Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
III-ти граждански състав в открито
заседание на 12.06.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 87 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и иск на осонвание чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано въз осонва ан
депозирана искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, чрез адв. З.Ц. от САК, съдебен адрес ***, против М.И.Г.
ЕГН: **********,***, ***, ***, в която се твърди следното : вземането се
предявява по реда на чл.422 от ГПК, след
постановено Определение № 5042/ 30.11 2019 г по ч. гр. д. № 7365/2019 г.
по описа на Районен съд - Плевен, ГК, V състав, на основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че между М.И.Г. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „***“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.
Договор за мобилни услуги № *** от 26.02.2008 г. Съгласно Договора на клиента е
предоставен мобилен номер ***.
2.
Допълнително споразумение № *** от 10.02.2009 г. по програма „Заедно“ към-
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за
мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план.
3.
Договор за мобилни услуги № *** от 08.04.2009 г. Съгласно Договора за мобилни
услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно
устройство ***.
4.
Договор за лизинг от 03.07.2009 г. Съгласно Договора за лизинг на клиента е
предоставено мобилно устройство ***, чиято обща лизингова цена е 687.70 лв. с
вкл. ДДС.
5.
Допълнително споразумение № *** от 14.12.2009 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за
мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план.
6.
Допълнително споразумение № *** от 18.12.2010 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 18.12.2010 г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето
на устройството е уговорено от страните в отделен договор за,_ лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 69.00 лв. с вкл. ДДС.
7.
Допълнително споразумение № *** от 28.09.2011 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.09.2011 г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 80.04 лв. с вкл. ДДС.
8.
Допълнително споразумение № *** от 28.09.2012 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за
мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план.
9.
Договор за фиксирани услуги № *** от 07.01.2013 г. и Приложение за услугата
„Globul Home“ към договор за фиксирани услуги № *** от 07.01.2013 г. Съгласно договора
на клиента е предоставен номер ***, със стандартни месечна абонаментна такса
4.90 лв. с вкл. ДДС или 4.08 лв. без вкл. ДДС, и стационарен апарат ***.
10.
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от 07.01.2013 г. Съгласно
Сертификата мобилни номера ***, ***, *** и *** се включват в пакет, "
спрямо който се прилагат търговски отстъпки, като срокът за ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя, за посочените номера, се
продължава до 07.01.2015 г.
11.
Допълнително споразумение № *** от 15.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер
***влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
8.79 лв. с вкл. ДДС или 7.32 лв. без вкл. ДДС.
12.
Допълнително споразумение № *** от 15.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер
*** влиза в сила нов абонаментен план.
13.
Заявление за отказване от фиксирани услуги № *** от 07.01.2015 г.
14.
Заявление за отказване от мобилни услуги № *** от 07.01.2015 г.
15.
Допълнително споразумение №*** от 06.07.2015 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение
за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат ***.
16.
Допълнително споразумение № *** от
25.08.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
*** се продължава ползването на мобилни/фиксирани услуги на оператора при
условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на
настоящото споразумение, като на клиента е предоставено мобилно устройство ***.
17.
Допълнително споразумение № *** от 04.04.2017 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.04.2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента
е предоставен мобилно устройство ***. Предоставянето на устройството е
уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 312.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от М.И.Г. мобилни
номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
-
за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***
от 26.02.2008 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 25.08.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
-
за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***
от 08.04.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 04.04.2017 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги.
-
за мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от
04.04.2017 г.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. април 2018 г. - м. юли 2018 г.: фактура № ***/01.04.2018 г., фактура
№ ***/01.05.2018 г., фактура № ***/01.06.2018 г. и фактура № ***/01.07.2018 г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи
от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура
№ ***/01.04.2018 г. е издадена за отчетния период 01/03/2018- 31/03/2018 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***
: месечна абонаментна такса 4.96 лв. без ДДС - 5.95 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер *** : месечна абонаментна такса 14.10 лв. без ДДС - 16.92 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство *** - 13.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 36.46 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.07 лв.,
претендираната сума по фактурата е 36.39 лв.
Фактура
№ ***/01.05.2018 г. е издадена за отчетния период 01/04/2018- 30/04/2018 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 7.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които
са в общ размер на 8.07 лв. без ДДС - 9.68 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***
: месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 21.57 лв. без ДДС — 25.89 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство *** - 13.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата, е 49.16 лв.
Фактура
№ ***/01.06.2018 г. е издадена за отчетния период 01/05/2018- 31/05/2018 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса (-2.60) лв. без ДДС - (-3.12) лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ***: месечна абонаментна такса (-7.39) лв. без ДДС - (-8.87) лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** - 13.59 лв. c вкл. ДДС.
(Отрицателната стойност на месечните абонаментни такси във фактурата са се
формирали в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период.) Общата сума, начислена във фактурата, е 1.60 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б.“
ЕАД и ответника М.И.Г. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя
е издадена и фактура № ***/01.07.2018 г., която включва задължения за заплащане
на неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез
номера *** и *** в общ размер на 200.74 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство *** в общ размер на 135.90лв.
с вкл. ДДС.
Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *** при
предсрочно прекратяване {преди 25.08.2018 г.) на процесния договор са уредени в
раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № *** от 25.08.2016 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** при предсрочно прекратяване {преди
04.04.2019 г.) на процесния договор са уредени в раздел IV, т. 4 от
Допълнително споразумение № *** от 04.04.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
Предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след
11.01.2018 г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с
условията на чл.1. 2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. №
16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с описания начин
на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер *** е 30.72 лв. Сумата представлява сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (7,32 лв. без ДДС
всяка), а именно 21.96 лв., и с добавена разликата в размер на 8.76 лв. между
стандартната цена на мобилно устройство *** без отстъпка съгласно актуалната
към 25.08.2016 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
В
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е
170.02 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без ДДС (25,82 лв. без ДДС всяка), а именно 77.46 лв., част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, а именно 29.49 лв., както
и с добавена разликата в размер на 63,07 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство *** без отстъпка съгласно актуалната към 04.04.2017 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 04.04.2017
г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ***. чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 04.04.2017
г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 135.90
лв., равняващ се на десет неначислени лизингови вноски.
Претендираната
сума по фактурата е в общ размер на 336.64 лв.
Общата
стойност на неизплатените парични задължения на М.И.Г. спрямо „Т.Б.“ ЕАД по
издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в
размер на 423.79 лв. Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Т.Б.“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ТПК до
Районен съд - Плевен, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7365/2019 г. и
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да приеме за установено наличието на вземане на ищеца по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7365/2019 г. по описа
на Районен съд - Плевен, ГК, V състав, против длъжника - ответник М.И.Г. е ЕГН **********,
както следва:
-
423.79 лв. (четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и девет стотинки),
дължима се съгласно фактура № ***/01.04.2018 г., фактура № ***/01.05.2018 г.,
фактура № ***/01.06.2018 г., фактура № ***/01.07.2018 г.
-
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се разноски.
В
срок е депозиран отговор от ответницата, с който искът се оспорва. Заявява се, че сключеният
договор изтичал през пролетта на 2017 г., когато ответницата била в болница и
постоянно й звънели по телефона служители на ищеца, във вр. с подновяването му.
Впоследствие ответницата заявила, че не желае подновяване на договора.
Започнали да я убеждават в обратното, като й предложили телефон на изплащане на
преференциална цена. Приела предложението и бил подписан договор за лизинг.
Телефонът ,който й предложили бил в
отворена кутия, неработещ, което било установено още към онзи момент и
впоследствие не бил заменен с друг.Ответницата твърди, че изобщо не е ползвала
телефон и в тази връзка счита договора за лизинг за нищожен поради начална
невъзможност за изпълнение - липса на предмет. Заявява, че не дължи нищо на ищеца.
В о.с.з. не се явява представител на
ищцовата страна, но е депозирано писмено становище и списък на разноските.
В о.с.з. ответницата се явява и
заявява, че оспорва вземането на ищеца. Твърди, че апаратът /без да уточнява
кой точно/ не работил, но впоследствие заявява, че е подписала редица
документи, макар да не знае точно с какво съдържание са били.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна страна :
Искът
с правно основание чл.422 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок, допустим е и по същество частично основателен. Претенцията на ищеца,
касаеща претендираната неустойка следва да бъде отхвърлена.
По делото не е налице спор относно
това, че между ответницата и ищцовото дружество са подписани няколко договора за мобилни услуги, при посочени в
писменото съглашение елементи на правоотношението; че на същата са предоставени
няколко мобилни устойства, а именно – телефонни устройства Алкател,Тошиба,Самсунг-3 бр. Не е спорно,
че ответницата е депозирала заявление за
отказване от фиксирани услуги № *** от 07.01.2015 г. и Заявление за отказване
от мобилни услуги № *** от 07.01.2015 г. В случая обаче претенцията на ищеца
поризтича от неизплатено задължение на ответната страна за заплащане на месечна
абонаментна такса, такса за спиране на номер, както и за лизингтови вноски за
мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016, произтичащи от сключен договор
за мобилен номер***, а е направен отказ за ползване на мобилни
услуги за друг номер, не за
посочения. По делото няма доказателства за това мобилното устройство да
е върнато от страна на ответницата , същата да го е рекламирала по някакъв
начин, а видно от чл.4 на договора за лизинг е, че със скючването му лизингополучателят
декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта. С
оглед изложеното и предвид периода на
задължението, за който са издадени процесните фактури, съдът приема, че искът
се явява основателен и доказан за сумата в общ размер – 223,05лв.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7365/2019год. по описа на ПлРС е,
че е издадесна заповед за изпълнение по депозирано заявление от ищеца срещу
ответника за процесните суми,
произтичащи от следното : неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните
договори меджу него и „Т.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/: договор
за мобилни услуги о 26.02.2002 г.; договор за мобилни услуги № *** от
26.02.2008 г.; допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** от 10.02.2009 г.; договор за мобилни услуги № ***
от 08.04.2009 г.; договор за лизинг от 03.07.2009 г.; допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от
14.12.2009 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** и договор
за лизинг от 18.12.2010 г.; допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и договор за лизинг от 28.09.2011 г.;
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** от 28.09.2012 г.; договор за фиксирани услуги № *** и приложение
за услугата „Globul Home“ към договор за фиксирани услуги № *** от 07.01.2013 г.; сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + от 07.01.2013 г.; допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 15.12.2014г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 15.12.2014 г.;
заяление за отказване от фиксирани услуги № *** от 07.01.2015 г.; заявление за
отказване от мобилни услуги № *** от 07.01.2015 г.; допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 06.07.2015г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 25.08.2016 г.;
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и
договор за лизинг от 04.04.2017 г. Неудовлетворените вземания на заявителя са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № ***/01.04.2018г.;
№***/01.05.2018г.; № ***/ 01.06.2018г.; № ***/01.07.2018г. Или, вземането на
ищеца в настоящото производство е
идентично на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
По иска, касаещ претенцията на ищеца за
заплащане на неустойка : същият следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
Съдът намира, че неустоечната клауза
се явява нищожна на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. с чл.143 т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на
чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а
разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл.144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира,
че процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143 т.14
от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя
услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата
от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като
представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в
който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи
конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Ето защо
ответникът, в качеството на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието
му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи.
Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните
договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Съдът счита, че тази неустоечна клауза е
нищожна и по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана
съдебна практика на ВКС ( Решение №110 от 21.07.2016г. на ВКС по
т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат
при прекратяване на правоотношението заплащане на неустойка в размер на
останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята
насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за
справедливостта. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо
от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението
няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т.д. №818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. ответника
има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на
всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването
му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по
договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Не са основателни
исканията от ищеца при преценка, че неустойката е прекомерна, съдът да присъди
неустойка в размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер бил приложим към
настоящите договори за мобилни услуги сключвани от него. В случая съдът не
обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не. Съдът намира клаузата за
нищожна – изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията
предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника
на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
С оглед гореизложено претенцията за
заплащане на неустойка в раземр на сумата 200,74лв. се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер на 257,38лв.
не се дължи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Предвид изхода на
делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство съразмерно
установеното по размер вземане ,както следва: 25лв. държавна такса и 189,48лв.
разноски за един адвокат, респ. в исковото производство - 25лв. държавна такса
и 189,48лв. разноски за един адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 от ГПК, че М.И.Г. ЕГН: **********,***, ***, ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, пълномощник адв. З.Ц. от САК, съдебен адрес ***, сумата
в общ размер 223,05лв., от
които:
-
36.39лв., за която е издадена Фактура
№ ***/01.04.2018г. за отчетен период 01/03/2018г.- 31/03/2018 г., включваща
задължения за мобилен номер *** : месечна абонаментна такса 4.96 лв. без ДДС -
5.95 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** : месечна абонаментна такса 14.10 лв.
без ДДС - 16.92 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** -
13.59 лв. c вкл. ДДС.
-
49.16лв., за която сума е издадена Фактура № ***/ 01.05.2018 г. за отчетен
период 01/04/2018- 30/04/2018 г.,включваща задължения: за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 7.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които
са в общ размер на 8.07 лв. без ДДС - 9.68 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***
: месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 21.57 лв. без ДДС — 25.89 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство *** - 13.59 лв. c вкл. ДДС.
-
1.60лв., за която сума е издадена Фактура № ***/01.06.2018г. е издадена за
отчетен период 01/05/2018г.- 31/05/2018 г.,включваща задължения: за мобилен
номер ***: месечна абонаментна такса (-2.60) лв. без ДДС - (-3.12) лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса (-7.39) лв. без ДДС -
(-8.87) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** - 13.59 лв.
c вкл. ДДС.
-
135.90лв., за която сума е издадена фактура № ***/ 01.07.2018г., включваща
задължения за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство ***, ведно със законната лихва – считано от 14.11.2019год., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7365/2019год. по описа на Плевенски
районен съд, както
ОТХВЪРЛЯ иска
В ЧАСТТА, с която се прави искане за
признаване за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД,
че се дължи сумата от 200,74лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги чрез номера *** и ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.И.Г. ЕГН: **********,***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
пълномощник адв. З.Ц. от САК, съдебен адрес: ***, ***, съразмерно установената част на
вземането разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 7365/2019год. по
описа на Плевенски районен съд – 25лв.
държавна такса и 189,48лв. разноски
за един адвокат и разноски за исковото производство - 25лв. държавна такса и 189,48лв.
разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: