Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5539 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 28.02.2020 г. по гр.д. №12395/2019 г. на
Софийския районен съд, 85 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Р.А.И., И.И.И. и А.И.И. кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД за сумата от 537,54 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за аб. №288819, ведно със
законна лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 50,35 лв. за периода 31.10.2016 г. – 07.08.2018 г., сумата от 29,92
лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 20.08.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,64 лв. за периода
31.10.2016 г. – 07.08.2018 г., за които суми е издаден заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №55682/2018 г. по описа на СРС, 85 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
Р.А.И., И.И.И. и А.И.И. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстнанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира
разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите.
Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК са оспорили
обстоятелството, че са собственици или ползватели на процесния недвижим имот
през процесния период, а ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
ангажирал никакви доказателства за установяване на това обстоятелство.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, доколкото по делото не е доказано ответниците да са били нито
собственици, нито ползватели, на процесния топлоснабден имот през процесния
период, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №54561 от 28.02.2020 г., постановено
по гр.д. №12395/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.