№ 11384
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110154218 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Производството е образувано по предявен от А. С. А.-Т. срещу К. С. А.
и М. С. А. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим
имот:
АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор № 68134.1005.123.1.38
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто
двадесет и три точка едно точка тридесет и осем), съгласно КККР на град
София, община Столична, област София (Столица), одобрени със Заповед №
РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект: от 30.08.2023г., с адрес на имота: град София,
Район Триадица, ***** (тридесет и осем), намиращ се на етаж 1 (едно) в
сграда с идентификатор № 68134.1005.123.1 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно), с
предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), със
застроена площ от 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни
метра, с прилежащи части: Мазе № 16 (шестнадесет) и 0,536 % (нула цяло
петстотин тридесет и 1 шест хилядни върху сто) идеални части от общите
части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, състоящ се
от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседни самостоятелни
обекти в сградата по Схема: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1005.123.1.37 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1005.123.1.39, под обекта: няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1005.123.1.41, който
1
съгласно доказателствен акт за собственост съставлява: Апартамент, състоящ
се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, находящ се на улица *****
(тридесет и осем), в ж.к. ,,Красно село", застроен на 61.10 (шестдесет едно
цяло и десет стотни) квадратни метра, с брутна кубатура 232.82 куб.м., при
граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре -
апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет),
принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин
тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на
сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото,
при квоти както следва:
1/ за А. С. А. - Т.а - 1/3 (една трета) идеална част;
2/ за К. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част; и
3/ за М. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част.
Сочи се в исковата молба, че правото на съсобственост на страните
възниква по наследство по закон от тяхната майка и общ наследодател -
В.Ф.Ц. /предишно фамилно име А./. Твърди, се, че правото на собственост на
В.Ф.Ц. произтича от договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 14.09.1975
година, като към датата на придобиване на имота майката на страните е била
разведена.
Твърди се в исковата молба, че въпреки многобройните опити да се
стигне до доброволно уреждане на въпроса, включително отправена
нотариална покана от 08.08.2022г., сестрите на ищцата /ответници по иска/
живеят в имота без да й дават достъп до последния и без да желаят да
разговарят за подялба на имота.
Твърди се, че от датата на смъртта на майка им до настоящият момент
ответниците живеят в процесния имот, който ползват самостоятелно и до
който ищцата няма достъп. Сочи се, че с нотариална покана от 08.08.2022г.,
рег. № 15356, том V Б, № 112 на нотариус В.Б., № 302 на НК, с район на
действие СРС ищцата е поканила ответниците да й заплащат обезщетение за
лишаването й от ползването на притежаваната от нея 1/3 идеална част от
апартамента в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно общо, но не
последвал резултат.
Предвид изложеното се отправя искане до съда да допусне съдебна
делба на описания апартамент № 38 при квоти от по 1/3 (една трета) идеална
част за ищцата и за всяка една от ответниците, както и за постановяване на
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК и осъждане на
ответниците К. С. А. и М. С. А., да заплащат на ищеца А. С. А. - Т.а, всяка по
125 лева /или общо 250 лева/ месечно, ведно със законната лихва от датата
на всяка просрочена месечна вноска - обезщетение за лишаване от правото й
да ползва съобразно дела си процесния имот, считано от датата на влизане в
сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
В срок по чл. 131 ГПК ответниците К. С. А. и М. С. А. сезират съда с
2
молба за правна помощ, която е уважена от съда с определение от 07.12.2024 г.
В предоставения от съда нов срок, ответниците, чрез назначения от съда
служебен адвокат по Закона за правната помощ – адв. В. Б., подават отговор
на исковата молба, в който сочат, че не оспорват предявения иск за делба при
сочените от ищеца квоти в съсосбствеността. Оспорват искането за
определяне на привременни мерки, като твърдят, че на ищцата не е отказан
достъп до имота, евентуално, оспорват претенцията като завишена по размер
и молят за нейното отхвърляне.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с иск за делба на наследствен недвижим имот, както и
с искане за определяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на привременни мерки
досежно ползването му.
По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по
отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.
По предявената по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК претенция за определяне
на привременни мерки в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
процесният имот се ползва изцяло от ответниците, по такъв начин, че ищецът
е възпрепятстван да ползва част от имота, отговаряща на дела му в
съсобствеността, както и размера на претенцията си /съизмерим със средния
пазарен наем на имота/.
В тежест на ответниците е да докажат твърдението си, че ищеца
разполага с достъп и реална възможност да ползва имота, съобразно дела си.
В конкретния случай липсва спор между страните относно
обстоятелството, че процесният имот се притежава в съсобственост между тях
при равни квоти от по 1/3 ид.част, като изводът се подкрепя и от събраните по
делото писмени доказателства.
Установява се от представения Договор за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища
/л. 7/, че на 14.09.1975 г. В.Ф. А. е закупила процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № ***, състоящ се от две стаи, кухня и други
сервизни помещения, застроен на 61.10 кв.м., с брутна кубатура 232.82 куб.м.,
при граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре -
апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет),
принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин
тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на
сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото.
Установява се по представената схема на самостоятелен обект /л. 9/, че
гореописаният недвижим имот има кадастрален идентификатор №
68134.1005.123.1.38.
Видно от представения по делото заверен препис от личен
регистрационен картон на В.Ф. А. /л. 13/, семейният статус на лицето е
3
„разведена“, съгласно решение от 25.01.1974 г. по бр.д. № 2649/1974 г., като
няма данни за последващ сключен граждански брак. Видно от извършената
поправка в регистрационния картон, че фамилията на лицето след развода е
„Ц.“.
Тоест, към датата на придобиване на недвижимия имот, последният е
станал лична собственост на В. А., като по делото липсват данни за
последващи разпореждания с вещта.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници
/л. 10/, че В.Ф.Ц. е починала на 27.09.2020 г. като е оставила за единствени
наследници по закон трите си дъщери – А. С. А.-Т., К. С. А. и М. С. А. –
страни в настоящото производство.
С оглед разпоредбата на чл. 5 ЗН, след смъртта на майка им, същите са
получили равни части от нейното наследство, поради което всяка от тях е
придобила собствеността върху 1/3 ид.част от недвижимия имот, включен в
актива на наследството.
Предвид изложеното, искът за делба се явява основателен, като делбата
следва да бъде допусната между страните по спора при посочените квоти.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които
следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК акт в сила (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1773/2014 г., ІV Г. О., ВКС). Касае се за привременна мярка, при която законът
изхожда както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на
съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ "съразмерно с частта
си", така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Привременната мярка се налага, когато
имотите се ползват само от част от съделителите или когато установеното
ползване не съответства на дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е
да се осигури ефективно и справедливо ползване на делбените имоти от
4
всички съделители, докато трае делбеното производство. Искането на
съделителя може да бъде както за разпределение на ползването, така и за
заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането.
За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат
установени следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта;
лично ползване на общата вещ само от един или няколко от съсобствениците
или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността;
невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно ползването
на общата вещ. Трябва да бъде подчертано, че приложното поле на хипотезата
на чл. 344 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си служи с вещта
лично. Кои са тези случаи е детайлно посочено в Тълкувателно решение № 7
от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК, ВКС – 1. ползващият
съсобственик или член на неговото семейство пряко и непосредствено си
служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на
свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,
не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи
ключа); 3. ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с
договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или
заедно с него ползва общата вещ. Т. е. лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 ЗС, респ. чл. 344, ал. 2 ГПК е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В съответствие с приетото в цитираното тълкувателно решение
становище, в съдебната практика се приема, че фактическият състав на
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 344, ал. 2 ГПК не изисква
неползващият съсобственик да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ. Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по
себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на
обезщетение, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта
поради действията на другия съсобственик. Причина за разместването на
блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на
изразена от другия съсобственик воля да ползва реално вещта според правата
си. Поради това не е необходимо неползващият вещта да изяви желание за
личното й ползване, за да може да претендира обезщетение (вж. Решение №
26 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г., ІІ Г. О., ВКС, Решение № 269 от
18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ІІ Г. О., ВКС).
Не е необходимо да има и противоправно действие от страна на
ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем,
който надвишава неговите собствени права върху нея, за да възникне за
другия съсобственик право на обезщетение. Съгласно приетото в цитираното
по-горе тълкувателно решение, обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствената вещ не се дължи само когато съсобственик отказва да приеме
5
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му, или отказва дадената му възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение – средно-месечното за такава вещ
(движима или недвижима), тъй като това е реалната стойност на ползата, от
която неползващият съсобственик е лишен, при съобразяване обема, за който
ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
В конкретния случай, за установяване на обстоятелствата относно
ползването на апартамента по делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелят Д.а – дъщеря на ищцата и племенница на ответниците,
чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК като добросъвестно
дадени и отразяващите личните впечатления на свидетеля, сочи, че й е
известно, че лелите й живеят в кв. „Гоце Делчев“, бл. 236 в апартамента, който
е бил собственост на баба й. Сочи, че докато баба й /тяхна майка/ е била жива,
редовно е посещавала жилището и с майка й са разполагали с ключ. От
смъртта на баба й през септември 2020 г. не са посещавали апартамента, като
направили опит да влязат сами но установили, че бравата е сменена, тъй като
ключът им не работел. Сочи, че лелите й са казвали в прав текст, че нямат
място в този апартамент, че апартаментът в момента е техен. Твърди, че са
посещавали често имота /повече от 20 пъти/ в опит да влязат, от вътрешната
част на апартамента се чували стъпки, но никой не им отварял. Искали да се
разберат за ползването и собствеността върху апартамента доброволно, да
вземат свои лични вещи, намиращи се в жилището, но не били допуснати от
ответниците.
От показанията на свидетеля Б., които съдът кредитира като
добросъвестно дадени, се установява, че свидетелят познава страните от 1992-
1993 г, както и покойната им майка. Известно й е, че К. и М. /ответници по
спора/ живеят в ж.к. *** поликлиника. Сочи, че преди ищцата имала достъп до
апартамента, тъй като се грижила за майка си, била наела социална кухня. К. и
М. тогава също живеели там. От момента, в който починала майка им, К. и М.
забранили на А. да ходи там. Не знае дали са сменили ключалката, но й е
известно, от разказите на ищцата, че последната не може да влиза в
апартамента, не могла дори да си вземе оставените вътре лични вещи.
От анализа на горните доказателства, съдът намира, че по делото се
установява, че жилището се ползва изцяло от ответниците по спора, като
последните препятстват изцяло достъпа на ищцата до жилището, респективно
– за същата не е налице възможност да ползва имота, съобразно
притежаваната от нея квота в съсобствеността.
Ищецът в случая е поискал присъждане на парично обезщетение, което
искане, съдът намира за основателно, при съобразяване на вида,
предназначението на имота и неговата площ, правещи едновременното му
ползване от ищеца и от ответниците невъзможно.
6
Поради изложеното по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде
определена сума, която ответниците да заплащат на ищцата срещу ползването
на съсобствения имот. Сумата следва да бъде присъдена като периодично
вземане – месечно и да отговаря на дела на лишения от ползването
съсобственик в съсобствеността.
За определянето на размера й настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде взето предвид заключението по съдебно-оценителната
експертиза. Според вещото лице средният месечен пазарен наем за процесния
недвижим имот възлиза на 767.68 лева, а за 1/3 идеална част, колкото е делът
на ищцата в съсобствеността, възлиза на сумата от 255.89 лева /т.е. по 127.95
лева от всеки ответник/
С оглед действащото диспозитивно начало в процеса, всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплаща на ищеца обезщетение за
ползването на имота в размер на претендираните в исковата молба 125
лева/месечно, ведно със законната лихва, считано от всяка просрочена вноска,
от влизане в сила на настоящото решение до извършването на делбата.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на делбеното производство, насочено към
установяване наличието на съсобствено имущество и на правата на страните в
съсобствеността, всяка страна има качеството на ищец и ответник, поради
което сторените от страните разноските в първата фаза на делбата, досежно
иска за делба, не подлежат на разпределяне по реда на чл. 78 ГПК.
В делбеното производство намира приложение и специалната
разпоредба на чл. 355 от ГПК, съгласно която всички разноски по делото,
направени по повод допускането и извършването на съдебната делба
(включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК ), се
заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените по
повод присъединените искове в делбеното производство (включително по
повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат също
съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, т. е. - съобразно крайния изход по
съответния присъединен иск (съответната претенция по сметките) – В този
смисъл изрично Определение № 572 от 17.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1773/2014 г., IV г. о., ГК.
Предвид изложеното, направените от ищеца разноски, касаещи
определянето на привременни мерки, не подлежат на присъждане с
настоящото решение по допускане на делбата, а следва да бъдат разпределени
с решението по извършването й – съобразно дяловете на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба
между А. С. А.-Т., ЕГН **********, К. С. А., ЕГН ********** и М. С. А.,
ЕГН ********** на следния съсобствен недвижим имот:
7
АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор № 68134.1005.123.1.38
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто
двадесет и три точка едно точка тридесет и осем), съгласно КККР на град
София, община Столична, област София (Столица), одобрени със Заповед №
РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект: от 30.08.2023г., с адрес на имота: град София,
Район Триадица, ***** (тридесет и осем), намиращ се на етаж 1 (едно) в
сграда с идентификатор № 68134.1005.123.1 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно), с
предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), със
застроена площ от 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни
метра, с прилежащи части: Мазе № 16 (шестнадесет) и 0,536 % (нула цяло
петстотин тридесет и 1 шест хилядни върху сто) идеални части от общите
части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, състоящ се
от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседни самостоятелни
обекти в сградата по Схема: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1005.123.1.37 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1005.123.1.39, под обекта: няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1005.123.1.41, който
съгласно доказателствен акт за собственост съставлява: Апартамент, състоящ
се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, находящ се на улица *****
(тридесет и осем), в ж.к. ,,Красно село", застроен на 61.10 (шестдесет едно
цяло и десет стотни) квадратни метра, с брутна кубатура 232.82 куб.м., при
граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре -
апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет),
принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин
тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на
сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото,
при квоти както следва:
1/ за А. С. А. – Т.а, ЕГН ********** - 1/3 (една трета) идеална част;
2/ за К. С. А., ЕГН ********** - 1/3 (една трета) идеална част; и
3/ за М. С. А., ЕГН ********** - 1/3 (една трета) идеална част.
ОСЪЖДА Кристина С. А., ЕГН **********, да заплаща на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК на А. С. А. – Т.а, ЕГН **********, сумата от
125 лева/месечно – обезщетение за ползването на притежаваните от ищеца
1/3 ид.части от делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №
38, с идентификатор № 68134.1005.123.1.38, находящ се в град София, Район
Триадица, ***, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното плащане, считано от влизане на настоящото
решение в сила до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.
344, ал. 2 ГПК на А. С. А. – Т.а, ЕГН **********, сумата от 125
8
лева/месечно – обезщетение за ползването на притежаваните от ищеца 1/3
ид.части от делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 38,
с идентификатор № 68134.1005.123.1.38, находящ се в град София, Район
Триадица, ***, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното плащане, считано от влизане на настоящото
решение в сила до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е
присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК – с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9