О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Бажлекова
въззивно гражданско дело
№ 2094 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 33145/14.11.2018 г., подадена от С.Н.В., чрез адв. И.З., в
която е обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 1770/29.10.2018 г. по настоящото дело. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 300,00 лв в полза
на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В.И.М. изразява
становище за неоснователност на молбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна.
За да се произнесе, настоящият
състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен
съд е образувано по жалба,
подадена от В.И.М., като наследник на взискателя в
изпълнителното производство Иван Станев М. срещу постановление от 09.07.2018 г.
за прекратяване на изпълнително производство по изп.
д. № 20077170400231/2007 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717, с район
на действие района на ВОС, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С Решение
№ 1770/29.10.2018 г. съставът
на ВОС се е произнесъл, като е оставил без уважение жалбата, подадена от В.И.М.,
като наследник на взискателя в изпълнителното
производство Иван Станев М. срещу постановление от 09.07.2018 г. за
прекратяване на изпълнително производство по изп. д.
№ 20077170400231/ 2007 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717 на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. При постановяване
на решението си, ВОС не се
е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски в
производството е направено своевременно от С.Н.В., чрез адв.
И.З., с подаването на възражението по подадената жалба.
Към същото е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2018 г.,
от който се установява, че молителят е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски, установени в размер на 300,00 лв.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и
решението следва да се допълни в частта за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1770/29.10.2018 г., постановено по в. гр. дело № 2094/2018 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА В.И.М.,
ЕГН**********, с адрес ***, да
заплати на С.Н.В.,
ЕГН**********, с адрес ***, сума в размер на 300.00
лв. (триста лева), представляваща направените
разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.