№ 125817
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110146643 по описа за 2024 година
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Л. Д. М. с ЕГН ********** от гр. София да заплати на заявителя
„П“ ЕООД, с ЕИК ********* – гр. София част от сумите, претендирани със заявление вх. №
247095/30.07.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За суми в размер на: 558, 84 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023г. до
09.05.2024г.; 600, 02 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 859, 32
лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 500 лв. – неплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на
вноска по договора, начислени на 12.05.2023г., заявлението следва да бъде отхвърлено, на
осн. чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, тъй като може да се направи извод, че искането в тази част се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед на подаденото
заявление може да се направи извод, че е налице забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, а именно:
кредиторът да не изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, каквито съдът счита, че са посочените. Съдът е длъжен да следи
служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство, за да осигури минимална
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Съдът счита, че клаузите в договора, с които са уговорени посочените услуги, не могат да
обосноват безспорни вземания за заявителят. Въз основа на тях съществува значителен риск
за увреждане на права на потребителя, поради което в посочената част заявлението трябва
да се остави без уважение.
Воден от горното и на осн. чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 247095/30.07.2024г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжникът Л. Д. М. с ЕГН ********** от гр. София да
1
заплати на заявителя „П“ ЕООД, с ЕИК ********* – гр. София част от сумите, претендирани
със заявление вх. № 247095/30.07.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, а именно:
558, 84 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023г. до 09.05.2024г.;
600, 02 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
859, 32 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и
500 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 12.05.2023г.
Настоящото разпореждане подлежи на обжалване от заявителят с частна жалба в 1-
седмичен срок от съобщаването му пред СГС.
На осн. чл. 415, ал.1, т.3, във вр. с ал. 4 от ГПК се УКАЗВА на заявителя „П“ ЕООД, с ЕИК
********* – гр. София, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които заявление вх.
№ 247095/30.07.2024г. е отхвърлено, в 1-месечен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2