ПРОТОКОЛ
№ 97
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Е. П. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно
търговско дело № 20242001000135 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивникът П. А. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Р. С..
За въззиваемия К. И. И., редовно призован, се явява адв. Е. И..
По хода на делото:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 141 от 24.09.2024 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на П.
А. К. срещу решение № 206 от 18.07.2024 г., постановено по т. д. № 4/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба, като правя възражение за
отмяна на постановеното решение. Нямам искания по доказателствата.
1
АДВ. И.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло писмения
отговор против нея. Основанията ми за оспорване, са изложени подробно в
писмения отговор. Нямам възражения по проектодоклада на съда,
обективиран в определение № 141/24.09.2024 г. и моля съдът да го обяви за
окончателен. Нямам искания по доказателствата.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да бъде отменено
постановено съдебно решение № 206 на Окръжен съд – Бургас по търговско
дело № 4/2024 г., като необосновано и незаконосъобразно. Първият ми
аргумент е по отношение на твърденията за упражнен натиск и принуда, които
не бяха доказани в съдебното производство на първа инстанция.
Свидетелските показания, които бяха дадени на първа инстанция също не
потвърдиха, че е имало такъв упражнен натиск и принуда при подписване и
при изготвяне на записа на заповед.
На следващо място, считам, че е допуснато нарушение на
първоинстанционния съд предвид разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 4 и чл. 172
от ГПК, касаещ заинтересованост в полза или вреда на една от страните. В
конкретния случай свидетелката, която беше допусната, е съпруга на
ответника-длъжник.
На последно място, не беше доказано с доказателствени средства
приложени и каузалното правоотношение, тъй като в приложените
доказателства никъде нямаше вписано основание, на което да бъде считано, че
това е погасяване по ценната книга или вписвания на плащания по самата
ценна книга. Напротив, в самия отговор на исковата молба първоначално,
ответникът твърди, че той лично е изплатил по банков път и е направил
преводи на част от сумата. Впоследствие в съдебното производство се
твърдеше, че трето лице вече е извършил плащания, съответно без правно
основание, без да е списвано, че това плащане всъщност касае погасяване на
задълженията по запис на заповед.
За да заблуди допълнително съда и ищеца, ответникът към 26.01.2024 г.
в отговора твърди, че лично е изплатил с банков превод, но тъй като това не е
така, на 05.02. е налице смяна собствениците на дружеството, което е
2
направило плащане към ищеца. Т.е. синът прехвърля фирмата на бащата, за
да бъдат вече правдоподобни твърденията, че той е изплатил по някакъв
начин, на база съответно на договор, който за ищеца е непознат. Отделно, в
този договор всяка една точка си противоречи със следващата, което съм го
изложила и в съдебно заседание, но не беше взето под внимание.
Наличие на обогатяване имаме, тъй като през този период, в който
длъжникът е бил длъжен да върне сумата взета по записа на заповед, ние
виждаме, че е налице обогатяване, тъй като в този период има разпореждане с
недвижим имот, заличаване на ипотека и закупуване на две МПС-та през 2023
г. с покупко-продажба, които МПС-та, са - Toyota Land cruiser и Mercedes ML,
т.е. марки с немалка стойност.
И на последно място, искам да вмъкна, че самото решение на окръжен
съд, мотивите са изградени не на база доказателствен материал, а на база
твърдения на ответника. Цитирам на стр. 4, ред 13 и 14 се твърди, че: „В
настоящия процес са въведени от ответната страна твърдения за
съществуване на връзка между страните на каузални правоотношения“. На
стр. 5, ред 7 и 8 се твърди, че: „Вече беше казано, че с въвеждане на
твърдения на ответника за наличието на каузални правоотношения…“, т.е.
съдебното решение е изградено на база само твърдения на ответна страна.
Липсват доказателства, които да доказват каузалното правоотношение.
Липсват доказателства, които да доказват заплаха и принуда. Липсват
доказателства, които да потвърждават, че има плащания, тъй като
приложените документи в нито един от тях няма основание плащането на
записи на заповед, нито в ценната книга е отразено.
Поради което считам, че предвид изложените аргументи следва
постановеното решение на Окръжен съд – Бургас да бъде отменено и
постановено решение, с което да бъде признато ищецът П. К. като приносител
на заповед на заповед и длъжникът К. И. дължи сумата вписана в ценната
книга от 32 000 лева, ведно със законната лихва, като претендирам за
направени разноски на първа и втора инстанция.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите изцяло като
неоснователна въззивната жалба, тъй като всички изложени в нея оплаквания,
както и изложени в днешното съдебно заседание такива, са напълно
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Факт е, че по делото
бяха разгледани всички възможни варианти за предявения от ищеца иск по чл.
534, ал. 1 от ТЗ. Факт е обаче и това, че между страните е съществувала
каузална сделка и това самият ищец в исковата си молба изрично го е
потвърдил с израза: „П. К. предоставя на К. И. парична сума в размер на 32
000 лева и като гаранция е издаден запис на заповед“, предмет на настоящото
дело. Всичко това беше подробно изложено в обжалваното съдебно решение
на окръжен съд, като беше потвърдено и от разпитания по делото свидетел и
приложения като писмено доказателство - договор за целеви заем, с който
3
част от така предоставената от ищеца сума, му е погасена от трето по делото
лице. Това се потвърди и от допусната съдебна експертиза по делото, вещото
лице по която категорично и в открито съдебно заседание заяви, че ищецът по
своята банкова сметка е получил общо сума в размер на 20 000 лева по целеви
договор, сключен именно за целите на правоотношенията между ищеца и
ответника. Този договор, както и решението на едноличния собственик на
капитала на дружеството предоставило целевия кредит, не беше оспорено
въобще от ищеца по време на разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд. И въпреки това, изложените аргументи в
настоящото открито съдебно заседание по никакъв начин не опровергават
твърдението ни и съответно решението на първоинтанционния съд, че
предявеният от ищеца иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ
е неоснователен, тъй като същият не е предявен в предвидените в закона
давностни срокове за съответното вземане. Това беше надлежно направено с
изрично писмено възражение, поддържано в хода на цялото съдебно
производство пред първоинстанционния съд, предвид на което и съгласно
трайната съдебна практика, искът беше отхвърлен като напълно
неоснователен.
С оглед на това, аз ще Ви моля да потвърдите обжалвания съдебен акт,
като присъдите на доверителя ми направените пред въззивната инстанция
разноски, за което представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4