Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич
, 10.08.2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
при участието на
секретар ДИАНА Й. ,като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2413/2019г.
на ДРС , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с
чл.9 от Закона за потребителския кредит от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу С.К.Ж. ЕГН ********** *** за установяване на вземания , за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 1495/2019г.
на ДРС.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е постъпил отговор.
С писмена молба вх.№ 24415 от 28.11.2020г.
ищецът заявява , че поддържа исковата молба.Уточнява , че заемната сума е в
размер от 1645,70 лв. Претендираната сума с исковата молба от 4868,58 лв.
включва главница в размер на 1645,70
лв.; -2782,94 лв. - договорно
възнаграждение ; - възнаграждение за отлагане на вноски – 302,42 лв. ; -135,52
лв.- неустойка.
Ищецът
твърди, че ответникът дължи по договор за потребителски кредит N …. от
30.12.2013г. от 29.09.2014г. сумата от
4731,06 лв. – главница по договор за кредит 30.12.2013г. и 137,52 лв. -
неустойка.С Анекс е уговорен нов
погасителен план и отлагане заплащането на вноски NN 10 и 11 в края на периода.Кредитната
сума е предоставена на ответницата.Дължимите по договора сума са частично
погасено.Ответницата е преустановила плащанията.
Ответникът не изразява становище
В първото открито
съдебно заседание ответницата не се явява лично , не се представлява; не
зиарзява становище.
Във второто открито съдебно заседание се явява
лично и спроцесуален представител.Излага следните обстоятелства:извършвала е
плащания по договора, не знае какъв е размера на задължението.Не оспорва, че е
сключнен между страните описания в исковата молба договор за кредит.
Не се спори
между страните договорно правоотношение по повод сключен договор за
потребителски кредит.Спори се какъв е размера
на дължимите суми.
По делото са
събрани писмени доказателства; прието е като неоспорено заключение на вещото
лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
След като съобрази становищата на
страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Представен е с исковата молба договор
за потребителски кредит № …. от 30.12.2013г. Предмет на договора е сумата от
1800 лв. със срок 48 месеца и размер на
месечната вноска – 151,21 лв.
Съдебно-счетоводната експертиза дава
заключение , че общата дължима сума е 7258 лв. , от които 1800 лв. -
главница ; - 5458,08 лв. -
договорна лихва.
Въз основа на искане от ответницата от
29.12.2014г. сключен Анекс № 1 към
договора за потребителския кредит от 12.07.2017г. , сключен в гр.Добрич между
страните.Отложени са вноски № 10 и 11.
Договорът е прекратен едностранно от кредитора поради просрочие и е
обявен за предсрочно изискуем, считано
от 12.05.2015г. Така дължимата сума е в размер
- 2013,16 лв. – главница ;
-4186,45лв. - договорна лихва.По
счетоводни данни на ищеца са погасени с плащания 2850,80лв., от които 154,30
лв. главница ; -2675,14 лв. договорна
лихва и 21,36лв. лихва за забава.Размерът на неизплатеният остатък е 4731,06 лв. , от които
1599,66 лв. - главница; - 302,42
лв. – отложени вноски; -2828,98 лв. -
договорна лихва.Начислена е неустойка поради предсрочно прекратяване в
размер на 707,31 лв.
Според експертизата общо платените по кредита
суми от ответницата са 2850,80 лв. от които 1525,80 лв. до датата на
прекратяване на договора и 1325 лв. след прекратяване на договора.
Правни изводи:
Предявен
е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Не се спори и се доказва от писмените доказателства и експертизата , че
между страните е сключен валиден договор за кредит.
След извършени от ответницата
плащания , неизплатеният остатък възлиза
на 4731,06 лв. , от които 1599,66 лв. - главница; - 302,42 лв. – отложени вноски;
-2828,98 лв. - договорна лихва, както и
неустойка поради предсрочно прекратяване в размер на 707,31 лв.
Установената съдебна практика приема
категорично , че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели възражения или не , като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни т.1 т.3 от Тълкувателни решение №
1/09.12.2013г.по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит / ЗПК/
договорът за потребителския кредит е
недействителен ,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 , чл.11 ал.1
т.7-12 и т.20 ,ал.2 и чл.12,ал.1, т.7-9 от ЗПК.Съгласно чл.11 от ЗПК
задължителен реквизит от всеки потребителски кредит е ГПР и ГЛП.По процесния
договор ГПР е в размер на 157,76, а годишният лихвен процент е 98,52 лв. При
преценка на действителността на тези клаузите не може да намери приложение
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК , тъй като
изискванията са въведени след сключване на договора.Към датата на
сключване на договора следва да се съобрази чл.9 от ЗПК - страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.Такъв е
настоящи случай , тъй като има несъответствие в престациите.Принципно положение
е , че договорната лихва е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума.Според установената
съдебна практика по сходни казуси за
договори , сключени преди изменението на
ЗПК от 2014г. , се приема , че максималният размер, до който
съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително е ,
ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва дори при
необезпечените кредити. При заем от 1800 лв. е уговорено ответницата да върне в
края на договора 7258,08 лв., повече от три пъти по-висока сума от
предоставената в заем. Налице е явна нееквивалентност между двете престации. Подобна
клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ГПК
, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на ищеца – търговец и
потребителя.Следователно клаузата за
договорна лихва е нищожна.
Съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на
целия договор , освен ако те не са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи , че договорът
би бил сключен и без тях.Доказателствата по делото не сочат нито една от
посочените хипотези.Следва да се вземе предвид и чл.22 ЗПК.Разпоредбата изрично
сочи, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
договорът за кредит е изцяло
недействителен, като са сред изчерпателно изброените са и тези по
чл.11,ал.1, т9 и т.10 от ЗПК – за определяне размера на възнаградителната лихва
и ГПР.
Предвид изложеното изводите на съда , че
процесния договор е недействителен, а съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за
недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съобразно заключението на вещото лице
непогасената част от главницата възлиза на 1599,66 лв.Тази сума подлежи за
връщане от страна на ответницата.Общо платената сума по кредита е 2850,80 лв.До
датата на прекратяване на договора е 1525,80 лв., а след прекратяване на договора
е 1325 лв.Платеното надвишава дължимото , което обосновава извода на съда за неоснователност на исковата
претенция.Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Разноските остават за сметка на ищеца.При
отхвърляне на установителния иск, заповедта не се обезсилва/ Тълкувателно
решение заповедно производство.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК
********* гр.С. срещу С.К.Ж. ЕГН ********** *** за установяване на вземания - предмет на Заповед за изпълнение № 739 от
18.04.2019г., издаден по ч.гр.дело № 1395 по описа на РС Добрич за 2019г. за
следните суми: - 1599,06 лв. / хиляда петстотин деветдесет и девет лева 66
ст. / - неизплатена главница по договор
за потребителски кредит № …. от 30.12.2013г. заедно със законната лихва от
датата заявлението – 14.04.2019г. / дата
на пощенското клеймо / до окончателното
плащане; - -2828,98 лв. / две хиляди
осемстотин двадесет и осем лева 98 ст. / - договорна/ възнаградителна лихва;
302,42 лв. / триста и два лева 4 ст. /
- отложени вноски, общо 4731,06лв.
- вземания по договора за потребителски
кредит и 137,52 лв./ сто тридесет и
седем лева 52 ст. / - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: