№ 15317
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110152382 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Е Б Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.П,против Ц. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 536,05 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,75 лева обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. до 04.12.2023
г.
В исковата молба се твърди,че дружеството ищец извършва доставка и
продажба на топлинна енергия,каквато ответницата Д. се явява задължена да
заплаща като клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.П. Сочи
се,че ответницата не е заплатила доставеното количество топлинна
енергия,което възлиза на 536,05 лева. С оглед това,че задълженията не са
заплатени в срока по общите условия,ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 75 лева за периода 02.12.2021 г. до 04.12.2023 г. Исковата претенция
се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
Д. чрез назначения особен представител адв.Д. с изразено становище за
неоснователност на исковете – формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност,твърди се,че в абонатната станция не е имало законно
монтиран топломер,съответно не е доказано какво количество топлинна
1
енергия е доставено и дали доставената топлинна енергия съответства на
изискванията за качество,оспорено е съществуването на договорно
правоотношение,оспорено е доставеното количество топлинна енергия.
Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено от „Е Б Т“ЕАД са
претендирани парични суми спрямо Ц. Д. Д. – 536,05 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г.,75 лева
обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. до 04.12.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Представени са общи условия на „Е Б Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия.
С нотариален акт от 14.12.1999 г. Ц. Д. Д.а се легитимира като
собственик на апартамент *****.
По делото са приети фактури,издадени от „Е Б Т“ЕАД с получател Ц.
Д.а.
Представени са протоколи за извършени дейности по средствата за
измерване.
Според свидетелства за метрологична проверка топломерът съответства
на одобрения тип.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер е отчитан ежемесечно,след което са
приспадани технологичните разходи,на абоната не е начислявана топлинна
енергия за общи части,за периода м.10.2021 г. до м.02.2023 г. не е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,а за периода м.03.2023 г.
до м.04.2023 г. е начислен служебно разход 0,2 куб.м. поради изтекло
свидетелство за годност на водомера.Дяловото разпределение е реализирано
при спазване на норматианата уредба като главницата за топлинна енергия
възлиза на 496,22 лева,без да има включени задължения извън процесния
период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
изравнителните сметки са въведени,общият размер на задължението за
топлинна енергия възлиза на 495,92 лева,а мораторната лихва е 76,29
лева,дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 40,08 лева,а
мораторната лихва върху тази парична сума е 5,74 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато заповедта за изпълнение е връчена при
2
условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. С оглед регламентирането на иска като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено доказването наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иск. В конкретния случай
следва да бъде доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът следва да се счита
предявен на 05.12.2023 г.
Софийският районен съд приема,че е доказана първата изискуема
предпоставка за уважаване на иска – ищецът е дружество,което доставя и
продава топлинна енергия,а ответницата е клиент на топлинна енергия,защото
е собственик на имота,видно от представения по делото нотариален акт.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.
Съдът,отчитайки представения нотариален акт приема,че ответницата Д. като
собственик на имота е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите
условия на дружеството доставчик,а в настоящия случай страните не твърдят
да са уговорили индивидуални условия,които да се отличават от общите
условия. Следователно приложение намират общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на доставена топлинна
енергия е заплатена в срока по общите условия. Съгласно чл.34 от общите
условия на ищцовото дружество цената на топлинна енергия се заплаща в
срок от тридесет дни от изтичане месеца на доставката. Провеждането на
доказване,че е изпълнено точно задължението е възложено на ответната
страна като възражение,изключващо основателността на исковата претенция.
В хода на производството не са представени доказателства ответницата Д. да е
заплатила цената или част от същата за процесния период,поради което
предявената искова претенция е доказана по основание,а по размер подлежи
на уважаване за сумата от 495,92 лева при съобразяване заключението по
съдебно-техническата експертиза,според което дължимата главница е в по-
висок размер – 496,22 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от
536,05 лева искът подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че при
съобразяване,че според експертното заключение дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,както и с оглед това,че на
ответницата Д. не са начислявани парични суми за общи части на сградата,че
предявеният иск следва да бъде уважен за посочената парична
сума,претендирана от ищеца. Изводът на съда за основателност на иска не се
променя предвид довода на ответницата чрез назначения й особен
представител,че топломерът не е бил изправен,защото това твърдение е
недоказано и е опровергано от представените свидетелства за метрологична
проверка,а и според експертното заключение топломерът е бил годно средство
3
за търговско измерване. Неоснователно е и възражеието на
ответницата,релевирано в открито съдебно заседание,че в нарушение на
нормативната уредба е начислена за последните два месеца от процесния
период стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,тъй
като по отношение на индивидуалния водомер в жилището на ответницата
Д.,задължението за извършване на метрологична проверка или за смяна на
водомера с нов е задължение за собственика на имота,т.е. това е задължение
на ответницата и вследствие допуснатото от ответницата неизпълнение е
начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. По
изложените съображения съдът приема,че искът следва да бъде уважен за
сумата от 495,92 лева и подлежи на отхвърляне за разликата до 536,05 лева.
Диспозитивното начало на гражданския процес задължава съда да се
произнесе в рамките на формулираното от страната искане,а в настоящия
случай ищецът претендира единствено главница за топлинна енергия.
Отчитайки обстоятелството,че вземането за сума за дялово разпределение е
самостоятелно и различно от вземането за топлинна енергия,както и като
отчете,че ищецът не е заявил претенция за сума за дялово
разпределение,съдът приема,че искът,предявен за главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен до размера от 495,92 лева,а за горницата
подлежи на отхвърляне. С оглед това,че съдът възприема като основателна
исковата претенция за главница за топлинна енергия съдът следва да разгледа
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила
погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания
за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът приема,че
възражението за давност е неоснователно,защото най-старото претендирано
задължение за топлинна енергия за м.10.2021 г. е платимо в периода 01.11.-
30.11.2021 г.,докато искът е предявен на 05.12.2023 г.,т.е.по-малко от три
години от възникване изискуемост на вземането.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забавата
кредиторът има право на обезщетение от длъжника. Ако задължението има
падеж или срок,без да е необходимо отправяне на покана,длъжникът изпада в
забава,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния
ден от срока,а ако изпълнението на задължението няма срок,за да бъде
поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да му отправи покана.
Съдът,отчитайки наличието на посочен в общите условия срок за изпълнение
на задълженията за топлинна енергия – тридесет дни,приема,че задълженията
са възникнали като срочни и предвид допуснатото неизпълнение от страна на
ответницата Д.,съдът приема,че искът за мораторна лихва е доказан по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 71,04
лева,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за
разликата до пълния претендиран размер от 75 лева искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед това,че
4
съдът,който разглежда установителния иск се произнася и по разноските за
заповедното производство съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 69,75 лева разноски за заповедното производство и 1333,75 лева за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на Ц. Д. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Е Б Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.П,в размер от 495,92 лева ( четиристотин
деветдесет и пет лева деветдесет и две стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,71,04 лева ( седемдесет и един
лева и четири стотинки ) мораторна лихва за периода 02.12.2021 г. до
04.12.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
3951/2024 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля исковете за разликата
над 495,92 лева до пълния претендиран размер от 536,05 лева главница и за
разликата над 71,04 лева до пълния претендиран размер от 75 лева мораторна
лихва.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Е Б Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.П сумите от 69,75 лева ( шестдесет и девет
лева седемдесет и пет стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаградение за заповедното производство и 1333,75 лева (
хиляда триста тридесет и три лева седмедесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5