Решение по дело №156/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 90
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Диляна Гладнишка
Дело: 20251630200156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Монтана, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200156 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. С., ЕГН **********, чрез адв. К.А.Г.,
срещу Наказателно постановление № 808270- F802218/16.01.2025г., издадено
от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Велико Търново, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 лв., за нарушение чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
С жалбата се изразява становище за неправилност на обжалваното
наказателното постановление. Изтъква, че наказателното постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Излага доводи, че проверяваното помещение не е търговски обект и
оборудването служи за ремонт на личните автомобили на жалбоподателя, тъй
като е автомобилен състезател. Моли да бъде отменено обжалваното НП.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, се явява
лично и се представлява от адв. А.. Поддържа жалбата и представя писмена
защита по същество. Прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отмени процесното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт
Н., моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи излага в писмена защита. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
К. С. С. стопанисвал под наема хале в гр. М., ул.“Ф.С.“ № 5. Халето било
оборудвано с два броя подемника, един брой канал, инструменти и апаратура
за ремонт на МПС, които К. С. ползвал, за да ремонтира личните си
автомобили – над 10 на брой автомобила негова собственост, с които се
състезавал в различни рали състезания.Свидетелят П.С. помагал на К. С. при
ремонта на личните му състезателни автомобили. При нужда, последния
правел безвъзмездни услуги на приятелите си по техните автомобили.
Св. К.К. и К. С. са приятели и често се виждали да пият кафе в личния
сервиз на последния. На 21.11.2024г. на 2024г. св. К. се прибирал от работа от
гр. Л. към гр. Б., с автомобила на жена си, марка „ХХХХ“ с рег. № ХХХХ,
когато на кръговото кръстовище на входа на гр. М. колата прегряла. Св. К.К.
се притеснил и решил да я закара в личния сервиз на К. С., който да провери
дали е безопасно да се управлява автомобила на собствен ход до гр. Б.. В
халето – сервиз, св. К.К. заварил св. П.С.. Свидетелят К.К. оставил
автомобила.
На 21.11.2024г., около 13.00часа, св. Й. А. и св. Д. Д. – инспектори в
НАП, извършили проверка в халето, адрес в гр. М., ул. Ф.С. №5, стопанисвано
от К. С. и оборудвано като сервиз. В обекта заварили окачен на подемник
автомобила марка „ХХХХ“, рег. № ХХХХ, ползван от св. К.К.. В халето бил и
св. П.С..
Проверяващите инспектори проверили обекта в присъствието на св. П.С.
и К. С.. Последният обяснил, че в халето извършва ремонт на собствените си
автомобили и понякога прави услуги на приятели, какъвто бил и случая с
2
колата на св. К., както и че конкретният ремонт в друг сервиз би струвал много
ниска стойност от 20 лв. К. С. съставил писмени обяснения. Съставен е
Протокол за извършена проверка в обект от 21.11.2024г.
Инспекторите при НАП – св. Й. А. и св. Д. Д., приели, че е налице
нарушение, за това,че не е издаден касов бон за сума в размер на 20 лева, тъй
като в момента на проверка в обекта не било монтирало, въведено в
експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално
устройство за регистриране на извършваните услуги, от датата на започване
на дейността на обекта, а съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на
МФ, лицата по чл. 3 били длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на
обекта. В тази връзка св. Д. Д. – съставила АУАН № F802218 от 13.12.2024г. за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ на К. С..
Срещу АУАН е постъпило възражение вх. № 94-K-126/20.12.2024 г. на
основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което било отхвърлено.
Възприемайки описаните в АУАН констатации, е издадено наказателно
постановление № 808270-F802218 / 16.01.2025 г. от Началника на отдел
"Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол", с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на К. С.
С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 800 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждането на делото по същество, съдът следва да осъществи
цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и
наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
3
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на
Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните
устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1
(изм. в сила от 31.07.2020 г.) се предвижда, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най- малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Понятието търговски обект бива уредено в разпоредбата на § 1, т. 41 от
ПЗР на ЗДДС, съгласно която "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно
и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни)
или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
В конкретния случай, съдът намира, че по делото не са събрани каквито
и да било доказателства, относно статуса на търговски обект в проверяваното
4
помещение. Задължението за доказване на твърдяното от АНО нарушение е в
тежест на наказващия орган, което в процесния случай не е доказано и не са
събрани доказателства, от които да се доказва по безспорен и категоричен
начин, че проверявания обект е търговски.
По делото остават недоказани и останалите, изложени в АУАН и НП
обстоятелства, относно извършен ремонт на автомобил на стойност 600лв., за
който не е издаден фискален бон. Относно посочените в обжалвания акт
фактически обстоятелства, АНО не е събрал, както и не е посочил абсолютно
никакви доказателства, които да навеждат за направените фактически изводи.
Поради тази причина и съдът не прие за установени тези фактически
обстоятелства. Доказването на твърденията в обжалваните актове, както бе
посочено по – горе е в тежест на административнонаказващия орган, което не
е изпълнено.
Относно посочената в АУАН и НП стойност ремонт от 20 лв., на
заварения в халето автомобил, съдът също намира за недоказано твърдението
да е осъществено плащането от 20 лв. от св. К.. По делото са събрани и
доказателства за извършен и платен ремонт на оставения от него автомобил,
марка „ХХХХ“, рег. № ХХХХ“ съгласно договор за поръчка от 10.01.2025г. в
автосервиз „ХХХ“ (л.88)
Настоящият състав намира, че макар и формално да е налице неточно
изпълнение на задължение, то същото осъществява белезите на "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или
не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка следва
да бъде отчетено некоректно посочена и недоказана фактическа обстановка,
5
приета за установена от АНО.
Поради изложеното съда приема, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по разноските, като с оглед изхода на делото
право на такива има жалбоподателят, което е представил доказателства за
платено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева (договор за правна
защита и съдействие л. 15), което е в размер към предвидения минимум,
съобразено е с фактическата и правна сложност на делото и не е основателно
възражението за прекомерност, поради което следва да му се присъди в полза
на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 808270- F802218 от
16.01.2025г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Велико
Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което
на К. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв., за нарушение чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на К. С. С.,
ЕГН **********, разноски в размер на 500 (пет стотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6