Р Е Ш Е Н И Е
№ 693/25.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І-ви – административен състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 804 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ и е образувано по искова молба на В.И.Б. с ЕГН **********
***, чрез адв.С.М. против Регионална
дирекция на горите – Пазарджик, представлявано от директора – А.К. с искане
ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 200 лева в едно със законната лихва от 19.07.2019г. – датата на
подаване на исковата молба в Административен съд Пазарджик, имуществени вреди,
причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт – НП № 187 от
21.07.2017г. издадено от директора на РДГ Пазарджик , отменен по съответния ред – с Решение№52/04.05.2018г. постановено по НАХД
№ 96/18г. по описа на РС Велинград.
Ищецът твърди, че вследствие на отменен като
незаконосъобразен по надлежния ред, административен акт – НП№187 от 21.07.2017г
г. на Директора на РДГ гр. Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи сторени разноски по АНД № 96/18 г. на РС Велинград,
във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. Посочено
е, че тази сума представляваща имуществена вреда не би била заплатена, ако не е
било издадено отмененото наказателно постановление, поради което счита, че е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между наказателното
постановление и претърпените имуществени вреди. Моли да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2019 г. Представя
писмени доказателства. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
явява, не се представлява, постъпило е писмено становище от пълномощника на
ищеца – адв.М.. Поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло по
основание и размер. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик,
редовно призован не се представлява по делото. Постъпило е становище в което са
изложени подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Моли се да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли съда да
не присъжда лихва от дататана завеждане на исковата молба. Направено е
възражение за прекомерност и на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е основателен.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца е НП № 187 от 21.07.2017г. издадено
от директора на РДГ Пазарджик , отменен по съответния ред – с
Решение№52/04.05.2018г. постановено по НАХД № 96/18г. по описа на РС Велинград С НП е била наложена
глоба на В.Б. в размер на 2500 лв. на основание чл. 257,ал.1 от Закона за
горите. За осигуряване на защитата и процесуалното си представителство по
АНД № 96/18г. по описа на РС Велинград е ангажирал адвокат Ч. АК гр. Пазарджик
и е заплатил сума от 200 лева, пpeдcтaвлявaща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие №7262/10.10.2017г. С
Решение № 52 от 04.05.2018 г. PC Велинград е отменил като незаконосъобразно издаденото
от Директора на РДГ гр. Пазарджик НП, което е обжалвано пред АС Пазарджик,
който с Решение № 587/12.10.2018г. постановено по АНД № 574/2018г. по описа на
съда е оставил в сила решението на РС Велинград. Решенето е влязло в закона
сила на 12.10.2018г.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства
в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно
наказателно постановление. Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник
- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно
постановление, а именно Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, който съобразно
чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните дирекции
по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да
е ответник/ по искове по чл. 1 ЗОДОВ. Искът е и допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд - Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред
съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен
и доказан по размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа
наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила
решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това
наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди ,
представляващи заплатени от него разноски по обжалване на наказателно
постановление в размер на 200 лева за процесуално представителство. Издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар
и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той е считал за
незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата
за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси.
Ответникът по иска е направил възражение за прекомерност на претенцията за вреди
от заплащане на адвокатски хонорар, както и на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно
приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, но не по-малко от 300 лева – чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. В
случая наложената глоба е в размер на 2500 лева, т.е. над 1000 лева, поради
което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв.
Ето защо съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло. Основателно е и искането
и за присъждане на законна лихва върху сумата от 200 лева – обезщетение за
имуществени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че същата следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба в Административен съд –
Пазарджик – 19.07.2019г. В конкретният случай лихвата се явява акцесорен иск,
поради което следва да бъде присъдена след като основания иск е уважен.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева за адвокатски хонорар
и 10 лева държавна такса. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ответната страна за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако
делото е с материален интерес се определя по чл. 8, ал. 1. В конкретния случай делото
е с материален интерес в размер на 200 лв., колкото е исковата претенция, т.е. до
1000 лв., поради което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 300 лв. Видно от представеното по настоящото дело
пълномощно, ищецът е заплатил на адв. М., сумата от 300 лв., която съдът
намира, че е в минимален размер, поради което ще следва да се присъди изцяло.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, І
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
гр. Пазарджик, представлявана от директора А.К. да заплати на В.И.Б. с ЕГН **********
***,
сумата
от 200 / двеста/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 19.07.2019г.
– датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.
Пазарджик, представлявана от директора А.К. да заплати на В.И.Б. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 310 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.