№ 5317
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20221100106987 по описа за 2022 година
Ищецът Ф. Д. Р. Джр. е предявил срещу ответниците „С.Г.ГРУП” АД и
Ю. Б. Б. искове по чл. 440, ал. 1 ГПК, чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 151, вр. чл. 110 ЗЗД. Претендира разноски.
В депозираната допълнителна молба с вх. № 88919/22.12.2022 г. ищецът
е изложил, че предявява иск за несъществуването на ипотечното право поради
учредяване на ипотеката върху имот, който не е собствен на длъжника.
Същевременно е заявено и искане ипотеката да се обяви за нищожна на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика на
имота и липса на пълномощно и знание на действителния собственик.
Доколкото правомощие на съда е да определи правната квалификация на
исковете съобразно въведените твърдения, следва да се приеме, че е предявен
един иск за недействителност на ипотеката поради учредяването й от
несобственик, твърдяната липса на съгласие съставляват само доводи за
обосноваване на тази недействителност. Квалификацията на иска по чл. 26, ал.
2 ЗЗД следва да произтича от твърдения, че от външна страна лицето е
изразило воля, но в действителност не е имало намерение (не се е съгласило)
да се задължи, т.нар. „съзнавано несъгласие” (виж мотивите на ТР № 5/2020 г.
на ОСГТК на ВКС). В случая ищецът не въвежда подобни твърдения (че
формално е изявил воля да се учреди ипотека, но реално не е имал субективно
намерение за това), а сам признава, че друго лице, което не притежава правото
1
на собственост е ипотекирало процесния имот, и който случай не може да се
квалифицира като нищожност поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а като недействителност на ипотеката, учредена от
несобственик. Доколкото с молба с вх. № 88919/22.12.2022 г. ищецът е
уточнил, че не поддържа искане за прекратяване на изпълнителното дело,
както и че с горепосочените искове защитава свои права, съдът намира за
неоснователни възраженията на „С.Г.Груп“ АД, че исковата молба се явява
недопустима.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че от ищецът Ф. Д. Р.
Джр. срещу ответниците „С.Г.ГРУП” АД и Ю. Б. Б. са предявени искове, както
следва:
1). отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1
ГПК за установяване спрямо ответниците, че длъжникът Ю. Б. Б. не е
собственик на апартамент № 15 с идентификатор 68134..105.217.1.15,
находящ се в гр. София, в сградата на етажна собственост „****” на улица
****, 5-ти етаж, със застроена площ от 103,71 кв.м.;
2). иск с правно основание чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, за обявяване, че
вписаната в полза на „Алфа Банка – клон България“ законна ипотека с рег. №
17795/21.03.2008 г. е недействителна, като учредена върху имот, който не е
собственост на кредитополучателя Ю. Б. Б.;
3). евентуален, спрямо горните два иска, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 151, вр. чл. 110 ЗЗД, за установяване несъществуването на ипотечното
право в полза на „С.Г.Груп“ АД като правоприемник по договор за цесия на
„Юробанк България“ АД, последният като правоприемник на „Алфа Банка –
клон България“, по горепосочената законна ипотека, тъй като обезпеченото
вземане е погасено по давност.
Ищецът Ф. Д. Р. Джр. излага в исковата молба следните обстоятелства за
обосноваване на исковата претенция: придобит от него с договор за покупко-
продажба на недвижим имот с нотариален акт № 145, том I, рег. № 01896, дело
№ 127 от 2002 г. на нотариус М.В., рег. №292 в НК, недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, в жилищната сграда на блок № 23А; насочване на
принудително изпълнение към имота от страна на „С.Г.Груп“ АД за дълг на
длъжника Ю. Б. Б., който е бил сключил договор за кредит с „Алфа Банк –
2
клон България“ и за който дълг е вписана законна ипотека с рег.
№17795/21.03.2008 г., подновена на 15.03.2018 г.; прехвърляне на вземането от
„Юробанк България“ АД на „С.Г.Груп“ АД на 30.06.2021 г., като ищецът
възразява, че липсват доказателства тази банка да е поела активите и пасивите
на първоначалния кредитор „Алфа Банк – клон България“; наличие на съдебно
решение между ищеца и Ю. Б. Б., с което се установява, че ищецът е
собственик на апартамента; твърди, че ищецът не е давал съгласие за
вписването на законната ипотека, а длъжникът Ю. Б. не е бил собственик на
имота, доколкото титуляр на това право е ищецът; оспорва ипотеката като
учредена от несобственик, а ипотечното право за несъществуващо, тъй като
обезпеченото вземане е погасено по давност поради бездействие на кредитора
да събере вземането си – изпълнителният лист е издаден през 2009 г., а
изпълнителното дело е образувано 2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „С.Г.ГРУП”
АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, възразявайки че: на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК не е
обвързан от съдебни решения, постановени между ищеца и втория ответник, в
които производства той не е участвал; твърди, че след като е придобил имота
през 2002 г., ищецът го е продал на В.С. през 2007 г., който го продава на Ю.
Б., а законната ипотека е учредена за дълг на последния три години преди да е
вписана искова молба по спор между ищеца и втория ответник.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Ю. Б. Б. не
е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт № 145 от
30.05.2002 г., на нотариус М.В., че ищецът Ф. Д. Р. Джр. е закупил от А.П. Д. и
П. Д. Д. правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ул. ****, със застроена площ от 103, 71 кв.м., заедно с избено
помещение № 10, с площ от 7, 52 кв.м., и 9,369/100 ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, и 12,033/100 ид.ч. от общите части на
кооперативната част от жилищната сграда и правото на строеж от държавното
място, съставляващо парцел VІ-7, кв. 342, м. Центъра, с идентификатор
68134.105.217.1.15.
3
Представен е и нотариален акт № 150 от 15.10.2007 г., на нотариус Р.Д., в
който е вписано, че ищецът Ф. Д. Р. чрез пълномощник С.Г.К. е продал
процесния имот на В.В.С..
Със съдебно решение от 5.06.2014 г. постановено по гр.д. № 7548/11 г.,
СГС, І-3, договорът за продажба по нотариален акт № 150 от 15.10.2007 г. е
обявен за нищожен поради липса на съгласие. Решението е влязло в сила на
15.07.2014 г.
По делото е представен и нотариален акт №100 от 21.03.2008 г. на
нотариус С.К., видно от който В.В.С. е продал процесния недвижим имот на
ответника Ю. Б. Б..
Със съдебно решение от 21.04.2015 г. постановено по гр.д. № 12543/2014
г., по описа на СГС, І-18, е признато за установено по иск с правно основание
чл. 124 ГПК, предявен от Ф. Д. Р. Дж. срещу Ю. Б. Б., че апартамент № 15,
находящ се в гр. София, ул. ****, със застроена площ от 103, 71 кв.м., заедно с
избено помещение № 10, с площ от 7, 52 кв.м., и 9,369/100 ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж, и 12,033/100 ид.ч. от общите части на
кооперативната част от жилищната сграда и правото на строеж от държавното
място, съставляващо парцел VІ-7, кв. 342, м. Центъра, идентификатор
68134.105.217.1.15, е собственост на Ф. Д. Р. Дж.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
ответникът Ю. Б. Б. е сключил с „Алфа Банк – клон България“ договор за
кредит, за който дълг е вписана законна ипотека с рег. №17795/21.03.2008 г.,
подновена на 15.03.2018 г., както и прехвърляне на вземането от „Юробанк
България“ АД на „С.Г.Груп“ АД на 30.06.2021 г.
На 22.12.2009г. СРС, 34 състав, по гр.д.№56342/2009г. е издал на „Алфа
Банк – клон България“ изпълнителен лист срещу длъжника Ю. Б. Б. за сумата
от 130 000 евро - главница, 1950 евро - начислена годишна такса за 2009 г., 11
815.32 евро - просрочена договорна лихва от 27.07.2008 г. до 30.08.2009 г., 3
643,66 евро - наказателна лихва от 27.07.2008 г. до 14.12.2009 г. и законна
лихва от 27.07.2008 г. до изплащане на вземането за главницата, както и
5 766.14 лв. - разноски по делото за държавна такса и 240.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, въз основа, на който е образувано изп.д. №1311/2022 г. по
описа на ЧСИ Мариян Петков.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
4
правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
440, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответниците, че длъжникът Ю. Б. Б. не
е собственик на апартамент № 15 с идентификатор 68134..105.217.1.15,
находящ се в гр. София, в сградата на етажна собственост „****” на улица
****, 5-ти етаж, със застроена площ от 103,71 кв.м., е основателен.
Няма спор между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява от представените писмени доказателства, че с нотариален акт №
145 от 30.05.2002 г., на нотариус М.В., че ищецът Ф. Д. Р. Джр. е придобил
правото на собственост върху процесния апартамент, като събраните гласни
доказателства (св. В.С.) установяват, че от 2006 г. жилището се ползва от
ищеца и неговата фирма.
Установява се, че сделката по нотариален акт № 150 от 15.10.2007 г., на
нотариус Р.Д. (с която е направен опит да се продаде имота без съгласието на
ищеца) е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение и не е
породила вещно-правното си действие. Ето защо следва да се приеме, че
купувачът по тази сделка В.В.С. не е придобил право на собственост в своя
патримониум, следователно не е имал и правната възможност да продаде това
право на ответника Ю. Б. Б. с продажбената сделка по нотариален акт №100 от
21.03.2008 г. на нотариус С.К.. Безспорно съгласно практиката и теорията
продажбата на чужда вещ не е нищожна, но тази сделка не поражда целените
правни последици относно разместването на имуществените престации, тъй
като никой не може да прехвърли повече права, от колкото сам притежава. Ето
защо се налага извода, че ответникът Ю. Б. Б. не е станал валиден титуляр на
правото на собственост.
Настоящият състав намира, че предявените кумулативно субективно и
обективно съединени искове са процесуално допустими.
Първият предявен иск е отрицателен установителен иск за собственост,
предявен срещу „С.Г.ГРУП” АД и Ю. Б. Б. - легитимиращ се като собственик
на недвижим имот, върху който ищецът също твърди да притежава право на
собственост. Съобразно задължителните указания по ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по
делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Това следва
5
от принципа за равенство на страните в процеса.
Равенството на страните в съдебния процес, съгласно чл. 121, ал.1 от
Конституцията на Република България и равната възможност, която съдът
осигурява на страните да упражняват предоставените им права (чл. 9 ГПК) и
правният интерес, като единствено условие съгласно чл. 124, ал.1 ГПК за
предявяване на иск за установяване несъществуването на едно право,
означават, че съдът не може да лиши единия от участниците в правния спор от
правото му да инициира исков процес за установяване несъществуването на
спорното право. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува,
предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право.
Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на
силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено
несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по
отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация
са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да
търси. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и
достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Правният интерес
при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект.
В настоящото дело се установяват посочените по-горе предпоставки за
допустимост на иска - ищецът Ф. Д. Р. Джр. твърди, че притежава право на
собственост върху апартамент № 15 с идентификатор 68134..105.217.1.15,
находящ се в гр. София, в сградата на етажна собственост „****” на улица
****, 5-ти етаж, със застроена площ от 103,71 кв.м., че ответниците смущават
6
упражняването му, като са се снабдили с нотариален акт за собственост за
него чрез покупко-продажба от несобственик и вече са извършили действия
сходни на разпореждане чрез ипотекирането му, поради което в негов интерес
е да отрече правата на Ю. Б. Б., за да съхрани своите.
Допустимостта на този иск, от друга страна, се определя и от успешното
доказване на правата, които ищецът защитава, пак според цитираното
тълкувателно решение. Той следва да установи наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
Това е така, защото, ако по волята на ищеца началото на процеса бъде
поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от
страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало
да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството
се прекратява.
Настоящият състав намира, че по делото по безспорен начин се
установява от представените писмени доказателства, че ищецът е станал
собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15 с
идентификатор 68134..105.217.1.15, находящ се в гр. София, в сградата на
етажна собственост „****” на улица ****, 5-ти етаж, със застроена площ от
103,71 кв.м. Ищецът е доказал, че е носител на правото, което иска да защити,
поради което искът му е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Вторият кумулативно предявен иск с правно основание чл. 170, вр. чл.
167, ал. 3 ЗЗД, за обявяване, че вписаната в полза на „Алфа Банка – клон
България“ законна ипотека с рег. № 17795/21.03.2008 г. е недействителна, като
учредена върху имот, който не е собственост на кредитополучателя Ю. Б. Б.
също е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от този иск, доколкото
ипотечният договор смущава необезпокояваното упражняване правото му на
собственост, застрашава това упражняване и прогласяването на нищожността
му безспорно ще се отрази в неговата правна сфера, като съхрани правото му
на собственост. Искът е насочен пР.ив всички страни по договора за ипотека,
които са необходими другари.
Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е правото
на ответниците, отречено от ищеца. В тяхна доказателствена тежест е да
установят, че са станали собственици на процесния имот на някакво валидно
7
основание, което може да бъде пР.ивопоставено на ищеца. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото
на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на
които то е могло да се породи.
Настоящият състав намира, че по делото по безспорен начин се
установява от представените писмени доказателства, че ищецът е станал
собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15 с
идентификатор 68134..105.217.1.15, находящ се в гр. София, в сградата на
етажна собственост „****” на улица ****, 5-ти етаж, със застроена площ от
103,71 кв.м.
Липсват твърдения за друго придобивно основание, по силата на което
ответникът Ю. Б. Б. да е станал собственик на процесния апартамент. Предвид
всичко изложено, предявеният отрицателен установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване
спрямо ответниците, че длъжникът Ю. Б. Б. не е собственик на апартамент №
15 с идентификатор 68134..105.217.1.15, находящ се в гр. София, в сградата на
етажна собственост „****” на улица ****, 5-ти етаж, със застроена площ от
103,71 кв.м., е допустим и основателен.
По отношение иска с правно основание чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, за
обявяване, че вписаната в полза на „Алфа Банка – клон България“ законна
ипотека с рег. № 17795/21.03.2008 г. е недействителна, като учредена върху
имот, който не е собственост на кредитополучателя Ю. Б. Б.:
Според чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти,
които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.
Тази норма е императивна и несъобразяването с нея води до нищожност на
учредената ипотека поради пР.иворечие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Както бе установено по делото, към 21.03.2008 г. Ю. Б. Б. не е бил собственик
на процесния апартамент. Негов собственик е бил ищецът Ф. Д. Р. Джр.
Следователно, ипотеката, учредена по договор между Ю. Б. Б. и „Алфа Банка
– клон България“, е нищожна и не е породила действие.
В случая е налице нищожност на ипотеката, т.е., изначална липса на
правно действие на сключения договор по отношение на всички, поради
8
пР.иворечие с императивна правна норма и добросъвестността на ипотекарния
кредитор е ирелевантна.
Относно разноските по производството
На ищеца Ф. Д. Р. Джр. следва да се присъдят направените разноски в
размер на 24 708.30 лв., представляващи сбор от внесени държавни такси и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на
ответника „С.Г.ГРУП” АД на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските в частта на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 17 000.00 лв. е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск, предявен от Ф. Д. Р. ДЖР.,
ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.София, ж.к. ****, адв. Й. Т., срещу
„С.Г.ГРУП” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес - гр.София, ул. ****, адв.
Х. М. и Ю. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, че Ю. Б. Б.,
ЕГН **********, не е собственик на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 15, с идентификатор 68134..105.217.1.15, находящ се в гр.
София, в сградата на етажна собственост „****” на улица ****, 5-ти етаж, със
застроена площ от 103,71 кв.м.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на вписаната в полза на „Алфа Банка –
клон България“ законна ипотека с рег. № 17795/21.03.2008 г. върху следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 15, с идентификатор 68134..105.217.1.15,
находящ се в гр. София, в сградата на етажна собственост „****” на улица
****, 5-ти етаж, със застроена площ от 103,71 кв.м.
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес -
гр.София, ул. ****, адв. Х. М. и Ю. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. ****, да заплатят на Ф. Д. Р. ДЖР., ЕГН **********, със съдебен адрес -
гр.София, ж.к. ****, адв. Й. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
9
24 708.30 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10