищожен
при произшествието ръчен циркуляр; сумата 176 лв. – разходи за репатриране на
автомобила, ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от
предявяване на исковата молба (19,06,2019 г.) до пълното им изплащане; както и
сумата от 44 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от датата на
увреждането до предявяване на исковете.
Ответникът оспорва основателността на исковете и
иска да се отхвърлят.
С постановеното по спора първоинстанционно решение
РС е отхвърлил исковете като неоснователни. Предмет на производството пред
настоящата инстанция е само спорът относно сумата от 550 лв., претендирана като
разлика между действително претърпените вреди и изплатеното от застрахователя
обезщетение, както и относно сумата от 89 лв., претендирана като стойност на
повредения ръчен циркуляр. В останалите части решението на РС не е обжалвано и
е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не се спори (видно и от
представения протокол за ПТП № 1676903 от 25.11.2018 г.), че на 25,11,2018 г. около
14,30 часа на автомагистрала Тракия в посока от гр. София към гр. Пазарджик на
72 км. + 200 м., при което управляваният от ищеца лек автомобил марка „Лада“
ВАЗ, модел 2104 с рег. № *** е бил застигнат и ударен в задната част от
управлявания от ответника лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***. Не се спори, че причина за
произшествието е противоправно поведение на ответника при допуснато от него
нарушение разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Не се спори също, че в резултат на процесното ПТП
автомобилът на ищеца е повреден до степен да е негоден за употреба, поради
което е бракуван. На ищеца е изплатено обезщетение в размер на 549,18 лв., по
образуваната при застрахователя на гражданската отговорност за ответника преписка
по щета № 1206-5000-18-306896/1.
Предявеният иск е за обезщетяване на претърпените
вреди като разлика между действителния размер на щетите и получената от
застрахователя сума. От заключението на извършената пред РС СТЕ се установява,
че пазарната (действителната) стойност на автомобила на ищеца възлиза на 1016
лв. Не се установява ищецът да е получил средства като остатъчна стойност от
бракувания автомобил. Следователно размерът , дължим от ответника – като
извършител на деликта, за обезщетяване на действително претърпените от ищеца
вреди, следва да се определи като разлика между стойността на увредения автомобил
и полученото от застрахователя обезщетение (1016 – 549) или 467 лв. До този
размер искът следва да се приеме за основателен и да се уважи, а за разликата
над посочената сума до претендирания размер от 550 лв. – да се отхвърли като
неоснователен. С оглед този извод, в обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която този иск е отхвърлен до размер от 467 лв. и вместо
това посочената сума да бъде присъден на ищеца ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба (начална дата – съобразно предявената от ищеца
претенция), а в останалата част – с която е отхвърлен за разликата над
посочения размер до пълния претендиран, следва да бъде потвърдено.
Досежно иска за възстановяване стойността на
движима вещ – ръчен циркуляр, същият следва да се приеме за изцяло
неоснователен. Ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
както факта, че вещта се е намирала в автомобила при настъпване на ПТП, така и
обстоятелството, че същата е увредена непоправимо. При това положение този иск
правилно е отхвърлен от РС по съображения, които настоящата инстанция напълно
споделя
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 391/04,02,2020 г., постановено по гр. д.
№ 10243/2019 г. на РС Пловдив, III гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Й.Й.Т. с ЕГН **********;
против К.В.И. с ЕГН **********; иск за заплащане на имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25,11,2018 г. около 14,30 ч. на автомагистрала Тракия в посока от
гр. София към гр. Пазарджик на 72 км. + 200 м., причинено по вина на К.В.И.
като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***; изразяващи се в разликата между
пазарната стойност на повредения лек автомобил марка „Лада“ ВАЗ, модел 2104 с
рег. № *** и изплатената от застрахователя сума, ДО РАЗМЕР ОТ 467 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.В.И. с ЕГН **********; да заплати на Й.Й.Т. с ЕГН **********; сумата от 467 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева),
представляваща имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25,11,2018 г. около 14,30
ч. на автомагистрала Тракия в посока от гр. София към гр. Пазарджик на 72 км. +
200 м., причинено по вина на К.В.И. като водач на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“ с рег. № ***; изразяващи се
в разликата между пазарната стойност на повредения лек автомобил марка „Лада“
ВАЗ, модел 2104 с рег. № *** и изплатената от застрахователя сума, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 19,06,2019 г. до пълното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението В
ЧАСТТА, с която е посоченият по-горе иск е отхвърлен ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 467 лв. до пълния претендиран
размер от 550 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от Й.Й.Т.
с ЕГН **********; против К.В.И. с ЕГН **********; иск за заплащане на сумата от 89 лв., представляваща имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 25,11,2018 г. около 14,30 ч. на автомагистрала
Тракия в посока от гр. София към гр. Пазарджик на 72 км. + 200 м., причинено по
вина на К.В.И. като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с
рег. № ***; изразяващи се в стойността
на унищожена при произшествието движима вещ – ръчен циркуляр.
В останалите части първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: