МОТИВИ
към присъдата № 5 от 14.07.2020 г. по ВТОХД № 259/2020 г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив
Производството е по
реда на глава XХІ от НПК.
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура Пловдив срещу присъда № 25 от
10.03.2020 г., постановена по НОХД № 1902/2019 г. на Пловдивския окръжен съд,
наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подс. Д.Х.Г. е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1
предл. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК при условията на чл. 304, предл. 4 от НПК вр. чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК.
Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства по делото.
В
протеста се релевират доводи за неправилност на
постановения от първия съд акт, като се излагат просторни доводи за
особеностите на конкретния случай, които според обвинението не подкрепят
изводите на съда за ниска степен на обществена опасност на деянието и ниска
степен на засягане на обществените отношения от процесното
деяние. Подробно се излагат и съображения за противоречивост на събраните
характеристични данни за подсъдимия. От въззивния съд
се иска да отмени протестираната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по първоначално
повдигнатото обвинение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа протеста, при същата правна
квалификация и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Излага
подробни съображения, че обвинението е доказано по несъмнен начин, а и за съставомерност на деянието е без значение какъв е процента
на активното вещество и неговата стойност. Моли да се обърне внимание на
упоритостта, с която подсъдимият е осъществявал дейността. Изразява несъгласие
с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като са налице лоши
характеристични данни за подсъдимия в контекста на упоритостта, с която е
осъществявал престъпната си дейност. Моли протестът и допълненията към него да
бъдат изцяло уважени.
В съдебното заседание пред настоящия съд, защитникът на
подсъдимия моли протеста на Окръжна прокуратура – Пловдив да бъде оставен без
уважение. В подкрепа на становището си релевира
доводи за правилност и законосъобразност на фактическите и правни изводи на
първата инстанция, като цитира и съдебна практика по дела с предмет наркотични
вещества. Изразява резерва спрямо показанията на полицейските служители и
„показанията“ на свидетели, които имат друго процесуално качество по
производство с отделени от настоящото материали. Пледира, че в случая
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК поради ниската стойност на инкриминираното
вещество е напълно законосъобразно и съответства на съдебната практика. Подсъдимият изцяло поддържа доводите на своя защитник.
В последната си дума Г. моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда на първия съд.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи,
становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Пловдивския окръжен съд коректно е възприел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.Х.Г. ***, като към инкриминирания момент бил непълнолетен ученик в 12 клас в
СОУ „К. и М.” - А..
В
началото на януари 2019 г. подс. Г. се снабдявал с
марихуана, по неустановен по делото начин, съхранявал я в дома си в гр. А., на
ул. Л. № *, ет.*, и продавал на свои познати.
При
получаване на заявка, чрез съобщение по месинджър на фейсбук, подсъдимият носел на „приятел“ от приложението
заявеното количество марихуана на предварително уговорено място за среща в
близост до адреса, на който живеел.
Подсъдимият
се запознал с Е.Р./заличен като свидетел поради продължителното си отсъствие
зад граница/. Последният закупувал от Г. най-често количество марихуана за една цигара срещу
сумата от 10 лева.
Е.
запознал подсъдимия със своя приятел И.А./също заличен като свидетел поради
продължително отсъствие зад граница/, който също започнал да си купува от Г.
марихуана.
На
15.01.2019 г. около 21 часа Е.Р.с личния си автомобил „А *“ взел приятелите си
– свидетелите Т.И.и И.А., и тримата се отправили към кв. З. в А., кьдето водачът имал уговорена среща с подсъдимия. При
пристигането си Г. предал на Р. топче, съдържащо марихуана, като получил сумата
от 10 лева. Случилото се било възприето от И., която е била категорична, че
лицето, предоставило наркотичното вещество на Р., е подсъдимият.
След
получаване на марихуаната, тримата се отправили в посока А. к., кьдето Е.Р.и И.А.я изпушили като цигара извън
автомобила. И. не участвала в пушенето.
По – късно тримата тръгнали да се прибират към града.
На
същата дата - 15.01.2019 г., около 22.15 часа, автопатрул
при РУ на МВР - гр. А. в състав А. С. и А.
К. извършвал обход в района на паметник А. к. с оглед проверка на лица със
съмнително поведение. Около 22,30 часа забелязали светлини на приближаващ
автомобил от село Л.. След като превозното средство преминало покрай тях,
полицаите го последвали, като го спрели със светлинен и звуков сигнал.
При
проверка на пътуващите в автомобила било установено, че младежите са Е. Р., И.А.и
свидетелката Т. И.. Водачът на автомобила Р. имал съмнително поведение и на
въпроса дали е употребил наркотични вещества, заявил, че е пушил марихуана
същата вечер.
За
извършване на полеви тест в контролирана среда полицаите поканили Р. да ги
придружи в РУ А., кьдето му била извършена проверка с
„Д.*“. Апаратът отчел наличие на тетрахидроканабинол
(ТХК) в отделената слюнка, което заедно с очакваната наказателна репресия силно
притеснило Р.. В тази връзка последният предложил да посочи лицето, от което
закупил по-рано същата вечер марихуаната. Заявил, че се казва Д. ***.
Р.
влязъл във връзка с посоченото лице посредством съобщение по месинджьр и поискал да закупи марихуана за сумата от 20
лева, като написал само, че иска „двайска“. Почти
веднага след изпращане на съобщението лицето, до което било адресирано,
отговорило, че може - има възможност да достави исканото - на същото място, на
което преди това се срещнали.
Организирана
била специализирана полицейска операция на мястото, където трябвало да се
проведе срещата между неизвестното за момента на полицията лице и Р.. Тъй като
последният трябвало да участва в следствени действия във връзка със започналото
спрямо него досъдебно производство, с полицаите отишъл И.А., който познавал
доставчика, видял го и същата вечер, а и можел да потвърди, че това е лицето,
което се очаквало да дойде на срещата.
След
като полицаите заели позиции на посоченото им място, където според младежите
обичайно се извършвали срещите за закупуване на марихуана, забелязали, че се
появил непознат младеж с шапка и качулка. За него А. посочил, че е лицето, с
което е уговорена срещата.
Полицейските
служители излезли от необозначените автомобили, с които били отишли на място,
като С. и К. се приближили първи. Извикали към непознатия: „Стой, полиция!“.
Поискали да го задържат. В този момент С. видял как младежът пуснал нещо на
земята до себе си. Попитал лицето какво е изхвърлило. Младежът първоначално
отричал. Полицаите обаче видели топче, обвито с черен найлон, което затиснали с
камък, тъй като духал силен вятър и имало опасност да бъде отнесено от мястото.
Попитан за име, младежът заявил, че се казва Д.Г..
Местопроизшествието
било запазено и впоследствие посетено от дежурна оперативна група, която
извършила оглед. Иззето било черно полиетиленово
топче, за което се установило, че съдържа две топчета суха растителна маса.
Същото е поставено в прозрачен полиетиленов плик и
при извършване на експертизата е определено като обект № 1.
После
групата отишла на адреса, обитаван от подсъдимия - гр. А., на ул. Л. № *, ет. *,
който се намирал в непосредствена близост. При извършено претърсване на стълбищното помещение пред входната врата на апартамента, в
който Г. живеел, на най-горната полица на стелаж за обувки било намерено и
иззето частично разкъсано метално фолио, съдържащо суха листна маса,
наподобяваща марихуана. То било поставено е в прозрачен полиетиленов
плик и впоследствие, при извършване на експертизата, определено като обект № 2.
Вътре
в апартамента, в стаята, обитавана от подсъдимия, в чекмедже на нощното шкафче
било намерено и иззето обвито в тоалетна хартия топче от ситна листна маса,
наподобяваща марихуана. Същото било поставено в прозрачен полиетиленов
плик и впоследствие, при извършване на експертизата, определено като обект № 3.
За
намерените и иззети вещи Г. отбелязал в съставения документ, че са негови, като
бялото фолио съдържа марихуана. Протоколът за извършеното бил представен
своевременно в съда, като с разпореждане на съдия от компетентния съд
действието е одобрено.
Съгласно
заключението на вещото лице, изготвило химическата
експертиза, предоставените
за изследване и иззети при огледа на местопроизшествието и претърсването в дома
на подс. Г. веществени доказателства са както следва:
1.
Прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса,
увита в черен полиетиленов къс - обект № 1 -
представлява марихуана (коноп/канабис) с нето тегло – 0.882 г и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8.8
тегловни %. Остатъкът след изследването от 0.778 г е предаден по надлежния ред
на ЦМУ-С..
2.
Прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса в
сиво фолио - обект № 2 - представлява марихуана (коноп/канабис) с нето тегло –
0.123 г и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 9.5 тегловни %. За нуждите на изследването е било изразходено цялото
количество от веществото.
3.
Прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса,
увита в къс тоалетна хартия - обект № 3 - представлява марихуана
(коноп/канабис) с нето тегло – 0.272 г и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ е 0.3 тегловни %. За нуждите на изследването се е
изразходило цялото количество от веществото.
Марихуаната
(коноп, канабис) е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1 от ЗКНВП - Списък I от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като растение с висока степен на риск за общественото здраве.
Тетрахидрканабинол (ТХК) е органично съединение с ясно
изразени наркотични свойства, което по естествен път се синтезира и съдържа в растенията
от рода на марихуаната (коноп, канабис).
Съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., общата стойност на иззетите
наркотични вещества възлиза на 7.66 лева.
Тъй
като към 15.01.2019 г. подсъдимият бил непълнолетен, в рамките на досъдебното
производство била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза въз основа на писмени данни, защото подс.
Г. отказал съдействие при изследването. От заключението се установява, че не страда от психично
заболяване, не е провеждал лечение и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ – П.. Към момента на извършване на деянието той
е бил в горната граница на непълнолетието, поради което е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Този правен извод на вещите лица е бил напълно споделен и от първия съд. Вещите
лица са посочили, че Г. може да участва пълноценно в наказателното производство
и да дава достоверни обяснения. Постъпката му е прието, че не се дължи на
лекомислие и увлечение.
Горната
фактическа обстановка е била приета за
установена по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите С., И., Х. Г., К., А. и К., от
заключенията на психиатричната и химическата експертизи, от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, одобрен от съдия от компетентния към онзи момент съд с приложен
фотоалбум, справка за съдимост, писмо до ЦМУ за предаване на наркотичното
вещество, характеристична справка, заповед по ЗМВР, както и от приобщените по
делото веществени доказателства. Анализът на първия съд е подробен и
задълбочен, споделя се от настоящата инстанция, поради което доводите няма да
бъдат повтаряни дословно.
Правилно
е било отчетено, че обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като са били
кредитирани само по тези свои пунктове, по които е било прието, че съответстват
на останалите данни по делото, като в тази връзка подробно са били анализирани
показанията на свидетелите И., К., С. и К.. Първият съд е имал основание да
кредитира показанията на И. като обективни, последователни, устойчиви и
съответни на останалите данни по делото. По отношение на показанията на
свидетелката, прочетени от досъдебното производство поради липса на спомен за
датата на инкриминираното събитие, коректно е приел, че се касае за закономерно
явление поради по-голямата отдалеченост на разпита й в съдебна зала от инкриминираната
дата. Мотивирано са били отхвърлени обясненията на подс.
Г. за целта на срещата с Е. и твърденията му, че не е изхвърлял нищо, а изплюл
дъвката си. По повод
доводите на защитата, първият съд изрично е посочил, че част от предмета на
престъплението е бил намерен и иззет при извършеното претърсване и изземване в
дома на Г., като за него е съставен надлежен протокол. В съответствие с материалите по делото е било отбелязано, че
визираните от защитата противоречия в показанията на полицейските служители
относно автомобилите, с които са се придвижили до мястото, на което е бил
задържан подсъдимия, както и сведенията за намиращия се в близост до него
обект, са ирелавантни за предмета на доказване по
делото, още повече че са били изяснени в достатъчна степен чрез прочитане на
показанията на свидетелите К. и С.. Първият съд е кредитирал показанията на
последните, дадени в хода на съдебното следствие пред инстанцията, като
обективни, последователни и добросъвестни. Прочетеното от досъдебното
производство е възприел изцяло, отчитайки
изминалия период от време и служебната ангажираност на полицейските
служители.
Мотивирано,
първият съд е отхвърлил доводите на
защитата, че по делото липсват безспорни доказателства, а веществените доказателства
не са иззети по предвидения в НПК ред, като иззетото не било изследвано и
дефинирано като наркотично вещество. Отговорил е и на доводите за разпит на
основен свидетел на обвинението по време на задържането му и на оплакванията от
липса на доказателства подсъдимият да е изхвърлил наркотика. Всъщност поради
заличаването на свид. Р. от списъка за призоваване,
неговите показания не са били ползвани за нуждите на производството, като
доводите на защитата пред настоящия съд са били модифицирани като
недостоверност на показанията на разпитаните полицейски служители, които били „провокирали“
извършването на престъплението от страна на подсъдимия. По настоящото делото
бяха приобщени документите, изпратени от РУП, които се отнасят до задържането
на Е.Р.по повод описаната проверка. За тях единствено може да се каже, че
напълно подкрепят заявеното от свидетелите И. и А., както и полицейските
служители К. и С. за извършената проверка и задържането на Р.. Не намират опора
в материалите по делото доводите на защитата, че осъществената под контрола на
полицията връзка на Р. с подсъдимия чрез социалната мрежа, била инициирана от
полицейските служители. Съгласно показанията им Р. сам у предложил да окаже
съдействие, като такова е било оказано и от А.. Хронологията на събитията, за
която свидетелстват К. и С. също така подкрепя заявеното, че Р. и А., са
оказали съдействия във връзка с твърденията си за установяване и идентифициране
на източника на доставките на наркотик, а именно подсъдимия Г..
Първият
съд аргументирано е ползвал показанията на свид. И.,
като е отчел, че тя споделя лични свои възприятия или факти, узнати от Е.Р.и не се
установяват данни за заинтересованост от изхода на делото и съмнения в
обективността и безпристрастността ѝ, както и на свид.
А., класен ръководител на подсъдимия. Ето защо е дал вяра на изнесеното от
свидетелките.
Правилно
е било отчетено, че свид. Г., макар и баща на подсъдимия, доколкото изнася и
неблагоприятни за него факти – предишна употреба на марихуана, също е приет за обективен
свидетел и законосъобразно съдът се е доверил на твърдяното от него.
Първият
съд е преценил като неоснователни доводите на защитата за пороци на химическата
експертиза. С основание е възприел за неоснователно и възражението, че не е
доказано по несъмнен начин разпространение на наркотично вещество от
подсъдимия. От една страна не му е предявено подобно обвинение, а от друга - наказателната
му отговорност е била ангажирана за държане на наркотично вещество със
специфична цел - разпространение.
При
така установените факти правилно първият съд е приел, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Д.Г. е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. І, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за това, че на 15.01.2019 г. в гр. А., обл. П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества,
включени в Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от ЗКНВП - Списък I от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно:
марихуана с нетно тегло 0.882 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8.8 тегловни %, на стойност 5.29
лв.; марихуана с нетно тегло 0,123 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,5 тегловни %, на стойност 0,74
лв.; марихуана с нетно тегло 0,272 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,3 тегловни %, на стойност 1,63
лв., или всичко на обща стойност 7.66 лева съгласно Постановление №23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството. Няма да се съгласи с доводите на
подсъдимия, че обществената опасност на извършеното е явно незначителна и то
само формално осъществява признаците на престъпление.
Споделят
се доводите на инстанцията, че в случая авторството на деянието е безспорно
установено от свидетелските показания на полицейските служители, участвали при
задържането и присъствали при извършване на процесуално – следствените
действия, които установяват държането на наркотично вещество, иззето и като
веществено доказателство по делото. Целта – разпространение на това вещество,
настоящият съд намира, че се установява от изнесеното от свидетеля И., както и
т полицейските служители, присъствали при уговорката на Р. и на мястото на
срещата.
От
обективна страна престъплението е насочено срещу обществените отношения,
свързани със здравето на населението, чрез действия – държане със специфична
цел - разпространение - на марихуана /упражняване на фактическа власт/, като
това е наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Подсъдимият е осъществил това изпълнително деяние в нарушение на установения
ред и без надлежно разрешение за инкриминираното действие.
Съгласно ЗКВНВП - §1, т.11 наркотичното вещество се дефинира като всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и
3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено
в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм. Редът за класифициране на
растенията и веществата като наркотични става с наредба, като марихуаната има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена
под контрол /забрана/ - включена е в приложение №1 към същата наредба - списък
I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Съгласно Постановление №23 от 29.01.1998
г. на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на 1 г марихуана без изискване за съдържание на
активния компонент, е 6 лв., или намерения и иззет е на стойност 7.66 лв.
Като
неоснователно е било прието възражението на защитата, че се касае за наркотично
вещество с нисък процент на активното вещество, тъй като нормата на чл. 354а,
ал. 1 НК и цитираното ПМС, за ангажиране наказателна отговорност за държане, респективно
– разпространение - на марихуана няма значение съдържанието на активното
вещество, което съответства и на
съдебната практика.
От
субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено - опасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че държането на
инкриминираното наркотично вещество, забранено от закона при липсата на
съответно разрешение, но въпреки това е осъществил изпълнителното деяние на
вмененото му във вина престъпление със специална цел.
Първият
съд е приел, че съставът на престъплението е осъществен
само формално и не са налице предпоставките за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия, тъй като обществената опасност на извършеното, е
явно незначителна. Настоящият съд няма да се съгласи с тези изводи на
инстанцията. Изложено по-горе във връзка с проверката на автомобила, управляван
от Е. Р., съпоставено с обстоятелството, че системната употреба на високорисковите
наркотични вещества води до зависимост и до влошаване здравето на приемащите
ги, както и до особености в поведението им, включително и рискови ситуации
- в конкретния случай Е.Р. е бил водач
на автомобил, като е употреби наркотичното вещество и е управлявал същия с
пътници в автомобила си. Всичко това не позволява случаят да бъде
охарактеризиран като маловажен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, така както е
приел първия съд във връзка с доводите на защитата, независимо от малкото
количество намерен у подсъдимата наркотик. Отделно от това, цитираната от
защитата съдебна практика за маловажни случаи с предмет наркотични вещества,
касаят все държане на такива за лична употреба, а не със специална разпространителска цел. Ето защо, доводите на защитата не
могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора нито в материалите по
делото, нито в съдебната практика.
При
все вярно да е посочено от първия съд, че за да бъде престъпно деянието, то
следва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна.
Конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за
извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия, обаче не
водят до извод, че не са били застрашени
обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената
опасност, която го прави престъпно.
Не
могат да бъдат споделени доводите на инстанцията, че в случая конкретното
поведение не разкрива типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта
на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената
фактическа обстановка по делото не установява ниска степен на увреждане на
обществените отношения. Намереното количество марихуана, макар да не е в големи
количества е било открито на три различни места, където е било укрито от дееца.
Не могат да бъдат споделени и доводите на инстанцията, че специалната цел не можела
да се извлече за целия предмет на престъплението. Подобни доводи не намират
опора в материалите по делото – показанията на свид. Г.
– възходящ на подсъдимия за преустановена употреба на наркотичното
вещество, както и заявеното от свид. И. за установени
между Р. и подсъдимия отношения за снабдяване на свидетеля с марихуана от
страна на подсъдимия. Видът на инкриминираното вещество няма отношение към съставомерността на деянието, като количество му не е
пренебрежимо. Незначителната му стойност не е еднозначна величина, като видно
от материалите по делото е налице разлика в цената по цени за
съдопроизводството и цените, на които е било търгувано от Г., като последните
са чувствително завишено. Във връзка с това не може да се подмине и
обстоятелството, че деянието е реализирано с користна цел. Предназначението на
наркотика и възможността да се пуши от няколко лица не омаловажава обстоятелството,
че цигара е била употребена от водач на автомобил, а НК има нулева толерантност
към подобни прояви на водачи, управляващи МПС. Н тази връзка настоящият съд не
може да се съгласи с доводите на ОС, че
деянието разкрива обществена опасност, много по – ниска от типичната за
този вид престъпление, тъй като количеството и стойността на наркотичното
вещество не могат да бъдат единствени и водещи критерии за подобни доводи.
Не
могат да бъдат споделени и доводите за личността на подсъдимия. Не става дума за
„съпътстващи младостта характеристики“ и „лекомисленото отношение към значими в
живота фактори и липсата на точна преценка за последиците от едно такова
поведение“. Напротив подсъдимият е действал напълно обмислено и конспиративно,
като е въвел и спазвал предпазни мерки, за да не бъде лесно разкрит и уличен.
Само по себе и поведението му по време на задържането му, не разкрива наивност,
а дейност насочена по укриване на предмета на престъплението от полицейските
органи, която се оказала неуспешна.
Следва
да се приемат изводите на първия съд, че не са налице твърдените от прокурора
лоши характеристични данни, тъй като съгласно приложената характеристична
справка спрямо подсъдимия не са били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН и
той не е познат на ДПС. От друга страна баща му е споделил за установена
употреба на марихуана, което наложило упражняване на засилен контрол от
семейството, като родителите са подлагали подсъдимия на тестове.
Във
връзка с горното, настоящият съд отмени присъда № 25/10.03.2020 г., постановена
по НОХД № 1902/2019 г. по описа на ОС - гр. П. в оправдателната й част, като
вместо това призна подсъдимия Д.Х.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 15.01.2019 г. в гр. А.,
обл. П., като непълнолетен,
но като е разбирал свойството
и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, включени в
Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от ЗКНВП - Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно:
марихуана с нетно тегло
0,882 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8.8 тегловни %, на стойност 5,29 лв.; марихуана с нетно тегло 0,123 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 9,5 тегловни %, на стойност
0,74 лв.; марихуана с нетно
тегло 0,272 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 0,3 тегловни %, на стойност
1,63 лв., или всичко на
обща стойност 7.66 лева съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството
Във връзка
с наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, настоящият съд отчете,
че се предвижда кумулативна санкция лишаване от свобода от 2 до 8 години, както
и глоба от 5 000 лева до 20 000 лева, която с оглед редукцията по чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК за непълнолетни е лишаване от свобода до три години.
Настоящият съд намира, че обществената опасност на извършеното се явява
завишена, тъй като се касае за широко разпространено тежко престъпление, към
което обществото е изключително чувствително поради риска за здравето на
ползващите наркотични вещества.
От друга страна - степента на обществена
опасност на дееца е невисока, тъй като има статут на неосъждано лице и е учащ.
Все на същата плоскост следва да се отчете количеството държано с цел
разпространение високорисково наркотично вещество, което не е голямо, като
предметът на престъплението възлиза на 7,66 лева. Съобразявайки тежестта
посочените обстоятелства, настоящият съд намира, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В този смисъл
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК, като наказанието лишаване от свобода се замени с пробация в минималния размер от шест месеца, при двете
задължителни пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи пробационен служител, всяка една от тях за срок от шест
месеца. За първата от тях задължителна регистрация на подсъдимия по настоящия
му адрес в гр. А., следва да се определи периодичност от два пъти седмично.
Настоящият съд намира, че с оглед извършеното от Г. и личността на дееца
определянето на наказанието и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 и чл.
60 от НК.
Законосъобразно по отношение на остатъка
от предмета на престъплението, първият съд е приложил разпоредбата на чл. 354а,
ал .6 от НК, като го е отнел в полза на държавата и постановил неговото унищожаване.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски,
които следва да се заплатят в полза на органа, който ги е направил, както
следва 253,20 лева по сметка на – ОД на
МВР Пловдив и 30 лева – в полза на Окръжен съд Пловдив.
По
изложените мотиви настоящият съд постанови новата си осъдителна присъда, като
потвърди съдебния акт на първата инстанция в останалата ву
част, в която при условията на чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на
престъплението е бил отнет в полза на Държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.