Р
Е Ш Е
Н И Е № 162
гр. Сливен, 30.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на единадесети ноември, две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 133 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.С.М., подадена
против Решение № 290 от 29.07.2020 г.,
постановено по АНД № 498/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-000592 от 06.03.2020 г. на Началник
РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на М.С.М. с ЕГН **********, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 и чл. 137А, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183 ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП са
наложени глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и глоба в размер на 50 лева. В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно.
Счита, че не е извършил нарушението, за което са му наложени наказания, а
автомобилът е поднесъл, тъй като на пътя имало пясък и неравност /дупка/. Моли
обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател М.С.М., редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения
за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 11.02.2020 г. М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № ……………, негова собственост в с. С., община Сливен. Около 10:10 ч. полицейските служители при ОД МВР – Сливен първо чули шум от форсиран двигател, а след това
забелязали един автомобил да се движи по ул. „Мир“ посока центъра, като водача
форсирал двигателя, превъртал колелата и поднасял в дясно на пътя, като
навлязъл в съседната лента, с което създал непосредствена опасност от
възникване на ПТП. Полицейските служители го
спрели и установили, че М. не използва обезопасителен
колан по време на движение, с който МПС е оборудвано. За констатираното от
служители на РУ Сливен, на жалбоподателя е съставен АУАН № Д659548/11.02.2020 г., с който деянията
били квалифицирани като нарушения по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и чл. 137А ал. 1от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му е
написал, че няма възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 06.03.2020 г. е
издадено процесното НП.
За да потвърди обжалваното НП, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че жалбоподателят М. е извършил описаните в НП нарушение;
изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от
жалбоподателя доводи; направил е изводи, че АУАН и НП са процесуално и
материално законосъобразни, и че деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай; счел е, че наложените наказания са определени
законосъобразно.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
С оглед събраните по делото доказателства,
Районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на жалбоподателя
е ангажирана законосъобразно с процесното НП. От доказателствата по делото е установено,
че административните нарушения, за които жалбоподателят М. е санкциониран, са
извършени. От контролните органи е констатирано, че жалбоподателят е управлявал
на посочената дата, място и час процесното МПС по описания в АУАН и НП начин,
без да използва обезопасителен колан. Нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана, в ЗДвП
е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3,
която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с
налагане на наказания в предвидените от разпоредбата вид и размер, както
правилно е приел и Районният съд. Правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и за извършеното нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя М., че не е извършил процесното
административно нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП и че автомобилът е поднесъл,
тъй като на пътя имало пясък и
неравност. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи
обоснован извод в подкрепа на тази теза. Видно от изисканата справка от Община
Сливен, че състоянието на пътното платно на ул. „М.“ в с. С. има около 30 %
зони с мрежовидни пукнатини, наличие на единични повърхностни нарушения и
деформации, но водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно специалната
норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 11.02.2020 г. АУАН не са
оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН
се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 29.07.2020 г., постановено по АНД № 498/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: