Решение по дело №448/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 208
Дата: 19 септември 2020 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201700500448
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 20818.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500448 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите във връзка с чл. 317 във връзка с
чл. 311 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 и 149 от СК.
Образувано е по въззивна жалба на В. И. срещу решение № 2079/11.12.2020
г., постановено по гр.д. №3671/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд с което
жалбоподателката е осъдена да заплаща на пълнолетното си дете А. Л. ежемесечно
издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 10.06.2019г. и 400,00 лева издръжка за
минало време за периода 01.02.2019г-30.05.2019г.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението, като основано на
преклудирани доказателства; на липсващи доказателства, затова че ищцата учи във
висше учебно заведение, както и за липса на доказателства, че ответницата няма
особени затруднения да дава издръжка. В нарушение на процесуалните правила на
жалбоподателката била отказана възможност за становище и представяне на
доказателства. Не били обсъдени представени от жалбоподателя доказателства.
След служебна проверка ПОС намира решението за валидно и допустимо в
обжалваната част. По отношение неговата правилност ПОС е ограничен от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства ПОС намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор, че ищцата е дъщеря на ответницата.
Установява се по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, че след навършване на пълнолетие
от ищцата ответницата не е давала издръжка (отговор на ответницата в ОСЗ от
1
12.11.2019г.).
Останалите фактически твърдения и възражения на страните са спорни.
За уважаване на иска е необходимо да се установи, че ищцата след навършване
на пълнолетие продължава да учи в средно или висше учебно заведение, че не може да
се издържа сама или от имуществото си и че ответницата има възможност без особени
затруднения да дава издръжка.
От представената служебна бележка от училище *** се установява, че след
30.11.2018г. и до 28.06.2019г. ищцата е продължавала своето средно образование в
редовна форма на обучение. Следователно възможността да работи и да се
самоиздържа е на практика изключена. Същото важи и по отношение обучението във
висше учебно заведение- уверението на л.61 от делото на ПРС доказва, че ищцата е
записана в редовна форма на обучение в ***. Доколкото и във въззивната жалба няма
оплаквания срещу изводите на ПРС, че ищцата няма възможност да се издържа сама, то
и ПОС намира, че тази предпоставка на иска е доказана по делото.
Посоченото уверение доказва и факта, че ищцата учи редовно във висшето
учебно заведение. Оплакването за липса на студентска книжка е неоснователно. Тя е
само един от документите с които може да се доказва факта на обучението. Видовете
документи, които издават висшите училища са уредени с нарочна НАРЕДБА за
държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от
висшите училища (обн. ДВ, бр. 75/2014г.). Чл. 15 от Наредбата изрично урежда
уверението, като официален удостоверителен документ.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че възможността за
представяне на горепосочените служебна бележка и уверение била преклудирана и те
са били недопустими като доказателства.
Молбата, с която са представени от ищеца е с входящ номер на регистратура на
ПРС от 08.11.2019г. –Вторник. Препис от определението на ПРС по чл. 312 ГПК за
насрочване на делото е връчено на ищцата на 01.11.2019г. По правилото на чл. 60, ал. 4
ГПК срока изтича именно на 08.11.2019г и е спазен. Възможността за процесуални
действия на страните във връзка с връченият им доклад следва пряко от закона, дори
при липса на указания от съда.
Същото важи и до останалите доказателствени искания направени с тази молба
на ищеца.
Искането на ответника в първото заседание на ПРС да представя писмени
доказателства правилно е било отхвърлено. Не е посочено какви са тези доказателства,
нито какво ще се доказва с тях, а и няма твърдение, че ответника не е разполагал с тях
до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Към въззивната жалба също не са представени писмени доказателства и няма
доказателствени искания.
Основните оплаквания в жалбата са срещу присъждане на издръжка за бъдеще
време считано от 10.06.2019г. до 01.10.2019г. и за минало време считано от 01.02.2019
до 30.05.2019г.
2
Принципно оплакванията срещу липсата на предпоставка за дължимост
(искащият издръжка да продължава да учи в средно училище) на издръжка за периода
01.02.2019г. до 30.05.2019г. ПОС намира за неоснователни. Доказано е чрез
служебната бележка от училището, че ищцата продължава средното си образование до
28.06.2019г. и принципно е налице изискването на СК за дължимост на издръжката.
Оплакванията относно възможността да се дава такава без особени затруднения ще се
коментират по-долу.
Що се касае до присъдената издръжка от 10.06.2019г. до 01.10.2019г.
оплакванията в жалбата, че за този период такава не се дължи са частично
основателни-само за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2019г. Семейния кодекс изрично
предвижда издръжката по чл. 144 да се дължи само за предвидени срок на обучение.
Във висшите учебни заведения начало на учебната година се определя с ежегоден
график (чл. 39, ал. 2 от ЗВО). По делото такъв липсва. Но предвид твърдението на
жалбоподателя, че началото на учебната година в СУ е на 01.10.2019г. и липсата на
оспорване от ищцата на това твърдение ПОС го намира за безспорно. От
приключването на средното образование (28.06.2019г.) до началото на обучението във
висшето учебно заведение издръжка не се дължи и искът е неправилно уважен за
месеците Юли, Август и Септември 2019г. За периода от м. Октомври насетне
предпоставката ищецът да учи е доказана чрез уверението от университета.
По оплакванията за липсата на друга от предпоставките по чл. 144 СК, а именно
даването на издръжка да не е особена трудност за родителя ПОС намира следното:
Оплакванията са неоснователни. Видно от изготвяните включително по
служебен път справки за трудови договори и данни за осигуряването от м.01.2019г.
ответника работи по трудов договор. Трудовия договор е и приет по делото. От него се
вижда, че основната заплата е 711,00 лева при подписването му, но в него са
предвидени и допълнителни възнаграждения.
От справката на НОИ на л. 75 от делото е видно, че осигурителния доход на
ответницата, който съгласно КСО (чл. 6, ал. 2) включва всички възнаграждения за труд
средно на месец е 1132,70 лева. Именно брутния размер на възнаграждението е
меродавен съгласно трайната съдебна практика Тълкувателно решение № 34/05.12.1973 г.
на ОСГК на ВС.
Представения договор за наем не е основание да се отхвърли иска за издръжка.
Първо този договор не може да се противопостави на ищцата, защото няма достоверна
дата, а е изрично оспорен като фиктивен. Свидетелските показания на брата на
ответницата и нейната майка не са конкретни в частта им относно плащането на наем
от ответницата- свидетелите не посочват къде живее под наем ответницата, какъв е
размера на наема и пр.). Освен това от представения от ищцата нотариален акт (за
имота, за който се твърди да е ползван под наем и се представя от ответницата договор
за наем) е видно, че е собственост на лице различно от посоченото като наемодател в
договора за наем. При това положение ПОС намира за недоказано твърдението на
ответницата, че живее под наем и неговия размер. От справката от Община Перник се
установява, че ответницата през 2019г е закупила автомобил и е декларирала идеални
части от имот.
Факта, че срещу нея се води изпълнително дело по изпълнителен лист за
3
неплатена издръжка, присъдена в полза на ищцата по делото за минало време –
очевидно докато е била непълнолетна не може да послужи за извличане на
благоприятни за ответницата последици по настоящото дело. Да се допусне това би
означавало да се наруши принципа, че никой не може да извлича благоприятни за себе
си последици от собственото си неправомерно поведение.
Закрилата на длъжника изразяваща се в несеквестируемост не важи срещу
задължения за издръжка и този аргумент в жалбата е несъстоятелен (чл. 446, ал. 3 от
ГПК). При тези данни ПОС напълно споделя изводите на ПРС, че за същата не е
особено затруднение да заплаща по 100,00 лева на месец издръжка от м.10.2019г.
занапред, както и за минало време, за периода уважен от ПРС.
Освен това в представените от самата ответница фактури за ползвани услуги от
„Теленор България“АД се установява, че е закупила и скъпо мобилно устройство на
лизинг (920,00 лева). Алогично е човек да твърди, че няма средства за собствената си
необходима издръжка, а в същото време да си купува мобилно устройство на цена
почти двойна спрямо минималната заплата в страната. Цената на това устройство
покрива присъдената от ПРС издръжка за 10 месеца!!!
Аргументите за линията на бедността са неоснователни. Тя се определя с
постановление на министерски съвет. За 2019г. е 348,00 лева, а за 2018г. е 321,00 лева.
За 2020г. е 363,00 лева- установените доходи на ответницата са много над тези суми.
Предвид изложеното решението е частично неправилно по отношение иска за
издръжка за бъдеще време в периода 01.07.2019г.-30.09.2019г. в останалата обжалвана
част решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото на ответницата не се дължат разноски. Въззиваемата
ищца не е направила разноски и такива не и се присъждат.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2079/11.12.2020 г., постановено по гр.д. №3671/2019 г. по
описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО В. П. И. с ЕГН ********** е
осъдена да заплаща на А. И. Л. с ЕГН ********** издръжка в размер на 100,00 лева
месечно за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. като вместо това ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ПО ЧЛ. 144 СК за този период.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ПРС в останалата обжалвана част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5