Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 23.09.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Пепа Маринова - Тонева

ЧЛЕНОВЕ:                Василена Дранчовска

                                                                                           Цветомир Минчев

 

като разгледа докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 6918 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

По настоящото дело на 15.04.2025 г. е постановено решение, с което е отменено първоинстанционното решение № 87111 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 83589/2017 г. по описа на СРС, 87 състав, и е уважен предявеният от В.Д.П. срещу „Н.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за сумата от 23988,80 лв., представляваща дължим и неизплатен бонус, съгласно допълнително споразумение между страните, наречено „Бонус схема“, неразделна част от трудов договор № 65/13.06.2005 г. и допълнителните споразумения към него.

На 25.04.2025 г. е постъпила молба от въззивника В.Д.П. с искане съдът да допълни постановеното по настоящото дело решение, като присъди и законната лихва върху главницата от 23988,80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (28.11.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата. Въззиваемият „Н.“ ЕООД не изразява становище по молбата.

Искането по чл. 250 ГПК е направено в законоустановения срок (едномесечен срок от връчване на препис от решението), поради което се явява процесуално допустимо. Съдът намира, че не е нужно провеждането на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се определя според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните възражения на ответника. Видно е от диспозитива на постановеното по настоящото дело решение, че въззивният съд не се е произнесъл по целия спорен предмет, като е осъдил ответника на заявеното с исковата молба вземане, без да присъди и законната лихва върху главницата от 23988,80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Последната представлява част от спорния предмет по делото, доколкото ищецът е заявил искане за присъждането й още в петитума на исковата молба. При това положение съдът намира, че е налице непълнота на съдебния акт в посочения от въззивника смисъл и в тази част решението следва да бъде допълнено.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК решение № 260150 от 15.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6918/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, като ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В.Д.П., ЕГН **********, законна лихва върху главницата от 23988,80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2017 г., до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

 

2.