№ 271
гр. Б., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200830 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на " А.Т. " ООД, ЕИК
********** с управител Ст.А.Ч. чрез адв.П. К. против Наказателно постановление № 22-
0002130/11.02.2025 г. на Началник ОО "Автомобилна администрация"-Б., с което на дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл.10,ал.1 от Закон за автомобилните превози е наложено
административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1000 лв. на основание чл. 104а
от ЗАвП.
Със жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода
на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като е
налице дерогиране на принципа “ne bi in idem” предвид допуснато налагане на две санкции за едно
и също нарушение, с две различни наказателни постановления – обжалваното пред настоящия съд
и НП №22-0002129/11.02.2025 г.,като дружеството е двукратно санкционирано за същото деяние,
поради наличие на два лиценза на дружеството –за превоз на международни товари №***** и за
превоз на пътници №1408.
Изложена е и пространна аргументация за приложимост на чл.28 ЗАНН и е направено искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален
представител.Представя писмена молба, с която поддържа доводите в жалбата
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните
доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 23.01.2025г. инспектор при ОО "АА"-Б. - М. Г.а Д. -М. при подаване от страна на „А.Т.“ ООД
документи за доказване финансова стабилност,констатирала,че дружеството притежава лиценз
№***** за извършване международен превоз на товари,като не е подало до лицензиращия орган за
настъпили промени в обстоятелствата,а именно промяна на адрес и седалище на управление на
дружеството в установения за това 30-дневен срок от тяхното настъпване. Съобразно справка от ТР
„А.Т.“ООД на дата **.**.** г. променило седалището и адреса си на управление от гр. Б.,ул. „Х.Б.“
№**, ет. **, офиса на „Консулт Къмпани“ ЕООД на гр.Б., ж.к. „Б.М.“, ул. „Ст. пл.“ № *, ет. *, офис
***. Нарушението според констатациите, обекивирани в АУАН, било извършено на 25.10.2024 г.
1
При предявяването на акта на управителя на дружеството не вписал възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал
атакуваното постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка
и правната квалификация на нарушението- 10,ал.1 Закон за автомобилните превози. В закономерна
връзка и за така индивидуализираното административно нарушение, на " А.Т. " ООД, на основание
чл. 104а от ЗАвП била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
Видно от изисканите от съда материали „А.Т.“ ООД е санкционирано и с НП №22-
0002129/11.02.2025 г. за това,че във вр. с промененото седалище и адрес на управление от гр. Б.,ул.
„Х.Б.“ №**, ет. **, офиса на „Консулт Къмпани“ ЕООД на гр.Б., ж.к. „Б.М.“, ул. „Ст. пл.“ № *, ет. *,
офис *** на **.**.** г., не е представило заявление до лицензиращия орган за настъпили промени
в обстоятелствата, а именно промяна на седалище и адрес на управление в установения 30 –дневен
срок на тяхното настъпване, но във вр. с притежавания от това дружество –превозвач лиценз
№1408 за извършване на пътнически превози в общността.
В хода на съдебното следствие бе разпитана актосъставителя М. Г.а Д., чиито показания съдът
кредитира като пресъздаващи точна,логична и последователна информация, съобразена с
конкретното съдържание на събраните при проверката писмени доказателствени източници.
Предвид техния произход, на длъжностно лице с незаинтересувана нагласа към фактите и с
оглед връзката им с установяване на нарушението, съдът кредитира тези показания като
правдиви, обективни и достоверни. От показанията й става ясно, че нарушението е било
установено при извършената проверка чрез справка в Търговския регистър и констатирана промяна
на обстоятелствата – промяна на седалище и адрес на управление, съчетано с пасивността на
жалбоподателя да подаде в изискуемия в 30-дневен срок уведомление за настъпила промяна по
отношение седалището и адреса на управление до лицензирания орган и във вр.с притежаван
лиценз №***** –за извършване на международен превоз на товари.Актосъставителят посочи
още,че са съставени два акта във вр.с неподаденото в 30-дневен срок заявление за промяна на
седалище и адрес на управление срещу „А.Т.“ООД във вр. с притежаваните от дружеството два
лиценза –за превоз на пътници и за международен превоз на товари.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници,в т.ч. показанията на актосъставителя М. Г.а Д., като
подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достатъчна
доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите,
относими към доказателствения предмет.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността
и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –дружество, спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/Наказателното
постановление било връчено лично на законния представител на жалбоподателя на 17.02.2025 г.,
като в законоустановения 14-дневен срок на 28.02.2025 г., депозирал жалба срещу горепосоченото
НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН./Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за
материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като
съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно длъжностно лице, видно от приложената по делото –л.21
Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г., за наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика
за актосъставителя. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от реквизити,
гарантиращ стандарта за информативност, описателност и яснота относно фактическия състав на
нарушението,в хармонично единство с приложимата правна квалификация е спазен при издаване
2
на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на
административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните критерии,
очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на нарушението е развита в
дълбочина- предметна, темпорална детайлност,придаваща процесуална годност на
административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в
какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. В конкретика фактическите елементи
и естество на нарушението се отнасят до неизпълнение на задължението, притежаващото лиценз за
извършване международен превоз на товари дружество да подаде до лицензиращия орган
своевременно уведомление за настъпили промени в обстоятелствата – променени седалище и
адрес на управление в законоустановения 30-дневен срок, като с фиксиране на първата дата след
изтичане на този срок 25.10.2024 г. коректно и законосъобразно е определена датата на
нарушението.
Ето защо според съда липсват формални основания за отмяна на атакуваното НП.
В сферата на дължимия анализ по приложението на материалния закон:
Според настоящия състав противоправното деяние е доказано от формална страна.
От събрания доказателствен материал съдът обособява като лишена от спорни положения
фактическата констатация,че „А.Т.“ООД притежава поотделно лиценз за извършване на
международен превоз на пътници №1408,както и лиценз за извършване на международен превоз на
товари №***** – лиценз на Общността, съгл.чл.6,ал.1 Закон за автомобилните превози.
С разпоредбата на чл. 104а ЗАвтПр законодателят е предвидил имуществена санкция в размер 1
000 /хиляда/ лв. за превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на
промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на
територията на Република Б. или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите
по чл. 10, ал. 2.
Процедурата по издаване на лиценз на Общността и вписването на последвали промени е
нормативно регламентирана с глава втора "Лицензиране и регистриране" на ЗАвтПр. С чл. 7, ал. 2
са предвидени изискванията, на които следва да отговаря превозвачът за издаване на лиценз на
Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
Б. с автомобили с българска регистрация.
По силата на законова делегация на чл. 7, ал. 3 ЗАвтПр, според която разпоредба условията и редът
за установяване на тези изисквания и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Видно от разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари в срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от
него лице издава лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници или товари
(приложение № 10 или 10а) и заверени копия на лиценза (приложение № 11 или 11а).
Ето защо и притежаваните от жалбоподателя два независими един от друг и самостоятелни
лицензи №***** за извършване на международен превоз на товари и лиценз№1408 за извършване
на пътнически превози в Общността формират качеството му на титуляр на разнородни по обем и
съдържание лицензи със съпровождащите ги изисквания и задължения за своевременно
уведомяване на лицензиращия орган за изменение на подлежащите на вписване обстоятелства.
Промяната в седалището и адреса на управление на търговеца – титуляр на лиценз за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение,
несъмнено е обстоятелство, вписано в лиценза,видно от приложение №10 към чл. 9, ал.1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. /изцяло в
т.см. при аналогични от фактическа страна казуси виж практиката, в касационни решения
Решение № 78 от 22.02.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 317/2017 г. и Решение №
1438 от 20.06.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1012/2018 г.
Предвид писмената доказателствена база, мотивираща административно-наказателното обвинение,
3
законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл.10,ал.1 Закон за автомобилните превози. С
посочената норма изрично е предвидено задължение, при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република Б. или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът да подаде
заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
Извън приложното поле на това задължение, адресирано до титулярите на лицензи на Общността
/за извършване превоз на пътници в Общността или международен превоз на товари / попада
изключението на чл.10,ал.2 Закон за автомобилните превози, с което по изрично разпореждане на
закона в хипотезите на стриктно лимитирани юридически факти, срокът за изпълнение на
задължението за депозиране заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в
лиценза е специален -3 –месечен. Така съгласно правилото на чл.10,ал.2 ЗавтПр., при смърт на
физическото лице - едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или при преобразуване на превозвача
правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република Б. или от лиценза на Общността, преминават върху неговия
правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган
за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.
Видно и от приложение по образец 11б на Заявление за отразяване на настъпили промени в
обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници и на
товари към Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е
предвидена възможност за еднократно подаване на това заявление с едновременно отбелязване на
номера на лиценза за превоз на пътници в Общността и номера на лиценза за международен превоз
на товари,като в раздел I е предвидена възможност за отразяване на промени в седалището и
адреса на управление на търговеца.
Ето защо настоящият състав приема,че съгласно чл. 10,ал.1 от Закон за автомобилните превози
превозвачът е бил длъжен в 30 – дневен срок от настъпване на визираната в НП промяна на
обстоятелствата, а именно промяна в седалището и адреса на управление на титуляра на лиценз за
международен превоз на товари да подаде съответното заявление Приложение № 11б в една от
структурите на ИА"АА" или чрез електронно заявяване на услугата, което безспорно не е било
сторено. Правилно е била определена и датата на извършване на нарушението – 25.10.2024 г.,
доколкото законовият срок е изтекъл на 24.10.2024 г., видно от вписаната в търговския регистър
промяна на **.**.** г.
В кореспондиращо връзка с така инидивидуалзираната квалификация на нарушението – чл.10,ал.1
Закон за автомобилните превози приложимост намира санкционната норма- чл. 104а, ал. 1 от
ЗАвП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за превозвач, който не подаде заявление в 30
дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
превоз на пътници или товари на територията на Република Б. или в лиценза на Общността, за
отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП . В случая промяната на данните за
седалище и адрес на управление към лиценза за международен превоз на товари е сред кръга
обстоятелства, вписани в лиценза за извършване международен превоз на товари на „А.Т.“ООД.
В случая обаче съдът намира,че процесното нарушение се обхваща от приложното поле на
чл.28,ал.1 ЗАНН.
Възприето е в устойчивата практика на касационната инстанция,че сами по себе си безрезултатните
нарушения, поредността на нарушението като първо, макар да не изключват автоматично
прилагането на разглежданата норма на чл.28 ЗАНН, следва да се вземат предвид при обсъждане
приложимостта института във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън тези,
обосноваващи конкретния извод за маловажност. В практиката на касационната инстанция виж
Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за
наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за
прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за
отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за
субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им
адаптиране към казуси с предмет, идентични нарушения – в случая нарушение,осъществяващо
състава на чл.104а Закон за автомобилните превози, е възприет подход, според който нарушения на
просто извършване, които се осъществяват чрез бездействие, т.е. тяхната съставомерност е налице,
4
без да са възникнали посочени в закона общественоопасни последици, следва да са били
извършени при наличието на други допълнителни смекчаващи обстоятелства, които да
подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен.
В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл.104а Закон за автомобилните превози
са налице допълнителни смекчаващи обстоятелства- а именно упражнено административно-
санкционно въздействие върху същото лице превозвач за сходно по фактически белези поведение
с влязло в сила НП№22-0002129/11.02.25 г. Жалбоподателят е бил санкциониран с влязло в сила
НП №22-0002129/11.02.2025 г. във вр.с неподаване заявление в 30-дневен срок от настъпването на
промени в същото обстоятелство, вписано в лиценза на Общността за извършване превоз на
пътници,като имуществената санкция предмет на това наказателно постановление е заплатена в
пълен размер,видно от постъпилото платежно нареждане./л.43/ Решаващ аргумент в случая за
приложимост на чл.28 ЗАНН има становището на съда,че промяната на седалището и адреса на
управление на „А.Т.“ООД е възникнала еднократно в обективната реалност чрез вписаното
обстоятелство на 24.09.2024 г. на превозвача за нов адрес на управление : гр.Б., ж.к. Б.М., ул. Ст.
*****************
На следващо място, и наред с факта, че нарушението е първо за „А.Т.“ЕООД, видно от образец 11б
към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари на Заявлението за международен автомобилен превоз, позитивното действие, изпълващо
изискването на чл.104а ЗавтП за подаване заявление в 30 дневен срок от настъпването на промени
в обстоятелствата, се реализира еднократно чрез едновременно вписване в образеца на
Заявлението номера на лиценза за превоз на пътници и номера на лиценза за превоз на товари .
Ето защо чрез двукратното санкциониране на превозвача за неизпълнение на чл.104а ЗавтП, не са
нарушава принципа ne bis in idem според логическия защитен минимум в жалбата. Но с налагането
на втора имуществена санкция с НП,предмет на обжалване, се създава диспропорция и
прекомерност, самостоятелно досежно неизпълнението относимо към лиценза №***** за
извършване на международен превоз на товари.
Подобно третиране на инкриминираната проява на чл.104а ЗавтП е дисбалансирано от гледище на
принципа за справедливостта, тъй като съставът на административното нарушение единствено
"стандартизира", задава модела на съответния вид неправомерна дейност, като сам по себе си не
осигурява база за постигане на индивидуална справедливост. Функция на наказващия орган, а и на
съда е да прецени не само, дали фактически извършеното съответства на признаците от конкретен
състав на административно нарушение, но и дали носи обществена опасност и дали тя съответства
на онова ниво на обществена опасност, което законодателят е имал предвид, въвеждайки
съответния състав на административно нарушение в ЗавтП. Тази функция в случая не е
удовлетворително изпълнена от наказващия орган, доколкото не е съобразена конкретната тежест
на деянието, не са взети предвид индивидуалните негови особености, а именно че същото се
реализира еднократно в обективната реалност – чрез промяна само веднъж в седалището и адреса
на управление на титуляра на два лиценза на Общността, съответно и пропускане на 30 –дневния
срок за изпълнение задължението по чл.104а ЗавтП. също се реализира еднократно с неподаденото
едно Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността, в
което еднократно подавано заявление се индивидуализират поотделно номерата на двата лиценза –
за международен превоз на товари и за извършване на пътнически превози в Общността.
Именно това специфично съчетание на обективните свойства на нарушението – неизпълнено в
срок позитивно действие чрез отбелязване номерата на двата притежавани лиценза на Общността в
едно и еднократно за депозиране до лицензиращия орган заявление, е показател за
минимизирано до степен на незначителност ниво на противоречие между нарушението на чл.104а
ЗавтП. свързано самостоятелно с лиценза за международен превоз на товари и интересите на
обществото.
Тежестта на самото деяние не е качествено обмислена във всичките й аспекти,в т.ч. във вр. с начина
на осъществяване на нарушението и правната му същност на едноактна дейност, която независимо
от притежаваните 2 бр. лицензи засяга еднократно обществените отношения,свързани с дължимото
акуратно известяване на лицензиращия орган за променените обстоятелства в лиценза на
Общността,което придава прекомерност в интензитета на упражнената административно-
наказателна принуда с процесното НП.
Съдът отчита необходимостта от укрепване на гаранциите за административно-наказателна защита
5
на обществените отношения,предмет на закрила със Закон за автомобилните превози. Настоящият
съд не подценява нуждата от съответност на санкционната реакция срещу посегателствата над тези
отношения в премерената от законодателя в чл.104а,ал.1 ЗавтП строгост на размера на
имуществената санкция. Практическото проявление на административното наказание обаче не
може и не следва да бъде обременявано с очаквания, надхвърлящи рамките на неговата
превантивна роля,в т.ч.чрез механичното налагане на ненужно тежки наказания в
размера,установен с чл.104а ЗавтП. самостоятелно и поотделно за двете формални деяния,които
обаче систематизират общ фактически аспект на проявена обществена опасност, т.к. чрез тях
еднократно се засягат съответните обществени отношения.
Следването на подобен подход обуславя риск от превръщане административното наказание в
произволна мярка за възмездие, която в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на
извършилия нарушението, и не благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите
членове на обществото в разрез със специалната и общоправантивни цели на чл.12 ЗАНН.
Самостоятелно неприлагането на чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията по чл.53, ал.1 от
ЗАНН, когато са налице предпоставките за това, представлява допуснато от наказващия орган
нарушение на материалния закон, обуславящо отмяна поради незаконосъобразност на атакуваното
НП.При това положение нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя,но предвид липсата на
своевремнно представени писмени доказателства за реалното им извършване, разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002130/11.02.2025г.издадено от началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“гр.Б. , с което за нарушение на чл.10,ал.1 от Закон за
автомобилните превози и на основание чл.104а от Закон за автомобилните превози на
жалбоподателя - „А.Т.“ ООД, ЕИК: **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на
1000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН „А.Т.“ ООД, ЕИК: **********
представлявано от управителя Ст.А.Ч., че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6