Решение по дело №887/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от М. Н. И., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес гр. Раковски, ул. „Позитано“ № 4, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 187, ет. 2, против Решение № 2153-15-106/09.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане № 151-00-195-3 от 08.02.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита, приложена по делото, чрез процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К.. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък /л. 139/.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод подадено Заявление за отпускане на ПОБ, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда" (ДБТ) - Пловдив с вх. № 21/05.01.2024г., (рег. № 151-00-195/05.01.2024г.) за отпускане на ПОБ като в него е посочено, че последната и заетост е в Германия и същата е прекратена, считано от 01.01.2024г. И.е представила Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и други документи, описващи упражняването на трудова дейност в Германия. Същите са приети със Справка вх. № 151-00-195-1/09.01.2024г.

Прието е, че в случая се касае за опускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и Съвета са координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54 б от КСО.

Посочено е, че в хода на тази процедура, от съществено значение е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.

По правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

В представената Декларация относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. И.е посочила, че последният й период на заетост е в Германия от 01.07.2021г. до 31.12.2023г. Съгласно декларираните обстоятелства, жалбоподателката има съпруг и навършило пълнолетие дете. Преобладаващата част от социалните й контакти са в България. Роднините й също живеят в Република България. Тя и съпругът й Г. И. притежават жилище в България, съответно възнамерява да се установи в страната.

Тъй като според осигурителния орган в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и представените документи не се доказва по безспорен начин пребиваването на И.в Република България, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), до Компетентната институция (КИ) на Германия е изпратен СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване за извършване на проверка относно пребиваването на лицето. Едновременно с това, отново по електронен път, до КИ на Германия са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди и доход.

С оглед започнатата процедура по обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), с Разпореждане № 151-00-195-1 от 12.01.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В ТП на НОИ - Пловдив, чрез системата за електронен обмен, от КИ на Германия е получен официален отговор, изразен в СЕД U017 и СЕД U003 с вх. № 3209-15-109/30.01.2024г., с които са удостоверени осигурителните периоди и доход по законодателството на държавата-членка.

Въз основа на получените документи, с Разпореждане № 151-00-195-2/01.02.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.

С оглед постъпилите документи и извършена допълнителна проверка относно актуалните трудови договори, сключени с М. И. в РБ е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 24.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат.

Като следствие от това, е издадено и процесното Разпореждане № 151-00-195-3/08.02.2024г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от М. И. с рег. № 151-00-195/05.01.2024г.

6. Това разпореждане е оспорено от И.пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, като към жалбата са приложени допълнително удостоверение за постоянен адрес, извлечение от справка ИКАР, скици и удостоверение за наследници. С оспореното в настоящото производството Решение № 2153-15-106/09.04.2024г., директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е потвърдил изцяло Разпореждане № 151-00-195-3/08.02.2024г. За да постанови този резултат решаващият орган е възприел изложената по-горе фактическа обстановка и е приел следното от правна страна:

Посочено е, че в жалбата, с която е бил сезиран ответният административен орган, И.не оспорва факта, че по време на заетостта си в Германия е пребивавала във федералната република, но твърди, че притежава движима и недвижима собственост в България, за която е полагала грижи на добър стопанин /заплащала е данъци и е сключила договори за застраховка на имущество/. В България пребивават най-близките й роднини – майка и дъщеря, като по възможност е полагала грижи за майка си и не е прекъсвала поддържането на връзки с дъщеря си и я е подпомагала при отглеждането на внучето

Изрично е посочено в оспореното решение, че тези факти не се оспорват от административния орган, но в конкретния случай не са от значение за решаване на спора.

Доводите на И.за отмяна на обжалваното разпореждане са приети за несъстоятелни.

С оглед разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а и чл. 546 от КСО, НОИ, като компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, е приела, че следва да се съобрази с пребиваването на лицето по време на последната му заетост. При извършена справка в регистъра на осигурените лица е установено, че след 20.03.2015г. И.няма осигурителни периоди, съответно заетостта й в Германия е с продължителност над 8 години, с кратки прекъсвания, ненадвишаващи 6 месеца. Това означава, че след изтичане на 5-годишен срок за лицето е било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство е възприело този 5-годишен период като срок с достатъчно голяма продължителност, за да обоснове стабилна връзка със съответната държава.

Позовавайки се на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, ответният административен орган е приел, че по отношение на жалбоподателката България, въпреки, че е държава по произход, не се явява държава по пребиваване с оглед периодите й на заетост и последна заетост в Германия.

Крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че след като удостовереното с получения от компетентния орган документ обстоятелство, че Германия се явява държава по пребиваване по отношение на И., то правилно от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е прието, че лицето не попада в обхвата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като очевидно държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната заетост на лицето съвпадат, съответно правилно е отказано търсеното ПОБ.

С тези съображения, горестоящият в йерархията административен орган е потвърдил Разпореждане № 151-00-195-3 от 08.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив като законосъобразно.

В хода на съдебното обжалване са приети преводи на български език на документи по делото на чужд /немски/ език.

Депозирани са свидетелски показания на свидетелката Й. М. Д., съгласно които познава жалбоподателката И.от дете, израснали са в гр. Раковски, „в една махала, къщите ни са една срещу друга“. Известно й е, че И.е работила в Германия като камериерка и чистачка само за да подпомага финансово семейството си, като никога не е имала намерение трайно да се установи там. През годините двете със свидетелката са поддържали контакти, затова й е известно, че жалбоподателката „си е идвала в България често, два, три пъти през годината“. При идванията си в България посещавала майка си, която живее в къща, намираща се срещу дома на свидетелката. Освен майката на И., в България живеят постоянно нейната дъщеря и внучка, за които тя също полага грижи, но основно грижите са насочени към майка й. Предполага, че къщата е нейна собственост, тъй като са извършвани ремонти по нея и „са влагани пари“, които са „изкарани в чужбина“.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.

9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, б. „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б.“з“).

Няма спор по делото, че И.е гражданин на Република България, съответно е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента), с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите - членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., сред които е и правилото на § 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането), с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В чл. 1, б. „й“ и б. “к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите - членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава - членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери и студенти) — в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

10. В случая, съдът намира за неправилна преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя.

Не е спорно между страните, че И.е осъществявала през периода 22.02.2016г. – 31.12.2023г. трудова дейност на територията на Германия и трудовият й договор с работодателя е прекратен, както и че към момента на подаване на заявлението за отпускане на безработица е безработно лице.

От данните по делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение в Германия на 31.12.2023г. (така писмо за прекратяване на трудовото правоотношение л. 114 в превод на български език на л. 130), същата се е завърнала в Република България, тъй като на 05.01.2024г. (т. е. пет дни след прекратяване на трудовото правоотношение), е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Декларирала е, че през периода на последната й заетост в Германия преобладаващата част от роднините й са живели в Република България и в България притежава собствено жилище. Тези факти се потвърждават от представени в хода на административното обжалване справка от Агенция по вписванията за притежавани от нея недвижими имоти, скици, удостоверение за наследници, документи за сключени застраховки за имущество, самолетни билети за пътувания от Германия до България и от депозираните в хода на съдебното обжалване свидетелски показания. Тези доказателства са в подкрепа на декларираното обстоятелството, че преобладаващата част от социалните й контакти са в Република България, където и възнамерява да се установи трайно.

Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от представеното от жалбоподателката с жалбата до горестоящия административен орган удостоверение за постоянен адрес (л. 57) се установява, че постоянният адрес на И.е на територията на Република България, което потвърждава намеренията му рано или късно да се завърне в родината. Тези данни сочат, че центърът на интересите на И.е именно в Република България, в която е заявила категорично намерение да се установи. Това е и мястото на обичайно й пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Не е спорно и също така, че И.е напълно безработно лице. Същата е пребивавала за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в Германия. Безспорно установено е обаче, че жалбоподателката не продължава да пребивава в тази държава -членка, нито се е върнала в тази държава - членка (т. е. в Германия), на чието законодателство за последно е била подчинена, за това не се е регистрирала (т. е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) в Германия, а се е регистрирал в България, където се е върнала и обичайно пребивава с намерение да остане да живее в България, като си намери работа, което се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, на която държава тя е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица, претендирано от И.следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В този смисъл е т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

11. Все в тази насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение (още по-малко пък за отказ) в случаи от категорията на процесния.

За сметка на това уреждат правила за временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения, които са регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В параграф 2 на цитирания член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо e било подадено искането. С други думи казано, правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

И всичко това е с оглед спазване целта на социалното осигуряване - получаване на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.

12. Тези съображения обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-106/09.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-195-3/08.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на И., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, поради което същите ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по подаденото чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив от М. И. Заявлението за отпускане на ПОБ с вх. № 21/05.01.2024г. (рег. № 151-00-195/05.01.2024г.), при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в общ размер на 710лв. – държавна такса и заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Н. И., [ЕГН], с адрес, посочен в жалбата: гр. Раковски, ул. „Позитано“ № 4 Решение № 2153-15-106/09.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-195-3/08.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по подаденото чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив от М. Н. И. З. за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 21/05.01.2024г. (рег. № 151-00-195/05.01.2024г.), при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на М. Н. И., [ЕГН], с адрес, посочен в жалбата: гр. Раковски, ул. „Позитано“ № 4, сумата от 710лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.