Р Е Ш Е Н И Е
№ 989
гр. Сливен, 18.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
698 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение за имуществени вреди Гаранционен фонд, чрез представители по закон – изпълнителни директори против причинителя на вредата Ж.И.С., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 288а, ал.1 КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г./на основание чл. 6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, като ищецът твърди, че бил възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Гърция по щета № 120413/15.05.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1212,61 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 04.01.2013 г. в гр. Амалиада, Република Гърция л.а. с рег. № HAZ 6127, собственост на Димитра Георгиос Парари.
В исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че виновен за настъпилата катастрофа бил ответникът, който бил управлявал л.а. „Опел Астра”, с ДКН № 2256 АК, собственост на Д.Н.А.,*** не спира на знак Р2/СТОП/ отнема предимството на л.а. с рег № HAZ 6127, удря го и причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./ ответникът бил управлявал автомобила без да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Били изпратили регресна покана № ГФ-РП 559/27.11.2018 г. до ответника, но същият не бил платил.
Иска се от съда на основание чл. 288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 1212,61 лв., представляваща възстановено от Гаранционния фонд по щета № 120413/15.05.2014 г. обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК процесуалния представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че на процесната дата е бил в гр. Бургас, не е управлявал процесния автомобил и не познава собственика му. Твърди, че не е подписвал процесния протокол за ПТП. Оспорва се съдържанието на процесния протокол за ПТП, като същото не било отговаряло на приложените снимки. НББАЗ и ГФ е трябвало да изискат повече информация от Националното бюро на Република Гърция за процесното ПТП и участниците в него. Протоколът за ПТП бил нечетлив и следвало да се представи четлив екземпляр и съшият да бъде преведен от лицензиран български преводач. Не били посочени марката, модела и рамата на автомобилите участвали в процесното ПТП.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира сторени по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото в превод от гръцки
език констативен протокол за ПТП се установява, че на 04.01.2013 г., около 7
:20 часа ответникът управлявайки л.а.
„Опел Астра”, с ДКН № М 2256 АК, собственост на Д.Н.А.,*** не спира на знак
Р2/СТОП/ и отнема предимството на л.а. с рег № HAZ 6127, удря го и причинява
процесното ПТП. Лекият автомобил с рег №
HAZ 6127 е собственост на гръцкия гражданин Парари Димитра Георгиос и е
претърпял материални щети изразили се в повредата на предния му ляв ъгъл.
Повредата на управлявания от ответника автомобил била от неговата дясна страна.
Представен е втори протокол за ПТП с материални щети, който потвърждава данните
изложени в първия протокол за ПТП. В него общо са записани констатираните
повреди на леките автомобили участници в ПТП без да се посочва какви са били
конкретните повреди в автомобилите управлявани от ответника и пострадалото лице
и в този смисъл не може да се установи противоречие в този смисъл в двата
протокола за ПТП.
От представеното по делото писмо изх.№
1-1377/25.04.2013 г. от НББАЗ до Бюро на автомобилистите застрахователи Гърция се
установява, че към момента на настъпване на ПТП-то, управлявания от ответника лек автомобил „Опел Астра”, с ДКН № М 2256 АК не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и тази регистрационна табела по
принцип се намира в страната.
От представената по делото кореспонденция
между Бюро на автомобилистите застрахователи Гърция и Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е видно, че по повод настъпилото
на 04.01.2013 г. ПТП в Гърция е била заведена щета с реф.№ GF-13-302-GR за
нанесените от процесното ПТП щети по автомобила на гръцкият гражданин Парари
Димитра Георгиос. С оглед предходното в НББАЗ е
изготвен доклад по щета № 120413/15.05.2014 г. за имуществени вреди
от Гаранционния фонд за сумата 1228,86 лв./левовата равностойност на
620.00 евро/, която е одобрена и изплатена от ищеца на НББАЗ на 29.05.2014
г./видно от платежно нареждане на л.19 от делото/.
От представеното по делото писмо /л.28/ се
установява, че “Imperial Claims Services“-Република Гърция е заявил искане до
НББАЗ, придружено със съответните документи, за изплащане на сумата от 380,00
евро и още 200.00 евро такса обработка, с които собственика на увредения
автомобил е бил обезщетен от тях, потвърдено от него с квитанция за получаване
на обезщетение-декларация за изплащане на претенция и отказ от права/л. от
делото/.
С регресна покана изх. № ГФ-РП559/27.11.2018
г. ищцовото дружество е поканило ответника да му възстанови изплатеното от него
обезщетение по щета № ГФ-12-0413/15.05.2014 г. в размер на 1228,86 лева.
Поканата е била получена от неговата съпруга на 13.12.2018 г., видно от приложената
обратна разписка.
Видно от представената справка от ОД на МВР
Монтана управляваният от ответника автомобил марка „Опел Астра” с рег. № М
2256АК е собственост на Д.Н.А., който е починал на 09.06.2013 г.
Видно от представената на ОД на МВР Сливен
справка за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2013 г. ответникът е напускал територията на РБ България на 19.03.2012
г. и на 13.05.2013 г., като информацията
за неговите пътувания в чужбина не е пълна, тъй като не е посочено кога се е
връщал на територията на РБ България.
Видно от назначената по делото
съдебно-графологична експертиза е вероятно електрофотокопирания подпис поставен
в долния ляв ъгъл на копие на документ изписан на гръцки език на стр. 6 от
делото е изпълнен от ответника.
С оглед заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като безпристрастно и професионално изготвено и кореспондиращо
със останалия събран по делото доказателствен материал съдът, счита че
ответникът не успя да обори по реда на чл. 193 ГПК истинността на представения
по делото протокол за ПТП по отношение на поставения върху него подпис, тъй
като съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК негова беше доказателствената тежест да
установи неистинността на документа. Не бяха представени никакви доказателства
в подкрепа на защитната теза на ответника, че на процесната дата изобщо не е
бил на територията на РБ Гърция и не е участвал в процесното ПТП. Не бяха
открити посочените от ответника свидетели, които следваше да дадат показания
относно тези факти.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2,
б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка на
ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
ал.8.
Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган
на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се
прилага чл.288, ал. 12 и 14 КЗ.
Настоящият съд намира, че независимо дали
обезщетението за причинени имуществени вреди е изплатено от ГФ пряко на
увреденото лице в хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./ или чрез
компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на
чл.282 ал.4 КЗ /отм./ в хипотезата на чл.288, ал.1 т.1 КЗ /отм./, то във всички
случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република
България, чиито водач виновно е причинил пътно - транспортното произшествие в
друга страна членка на ЕС, няма сключена или валидно е прекратена застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС или не е установен застраховател, след
изплащане на обезщетението на увреденото лице или възстановяване на стойността
му на компенсационния орган, за Фонда по силата на закона възниква регресно
право към причинителя на увреждането на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./.
В тежест на ищеца в производство е да докаже
по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на
заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението,
респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност
на ответника по отношение на увреденото лице, а именно: извършено вредоносно
деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди, вредоносното
деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове
правила за поведение в страната, в която е осъществено, причинена е вреда,
която е реално настъпила, липса на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на управляваното от ответника МПС към
момента на настъпване на увреждащото събитие, наличието на плащане от страна на
ГФ на дължимото обезщетение за вреди и разноските във връзка с определянето и
изплащането му на компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4 КЗ /отм./ в
претендирания размер.
В настоящият процес безспорно се установи
наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ
спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 04.01.2013 г.
по вина на ответника, като ползвател на МПС, за което към тази дата не е имал
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото
лице вреди от страна на ищеца.
Вината на ответника се доказва от представения
по делото констативен протокол за ПТП, подписан от него. Същият не успя да
проведе успешно оспорване на истинността на представения протокол за ПТП по
отношение на поставения от него подпис по реда на чл. 193 ГПК и видно от
изготвената и кредитираната от съда съдебно-графологична експертиза е вероятно
електрофотокопирания подпис поставен в долния ляв ъгъл на копие на документ
изписан на гръцки език на стр. 6 от делото е изпълнен от ответника.
За прецизност и пълнота на изложеното
настоящият съдебен състав отбелязва, че в правната теория и в трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление -Решение №
85/28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г.
по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д.
№ 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г.
на ВКС, II ТО, Решение №15/25.07.2014г. на І т.о. по т.д.№1506/2013г..
Следователно, в тежест на ответника е да обори констатациите на контролния
орган, но в настоящия казус това не е сторено.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен като такъв.
С оглед уважаване на главния иск следва да
бъде заплатена и законна лихва от дата
на подаване на исковата молба в съда-11.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, върху главницата от 1212,61 лв.
По разноските :
Предвид гореизложеното и претенцията на ищеца
за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 50 лв. заплатена държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.И.С.,
ЕГН: ********** ***, да заплати на Гаранционен
фонд представляван от Изпълнителните директори
Борислав Михайлов и Стефан Стоилков. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288а,ал.3
от КЗ(отм.) вр. чл.288,ал.12 от КЗ(отм.), чл.559,ал.3 вр.чл.558,ал.7 от КЗ, сумата
в размер на 1212,61 лв. главница, представляваща изплатено
обезщетение за имуществена вреда по щета № 120413/15.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1212,61 лв., от датата на подаване на исковата
молба-11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски в настоящето производство в размер на 50 лв.
заплатена държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред Сливенски окръжен съд от уведомяване на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: