РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Габрово, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря ВА. Ил. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20254200500337 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север" АД,
гр. Варна, чрез адв. А. М. против решение № 485 от 25.10.2024 г. по гр.д. №
411/2023г. на Районен съд Габрово, поправено с решение № 486 от
27.10.2024г.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта му,
с която са уважени исковете на К. Н. А. и на основание чл. 200, ал.1 от КТ
„Електроразпределение Север" АД е осъдено да му заплати сумата в размер на
529.35 лв.. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и
сумата в размер на 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на претърпяна от ищеца трудова злополука
на 30.12.2022г., както и сторените по делото разноски.
Неправилни били изводите на съда, че в случая не са налице основания
за освобождаване на работодателя от отговорността, предвидена в чл. 200, ал.
1 от КТ.Всички събрани по делото доказателства, безспорно установявали, че
работодателят е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 127 от КТ.
1
Запознал е работника както със трудовите му задължения, така и с
изискванията за безопасност на труда.
Данните по делото сочат и, че работодателят е осигурил и годно за изпълнение
на трудовите задължения от страна на работника техническо средство.
Процесният автомобил, ведно с повдигателното устройство, са закупени в
годината на настъпване на инцидента са годни за безопасна
експлоатация.Проверките на техническото средство са извършвани редовно и
при нито една от тях не е установена повреда или негодност.Ответното
дружество, в качеството на работодател, е положило необходимата грижа да
осигури максимално адекватни и безопасни условия на труд на своите
служители, в това число и на ищеца и е нямало как да предвиди или да
предотврати настъпването на инцидента. Заключението на вещото лице, в
частта му в която се приема, че първоначалното разкъсване на увредения
участък от коша на машината е започнало месец до два преди инцидента и
това е било видимо, не почивало на нито едно доказателство по делото.
Работодателят не е допуснал пренатоварване на техническото средство - за
период от 7 месеца то е използвано за работа само 42 пъти, като нито веднъж
не е достиган, още по - малко преминаван, максималния му капацитет.
След като работодателят практически е нямало как да предвиди или
предотврати настъпването на инцидента на 30.12.2022г., нито със свои
действия или бездействия е допринесъл за настъпването му, то същият не
следва да се счита за такова породено от липса на създадени от работодателя
условия за безопасност на труда - обстоятелство, освобождаващо го от
отговорност.
Според жалбоподателя, в случая безспорно да е налице трудова
злополука, в резултат на която, в причинно - следствена връзка, е настъпило
увреждане на здравето на работника и въпреки че по дефиниция
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, доколкото
установената по делото конкретна причина за настъпване на инцидента се
дължи на действия /бездействия/ на трети лица /производител на техническото
средство и оторозирани органи за технически надзор/, чието поведение
работодателят не е властен да контролира, същият не следва да носи
имуществена отговорност по реда на цитираната разпоредба.Това възражение
не било обсъждано от районния съд, поради което е формирал неправилен
2
извод за доказаност на целия фактически състав на предвидената в чл. 201, ал.
1 от КТ отговорност.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Необосновани и некореспондиращи със събраните по делото
доказателства били доводите на съда, че в резултат на счупване на бедрена
кост на десният крак, ищецът претърпял, търпи и ще търпи до
възстановяването си описаните в исковата молба физически болки и
страдания, които следва да бъдат компенсирани със сумата в размер на 35 000
лв.Макар и от житейска гледна точка увреждането на ищеца да се приема като
умерено тежка фрактура на бедрена кост, все пак се касае за счупване на
крайник, а и са налице обективни данни, че в кратки срокове /15м./ в случая е
настъпило пълно възстановяване.Останалите увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за период само от
месец, месец и половина.
Недоказани били претърпяни психически и емоционални вреди от
страна на ищеца, обуславящи присъждане на обезщетение в размера, приет от
съда за справедлив.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта му с която
„Електроразпределение Север" АД, е осъдено да заплати на К. Н. А. на
основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата в размер на 529.35 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в размер на 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на претърпяна от К. Н. А. трудова злополука на 30.12.2022г.и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове
и в тази им част. Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който се
заявява, че решението в обжалваната от „Електроразпределение Север" АД
част е правилно и законосъобразно и с оглед на това моли да се отхвърли. В
отговора са изложени подробни аргументи, които според ответника по
жалбата налагат извод за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от К. Н. А. против решение № 485 от
25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 411/2023 г. по описа на Районен съд -
Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу
„Електроразпределение Север" АД, за претърпените неимуществени вреди -
3
болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 30.12.2022 г., за разлика
от 35 000 лв. до 70 000 лв., като моли да се присъди допълнително сумата от
35 000 лв., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. - деня на увреждането до
окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
При определяне на дължимия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД
първоинстанционният съд не е взел предвид всички обстоятелства около
конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и тяхното
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Не били обсъдени и взети предвид свидетелските показания на
С.Б.Г., с която жалбоподателят живее на семейни начала. Показанията на
свидетелката установявали по категоричен начин изживените и търпени и
сега от К. А. болки и страдания от полученото увреждане и техния
интензитет. Ангажираните гласни доказателства били плод на непосредствени
впечатления и следвало да бъдат кредитирани изцяло, но не били обсъдени в
първоинстанционното решение. Не били отчетени психическите страдания,
както и младата възраст на пострадалия, за когото социалните контакти били
от изключителна важност, а следвало да бъдат прекъснати за дълъг период от
време. Не по-малко значимо било и обстоятелството, че за период от 4 месеца
след първата операция и 1,5 месеца след втората операция той имал нужда от
постоянна помощ на своите близки, за да се самообслужва, което сривало
самочувствието му. Съдът не взел предвид, че белегът по дясното бедро
загрозявал на тялото му, който имал съществено отражение върху
физическото, емоционалното и психическото състояние на пострадалия.
Пропуск на първоинстанционния съд при определяне на дължимото
обезщетение по чл. 52 ЗЗД бил да вземе предвид икономическата обстановка в
страната, в т.ч. непрестанно нарастващите цени на стоките и услугите и
тенденцията за нестихващи инфлационни процеси:
Иска се да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на К. Н. А. срещу
„Електроразпределение Север" АД, за претърпените неимуществени вреди -
4
болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 30.12.2022 г. за
разлика от 35 000 лв. до 70 000 лв. и да му бъде присъдена допълнително
сумата от 35 000 лв. Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Твърди се, че решението на Районен съд Габрово, в обжалвана му от
ищеца част, е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди,
както и значението им за определяне на справедлив размер на обезщетението
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид посоченото необосновани и некореспондиращи със събраните по
делото доказателства са доводите на жалбоподателя, че в резултат на счупване
на бедрена кост на десния крак, ищецът е претърпял, търпи и ще търпи до
възстановяването си описаните в исковата молба физически болки и
страдания, които следва да бъдат компенсирани със сумата в размер на 70 000
лв.В писмения отговор се излагат подробни аргументи относно
неоснователността на въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.200 КТ. Иска се ответното дружество да заплати
на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука в размер на 120 000 лв. и за имуществени вреди в размер на
2885 лв.
Безспорно е между страните, че К.Н.А. е в трудово праоотношение с
ответното дружество, назначен по трудов договор на длъжност
„електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и
мрежи, трафопостове и средства за търговско измерване".Установено е също,
че К. А. е бил запознат както с длъжностната си характеристика, така и с
посочената в нея нормативна уредба и тази на предприятието, в което работи,
както и с безопасните условия на труд. Проведен е първоначален, периодичен
и дневен инструктаж.
На 30.12.2022г. за отстряване на авария в с. Узуни са изпратени К. А. и
С.С. Изпратеният екип започнал работа, като за отстрА.ване на аварията
5
използвал специализиран автомобил „Iveko 55W", с рег. № *** и монтирана на
него повдигателна уредба, автовишка Socage ***.
В коша на автовишката се качва К. А.. След изтегляне на кабела с въже
към куката и закрепването му, К. А. предприема действия за прибиране на
стрелата и коша. Настъпва разрушаване на опорната връзка на коша, който
заедно с ищеца пада надолу и увисва на снопа от кабели и хидравлични
връзки, при което десният крак на ищеца попаднал между тръбите на коша и
той при падането увиснал на предпазния колан, след което стрелата с
увисналия кош била смъкната за да бъде освободен ищеца.
В резултат на злополуката, съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза, ищецът получил многофрагментно разместване
счупване в горния край на дясната бедрена кост, неразместено счупване на
страничните израстъци на втори и пети поясни прешлени на гръбначния
стълб. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза на счупената
кост и повторна операция за отстрА.ване на метала. Ищецът има болки в
гърба, в крайника при натоварване и липса на повърхностна чувствителност
по предна долна трета на дясната подбедрица и гърба на ходилото, като
болките се усилват при натоварване, водещо до леко накуцване с десния крак.
Останал е и голям надлъжен белег на дясното бедро от проведените
операции.Според експерта увреждания на ищеца са в резултат от рязкото
откъсване и преобръщане на коша на вишката и увисване на предпазните
колани. Счупването на бедрената кост е довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник за срок над един месец - срок на
обездвижване около 4 месеца и срок на нетрудоспособност около 15 месеца.
Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за период от месец, месец и половина, придружен с болки
и страдания. Счупването е довело до много интензивни болки, продължаващи
дни след инцидента, като постепенно с режима на обездвижване и покой,
болките са станали умерени до търпими и в края на първия месец са били с по
- малък интензитет, с какъвто са продължили през целия период на
възстановяване. Счупването на бедрената кост е разместено и
многофрагментно, с деформация и цялостно разстройство на опорно-
двигателната функция на крайника. Счупванията на странични израстъци на
прешлените водят до ограничена подвижност на снагата в сравнително малка
6
степен, но съчетано с болки. Всичко това води до съществени ограничения в
подвижността и всички ежедневни дейности, включително самообслужване, в
срока за възстановяване.
Към датата на извършения преглед на 10.04.2024г. от вещото лице е
установено подобрение в здравословното състояние на ищеца - счупването на
бедрото е зараснало, счупванията на израстъците на гръбначните прешлени са
възстановени. Крайникът може да се използва в основната си функция -
опорно - двигателна, с известни дефицити в обем и сила на движение, с
остатъчни болкови и сетивни усещания, наличен белег.
С разпореждане на ТП на НОИ № 5104-03-13 от 20.01.2023г., процесната
злополука е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал. 1 от КСО.
Така описаната фактическа обстановка е установена и от
първоинстанционния съд и се споделя от въззивната инстанция.
Съдът намира за неправилни правните изводи на районния съд в частта
им относно определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди.
Безспорно е налице увреждане на ищеца, признато за трудова
злополука, което е довело до неблагоприятни последици болки и страдания,
както и материални загуби. Налице е и третата предпоставка - причинно-
следствена връзка между злополуката и причинените вреди.
Съгласно заключението на съдебно медицинската експеретиза,
направените разходи за болничен престой, медицински изделия и
медикаменти са пряко свързани с преживените травми. Отчетено е
обстоятелството, че застрахователя е заплатил част от тези разходи на ищеца,
поради което с тази сума от 2355,65 лв. е намалена исковата претенция и е
присъдена разликата 529.35 лв.
Поради изложеното решението в тази му част е правилно, а жалбата на
„Електроразпределение Север“ АД, неоснователна.
Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за
освобождаване на работодателя от отговорност.
Според жалбоподателя, установена била по делото конкретна причина за
настъпване на инцидента, която се дължала на действия или бездействия на
трети лица -/производител на техническото средство и оторозирани органи за
7
технически надзор/. Тяхното поведение работодателят не можел да
контролира, поради което не следвало да носи имуществена отговорност по
реда на чл.200 КТ.Посочените обстоятелства не могат да доведат до
освобождаване на работодателя от отговорност за обезщетяване на вредите от
настъпилата трудова злополука.Това е така, тъй като отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е гаранционно обезпечителна и безвиновна -
той отговаря спрямо пострадалия работник или служител, респ. спрямо
неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова злополука,
само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и
увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е
настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била
причинена от виновно поведение на самия работодател - физическо лице, на
други, различни от пострадалия, негови работници или служители или на
трето за трудовото правоотношение физическо или юридическо лице.
Разпоредбата на чл.201 ал.1 КТ изрично посочва единственият случай, в който
работодателят може да бъде освободен от отговорност – ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането, каквито твърдения и доказателства в
разглежданият случай няма.
С оглед изложеното и в тази й част жалбата е неоснователна.
По отношение размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно утвърдената
съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата обстановка в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост".
В случая при определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се съобрази вида и характера на
претърпените от ищеца към датата на трудовата злополуката и след това
болки и страдания, техния интензитет, преживените негативни емоции за
8
продължителен период от време, сегашното му положение и прогнозите за в
бъдеще. Според заключението на вещото лице, счупванията, особено на
бедрото, водят до много интензивни болки, продължаващи дни след
инцидента.Постепенно с обездвижване и покой, болките стават търпими. С
болка и страдание са свързани и претърпените хирургични интервенции и
възстановителният период. Безспорно качеството му на живот е било влошено
за продължителен период от време, като част от неудобствата продължават и
сега, без да може да се определи период на пълно възстановяване. От гласните
доказателства се установява,че болките, които е изпитвал особено веднага
след травмата, са били изключително интензивни. Ищецът е бил обездвижен
около четири месеца.Придвижването му е било възможно с помощни
средства. Не е можел да стъпва на крака си, ограничена е била подвижността
на снагата, не е можел да се обслужва сам. Това състояние е продължило 4
месеца, а възстановяването 15 месеца. При определянето на размера на
обезщетението следва да се има предвид, че лечението на ищеца е било
свързано с провеждането на две операции. Срокът за пълното му
възстановяване не може да бъде определен, според вещото лице. В голяма
степен е настъпило възстановяване на опорно двигателната функция на
крайника, но не в пълен обем и сила, съществува възможност частичен
дефицит на опорно двигателната функция за неопределен период от време,
както и да изпитва болка при натоварване.
Освен това ищецът към момента на злополуката е бил на 26 години, с
нормално психо-физическо развитие, водил е активен начин на живот, а след
злополуката се е променил негативно, чувствал се безполезен и ненужен, в
тежест на близките и приятелите си. Останалият белег на бедрото е голям,
добре забележим и естетически значим и ще остане за постоянно. Според
вещото лице, може да се приеме за обезобразяване на други части на тялото,
което обстоятелство неизбежно ще оказва влияние върху самочувствието на
ищеца като млад човек.
Като има предвид степента на увреждането и претърпените от ищеца
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания, намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт, както и възрастта на пострадалия, съдът приема, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер
на 60 000 лв., която сума съдът намира, че е паричен еквивалент на
9
претърпените от ищеца непосредствени болки и страдания, техния характер и
тяхното реално проявление във времето. Срокът за пълното възстановяване не
може да бъде определен, възможно е някои последици да останат за
неопределен период, белегът ще остане за постоянно. Следва да се вземе
предвид и икономическата обстановка в страната, при съществуването на
която присъждането на сума в размер общо на 70 000 лв., както се иска в
жалбата, не би било оценено положително от гледна точка на общественото
възприемане на критерия "справедливост".
Поради това в останалата част искът е неоснователен.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от ищеца иск е
отхвърлен за сумата над 35 000 лв. до размер на сумата от 60 000 лв., а
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца още 25 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 30.12.2022 г. трудова
злополука.Решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
35 000 лв. до 60 000 лв.
Съобразно уважената част от иска и въззивната жалба, ответникът
следва да бъде осъден на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати за процесуалното
представителство на адвокат Д.Й.Й. адвокатско възнаграждение още 1 600 лв.,
а за въззивната инстанция 2 650 лв. Разноските, присъдени в тежест на ищеца
следва да бъдат намалени на 6 364 лв., а ответникът осъден да заплати
държавна такса в размер още на 1000 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №485/25.10.2024 г., допълнено с определение №
67/24.01.2025 г. и с решение № 144/2.04.2025 г., постановено по гр.д. №
411/2023 г.по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска на К. Н. А., ЕГН ********** против ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик" № 258 за разликата над 35000 лева до 60 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените
10
разноски, които К. Н. е осъден да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, над сумата от 6364 лв. до присъдената 9048 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№ 258,Варна Тауърс-Е ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. А., ЕГН**********, с адрес: гр.
***, ул. „***" № ** още сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,
настъпили в резултата на трудова злополука на 30.12.2022 г., на основание чл.
200, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№ 258, Варна Тауърс-Е ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Й.Й., с ЕГН **********,
със служебен адрес: гр. София, ул. Алабин № 42, ет. 3, офис 10 още сумата 1
600 лв. за първата инстанция и 2 650 лв. за въззивната инстанция, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, а по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса в размер
на 1000 лв.
В останалата част потвърждава решението в обжалваната част.
Решението е постановено при участие в производството на „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп"" ЕАД и „Застрахователна компания Уника"
АД, на трети лица помагачи на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11